Р Е Ш
Е Н И Е
№ 195 08.07.2020 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на двадесет и четвърти юни ..........…….................................................
през две хиляди и двадесета година в състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д. ...........................................
и в присъствието на прокурора
…..…………........................................... като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............……..........................….......… гр.д. № 172 по описа
за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.1 и 2 КТ.
ИЩЕЦЪТ – Б.Р.К. *** твърди, че работила при ответника по тр.договор_
12/30.03.2015 г. на длъжността “специалист отдел договаряне“ и по допълнителен
трудов договор за „длъжност специалист качество“ № 38/15.09.2016 г. – за 2 ч.
на ден. Договорите били прекратени с посочени заповеди от 23.12.2019 г., като
работодателят начислил, но неизплатил БТВ по основния трудов договор в размер
на 1969,86 лева за периода м.10 – м.12.2019 г. и БТВ по допълнителния в размер
на 6097,61 лева за периода от м.01.2017 г. до м.12.2019 г. дължал и мораторна лихва за забава в размер
на 728,70 лева върху неизплатеното тр. възнаграждение за периода от 01.03.2017
г. до 07.02.2020 г. Претендира ответното дружество да бъде осъдено да й заплати
дължимите суми, ведно със законната лихва върху главницата, като и направените
деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „ТИ ВИ БИ“ ООД гр.Димитровград подава отговор, с който намира
исковата молба за неясна, оспорва иска както по основание, така и по размер,
излага твърдения, че по допълнителния тредов договор реално не е полаган труд и
че ищцата не е работила по същия, както и за това, че същият не е произвел ефект между страните.
Оспорва претенцията за мораторна лихва.
Съдът, след преценка на
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № 45/23.12.2019
г., на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ е бил прекратен трудовия договор № 12/30.03.2015
г. на ищеца за длъжността „специалист отдел договаряне“, 8 часов работен ден, с
място на работа – технически отдел при ответното дружество, считано от 23.12.2019
г. Като причина за прекратяване е посочено –
без предизвестие от служителя. В заповедта е посочено на работника да се
изплатят обезщетенията: по чл.221, ал.1 КТ – БТВ за срока на предизвестието и
по чл.224, ал.1 КТ - 2 дни за 2019 г.
Със Заповед № 46/23.12.2019 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ е прекратен и трудов договор № 38/15.09.2016 г. на ищеца за длъжността
„специалист качество“, два часа дневно, с място на работа – технически отдел
при ответното дружество, считано от 23.12.2019 г. Трудовият договор е бил
сключен на основание чл.110 и чл.113, ал.1 КТ – трудов договор за допълнителен
труд. Като причина за прекратяване е посочено –
без предизвестие от служителя.
Приложени са
допълнителни споразумения към трудовите договори при основно тр. възнаграждение
от 623,00 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит – 4,20 % или 26,17 лева, съответно
основно възнаграждение – 160,00 лева, както и длъжностни характеристики за
длъжностите.
Ищецът представя и
справка – данни за осигуряване за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г.
ТД-НАП-Пловдив с посочване на
отработените месеци, дни,
отработено време в часове, осигурителен доход, начислен месечен облагаем
доход.
По искане на ответното
дружество бяха допуснати свидетелите К.Н.К. и М.Б.И..
Първата установява, че
ищцата работила и по допълнителен тр. договор, който бил сключен, за да имат
специалист, който да покрие изискването за едно удостоверение свързано с
дейността на фирмата. Необходимо било такъв специалист да фигурира, за да бъде
издадено такова удостоверение. Според свидетелката имало уговорка, ако имат
работа, да й възложат да я изпълнява, но посочва, че нямали работа и не й било
възлагано. Ищцата нямала претенции, че не и е плащано, защото реално не била
работила. Била начислявана заплата по втория трудов договр и не й била
изплащана. Удостоверението било за работа със съдове под налягане, заваръчни
работи. Ако има такъв обект специалиста „качество“ следва да изпълнява контрол
върху вложените материали и изпълнение на заваръчните работи, съгласно
проектната документация.
От показанията на свид. М.Б.И.
– гл. счетоводител се установи, че знае за сключен втори трудов договор във
връзка с някакъв сертификат, който фирмата поддържала. Доколкото е известно на
свидетеля, ищцата не била изпълнявала работа по него. Просто фирмата използвала
нейната диплома с нейно съгласие, във връзка със сертификата, който поддържа
фирмата, че трябва да има лица заемащи позиция с определен ценз. Това което
било необходимо, да има поне един човек с този сертификат, иначе ще се свие
обхвата на дейността. С управителя имали някаква договорка. Била осигурявана по
този трудов договор. И по двата договора са начислявани осигуровките и и
личните и тези от работодателя, съответно били декларирани и внасяни от
фирмата. Подавани били декларации обр.№1 и № 6 с код 5-начислени, но
неизплатени. Не е известно на свидетеля за поръчки от фирма „Марио Дачини“
ЕООД. Знае, че трудовото възнаграждение на ищцата трябвало да се превежда по
банка, напред в годините имало такива преводи, но в последните месеци и години
плащането на заплатата било в брой.
Ответното дружество
представи Удостоверение № Х082/18.01.2018 г.
на ДАМТН, с което се удостоверява, че „Ти Ви Би“ ООД е вписано в регистъра
на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и
преустройване на съоръжения с повишена опасност, като лице, което извършва
поддържане, ремонтиране и преустройство на стоманени: Парни и водогрейни котли, съдове, работещи
под налягане и тръбопроводи за водна пара и гореща вода, газови съоръжения и
инсталации за втечнени въглеродни газове и природен газ. Представен е списъка на ръководния и
изпълнителния персонал, които извършват поддържане, ремонт и преустройство, в
който ищцата инж. Б.Р.К. – „Специалист качество“ е включена в ръководния
персонал.
Във връзка със събраните
гласни доказателства ищцата представи 2
бр. прокотоли за хидравлично изпитване от м.06.2019 г. с посочен купувач „Марио
Дачини“ ЕООД гр.С за изделие: Парогенератор/Серпетина 1 и
Парогенератор/Серпентина 2, с резултати от изпитването, които протоколи за
подписани за дружеството от ищцата Б.К. и инж. Диляна Балканска, последната
също включена в представения Списък като ръководен персонал – „технолог
координатор по заваряване“.
За изясняване на делото
от фактическа страна беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието
заключение се установи следното: БТВ на
ищцата за претендирания период м.10-12.2019 г.
са начислени и неизплатени трудови възнаграждение по основен трудов
договор – всичко брутна сума 1693,44 лева и чиста сума 1314,06 лева. По
отношение на допълнителния трудов договор по ведомостите за работни заплати от
01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. за начислени брутна сума от 5 298,85 лева и
чиста сума от 4124,05 лева, които не са изплатени. Размера на законната лихва
възлиза на 15,72 лева по основния трудов договор и 645,00 лева по допълнителния
трудов договор. В съдебно заседание вещото лице посочва, че осигуровките са
платени. Осигурителните вноски, които са за сметка на работодателя и личните,
са преведени в полза на НОИ.
Така възприетата
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Безспорно по
делото бе установено, че ищецът е изпълнявал длъжността „специалист отдел
договаряне“ в ответното дружество до 23.12.2019 г., считано от когато е
освободен със заповед от 23.12.2015 г. по чл.327, ал.1, т.2 КТ – без
предизвестие от служителя, поради забавяне изплащане на трудовото
възнаграждение.
Установи се и това, че за периода от м.10.2019
г. до прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е било начислено БТВ в размер на
1693,44 лева или чиста сума 1314,06 лева, която не е изплатена. Законната лихва
изчислена помесечно от датата на падежа до 07.02.2020 г. – дата на предявяване
на иска възлиза на 15,72 лева по основния трудов договор. Вещото лице е
посочило в заключението си, че
изплащането на работните заплати в дружеството става до 30-то число на месеца,
за който е начислена работната заплата.
Основния спор между
страните се фокусира по отношение на трудовия договор за допълнителен труд при
същия работодател от 15.09.2016 г. за длъжността „специалист качество“.
Твърденията на ответника са за това, че по същия реално не е полаган труд.
Съдът намери тези твърдения за недоказани. В тази връзка ответното дружество
ангажира гласни доказателства. От същите се установи, че ищцата е работила и по
допълнителен трудов договор, който бил сключен, за да имат специалист, който да
покрие изискването за издаване на удостоверение, свързано с дейността на
фирмата, като уговорката била, ако има работа, да й бъде възложено да я
изпълнява (свид. Колева), която уговорка според свидетелката била устна. В същата насока са и показанията на свид. И.,
който посочва, че втория трудов договор е бил сключен във връзка със сертификат
на фирмата, който поддържала. Била използвана дипломата на служителката, във
връзка със сертификата, което е било необходимо, иначе ще се свие обхвата на
дейността.
Действително съгласно
разпоредбата на чл.128, т.1 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд.
В случая служителят е
поел задължението да изпълнява работата за която се е уговорил, както и да
спазва установената трудова дисциплина, но работодателят не и изпълнил
задължението си да му плаща възнаграждение за извършената работа. Действително
наличието само на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне
задължение на работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и
работникът или служителят да полага труд и фактически да осъществява
съответната трудова функция.
В процесния период се установи, че ищцата е полагала труд в ответното дружество,
както по основния, така и по трудовия договор за допълнителен труд. Не е
установено ищцата да не се е явявала на работа, в този период от почти три
години работодателят е начислявал трудово възнаграждение, подавал е съответните
справки и е изплащал дължимите осигурителни вноски. Представи се по делото
цитирания от свидетелите сертификат, посочен от ищеца и в исковата молба, представи
се и длъжностна характеристика за длъжността, както и списък на персонала
извършващ поддържане, ремонт и преустройство, както и подписани от ищцата
протоколи от проведени хидравлични изпитвания на Парогенератор/серпентина през
м.06.2019 г., именно в качеството й „Специалист качество“.
Работодателят е имал
възможност, в случай, че не е имал необходимост от служителя на тази длъжност,
притежаващ съответната квалификация, респ. не е имал възможност да възлага работа на съответния, да прекрати трудовото
правоотношение или съответно да извърши реорганизация и обединяване на длъжности,
което не е сторено.
Съдът в тази връзка
отчита и обстоятелството, че трудовото
правоотношение е било прекратено без предизвестие от служителя, именно поради
забавяне изплащане на трудовото възнаграждение, поради което не споделя
изложените доводи от страна на пълномощника на ответното дружество за това, че
ищцата в претендирания период не е предприела действия спрямо работодателя за
получаване на трудовото си възнаграждение, което било косвено доказателства, че
същата не е полагала труд.
Не изплатеното брутно трудово възнаграждение по
допълнителния трудов договор за периода от м.01.01.2017 г. до м.декември 2019
г. възлиза на 5 298,85 лева или чиста сума 4124,05 лева, а размера на
законната лихва до предявяване на иска възлиза на 645,00 лева.
Предвид изложеното,
предявените искове следва да уважат в посочените размери, като се отхвърлят в
останалата част до предявените размери съответно от 1969,86 лева, 6 097,61
лева и 728,70 лева лихва за забава.
В полза на ищеца се
следват деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска – 730,83 лева,
в полза на ответника се следват 90,97 лева или след компенсация в полза на
ищеца следва да се присъдят 639,86 лева.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати следващата се държавна такса в размер на 329,32 лева –
общо за трите обективно съединени иска, както и 160 лева възнаграждение за вещо
лице.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ТИ ВИ БИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Димитровград, **************, представлявано от Т.И.Б. - управител да
заплати на Б.Р.К. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 1 693,44
лева(хиляда шестстотин деветдесет и три лв. и четиридесет и четири ст.) –
неизплатено БТВ по трудов договор № 12/30.03.2015 г. за периода от м.10 до
м.12.2019 г. (1314,06 лева – нетно възнаграждение), сумата в размер на 5 298,85 лева (пет
хиляди двеста деветдесет и осем лв. и осемдесет и пет ст.) – неизплатено
БТВ по трудов договор № 38/15.09.202016 г. за периода от м.01.2017 г. до
м.12.2019 г. (4124,05 лева – нетно възнаграждение), сумата в размер на 660,72 лева(шестстотин
и шестдесет лв. и седемдесет и две ст.) -
мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения за периода от датата
на падежа на отделните до 07.02.2020 г., ведно със законната лихва от 07.02.2020
г. върху неизплатените трудови
възнаграждения до окончателното изплащане
на сумите, като исковете в останалата част до пълния предявен размер от 1969,86
лева – по тр. договор от 30.03.2015 г., до 6097,61 лева – по тр. договор от
15.09.2016 г. и до 728,70 лева –
мораторна лихва ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
„ТИ ВИ БИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Димитровград, **************, представлявано от Т.И.Б. - управител да
заплати на Б.Р.К. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 639,86 лева - деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „ТИ ВИ БИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Димитровград, **************, представлявано от Т.И.Б. -
управител да заплати в полза на ВСС-София ДТ – 489,32 лева – дължима държавна такса и възнаграждение на
вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок, считано от днес.
СЪДИЯ: