Присъда по НЧХД №222/2024 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта:	14
Дата:	15 април 2025 г.
Съдия:	Иван Георгиев Шейтанов

Дело:	20245310200222
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	29 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Асеновград, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:И. Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от И. Г. Шейтанов Наказателно дело частен
характер № 20245310200222 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. С. Д.: роден на 04.07.1961 г. в гр. Лъки,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно - специално
образование, работещ като кметски наместник в *, с адрес *, с ЕГН
**********, за НЕВИНЕН за това, че на 16.03.2024 г. в гр. Лъки, обл.
Пловдивска, на проведено Общо събрание на Ловна дружинка „Среброто“,
публично е разгласил позорни обстоятелства за Р. И. М., като е казал за него:
„че е бил осъждан ефективно; че по време на излежаване на присъдата си
нееднократно съм си позволявал да създавам предпоставки за кавги и
интриги, стигащи се до физически саморазправи; че е бил хванат от полицията
с незаконни трофеи, като се е опитвал да избяга по време на проверката”,
както и че му е приписал престъпления, с думите: ”че е създавал предпоставки
за убийство, като ги е следял по време на лов, като е заставал зад животните;
че е правил незаконно записи, които по-късно се е опитвал да ги използва като
компромат и да ги изнудва и да прави интриги” и тъй като обществената
опасност на деянието е явно незначителна на основание чл. 9, ал. 2 от НК и чл.
304 от НПК го ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1,т. 1, вр. чл.147, ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия И. С. Д. – със снета по делото самоличност,
за НЕВИНЕН за това, че на 16.03.2024г. в гр. Лъки, обл. Пловдивска, на
1

проведено Общо събрание на Ловна дружинка „Среброто“, публично е казал
нещо унизително за честта и достойнството на Р. И. М., като е казал за него:
„че е бил неадекватен и е правил просташки номера”, които обидни думи и
изрази подс. И. С. Д. е разпространил по друг начин, като ги е представил в
писмен вид като мотиви за изключването на тъжителя Р. И. М. от Ловна
дружинка „Среброто” - гр. Лъки пред Управителния съвет на Ловно-рибарско
дружество „Чернатица” - с. Хвойна, общ. Чепеларе, обл. Смолян, като по
отношение на публично казаните обиди са налице условията на чл. 9, ал. 2 от
НК, тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна, а по
отношение на твърдените за разпространени по друг начин обиди се установи,
че деянието не е извършено, поради което на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.148, ал. ал.1,т.1 и т.2,пр.2 вр. чл.146, ал.1 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимия И. С. Д. ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител и
граждански ищец Р. И. М. общата сума от 400 (четиристотин) лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на осъщественото на 16.03.2024 г. противоправно поведение,
причинило унижение на тъжителя, във връзка с оправените клеветнически
изрази, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.03.2024 г. до
окончателното изплащане на същата, като за разликата над уважения размер
до претендирания размер от 2600лв., ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като
НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА подсъдимия И. С. Д. ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител и
граждански ищец Р. И. М. общата сума от 100 (сто) лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
осъщественото на 16.03.2024 г. противоправно поведение, причинило срам и
унижение на тъжителя, във връзка с оправените обидни изрази, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.03.2024г. до окончателното
изплащане на същата, като за разликата над уважения размер до
претендирания размер от 1 400лв. ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като
НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА подсъдимия И. С. Д. ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител и
граждански ищец Р. И. М. сумата от 254.66 лева, представляваща разноски
направени от него по водене на делото.

ОСЪЖДА подсъдимия И. С. Д. да заплати по сметка на Районен съд -
Асеновград сумата от 100,00 лв., представляващи държавна такса върху
уважените размери на двата граждански иска.

2

ОСЪЖДА частния тъжител и граждански ищец Р. И. М. ДА
ЗАПЛАТИ подсъдимия И. С. Д. на сумата от 2 622.22 лева, представляваща
разноски направени от него по водене на делото.

ПОСТАНОВЯВА приложения по делото като ВД – компактдиск
„RIDATA“, ”CD-R”, постъпил от РЦ 112 – гр. Кърджали (лист 176 от
съдебното дело), ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без стойност, след влизане на
присъдата в сила.

Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №14/15.04.2025г. по нчхд №222/24г. на АРС, ІІІ-ти н.с.

С подадена на 29.04.2024г. от тъжителят Р. И. М. от с. Лъкавица, обл.
Пловдивска частна тъжба против подсъдимия И. С. Д. от с.Борово, обл. Пловдивска, са
били повдигнати обвинения за извършени престъпления:
- по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1,т. 1, вр. чл.147, ал.1 от НК, а именно затова, че на
16.03.2024 г. в гр. Лъки, обл. Пловдивска, на проведено Общо събрание на Ловна
дружинка „Среброто“, публично е разгласил позорни обстоятелства за Р. И. М., като е
казал за него: „че е бил осъждан ефективно; че по време на излежаване на присъдата
си нееднократно съм си позволявал да създавам предпоставки за кавги и интриги,
стигащи се до физически саморазправи; че е бил хванат от полицията с незаконни
трофеи, като се е опитвал да избяга по време на проверката”, както и че му е приписал
престъпления, с думите: ”че е създавал предпоставки за убийство, като ги е следял по
време на лов, като е заставал зад животните; че е правил незаконно записи, които по-
късно се е опитвал да ги използва като компромат и да ги изнудва и да прави
интриги”,
- по чл.148, ал.1,т.1 и т.2,пр.2 вр. чл.146, ал.1 от НК, а именно затова, че на
16.03.2024г. в гр. Лъки, обл. Пловдивска, на проведено Общо събрание на Ловна
дружинка „Среброто“, публично е казал нещо унизително за честта и достойнството
на Р. И. М., като е казал за него: „че е бил неадекватен и е правил просташки номера”,
които обидни думи и изрази подс. И. С. Д. е разпространил по друг начин, като ги е
представил в писмен вид като мотиви за изключването на тъжителя Р. И. М. от Ловна
дружинка „Среброто” - гр. Лъки пред Управителния съвет на Ловно-рибарско
сдружение „Чернатица” - с. Хвойна, общ. Чепеларе, обл. Смолян.
С подадената от страна на Р. И. М. частна тъжба са предявени и приети за
съвместно разглеждане против подсъдимия граждански искове за заплащане на общата
сума от 4500 лева, както следва: за сумата от 3000лв., представляващи обезщетение за
причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на твърдяното за извършено
спрямо него на 16.03.2024г. престъпление чл.148,ал. 2, вр. ал. 1,т. 1, вр.чл.147, ал.1 от
НК, предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва от 16.03.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 1500 лева, представляващи
обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на
твърдяното за извършено спрямо него на 16.03.2024 г. престъпление по чл.148, ал.1,т.1
и т.2, пр.2 вр.чл.146,ал.1 от НК, предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва
от дата на извършване на деянието – 16.03.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, както бе приета и претенцията за заплащане на направените по делото
разноски. Частния тъжител Р. И. М. бе конституиран и в качество на граждански ищец
по делото.
В процеса на водено наказателно производство, частният тъжител Р. И. М. се
явява лично и заедно с упълномощения от него, като повереник адв. Е. Н. от АК
Пловдив.
В хода на съдебните прения, адв. Н. изразява становище, с което, поддържа
изцяло обвиненията против подсъдимия, така както са повдигнати с частната тъжба.
Счита същите за доказани по несъмнен начин. При преценката на събраните по делото
доказателства, въз основа на техния самостоятелен анализ, адв. Н. счита, че подс. Д. е
осъществил съставите и на двете престъпления, поради което следва да бъде признат
1

за виновен. Предвид това, пледира на подс. Д. да бъдат наложени съответни наказания,
които за престъплението по чл.148,ал. 2, вр. ал.1, т. 1, вр. чл.147, ал.1 от НК, да бъдат
„Глоба“ в размер на 1000лв. и „Обществено порицание“, а за престъплението по
чл.148, ал.1,т.1 и т.2,пр.2 вр. чл.146, ал.1 от НК да бъдат „Глоба“ в размер на 800лв. и
„Обществено порицание“. По отношение на така определените наказания повереника
счита, че няма пречка да намери приложение текста на чл.23, ал.1 от НК, като му се
наложи едно общо най-тежко измежду тях, а именно „Глоба“ в размер на 1000лв. и
„Обществено порицание“. Пледира приетите за съвместно разглеждане два
граждански иска да бъдат уважени в пълен размер, както и да им се присъдят
направените по делото разноски.
Частният тъжител и граждански ищец Р. И. М. подкрепя изцяло становището
изразено от неговия повереник.
Защитника на подсъдимия-адв. Б. К. от АК Смолян счита от своя страна, че
двете обвинения не са доказани, а дори опровергани по категоричен начин, поради
което Д. следва да бъде признат за невинен и оправдан, като съответно се отхвърлят
изцяло приетите за съвместно разглеждане два граждански иска. Пледира да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Подсъдимия И. С. Д. счита, че не е извършил нито едно от двете престъпения, за
което следва да бъде оправдан изцяло.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички
доказателства по делото, обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите,
писмените и веществени доказателства приложени по делото, намира за установено
следното:

От фактическа страна:
Подсъдимия И. С. Д. е роден на 04.07.1961 г. в гр. Лъки, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно - специално образование, работещ като
кметски наместник в *, с адрес гр. Лъки, ул. „В.“ № ******, с ЕГН **********.
Подс. Д. заема длъжността кметски наместник в *, като от много години е член
и Председател на ловна дружинка „Среброто” гр.Лъки, обл. Пловдивска. Член на
същата дружинка от много години бил и подс. Р. И. М., който е адресно регистриран в
гр.Лъки но живее с.Лъкавица, обл. Пловдивска. От своя страна, ловна дружинка
„Среброто” е член на Ловно-рибарско сдружение ЛРС „Чернатица” с.Хвойна,
общ.Чепеларе, обл.Смолян.
Освен тъжителя и подсъдимия, членове на ловна дружинка „Среброто” били и
свидетелите С.С. К., В.К.П., З. Ж. К., М. С. Ч., Л. Г. Г., С.П.Д., Г. А. К. и Б. Ж. К.. За
провеждане на ловните излети през разрешеното за това време, ловна дружинка
„Среброто“ ползвала няколко района, т.н. „ловища“, като два от тях се намирали в
района на с.Манастир, а останалите в района на с.Лъкавица. По тази причина хората от
с.Манастир, които били членове на „Среброто“, ловували отделно от останалите
членове, които пък провеждали своите ловни излети в района на с.Лъкавица. Всички
изброени по-горе свидетели, включително подсъдимия и тъжителя, били от ловците,
които участвали в излетите, които се провеждали в ловищата в землището на
с.Лъкавица. Свидетелите З. Ж. К. и Б. Ж. К. са братя, а подсъдимия е племенник на
двамата, като неговата майка се явява тяхна сестра.
В миналото отношенията между подсъдимия И. Д. и тъжителя М. били много
2

добри. Според подс. Д. тогава тъжителя притежавал необходимите качества, като
нерядко бил назначаван и за ръководител на лова по време на ловните излети. С
течение на годините отношението на подс. Д. към тъжителя се променило, като
причини за това станали поредица от обстоятелства.
На 01.02.2013г. в землището на с.Лъкавица, обл. Пловдивска, тъжителят бил
установен с огнестрелно оръжие – двуцевна, ловна пушка, 12 калибър със серийни
номера на цевта 17894 57 и А 1983, както и с убито диво мъжко прасе. По отношение
на ловната пушка се доказало, че М. нямал надлежно разрешение за оръжието, а по
отношение на убития дивеч било установено, че е собственост на Държавно ловно
сдружение „Чернатица“. За така установените деяния, било образувано и
предварително производство, което по-късно било внесено в РС Асеновград. Същото
приключило с Определение № 136/ 23.09.2013г. с което било одобрено споразумение
по НОХД№ 637/2013г. на АРС с което Р. М. бил признат за виновен в извършени
престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК и по чл.237, ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ал.
1 от НК на Р. М. било наложено едно общо най-тежко наказание, измежду наложените
му наказания за всяко едно от двете престъпления, а именно: девет месеца „лишаване
от свобода”. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така наложеното общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода” било отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на определението в сила. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК М. бил лишен и от право да ловува за срок от шест месеца, което наказание, на
основание чл. 23, ал. 2 от НК било присъединено към така наложеното общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“. На основание чл.53, ал.2, б.„а” от НК в полза
на Държавата било отнето оръжието за което било установено, че се съхранява без
разрешително, а именно двуцевна, ловна пушка, 12 калибър. Определението влязло в
сила на 23.09.2023г. Въпреки, че по този ред той бил осъден и това обстоятелство се
знаело от членовете на ловна дружинка „Среброто”, членството на М. дружинката не
било прекратено по време на тригодишния изпитателен срок /свидетелство на лист 16
от съд.дело/. След като на 23.09.2016г. настъпила реабилитация по чл.86, ал.1,т.1 от
НК, Р. М. подновил разрешителното си за ловно оръжие и отново започнал да участва
в ловни излети, включително и такива провеждани от ловна дружинка „Среброто”.
С течение на времето, отношенията между тъжителя и св. С.П.Д. се изострили,
като на 17.10.2021г. на последния бил нанесен побой. Във връзка с това, на 19.10.2021г.
св.Д. посетил Отделение по съдебна Медицина при УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД Пловдив,
където след извършен му преглед било издадено СМУ № 1189/2021г. /лист 103 от
съд.дело/. Във връзка с побоя Св. Д. подал жалба против тъжителя М., за което в РУ
Асеновград била образувана предварителна проверка. Тъй като към онзи момент
тъжителя и подс. И. Д. били в много добри отношения, то след намеса на председателя
на дружинка „Среброто”, св. Д. оттеглил жалбата, което станало и причина за
прекратяване на проверката. Въпреки оттеглянето на жалбата от страна на С. Д.,
отношенията му с тъжителя останали обтегнати. Под влияние на тъжителя М., без
някаква основателна причина, в качеството си на председател, св.Д. не допускал С. Д.
до участие в ловните излети на дружинка „Среброто”, като това продължило повече от
една година.
На едно от общите събрания на дружинка „Среброто” се обсъждал въпроса за
повишаване размера на таксите, които следвало да се събират от „външните лица“, т.е.
ловците, които не били членове на дружинката, но участвали в ловните излети като
гости. Тъжителя М. направил с телефона си тайно запис на тези разговори, като ги
запазил с цел да ги използва против тогавашното ръководство. На по-късен етап самия
3

тъжител разпространил информацията за притежаваните записи, като с цел създаване
на негативни настроения дори си позволил да ги пусне на св. Т.С. Г., който редовно
бил гост в ловните излети провеждани от дружинка „Среброто”.
Св. И. З. Б. работи, като полицейски служител в V-то РУ на МВР Пловдив. На
12.10.2023г. св. Б. и кО.а му Г.Г. били на работа дневна смяна. Около 12.50 часа
двамата се намирали в служебен автомобил позициониран на ул. „Х.К.“ в ж.к.„Т.“ в гр.
Пловдив. По същото време, служителите възприели движенето на лек автомобил
„Опел Астра“, чийто водач извършил рискова маневра. Това ги мотивирало да
извършат проверка на водача, като те потеглили след него. Тъй като водача се движел
бързо и видимо се отдалечавал, с оглед неговото спиране, се наложило да бъдат
пуснати звуков и светлинен сигнали с които бил оборудван полицейския автомобил.
Изминавайки около 500-600 метра, водачът на преследвания на автомобил, очевидно
възприел движещата се зад него полицейска кола, като отбил вдясно и спрял. При
идването на служителите, водачът бил установен извън автомобила, намирайки се на
няколко метра от него. Водачът изглеждал притеснен, като цялостното му поведение
увеличило съмненията на служителите, като те му поискали най-напред документите
за проверка. При това се установило, че автомобилът е „Опел Астра“ с ДК№ РВ ****
МК, а негов водач е тъжителят Р. М.. В хода на проверката той бил изпробван за
употреба на алкохол, като пробата му била отрицателна. Водачът бил помолен да
отвори багажника на автомобила, при което там се намерили четири ловни трофея,
представляващи еленови черепи с рога. Служителите попитали водачът, какъв е
произхода на трофеите и дали притежава документи за тях, на което той отвърнал, че
ги е закупил от пазара, като ги уверил, че документите се намират в домът му. С цел
установяване на всички обстоятелства, тъжителят бил отведен в V-то РУ на МВР
Пловдив, като във връзка с проверката на тъжителя М. бил съставен фиш серия GT
№232980/ 12.10.2023г. Със същия за констатирано нарушение по чл.15, ал.1 от ЗДвП
му била наложена глоба в размер на 20лв. /лист 33 от съд.дело/. Нарушителят се
съгласил с вмененото по този ред нарушение и платил 80% от наложена му глоба
/разписка от 17.10.2023г.на лист 31 от съд.дело/. За намерените в автомобила трофеи
бил подаден сигнал в РДГ Пловдив, като за извършване на проверка, в V-то РУ
Пловдив били изпратени свидетелите М. А. А. и Б. Н. Т., всеки един на длъжност
горски инспектор в РДГ – Пловдив. Те посетели управлението, като провели разговор
с тъжителя М. и огледали трофеите, като констатирали, че всички са обработени и са
от благородни елени на възраст около три години. В хода на проверката било
установено и това, че Р. М. е правоспособен ловец. Констатираното в хода на
проверката било удостоверено от свидетелите А. и Т. в съставения от тях К. протокол
Серия РДПЛ№009630/12.10.2023г., в който освен другите обстоятелства, на Р. М. бил
даден и седемдневен срок, да представи в РДГ Пловдив документи удостоверяващи
произхода на трофеите /лист 17 от пр.пр. № 12281/ 2023г. на РП Пловдив/. Във връзка
с извършената проверка от служителите в РДГ, тъй като тъжителят М. не представил
документи, спрямо него бил съставен АУАН Серия РДПЛ2021г. № 003146/ 25.10.2023г.
/лист 29 от съд.дело/ с оглед извършено нарушение по чл. 90 от Закона за лова и
опазване на дивеч /ЗЛОД/. Така образуваното административнонаказателно
производство приключило на 25.10.2023г.,с подписано между тъжителя и Директора
на РДГ Пловдив споразумение, с което на основание чл. 58г от ЗАНН и с оглед
нарушението по чл.90 от ЗЛОД му било наложено административно наказание „глоба“
в размер на 70лв. Със същото споразумение, на основание чл. 61, ал.1 от ЗЛОД в полза
на държавата били отнети намерените в автомобила на тъжителя М. 4бр. ловни
трофеи /лист 29 от съд.дело/. След като споразумението влязло в сила, наложена с него
4

глоба била платена от тъжителя на 25.10.2023г. /разписка на лист 32 от съд.дело/.
Междувременно, в хода на водената в гр. Пловдив полицейска проверка, се
установило и това, че тъжителят е бил установен, като извършител на престъпление по
чл.237, ал.1 от НК. Последното станало повод, да се предприемат действия по
извършване на проверка в домът му. Във връзка с това, на 12.10.2023г. полицейски
служители от гр.Асеновград и гр. Пловдив, посетили адрес в гр. Лъки, ул. „В.“ №****,
на който тъжителя се водел регистриран по документи. От разговора с живущите там
се установило, че Р. М. не живее на този адрес. Последното станало причина, да се
извърши проверка в къщата на А.Ч. К.а в с.Лъкавица, в която имало данни, че живее и
Р. М. /лист от 7 до 12 от пр.пр. № 12281/2023г. на РП Пловдив/. От събраните от съда
доказателства, безспорно се установява че в къщата обект на проверка, към онзи
момент живеели поС.но тъжителя Р. М. и неговата баба-А. К.а, която се явява майка на
свидетелите З. Ж. К. и Б. Ж. К..
Проверката в къщата в село Лъкавица, била извършена в присъствие на
тъжителя Р. М., който отворил притежаваната метална каса, в която съхранявал
законно притежаваните от него ловни оръжия и представил разрешително за тях. В
касата били намерени 2 бр. ловни пушки и боеприпаси за тях. При изброяване на
боеприпасите било установено, че се съхраняват над допустимите от разрешените 100
бр. боеприпаси за нарезно огнестрелно оръжие. Полицейските служители от РУ-
Асеновград извършващи проверката докладвали случая в ОДЧ и запазили
местопроизшествието до идването на дежурната оперативна група.
В присъствие на тъжителя Р. М. и св. З. Ж. К., в условията на неотложност, за
времето от 23.10 ч. на 12.10.2023 г. до 00.15 ч. на 13.10.2023 г., от разследващ полицай
при РУ Асеновград,било извършено претърсване в двуетажната къща, находяща се в с.
Лъкавица. При това в същата метална каса, намираща се в спалнята на втория етаж от
къщата, обитаван от тъжителя М., били намерени пет кутии, съдържащи 152 броя
боеприпаси за дълго нарезно оръжие с калибър 30-06. В касата били намерени и
несесер, съдържащ 27 броя боеприпаси 12-ти калибър за гладкоцевна пушка, както и
гладкоцевна пушка, двуцевка, 12-ти калибър с № Х23645 и ловна нарезна карабина с
надпис „BROWNING“, калибър 30- 06 с № 311MR22618.
При същото следствено действие, в стая на първия етаж, върху кухненска маса
била намерена кутия, съдържаща 37 бр. боеприпаси калибър 30-06 и кожен
патрондаш, съдържащ 10 бр. боеприпаси 12-ти калибър. В същата стая, върху друга
маса, били намерени седем кутии, съдържащи 65 бр. ловни патрони 12-ти калибър.
Върху легло в стаята бил намерен брезентов калъф, съдържащ разглобена ловна пушка
с № 51310, 12-ти калибър и заключващ механизъм, черен на цвят с надпис на латиница
„Balkan“.
В хода това следствено действие бил съставен протокол за извършеното
претърсване, като със същия били иззети и намерените в къщата огнестрелни оръжия
и описаните боеприпаси. Съставения протокол бил надлежно одобрен, с Разпореждане
№1003/13.10.2023г. по ЧНД №632/2023г. по описа на РС Асеновград /листи 16 и 17 от
ДП/.
Извършеното претърсване и свързаното с него изземване станало причина за
образуване на БП№ 676/2023г. по описа на РУ Асеновград, същото водено за
извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК. С постановление от 19.08.2024г. на
наблюдаващия прокурор от РП Пловдив, ТО Асеновград наказателното производство
по ДП № 676/2023 г. по описа на РУ-Асеновград било прекратено.
5

В постановлението, наред с другите обстоятелства, прокурора приел, че на
12.10.2023 г. в с. Лъкавица, тъжителя Р. М. е държал общо 189 броя ловни патрони за
нарезни оръжия, кал. 30- 06, от които 152 брой, намерени в касата и 37 извън нея
формално осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 339, ал.1 НК.
Предвид неголемият брой ловни патрони, които към инкриминираната дата са
били над разрешената по закон бройка и предвид чистото съдебно минало на М.
/същия е реабилитиран/ прокурора е приел, че това негово деяние е малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и съответно не е престъпно.
На второ място, в постановлението на прокурора било прието, че на 12.10.2023
г. в с. Лъкавица, тъжителя Р. М., е държал 37 броя ловни патрони за нарезни оръжия,
кал. 30-06, намерени върху кухненска маса в къщата в имота, с което формално
осъществява състава на престъплението по чл. 338, ал. 1 от НК. За това деяние,
прокурора е приел, че макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, същото не е престъпно, тъй като обществената му опасност е
явно незначителна.
На трето място, в постановлението било прието, че на 12.10.2023г. в с.
Лъкавица, св. З. Ж. К., е държал ловна пушка марка „ИЖ/27“, кал. 12, със сериен №
07275131037, намерена върху легло в стая от първия етаж от къщата и общо 75 броя
ловни патрони 12 калибър, намерени върху кухненската маса в същата стая от къщата,
с което той формално е осъществил състава на престъплението по чл. 338, ал. 1 от НК.
За това, деяние е прието, че то макар и формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, същото не е престъпно, тъй като обществената му
опасност е явно незначителна.
Крайния извод на прокурора, е че макар и формално да се осъществява състава
на престъпление по чл.338, ал.1 от НК, извършеното деяние е малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Доколкото деянията на тъжителя Р. М. и св. З. К., обаче съставлявали
административни нарушения по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, то съгласно разпореденото в
постановлението, препис от същото било изпратено Началника на РУ-Асеновград за
реализиране на административно-наказателната им отговорност. Същата били
реализирана по ЗАНН след сключване на споразумения с тъжителя Р. М. и св. З. К.
/листи от 94 до 107 от ДП№ 676/2023г./, като законните оръжия и боеприпаси които не
подлежали на отнемане били върнати не техните собственици.
Постановлението не било обжалваното и след изтичане на предвидените
процесуални срокове то влязло в сила.
Обстоятелствата свързани с извършената спрямо тъжителя М. полицейска
проверка в гр.Пловдив, намерените при нея четири ловни трофея от благороден елен,
както и извършеното претърсване в къщата в с.Лъкавица и намерените при това
оръжия и боеприпаси и установените нарушения по ЗОБВВПИ, както и информацията
относно притежаваните записи, направените от тъжителя с користни и нечисти цели,
станали известни на неустановен брой хора, включително на подс. Д. и на членовете
на дружинка „Среброто”.
До приключването на ДП № 676/2023г. и решаване на въпроса за
административната отговорност на тъжителя М., законно притежаваните от него
оръжия, се намирали в РУ Асеновград. Поради тези обстоятелства, на практика М. бил
6

лишен от възможност да участва в ловни излети, включително и такива организирани
от дружинка „Среброто”. Тази принудителна мярка обаче не му се нравела и по
известни само на тъжителя М. причини, той решил да саботира своите кО.и ловци. В
хода на делото безспорно се установи, че с действията си, Р. М. направил така, че да се
провалят няколко ловни излета на дружинката организирани в землището на
с.Лъкавица.
На неустановена дата през месец Октомври или Ноември 2023г., отново имало
организиран ловен излет на ловците от дружинка „Среброто”, в който тъжителят М. не
участвал. В същия излет се включили свидетеля Л. Г. Г., подс. Д. и други ловци. След
като се провела първата гонка, ловците започнали да се приготвят за втората, като
пуснали ловните кучета да търсят дивеч. В един момент подс. Д. уведомил ловците
участващи в гонката, че има проблем, защото тъжителят М. се бил обадил на тел. 112,
като подал сигнал, че две от кучетата били подгонили овцете му. Това станало
причина, по разпореждане на Д., гонката да се прекрати, като ловците били принудени
да напуснат пусиите и да се върнат на сборния пункт. Докато останалите се връщали
от местата на пусиите, св. Г. започнал да търси кучетата, тъй като техните поводи се
намирали в него. В един момент кучетата се появили, но на св. Г. направило
впечатление, че същите са наплашени и стресирани. Непосредствено след кучетата, на
мястото се появил видимо ядосан и тъжителят М., като между него и останалите
ловци започнала разправия. Докато те се карали по повод на търсените от него овце,
тъжителят М. се приближил и нанесъл удари с юмруци в главите на кучетата, а
впоследствие направил опит да ги изрита и ги подгонил. Действията на тъжителя били
извършени пред присъстващите ловци, като постъпката му предизвикала тяхното
възмущение и приета много негативно от тяхна страна. Впоследствие се оказало, че
тъжителят Р. М. в действителност имал пуснати овце, които пасели в близост до
ловището. В един момент обаче, той установил, че част от тях липсват, като решил, че
те са избягали и вина за това имат ловните кучета, които участвали в гонката. След
разправията с ловците, все пак загубилите се овце собственост на М. били намерени,
но пък не се доказало, че тяхното изчезване имало връзка с провеждания ловен излет.
Гореустановените от съда обстоятелства свързани с тъжителя Р. М. се
коментирали открито между членовете на ловна дружинка „Среброто”. Под влияние
на негативните настроения, подс. И. Д., като председател на дружинка „Среброто”, се
почувствал отговорен и задължен да внесе предложение за разглеждане поведението
на тъжителя Р. М.. По инициатива на подс. И. Д., било свикано Общо събрание на
дружинка „Среброто”, което следвало да се проведа на 16.03.2024г. в 11.00часа в
Младежкия дом в гр. Лъки. За насроченото Общо събрание и неговия дневен ред,
имащите право на участие били своевременно уведомени, включително и чрез
разлепени покани-обявления в района на село Лъкавица.
На посочената дата, час и място- 16.03.2024г. в 11.00часа в Младежкия дом в гр.
Лъки, в качеството си на председател на дружинка „Среброто” подс. И. Д. открил
Общото събрание. Освен подс.Д., на същото присъствали и голяма част от другите
членове-ловци, между които и свидетелите С.С. К., В.К.П., З. Ж. К., Л. Г. Г., С.П.Д., Г.
А. К. и Б. Ж. К.. На общото събрание, като гости били поканени и присъствали
свидетелите В. А. Р.- заместник – директор на „ДЛС – Кормисош“ и А.С.С.-
специалист по лова в Сдружение на ловците и риболовците /СЛР/ „Чернатица“
с.Хвойна. Преди да се открие Общото събрание, бил пуснат за попълване присъствен
списък, в който присъстващите членове на дружинката отразили трите си имена и се
подписали /лист 88 от съд.дело/. След проверка на списъка се установило, че на
7

Общото събрание, от общо 41 члена на дружинка „Среброто”, присъстват 28 члена. С
това подс. Д. счел, че е налице необходимия кворум, поради което открил събранието.
Преди обсъждане на точките от дневния ред, подс. Д. предложил да се изберат
председател на Общото събрание и протоколчик. По негово предложение, след
гласуване, за председател бил избран Г. Д., а за протоколчик св. Г. К.. Избраният за
председател на събранието прочел дневния ред, който включвал четири точки. Първата
била отчет на ловен сезон 2023-2024г. Втората точка включвала разглеждане
поведението на тъжителя Р. М. и вземане на решение. По трета точка следвало да се
разгледа поведението на св. З. К., а четвъртата точка включвала разни други въпроси.
След гласуване на дневни ред, била дадена думата на подс. И. Д.. Съгласно първа
точка от дневния ред, той прочел отчета, като след гласуването и приемането му, подс.
Д. преминал към точка две. Тъй като тъжителя М. бил в чужбина и не присъствал на
Общото събрание, св. В.П. станал и предложил, разглеждането на точката да се
отложи или пък алтернативно, М. да бъде включен чрез видеовръзка по „Вайбър“, за
да му дадат възможност да се защити. Предложението на св. Паракосов не било прието
и по този начин отхвърлено. Подс. Д. продължил с изложението по точка втора от
дневния ред, като пред хората от общото събрание наред с много други неща казал
за тъжителя Р. М., че е бил осъден ефективно и че по време на излежаване на
присъдата си нееднократно си позволявал да създава предпоставки за кавги и
интриги, стигащи се до физически саморазправи. Подс. Д. казал за него също така,
че създавал предпоставки за убийство, като ги следял по време на лов и бил заставал
зад животните. В хода на изложението си за Р. М., подс. Д. казал за него също така,
че той правил незаконно записи, които по-късно щял да се опитва да използва, като
компромат, да ги изнудва и да прави интриги. Казал за тъжителя М., че бил хванат
от полицията с незаконни трофеи, като той се опитвал да избяга по време на
проверката. Подс. Д. казал за Р. М. и това, че се държал неадекватно, като заявил,
че плашел дивеча с помощта на брадвичка, с която чукал по дърветата, както и че
стигал до саморазправа с отделни членове на групата. На последно място, подс. Д.
казал за тъжителя М., че правел просташки номера, като бил създавал предпоставки
за убийство, като ги бил следял по време на лов, заставал зад животните и въобще
това било жалка картина. След изложените твърдения, била дадена възможност на
присъстващите да се изкажат. Думата взел и св. З. К., който попитал подс.Д. откъде
имат информация,че тъжителят М. е разгонвал дивеча посредством пуснати от него
кучета. След като му отговор, подс.Д. предложи на Общото събрание, да се вземе
решение Р. М. да бъде изключен, като член на дружинка „Среброто” - гр. Лъки. Във
връзка с това, подс. Д. предложил и да бъде упълномощен от Общото събрание, да
предприеме необходимите действия пред Управителния съвет на СЛР „Чернатица”, Р.
М. да бъде изключен и като член на сдружението. След проведено гласуване, с
мнозинство от гласувалите „за“ и няколко човека „против“, предложенията на подс. Д.
били приети, като по този начин Р. М. бил изключен, като член на дружинка
„Среброто”. В последствие се преминало към точка три от дневния ред касаеща св. З.
К.. След съответното изложение от страна на подс. И. Д., било предложено Общото
събрание да вземе решение и св. З. К. да бъде изключен, като член на дружинка
„Среброто” - гр. Лъки и съответно председателя да бъде упълномощен пред УС на
СЛР „Чернатица”, К. да бъде изключен и като член на сдружението. След проведено
гласуване, с мнозинство от гласувалите „за“ и няколко човека „против“, предложенията
на подс. Д. отново били приети и св. З. К. също бил изключен, като член на дружинка
„Среброто”. След разглеждане на въпросите по точка четири, дневния ред бил
изчерпан, след което Общото събрание на дружинка „Среброто” било закрито. Като
8

протоколчик св. Г. К. си водел на ръка някакви записки от случващо се по време на
Общото събрание, като макар и да бил длъжен да записва основното от това, което се
говорело във връзка с дневния ред на събранието, отразявал само това което успявал
да смогне да запише. Известно време, след приключване на Общото събрание,
използвайки своите записки, св. К. изготвил саморъчно протокол от събранието и го
предал на подс. Д., като председател на дружинка „Среброто”. Макар и да имал
задължение да съхранява предадения му от св. К. протокол, по неизвестни причини,
подс. И. Д. счел, че той не му е нужен и го унищожил.
На 18.03.2024г., с мотивирано и подписано от подс. Д. писмо /листи 78 до 81 от
съд.дело/, той изпратил на УС на СЛР „Чернатица” набран от него на компютър текст
на Протокол №1 от 16.03.2024г., който не бил подписан от посочения за протоколчик
св. Г. К. /листи 82 до 87 от съд.дело/. Към същото писмо подс. Д. приложил и един
екземпляр от набрани и разпечатани от него от компютър мотиви, също неподписани
от техния автор /листи 89 до 93 от съд.дело/.
Както се установи в хода на съдебното следствие, намиращото се на листи 82 до
87 от съд.дело копие от протокол, в действителност носи подписа на св. К..
Последното обаче не опровергава факта, че св. К. не се явява автор на този протокол, а
по отношение на подписа, се установи, че той е бил положен няколко дена преди
разпита на свидетеля по настоящето дело, което фактически се случи на 11.11.2024г.
В началото на месец Април 2024г. тъжителя Р. М. се прибрал в страната, като
научил и подробности за проведеното Общо събрание на дружинка „Среброто”. На
09.04.2024г. тъжителя М. потърсил подс. Д. и му поискал копие от протокола на
Общото събрание за да се запознае с мотивите за изключването си. Подс. Д. заявил на
тъжителя М., че ще му даде копие от протокола, при което разпечатал от компютъра
набрания вече текст на Протокол №1 от 16.03.2024г. на Общо събрание на дружинка
„Среброто” /листи 6 до 8 от съд.дело/. Така разпечатаното и връчено на тъжителя
копие от протокола и тогава било без подпис на посочения за протоколчик св. Г. К..
Във връзка с искането на тъжителя М., подс. Д. подготвил и мотиви въз основа на
които тъжителя М. бил предложен за изключване /листи 13 до 14 от съд.дело/.
Връчения на тъжителя екземпляр от мотивите обаче, се различавал от този който подс.
Д. бил изпратил на 18.03.2024г. на УС на СЛР „Чернатица”, но и те също не били
подписани от техния автор.
В следващите дни било свикано Заседание на УС на СЛР „Чернатица”, което
следвало да се проведе на 12.04.2024г. в с.Хвойна, обл. Смолян. За същото били
поканени тъжителя М., св. З. К. и подс. И. Д.. До провеждане на Заседанието на УС,
така изпратените на 18.03.2024г. от подс. И. Д. протокол и мотиви в СЛР „Чернатица”
се съхранявали от св. А.С.С.. На по-късен етап, по искане на тъжителя М., св. С. от
своя страна му предоставил копие от намиращите се в СЛР „Чернатица” мотиви за
изключването му от дружинка „Среброто“. От приложеното копие от мотиви към
тъжбата /листи от 10 до 12 от съд.дело/ и от разпита на св.С., се установи, че
представените на М. мотиви били заверени от С. „вярно с оригинала“, но по
неизвестни причина, той му представил само част, а не пълно копие на мотивите,
които подс. Д. изпратил в СЛР „Чернатица” /листи от 89 до93 от съд.дело/
На 12.04.2024г. в с.Хвойна се провело Заседание на УС на СЛР „Чернатица”,
протоколчик на което бил св. А. С.. На същото била дадена възможност, подс. Д. да
запознае присъстващите членове на УС, както с мотивите за изключването на
тъжителя М. и св. З. К., а така и с решението на Общо събрание на дружинка
„Среброто” в тази насока. Впоследствие бил изслушан и Р. М., който не отрекъл, че е
9

бил установен с ловни трофеи, но пък заявил, че те били закупени от него в Германия,
за което обаче нямал документи. Като чули това, някои от присъстващите се възмутили
и изказали своите съмнения относно така изложената от тъжителя версия за произхода
на трофеите. След проведени обсъждания, се провело гласуване, с което членовете на
УС на СЛР „Чернатица” взели решение за изключването на тъжителя Р. М., като член
на сдружението. Сходно било решението на УС и по отношение на св. З. К. /протокол
лист 94 от съд.дело/. Впоследствие, тъжителя М. и св. З. К. подали жалби против
решенията на Общо събрание на дружинка „Среброто” и на УС на СЛР „Чернатица”.
На 31.05.2024г. в с.Хвойна се провело Общо събрание на СЛР „Чернатица”.
Освен другите въпроси, в дневния ред на събранието, като точки за разглеждане, били
включени и жалбите против изключването на тъжителя М. и св. З. К.. След изслушване
на подс. И. Д. и след проведени разисквания в хода на които била дадена и
възможност на тъжителя Р. М. да се защити, се пристъпило към гласуване.
Присъстващите на събранието делегати, единодушно с 42 гласа „за“ изключили Р. М.
като член на СЛР „Чернатица”. Идентично било решението на Общото събрание и по
отношение на св. З. К., който обаче не присъствал./протокол на листи от 96 до 100 от
съд.дело/.
Във връзка с дадените указания в Постановление от 19.08.2024г. на прокурора от
РП Пловдив, ТО Асеновград за прекратяване на наказателното производство по ДП
№676/ 2023г., на 07.10.2024г. от полицейски служител в РУ Асеновград бил съставен
АУАН № 0606265. С акта спрямо тъжителя М. бил вменен състав за извършено на
12.10.2023г. в с.Лъкавица административно нарушение по чл.59, ал.1 вр. чл.98, ал.1 от
ЗОБВВПИ. Същото било свързано с установените на масата в кухнята в с.Лъкавица и
оставени без надзор 37бр. боеприпаси кал.30-06. По предложение на тъжителя М.,
образуваното административнонаказателно производство приключило на 07.10.2024г.,
с подписано между нарушителя и Началника на РУ Асеновград споразумение. Със
същото на основание чл. 58г, ал.3 от ЗАНН и с оглед установеното нарушение по
чл.59, ал.1 вр.чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ на Р. М. било наложено административно
наказание глоба в размер на 350лв. След като споразумението влязло в сила, наложена
с него глоба била платена от тъжителя на 07.10.2024г. / доказателства на листи от 95 до
98 от приложеното ДП №676/2023г./.
При същите условия приключило и образуваното спрямо св. З. Ж. К.
административнонаказателно производство във връзка със съставния му на
07.10.2024г. АУАН № 0606267 с който му бил вменен състав на извършено на
12.10.2023г. в с.Лъкавица административно нарушение по чл.59, ал.1 вр. чл.98, ал.1 от
ЗОБВВПИ /доказателства на листи от 99 до 102 от приложеното ДП №676/2023г./.
Във връзка с цитираното Постановление от 19.08.2024г. по ДП №676/2023г., от
страна на полицейски служител в РУ Асеновград на 07.10.2024г. бил съставен АУАН
№ 0606266. Със същия спрямо тъжителя М. бил вменен състав на извършено на
12.10.2023г. в с.Лъкавица административно нарушение по чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ.
Същото било свързано с установените в с.Лъкавица 189 бр. боеприпаси за огнестрелно
оръжие с нарезна цев марка „Браунинг“, кал. 30-06, № 311MR22618. Съгласно
издаденото му разрешение, тъжителя М. имал право да съхранява до 100бр.
боеприпаса за това оръжие, а в случая той бил надвишил бройка с 89бр. боеприпаса.
Образуваното административнонаказателно производство приключило на 07.10.2024г.,
с издадено от Началника на РУ Асеновград предупреждение по чл.52, ал.4 от ЗАНН,
като било прието, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28, ал.1 от ЗАНН /доказателства на листи от 106 до 107 от приложеното ДП
10

№676/2023г./.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните от настоящия
състав по делото доказателства-свидетелските показания на свидетелите И. З. Б., С.С.
К., В.К.П., З. Ж. К., М. С. Ч., Л. Г. Г., С.П.Д., Т.С. Г., Г. А. К., В. А. Р., А.С.С., Б. Н. Т.,
М. А. А., О. С. А., С. Х. Г., И. Б.Ч. и Б. Ж. К., както и от обясненията на подс. И. С. Д.
и приложените по делото писмени доказателства.
Това, че в миналото тъжителя Р. М. е бил уставен с незаконно огнестрелно
оръжие и с убит дивеч, което е довело и признаването му за виновен и налагането на
наказания по чл. 339, от.1 от НК и чл.237, ал.1 от НК, се установява безспорно от
приложеното на лист от 16 от съд.дело свидетелство за съдимост. От същото се
установява, че във връзка с това осъждане, изпълнението на наложеното на тъжителя
М. общо най-тежко наказание за двете престъпления, в размер на девет месеца
„лишаване от свобода“ е било отложено с изпитателен срок от три години.
Определението с което дело е приключило е влязло в сила на 23.09.2013г. като при
условията на чл. 86, ал.1,т.1 от НК, на 23.09.2016г. спрямо лицето е настъпила
реабилитация по право. В този смисъл това, че Р. М. не е търпял ефективно
наложеното му наказание от девет месеца „лишаване от свобода“ е безспорно.
Това, че на 12.10.2023г. тъжителя Р. М., като водач на МПС, е бил спрян за
проверка от полицейските служители на V-то РУ Пловдив, при което в багажника му
били открити 4бр. ловни еленови трофея, за които той не представил документи, също
е безспорно. Обстоятелствата около извършената първоначална проверка и намерените
трофеи се установяват от показанията на И. З. Б., които съдът кредитира изцяло, като
подробни и кореспондиращи се с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства, които съдът кредитира. От показанията на св. Б. се установява и това,
че за спирането на управляваното от тъжителя Р. М. МПС, са били използвани звуков и
светлинни сигнали, но пък реално водача не е предприел никакви действия и опити да
се отклони или избегне извършването на проверката. В тази насока съдът кредитира и
приложените към постъпилото ДП № 406/2023г. по описа на V-то РУ Пловдив писмени
доказателства. По отношение на намерените в багажника на автомобила управляван от
тъжителя 4 трофея-техния вид и съС.ие, то обстоятелствата по делото също са
безспорно установени. В тази насока съдът кредитира изцяло показания на
свидетелите Б. Н. Т. и М. А. А.. От показанията им и съдържанието на съставените от
тях актове, се установява, че във връзка с намерените трофеи е бил съставен К.
протокол Серия РДПЛ№ 009630/12.10.2023г., с който на Р. М. е бил даден и
седемдневен срок да представи в РДГ Пловдив документи за техния законен произход /
лист 17 от пр.пр. № 12281/2023г. на РП Пловдив/. Едва след като той не е опровергал
съмнението относно произхода на трофеите, се е стигнало и до съставяне на АУАН
Серия РДПЛ2021г № 003146/ 25.10.2023г. с оглед извършено нарушение по чл. 90 от
ЗЛОД /лист 29 от съд.дело/. От писмените доказателства се установява, че
образуваното в случая административнонаказателно производство е приключило на
25.10.2023г., с подписано между тъжителя и Директора на РДГ Пловдив споразумение,
с което на основание чл. 58г от ЗАНН и с оглед установеното нарушение по чл.90 от
ЗЛОД на М. е било наложено административно наказание глоба в размер на 70лв. Т.е.
по отношение на намерените във владение на тъжителя ловни трофеи, безспорно е
установено, че те са били незаконни.
Извършените следствени действия на 12.10.2023г. в дома на тъжителя в с.
Лъкавица и резултатите от тях, в пълна степен се установяват от приложените в ДП №
676/2023г. на РУ Асеновград писмени доказателства. От възприетите от съда
11

доказателства във връзка със съставеното Постановление от 19.08.2024г. на прокурора
от РП Пловдив, ТО Асеновград за прекратяване на наказателното производство по ДП
№676/2023г. по описа на РУ Асеновград, безспорно се установява, че тъжителя е бил
установен, като нарушител по чл.59, ал.1 вр. чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ и по чл.6, ал.3,
т.2 от ЗОБВВПИ. В тази насока събраните по делото доказателства също са
безпротиворечиви.
Относно отношенията между тъжителя и св. С.П.Д. и тяхното развитие във
времето, събраните по делото доказателства са отново еднопосочни и
безпротиворечиви. В тази насока, съдът изцяло кредитира показанията на св. С. Д., св.
Л. Г. и обясненията на подс. И. Д..
По отношение на обстоятелствата свързани с направените от страна на тъжителя
нерегламентирани записи на разговори, събраните по делото доказателства отново са
безпротиворечиви и еднопосочни. В тази насока съдът кредитира показанията на св.
Т.С. Г. от които се установява, че тъжителя М. действителност му е пуснал звукозапис,
за който е потвърдил, че бил направен тайно и собственоръчно от него на проведено
Общо събрание на дружинка „Среброто“. От изтъкнатите от тъжителя М.
обстоятелства при които е бил направен този звукозапис, св. Г. заключил,че същия е
създаден и се съхранява с цел притежателя му да го използва при подходящ случай
като компромат. Твърденията на св. Т. Г. за звукозаписите, които тъжителят бил
направил, се потвърждават косвено и от показанията на св. А.С.С.. Пред съда същия
заяви, че е присъствал на проведеното на 12.04.2024г. в с.Хвойна, Заседание на УС на
СЛР „Чернатица”, като при изслушването на тъжителя М., същия заявил, че притежава
записи, за които се бил заканил, че щял да пусне.
По отношение на обстоятелствата свързани с побоя над ловните кучета
осъществен от страна тъжителя, събраните по делото доказателства отново са
безпротиворечиви и еднопосочни. В тази насока съдът кредитира показанията на св.
Л. Г. Г. от които се установява,че той самият лично е участвал в описания от него
ловен излет на дружинка „Среброто“. Св. Г. няма точен спомен относно времето
когато се е провел този излет, но според него това съвпадало с периода от време, през
който се е водило и ДП №676/2023г., когато и членската карта на тъжителят не била
заверена /в тази насока са показанията на св. А. С./. От показанията на свидетеля става
ясно, че при този излет, стартиралата вече втора гонка била прекратена, тъй като освен
изплашените кучета, ненадейно се бил появил и тъжителят М.. Същия освен, че се бил
обадил на тел.112 започнал да бие и кучетата, по отношение на които твърдял, че те уж
били подгонили собствените му овце.
Безспорно по делото се установи, че на 16.03.2024г. в Младежкия дом в гр. Лъки
е било свикано и се провело Общо Събрание на дружинка „Среброто“. На същото,
освен 28-те от членовете на дружинката, присъствали като гости и свидетелите В. А.
Р. и А.С.С.. По отношение на тези обстоятелства събраните по делото доказателства
отново са безпротиворечиви и еднопосочни. Макар и да липсва съставения от св.Г. К.
протокол от Общото събрание, то от съдържанието на присъствения списък /лист 88
от съд.дело/ се установява, че там са присъствали 28 члена от дружинката. От
съдържанието на същия, а и от събраните свидетелски показания, се установява че
измежду присъстващите на Общото събрание са били и свидетелите С.С. К., В.К.П., З.
Ж. К., М. С. Ч., Л. Г. Г., С.П.Д., Г. А. К., Б. Ж. К., както и подс. И. С. Д.. От събраните
гласни доказателства се установява и как е протекло Общото събрание и как се е
стигнало до разглеждане на точката касаеща поведението на тъжителя Р. М.. В тази
насока събраните доказателства са взаимно допълващи се и по същество
12

безпротиворечиви. От тях се установява безспорно и това, че за да изложи своите
мотиви, думата е била дадена на подс. И. Д.. Това, че след неговото изказване се е
провело гласуване, въз основа на чийто резултати членството на тъжителя в
дружинка „Среброто“ е било прекратено, също е безспорно установено по делото.
Основния спор по делото е какво именно е казал за тъжителя подс. И. Д. като
мотиви за неговото изключване.
От една страна са твърденията на тъжителя Р. М. отразени в тъжбата,
според които, пред присъстващите на общото събрание,подс. И. Д. е казал за
тъжителя Р. М., че е бил осъден ефективно и че по време на излежаване на
присъдата си нееднократно си позволявал да създава предпоставки за кавги и
интриги, стигащи се до физически саморазправи. Подс. Д. казал за него също така,
че създавал предпоставки за убийство, като ги следял по време на лов и бил заставал
зад животните. В хода на изложението си за Р. М., подс. Д. казал за него също така,
че той правил незаконно записи, които по-късно щял да се опитва да ги използва,
като компромат, да ги изнудва и да прави интриги. Казал за тъжителя М., че бил
хванат от полицията с незаконни трофеи, като той се опитвал да избяга по време
на проверката. Подс. Д. казал за Р. М. и това, че се държал неадекватно, както и че
стигал до саморазправа с отделни членове на групата. На последно място, подс. Д.
казал за тъжителя М., че правел просташки номера, като бил създавал предпоставки
за убийство, като съм ги следял по време на лов, заставал зад животните и въобще
това било жалка картина.
От обясненията на подс. И. Д. се установява, че основната точка на свиканото
от него Общо събрание на дружинка „Среброто“ е била тази касаеща изключването на
тъжителя като член. Според него обаче, той като председател на дружинката е нямал
друг избор, като в случая без да се влияние от никакви лични чувства спрямо Р. М.,
само е изразил мнението на по-голяма част от членовете за неговото изключване.
Акцентирайки в подробности на всички по-горе установени от съда обстоятелства
свързани с поведението на тъжителя Р. М., подс. И. Д. заявява, че според него, той
имал правото и основанията да предложи на Общото събрание на членове, а те пък от
своя страна, да вземат решение за негово изключване като член на дружинката. По
отношение на своето изказване пред събранието, подс. И. Д., потвърждава, че казал за
тъжителя, че е бил осъждан, но пък отрича, в думите му да се и съдържал израза
ефективно. Подс. Д. не отрича, че е казал за М., че същия прави записи, като пред съда
заяви, че това било и самата истина, която всички коментирали. В обясненията си пред
съда, подс. Д. не отрича, че е изложил и доводи относно извършената в гр.Пловдив
полицейска проверка спрямо тъжителя Р. М., при която били намерени и четири ловни
трофея. По отношение на твърдението, че тъжителя е правил опит за избяга, подс. Д.
уклончиво заявява, че след като тъжителят в крайна сметка е бил наказан за
притежаването на незаконните трофеи, то значи, че е имало някакъв инцидент, след
като е бил налице такъв то значи, че същия е бил хванат. По отношение на
твърдението за създаване на предпоставки за убийство, подс. И. Д. заявява, че той е
имал предвид, че след като тъжителят М. се повява по време на ловен излет, без да е
участник в такъв, то същия създава с поведението си и предпоставки за инциденти.
Във връзка с твърденията за предизвикани саморазправи с други членове на
дружинката, подс. И. Д. заяви, че е имал предвид случилото се със св. С. Д., който бил
нападнат и бит от тъжителя и двамата му вуйчовци. В допълнение към това, същия
заявява, че имало образувана и полицейска проверка, която била прекратена след
негово лична молба до св. С. Д., който си бил оттеглил жалбата.
13

Съдът като обсъди двете посочени по-горе версии даде вяра в по-голяма част на
твърденията на тъжителя Р. М., като по отношение на казаното на Общото събрание от
страна на подс.Д., кредитира показанията на свидетелите С.С. К., В.К.П., З. Ж. К., М.
С. Ч. и Б. Ж. К.. В действителност част от показанията на тези свидетели се
потвърждават и от приложените по делото писмени мотиви /листи от 10 до 12 и от 13
до 14 от съд.дело/. Доколкото обаче тези мотиви не са нито подписани от техния
автор, нито пък те са били възпроизведени като част от съдържанието на протокол от
проведеното на 16.03.2024г. от Общо събрание, изготвен и подписан от определения
за протоколчик Г. К., то съдът прецени, че няма как да кредитира същите. Безспорно
по делото се установи, че пред Общото събрание, в хода на излагане на доводи си за
изключване на тъжителя М., подс. Д. е ползвал писмени бележки, но дали той е
използвал под друга форма и изложил, като съдържание точно тези писмени
мотиви,които съдът не кредитира, то нямаше как да бъде установено в хода на
съдебното следствие. Все пак от показанията на С. К., В.П., З. К., М. Ч. и Б. К., се
установява, какво е казал подс. И. Д. по адрес на тъжителя М.. Съдът кредитира и
показанията на свидетелите Л. Г. Г., С.П.Д., Г. А. К., В. А. Р. и А.С.С., които също са
присъствали на Общото събрание проведено на 16.03.2024г. Действителност и тези
свидетели потвърждават, че са чули доводите на подс. Д. касаещи поведението на
тъжителя М., като в една голяма част техните показания се припокриват с показанията
на С. К., В.П., З. К., М. Ч. и Б. К.. По отношение обаче на някои обстоятелства,
показанията на свидетелите Л. Г., С. Д., Г. К., В. Р. и А. С. са доста пестеливи. По
същество никой от тези свидетели не отрича, че в изложените от подс. И. Д. доводи,
той е говорил все за неща свързани с неприемливото поведение на тъжителя М., но в
показанията на всички тях няма как да не отбележи очевидното, а именно това, че те
премълчават някои направени от подс. И. Д. твърдения. Така например на се отрича,
че подс. И. Д. е изнесъл факти за обстоятелствата при които тъжителя е бил установен
в гр. Пловдив с незаконни ловни трофеи, но пък свидетелите Г., Д., Р. и С.
премълчават, че е имало и наведено от негова страна твърдение за предизвикана от
страна Р. М. „гонга“ с полицейските служители. По отношение на епизода с
намерените трофеи, следва да се отбележи потвърждението на св. К., че е чул подс. И.
Д. да говори за М., че е бил гонен от полицаите в гр. Пловдив. От анализа на
показанията на същите свидетели се установява, че по същество те не отричат, че
подс. И. Д. е изнесъл факти относно осъждането на тъжителя, но пък се премълчава,
че е имало и наведени от негова страна твърдения, за това, че е търпял ефективно
наказанието си, през което време е предизвиквал разправии с другите членове на
дружинката. Същата група свидетели, не потвърждават подс. И. Д. да е навеждал
твърдения за това, че тъжителя се държал неадекватно, като е чукал с брадва по
дърветата, но пък следва да се отбележи твърденето на св. Л. Г., който заяви, че е
виждал тъжителя с брадвичка в ръка, като заявява, че това се е случило по време на
ловен излет в който Р. М. не е участвал. По думите на св. Г., появата на тъжителя била
изненадваща, още повече, че това се случило,непосредствено след прострелването на
диво прасе, което следвало да се изнесе и разфасова.
Относно казаното по адрес на тъжителя М. от страна подс. И. Д. на проведено
на 16.03.2024г. Общото събрание, съдът като обсъди показания на тези две групи
свидетели, като отчете по-голямата им пълнота и последователност, даде вяра на
показанията на свидетелите С.С. К.,В.К.П., З. Ж. К., М. С. Ч. и Б. Ж. К.. За това свое
решение, съдът отчете и това, че тъжителят М. е племенник на свидетелите З. Ж. К. и
Б. Ж. К., като роднинската им връзка, наред с факта, че първия свидетел също е бил
изключен като член на дружинката по искане на подс. И. Д., прави двамата свидетели
14

пряко заинтересовани от изхода на делото. Въпреки това, съдът кредитира техните
показания относно случилото се на Общото събрание. По отношение на техните
показания касаещи личността на тъжителя М., съдът не кредитира в пълнота
показанията на двамата свидетели, като предвид данните за неговото осъждане,
наложените му наказания и установени сериозни нарушения по ЗЛОД и ЗОБВВПИ,
включително и нанесения побой над свидетеля С. Д. и жестокостта на племенникът им
към ловните кучета, съдът няма как да приеме без известни резерви наведеното от тях
твърдение, че техния родственик бил безупречен ловец. Поради същите причини, във
връзка с твърдените само положителни качества касаещи тъжителя като ловец, съдът
няма как да приеме без известна доза критичност и показанията на свидетелите С. К.,
В.П. и М. Ч..
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите О. С. А. и С. Х. Г., като
отчете, че макар и с тях да се изясняват обстоятелства, които са извън предмета на
обвиненията и са се случили след датата на Общото събрание, те все пак имат някаква
връзка с наведените в жалбата твърдения, касаещи обвиненията против подс. Д.. От
техните показания се установява, че двамата работят като горски служители в ДЛС
„Кормисош“, като във връзка с подаден на 04.01.2025г. чрез ЕЕН 112 сигнал от
тъжителя М., двамата свидетели извършили проверка в района на с.Лъкавица. При
отИ.ето на мястото, се установило, че там се провеждал ловен излет на Дружинка
„Среброто“, като във връзка с проверката, по указания на подс. И. Д. стартиралата
вече „гонка“ била прекъсната. При проверката извършена от свидетелите О. А. и С. Г.,
се установило, че твърдените обстоятелства от страна на Р. М. се оказали
несъстоятелни. Резултата от извършената от свидетелите проверка бил отразен на
гърба на разрешителното за групов лов издадено за 04.01.2025г. /лист 162 от съд.дело/.
Съдът кредитира по-голяма част от обясненията на подс.Д., като по отношение
на начина на свикване и датата на проведеното Общо събрание на 16.03.2024г., избора
на председател и протоколчик, както и дневният ред на същото, те се подкрепят от
събраните по делото други доказателства, като не е налице противоречие с тях. От
обясненията на подс. Д. се установява, че той като председател на дружинка
„Среброто“ в един момент е бил принуден от обстоятелствата да поиска
освобождаваното на Р. М. от членството му в същата дружинка. Самия Д. не отрича, че
в характера на тъжителят има и добри черти, но пък наличното осъждане и
допуснатите от М. множество нарушения свързани с лова, се отразили негативно на
положението и авторитета му сред останалите членове на дружинката, като с течение
на времето, това предизвикало във възходяща степен тяхното недоволството и
възмущение към него. Според подс. Д. през годините, макар и да имало основание за
изключване на тъжителя от членство дружинката, това все пак не се случило,тъй като
отношенията в дружинката тогава били добри и хората не таели лоши чувства към Р.
М.. В тази насока се акцентира на наличното осъждане, в тригодишния изпитателен
срок на което, подс. М. нямал право по закон да има огнестрелно оръжие. Това
осъждане било и основната причина тъжителя да не участва в ловни излети, но пък то
не било използвано към онзи момент,нито от председателя,нито от другите членовете
на дружинката, за да бъде той изключен, като член по Закона за лова. Въпреки, че по
време на изпитателният срок М. нямал право да участва в ловните излети, се случвало
обаче на няколко пъти, той да се появява ненадейно на местата, където се провеждали
такива. Според подс. Д. такива случаи имало доста и те били, както в периода докато
тъжителя М. изтърпявал наложеното му условно наказание, а така и след отнемането
на оръжията му, по повод на последното дело. Тези ненадейни появявания на тъжителя
15

по време на ловните излети, били известни на другите членове на дружинката, като
според подс. Д. те били повод за неодобрителни коментари между тях още повече, че с
това си поведение той създавал предпоставки за инциденти по време на лов. Именно
това обстоятелство според на подс. Д., било изтъкнато от него по време на Общото
събрание, а не точно твърдението от тъжбата, че Р. М. е „създавал предпоставки за
убийство“. В обясненията си подс.Д. не отрича, че на проведеното Общо събрание от
16.03.2024г. е изнесъл факти свързани с нанесения побой над св. С. Д. от страна на Р.
М., Б. Ж. К. и З. Ж. К.. Според обясненията му, въпреки образуваното по молба на
пострадалия производство в полицията, то под давление на подс. Д., то било
прекратено, вследствие на оттегляне на молбата от страна на св. С. Д.. Горните
обстоятелства също било добре известни на членовете на дружинката, като въпреки
тяхното възмущение, отново не се стигнало до вземане на някакви мерки, както
спрямо тъжителя М., а така и спрямо свидетелите Б. Ж. К. и З. Ж. К.. Макар и към
онзи момент нещата да се били разминали, то според подс.Д., обстоятелствата във
връзка с този инцидент нямало как да се пропуснат и отново да не се оповестят на
Общото събрание. Следващия случай, който подс. Д. не отрича, че е оповестил на
Общото събрание, е този свързан с нанесения побой над ловните кучета от страна на
тъжителя М.. Според него това станало общоизвестно и било твърде скандално, за да
се пропусне, още повече, че в резултат на извършените от страна на тъжителя
действия, се бил провалил целия ловен излет. Към обстоятелствата свързани с побоя
над кучетата, подс. Д. допълва и това, че тогава тъжителя твърдял не само, че ловните
кучета са разгонили овцете от стадото му, но настоявал да му платят 5000лв. за
репарации, които после увеличил на 7000лв. В един момент се разбрало, че овцете все
пак се били намерили и само по някаква случайност, тъжителя М. се разминал и не
понесъл някакви последици от негодуванието от страна останалите ловци, чийто лов
бил провален за пореден път. Според подс. Д. всички тези обстоятелства касаещи
поведението на тъжителя М., започнали открито да се коментират между останалите
ловци, като това ги мотивирало да започнат да търсят начини той да бъде освободен,
като член на дружинката. За това тяхно решение не малко влияние оказал и факта, че с
поведението си М., създавал интриги между хората и петнял името на дружинката. В
тази насока, подс. Д. не отрича, че на Общото събрание е изнесъл и данни относно
това, че тъжителя бил запознал някои хора с направените от него незакони записи, за
които твърдял, че имат компрометиращо съдържание и които имал готовност да
използва при отдаване на сгоден случай. Според подс. Д. нещата около тъжителя М.
следвали своя естествен ход, като обстоятелствата във връзка с извършената проверка
в гр. Пловдив, при която били намерени незаконните трофеи, както е нелепите
оправдания относно начина на тяхното придобИ.е, мотивирали председателя да
предприеме необходимите постъпки и да направи предложение за освобождаването
му, като член на дружинката. Подс. Д. не оспорва, че на Общото събрание и изнесъл
данни свързани с осъждането на тъжителя М.. Не отрича и това, че във връзка с
твърдяното осъждане е използвал израза „ефективно“, което пък се явява и част от
повдигнатото му обвинение предмет на делото. Използваните думи обаче, се
оправдават от подс. Д., с направеното от него тълкуване на отразеното в използваната
справка, касаеща наложените на тъжителя наказания по НК. В този смисъл, според
подс.Д., щом на тъжителя М. са били наложени наказания „Пробация“ и „Глоба“, то
тяхното естество изключва друг начин освен ефективното им изтърпяване.
Акцентирайки на това и свързвайки същото с казаното на Общото събрание, относно
осъждането на тъжителя М., подсъдимия заявява, че според него той се е
аргументирал правилно, като потвърждава, че е казал израза ефективно осъждане, но
16

пък отрича да е споменал, че то е търпяно в затвор.
От твърдяното в обясненията на подс. Д. безспорно се установява, че при
излагане на доводите си пред Общото събрание провело се на 16.03.2024г., той е
използвал предварително нахвърлени бележки и информация касаеща тъжителя М.,
подадена му непосредствено преди събранието, от други недоволни членове на
дружинката. По отношение на последното обстоятелство, не отрича, че е казал пред
присъстващите, че Р. М. е хвърлял пиратки, на което му поведение са станали
очевидци други хора, а не лично той. Във връзка с обсъжданите от съда мотиви,
съдържащи се в писмена форма /тези на листи от 10 до 12 и от 13 до 14, както и тези
на листи от 89 до 93 от съд.дело/, от обясненията на подс. Д. се установява, че той не
дава ясен и течен отговор, дали те са били изготвени от него. Същия обаче, не отрича,
че е изпратил един екземпляр от изготвени от него писмени мотиви на свидетеля
А.С.С., както и това, че е предоставил един екземпляр от мотиви и на тъжителя М..
Относно начина на създаване на предоставените и на С., и на М. мотиви, подс. Д.
заяви обаче, че това е станало лично от него на компютър и по негови запазени
спомени относно казаното на Общото събрание провело се на 16.03.2024г. Подс. Д. не
отрече и това, че в предоставените от него екземпляри е липсвал негов подпис.
Относно идентичността на съдържанието между предоставените на С. и М. мотиви,
подс. Д. бе уклончив, като заяви, че е възможно да има известно разминаване между
двата екземпляра, но според него те съдържат поне на 90% това което той бил казал на
Общото събрание. На други места обаче в разпита си, чрез дадените обяснения от
страна на подс. Д., той частично опровергава процентната вероятност между
отразеното в мотивите и казаното на общото събрание. Тези му твърдения обаче, няма
как да се проверят от съдът с абсолютна достоверност, поради факта, че освен
свидетелските показания липсва друг достоверен източник. От обясненията на подс. Д.
се установява и начина по който е бил създаден намиращия се на листи 6 до 8 от
съд.дело Протокол №1 от 16.03.2024г. на Общо събрание на дружинка „Среброто”. Той
не отрича, че това е станало лично от него и то след проведеното Общо събрание, като
твърди, че съдържанието му е било оформено в присъствието на св. Г. К., като били
използвани записките, които той си водел в качество на протоколчик на събранието.
По отношение на начина на изготвяне на протокола, съдът не кредитира обясненията
на подс. Д., като те по същество противоречат на установената от съда фактическа
обстановка и на показанията на самия Г. К.. По делото безспорно се установи, че св. К.
е бил избран за протоколчик на събранието от 16.03.2024г., като в това си качество по
време на провеждането му, той си е водел и писмени бележки. От неговите показания
се установява, че след събранието въз основа на тези бележки, св. К. е изготвил
саморъчен протокол, който е предал на подс. Д., в качеството му на председател на
дружинка „Среброто“. Доколкото обаче по делото се установи, че нито бележките на
К., нито неговия протокол са били запазени, то бе невъзможно да се провери, какво е
било и тяхното съдържание. Макар и да са встрани от предмета на обвинението по
делото, съдът кредитира обясненията на подс. Д. и във връзка с подадения на
04.01.2025г. чрез ЕЕН 112 сигнал от тъжителя М., като те се подкрепят от
съдържанието на приложения на лист 176 от съд дело CD-R носител, както и от
показанията на свидетелите О. С. А. и С. Х. Г..
По отношение на подадения от тъжителя М. сигнал на ЕЕН 112, съдът
кредитира съдържанието на приложения на лист 176 от съд дело CD-R носител. В
случая съдът счете, че няма пречка, самия диск да бъде кредитиран, като веществено
доказателство по смисъла на чл.109 от НПК, който представлява електронен носител,
17

изпратен за нуждите на производството с писмо вх.№1171/27.01.2025г. от Районен
център 112 гр.Кърджали /лист 175 от съд.дело / , както и да се кредитират
съдържащите се върху този носител 2 бр. файлове със запис. Диска има качеството на
предмет, върху който има следи, които макар и в не пряка, то са във връзка,с
обстоятелствата по делото, поради което без съмнение могат да се ползват за нуждите
на наказателното производство, включително и с оглед разпоредбата на чл.102 от
НПК, като при съмнение за достоверността, то безспорно може да се проверява чрез
различни процесуални способи, включително и експертиза. От съдържанието на диска
се установява, че на същия има записани един звуков и един графичен файл. От
записите се установят конкретни обстоятелства, чрез които се проверяват събраните
доказателства, които са в пряка връзка с твърденията относно отношенията в
дружинка „Среброто“ , личността на подс. И. Д. и тази на тъжителя Р. М..
В своята цялост,съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства,
които кореспондират с установената и приета от съда фактическа обстановка.

От правна страна:

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счете, че с
действията си на 16.03.2024г.,подс. И. С. Д. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава на престъплението по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1,т. 1, вр.
чл.147, ал.1 от НК, тъй като на същата дата в гр. Лъки, обл. Пловдивска, на проведено
Общо събрание на Ловна дружинка „Среброто“, публично е разгласил позорни
обстоятелства за Р. И. М., като е казал за него: „че е бил осъждан ефективно; че по
време на излежаване на присъдата си нееднократно си е позволявал да създава
предпоставки за кавги и интриги, стигащи се до физически саморазправи; че е бил
хванат от полицията с незаконни трофеи, като се е опитвал да избяга по време на
проверката”, както и че му е приписал престъпления, с думите: ”че е създавал
предпоставки за убийство, като ги е следял по време на лов, като е заставал зад
животните; че е правил незаконно записи, които по-късно се е опитвал да ги използва
като компромат и да ги изнудва и да прави интриги”. Осъществяването на признаците
на това престъпление от страна на подс. И. Д. обаче е само формално, като същото не
се явява престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна.
Според съда е налице втората хипотеза на чл.9, ал.2, от НК,поради което подс. И. Д. бе
признат за невинен и оправдан. За да бъде определено като престъпно конкретното
поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на
обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на
наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Възприетата от съда
фактическа обстановка по делото, по категоричен начин установява много ниска
степен на увреждане на обществените отношения. Въпреки, че по делото безспорно се
установи, че от страна на подс. И. Д. е имало отправени неверни /клеветнически/
изрази спрямо личността на тъжителя Р. М., то предвид вида на разпространените
позорни обстоятелства, начина по който те са били възприети от присъстващите на
Общото събрание и относително слабата степен на засягане на оценката на тъжителя в
обществото, са все обстоятелства водещи до изводи за явно незначителната степен на
обществена опасност на деянието и дееца. В конкретния случай, деянието по чл.148,
ал. 2, вр. ал. 1,т. 1, вр. чл.147, ал.1 от НК на подс. И. Д. се характеризира с явно
незначителна обществена опасност, т. е. с деянието е реализирана обществена
опасност, но тя не може да застраши или засегне обществените отношения в такава
18

степен, която законът изисква, за да придобие деянието качеството на престъпление.
Явната незначителност на обществената опасност на деянието в случая се обуславя от
една страна от обстановката, при която е осъществено и подбудите на дееца, за да
предприеме тези си действия. По отношение на първото, следва да се отбележи, че
това се е случило в условия на Общо събрание на дружинка „Среброто“, чиято
основна точка е била изключването на тъжителя Р. М. като член. Действително по
делото се събраха достатъчно доказателства, че присъстващите на събранието, са били
наясно с дневния ред включително и с точката касаеща изключването на М., както са
били наясно с причините поради които подс. И. Д. е бил принуден да направи това
предложение. За това говори и резултата от гласуването на присъстващите на Общо
събрание на дружинка „Среброто“, които с мнозинство са подкрепили предложението
на подс. И. Д., като тъжителя Р. М. е бил изключен. Същите причини мотивирали
подс. И. Д. да направи това предложение пред Общото събрание, се явяват е негови
подбуди да извърши деянието. В тази насока следва да се отбележат отново
обсъдените по-горе вече, няколко случая свързани с поведението на тъжителя М.,
които предизвиквайки на няколко пъти недоволството и възмущението на останалите
членове на дружинката, наред с петненето на името на дружинката, са били и
основния мотив подс. И. Д. да предприеме съответните действия за изключването на
провинИ. се член на дружинката. В действителност в казаното от страна на подс. И. Д.
по отношение на тъжителя М. са налице и достоверни обстоятелства, но допълненията
направени към тях, се явяват позорящи такива личността на лицето за които тези
изрази се отнасят, като по този начин целия израз се явява клеветнически. От друга
страна, по делото се установи, че някои от твърдените от страна подс. И. Д.
обстоятелства свързани с личността на тъжителя, са били по повод на действително
случили се събития, но направената им интерпретация от страна на говорещия на
Общото събрание, също ги прави позорящи и клеветнически. Така например по
делото безспорно се установи, че на Общото събрание на 16.03.2024г. подс. И. Д. е
казал за тъжителя М. „че е бил осъждан ефективно; че по време на излежаване на
присъдата си нееднократно си е позволявал да създава предпоставки за кавги и
интриги, стигащи се до физически саморазправи“. Безспорно по делото се установи,
че макар и понастоящем, да е настъпила реабилитация по право, то в миналото Р. М. е
бил осъждан. Т.е. първата част на това твърдение отговаря на истината. Доколкото то е
направеното в контекста на обсъжданите качества и поведението на тъжителя М. като
ловец и член на дружинка „Среброто“ настоящия му съдебен статус е без значение. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че се явява достоверна и
последната част на това твърдение на И. Д., а именно факта, че с поведението си
тъжителя М.„ създавал предпоставки за кавги и интриги, стигащи се до физически
саморазправи“. В подкрепа на последното са събраните доказателства относно
случаите с побоя над кучетата, този с притежаваните от страна на тъжителя М.
нерегламентирани записи и нанесения спрямо св. С. Д. побой. Направените твърдения
обаче, че осъждането е било ефективно и това, че предпоставки за кавги и интриги, са
били създадени по време на излежаване на присъдата, се явява невярно, като същото
безспорно представлява клевета. Начина по който е било формулирано цялото това
обсъждано твърдение, въпреки че в себе си то съдържа и достоверни неща, прави
същото клеветническо,т.е.позорящо личността на тъжителя М.. В случая обсъждайки
мотивите на подс. И. Д. да направи това изявление, освен факта, че същия е целял да
изложи необходимите доводи, които да послужат като основание за изключването на
тъжителя М., той е искал чрез направените неверни твърдения, да придаде на думите
си по-голяма от необходимата тежест. Това, че членовете на дружинката са знаели за
19

обстоятелствата довели до осъждането на М., е безспорно установено по делото.
Същите тези хора са знаели, че наказанието му е било условно и че той не го търпял
ефективно, както и това, че той не е лежал в затвора. Знаейки тези обстоятелства
същите тези хора няма как да са приели за достоверно цялото направено от страна на
подс. И. Д. твърдене, още повече, че през годините за хората живеещи в района и
особено членовете на дружинката не е имало никакво съмнение относно личната
свобода на тъжителя М..
Сходни изводи могат да се направят във връзка с казаното от страна на подс. И.
Д. за тъжителя М. твърдение „че е бил хванат от полицията с незаконни трофеи, като
се е опитвал да избяга по време на проверката”. Безспорно по делото се установи, че
при извършената на 12.10.2023г. проверка от служители на V-то РУ Пловдив, то в
автомобила управляван от страна на тъжителя М. са били намерени 4бр. незакони
ловни трофеи. Т.е. първата част на това твърдение отговаря на истината. Доколкото
обаче по делото не се събраха доказателства преди намирането на тези трофеи,
тъжителя М. да е правил опит да избяга, то направеното твърдение във втората му
част, се явява невярно, като същото безспорно представлява клевета. Начина по който
е било формулирано цялото това обсъждано твърдение, въпреки че в себе си то
съдържа и достоверни неща, прави същото изцяло клеветническо,т.е.позорящо
личността на тъжителя М.. Относно мотивите на подс. И. Д. да направи това
изявление, важи всичко казано по-горе във връзка с твърдението за ефективното
осъждане. Освен факта, че същия е целял да изложи необходимите доводи, които да
послужат като основание за изключването на тъжителя М., той е искал чрез
изложените неверни твърдения, да придаде на своите думи и по-голяма от
необходимата тежест. Това, че членовете на дружинката са знаели за намерените в гр.
Пловдив у тъжителя М. незаконни ловни трофеи, е безспорно установено по делото.
По делото няма безспорни доказателства от които да се направи извод, дали членовете
на дружинката са били наясно с обстоятелствата при които се стигнало да проверката
спрямо тъжителя. На твърдението на подс. И. Д., че тъжителя М. е направил опит да
избяга обаче не следва да се придава особена тежест, като едва ли същото се засегнало
в някаква голяма степен и неговата обществена оценка. Дори и условно да се приеме,
че с това изявление, което се явява клеветническо, подс. И. Д. е въвел в някакво
заблуждението присъстващите на Общото събрание членове, то няма как да се
пренебрегнат и някои други обстоятелства, които не са останали скрити за хората.
Едно от тях е факта, че във връзка с полицейска проверка в гр. Пловдив, се е стигнало
до извършване на претърсване и изземване на в дома на тъжителя М.. При същото не
само, че са били констатирани определени състави на престъпления по НК /по късно
преквалифицирани като административни нарушения по ЗЛОД и ЗОБВВПИ/ , но
резултатите от това следствено действие са станали причина за задържането на
тъжителя М. по реда на чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР, /лист 6 от ДП №676/2023г./, както и до
неговото практическо лишаване от право да ловува до наказването му по ЗАНН. Дори
да се приеме условно,че членовете на дружинката са имали само най-бегла
информация за всички тези обстоятелства, то от останалите доказателства по делото
може да се направи основателен извод, че същите тези членовете са били наясно с
множество други факти и са имали добри представи, каква личност е тъжителя М.,
като направеното невярно твърдение от страна подс. И. Д., свързано с опита за бягство
в гр. Пловдив, не е довело до някаква промяна в тези техни представи.
Сходни изводи могат да се направят във връзка обвиненията относно
приписаните на тъжителя М. престъпления. На първо място следва да се обсъди
20

твърдението относно казаното от страна на подс. И. Д. за тъжителя М. ”че е създавал
предпоставки за убийство, като ги е следял по време на лов, като е заставал зад
животните“. Безспорно по делото се установи, че докато тъжителя М. е бил лишен от
право да притежава и съхранява оръжие и боеприпаси, той на практика не е участвал в
ловни излети. Същото се е случило както през тригодишния срок, когато е търпял
наложеното му условно наказание „лишаване от свобода“, а така и по времето на
воденото на ДП №676/2023г. Безспорно по делото се установи, че през тези два
периода от време е имало случаи на ненадейна поява от страна на тъжителя М. на
място и време когато там се провеждали ловните излети на дружинка „Среброто“.
След като той се е появявал ненадейно на мястото където се е провеждал излета, то
значи, че тъжителя е имал информация къде се намират в момента участващите в него
ловци. Предвид спецификата на ловуването в пресечен терен, то е ясно, че тази
информация относно местонахождението на ловците, няма как да бъде придобита от
тъжителя М. по някакъв заобиколен начин, а само пряко, чрез личното им
възприемане. Т.е. твърдението на подс. Д., че тъжителя ги е следял се явява доказано и
това е достоверно. Безспорно по делото се установи, че с това си поведение на
неочаквана поява и без никакво предупреждение, предвид участието на въоръжени
хора, разставени на определени ловни позиции, тъжителя е създавал условия за
възникване на инциденти. В действителност при евентуалното възникване на един
такъв инцидент /в каквато насока говори и в обясненията подс. Д./ може да се стигне и
до прострелване с фатален за пострадалото лице край. Обстоятелствата около един
такъв инцидент обаче по често са свързани с нарушаване на определени задължения от
страна на носещите огнестрелните оръжия хора, отколкото с прякото търсене смъртта
на пострадалия или извършване на умишлено убийство. Кредитираните от съда
доказателства установяват, че от страна на подс.Д. е направено спрямо тъжителя М.
твърдение, че той е създавал „предпоставки за убийство“, а не „предпоставки за
инциденти“. Макар и че е трудно да се намери хипотеза при която, чрез заставане зад
животно или животни, дори в условията на лов, да се създадат предпоставки за
убийство, то и само създаването на такива предпоставки, е достатъчно за да може това
да се квалифицира като евентуално престъпление по чл.115 вр. 17, ал.1 от НК. В този
смисъл съдът намира, че с казаното от страна на подс.И. Д. спрямо тъжителя М. е било
приписано престъпление. Направеното от подс. Д. твърдение обаче също е с много
ниска степен на обществена опасност, тъй като с обсъденото от съда поведение по
време на ловните излети от страна на тъжителя М., той безспорно е създава
предпоставки за сериозни инциденти, като само по една щастлива случайност не се
стигнало до такива.
На второ място следва да се обсъди твърдението относно казаното от страна на
подс. И. Д. за тъжителя М., че „е правил незаконно записи, които по-късно се е
опитвал да ги използва като компромат и да ги изнудва и да прави интриги”. Анализа
на изложените в това твърдение обстоятелства, дават основание на съда да направи
извода, че същите водят към квалификация на евентуално престъпление по чл. 214,
ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК,т.е. опит за принуда на другиго със заплашване с
разгласяване на позорящи обстоятелства. Безспорно по делото се установи, че
тъжителя М. е направил и притежава такива компрометиращи звукозаписи, че това е
станало по нерегламентиран начин, които обстоятелства се установяват пряко от
показанията на св. Т.С. Г.. От събраните по делото доказателства се установява и целта
с която тъжителя М. е направил и съхранявал тези звукозаписи, а именно да ги
използва в удобен за него случай като компромати срещу определени лица. В този
смисъл част, се установява, че от направените в приписаното престъпление твърдения
21

от страна подс. И. Д. се явяват достоверни. Не отговаря на истината обаче неговото
твърдение направено на 16.03.2024г., че тъжителя М. се е опитал да използва вече
някъде като компромат тези записи и да изнудва с тях. Да безспорно, че тъжителят е
казал на св. Т.С. Г., но пък нито е изнудвал някой с тях, нито пък ги е използвал като
компромати съгласно предвидено от него предназначение. В този смисъл съдът
намира, че с казаното от страна на подс.И. Д. спрямо тъжителя М. също е било
приписано престъпление. Направеното от подсъдимия твърдение обаче също е с много
ниска степен на обществена опасност, тъй като макар, по делото да не се установи,
тъжителя да употребил тази записи точно за изнудване, то по делото има данни, че
същия нееднократно е изразявал готовност да използва тези записи при сгоден случай.
Това, че тази готовност на тъжителя не е била просто израз на празни приказки, се
установява отново от събраните по делото доказателства. От показанията на А.С.С. се
установява, че той присъствал на изслушването на тъжителя М. в проведеното на
12.04.2024г. в с.Хвойна, Заседание на УС на СЛР „Чернатица”. В хода на същото,
освен другите обстоятелства, според св. С., тъжителя М. заявил, че притежава записи,
за които се бил заканил, че щял да пусне. Т.е. и на това твърдяно от тъжителя и
доказано обвинение, не следва да си предава излишна тежест.
Явната незначителност на обществената опасност на престъплението клевета се
извежда според съда и от личността на подсъдимия, който е с чисто съдебно минало,
без данни за противообществени прояви, с добри характеристични данни, трудово и
обществено ангажиран, с добросъвестно процесуално поведение, които го очертават
като личност с явно незначителна обществена опасност. От значение за преценката за
обществена опасност на деянието е и това, че извършеното от подсъдимия е с много
нисък интензитет на упражнено спрямо тъжителя въздействие. Всички тези
обстоятелства, взети както поотделно, така и в съвкупността им, дадоха основание на
настоящия съд, спрямо обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал. 2, вр.
ал. 1,т. 1, вр. чл.147, ал.1 от НК, да приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, защото
обуславят по категоричен начин явната незначителност на обществената опасност на
извършеното от подс. И. Д. деяние. В хипотезата на чл.9 ал.2 от НК деянието не е
престъпление, като формално изпълва от обективна и субективна страна
съставомерните признаци, предвид и което на основание чл. 304 от НПК, съдът призна
подс. И. Д. за невинен по това обвинение и я оправда изцяло по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1,т. 1, вр. чл.147, ал.1 от
НК.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счете, че с
действията си на 16.03.2024г., подс. И. С. Д. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на част от обвинението във връзка с престъплението по чл.148,
ал.1,т.1 и т.2,пр.2 вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй като на същата дата, в гр. Лъки, обл.
Пловдивска, на проведено Общо събрание на Ловна дружинка „Среброто“, публично е
казал нещо унизително за честта и достойнството на Р. И. М., като е казал за него: „че
е бил неадекватен и е правил просташки номера”, като по отношение на публично
казаните обиди са налице условията на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като обществената
опасност на деянието е явно незначителна. Според съда е отново е налице втората
хипотеза на чл.9, ал.2, от НК,поради което подс. И. Д. бе признат за невинен и
оправдан. Отново, следва да се посочи това, че за да бъде определено като престъпно
конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на
засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните
средства на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Възприетата
22

от съда фактическа обстановка по делото, по категоричен начин установява и в този
конкретен случай, една много ниска степен на увреждане на обществените отношения.
Съгласно основния състав на чл. 146, ал. 1 НК обидата се изразява в казване или
извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово
присъствие. Обидата е резултатно престъпление и то е довършено, когато
унизителните за честта и достойнството на пострадалия думи са извършени в негово
присъствие, но е възможно тези действия да бъдат възприети от него и неприсъствено
- когато той ги чуе, прочете или види, след разпространението им чрез печатно
произведение или по друг начин. Такъв е и настоящия случай, тъжителя не е
присъствал лично на проведеното на 16.03.2024г. но след завръщането си в страната е
разбрал, за изречените по негов адрес от страна на подс. И. Д. обидни изрази.
Безспорно е, че с отправените обидни думи подс. И. Д. е дал своята негативна оценка
за личността на тъжителя М., като макар и не пряко да е целял това, то той е бил
наясно, че тази информация ще достигне до адресата и да бъде узната от него.
Въпреки, че по делото безспорно се установи, че от страна на подс. И. Д. е имало
отправени обиди касаещи личността на тъжителя Р. М., то предвид установените от
съда обстоятелства свързани с неговото поведение спрямо ловните кучета, както и във
връзка с побоя над св. С. Д.а, а и дори тези свързани с негативното отношение на Р.
М. към личността на подс. Д. в качеството му на председател и изразените амбиции да
заеме негово място, пък било и то, чрез използване на нерегламентираните записи, все
фактори обуславящи изводи за явно незначителната степен на обществена опасност на
деянието и дееца. В конкретния случай, деянието на подс. И. Д. се характеризира с
явно незначителна обществена опасност, т. е. с деянието е реализирана обществена
опасност, но тя не може да застраши или засегне обществените отношения в такава
степен, която законът изисква, за да придобие деянието качеството на престъпление.
Явната незначителност на обществената опасност на деянието в случая се обуславя от
една страна от обстановката, при която е осъществено и подбудите на дееца, за да
предприеме тези си действия - в условия на възмущение и израз на нетърпимост на
цялостното поведение на тъжителя, от страна на голяма част от членовете на
дружинка „Среброто“. И тук важи в пълна степен казаното по-горе, относно явната
незначителност на обществената опасност на деянието, която се извежда според съда и
от личността на подсъдимия, който е с чисто съдебно минало, без данни за
противообществени прояви, с добри характеристични данни, трудово и обществено
ангажиран, с добросъвестно процесуално поведение, които го очертават като личност
с явно незначителна обществена опасност. От значение за преценката за обществена
опасност на деянието е и това, че извършеното от подсъдимия престъпление по
чл.148, ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК е с много нисък интензитет на упражнено
спрямо тъжителя въздействие. Всички тези обстоятелства, взети както поотделно, така
и в съвкупността им, дадоха основание на настоящия съд да приложи разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НК, защото обуславят по категоричен начин явната незначителност на
обществената опасност на извършеното от подс. И. Д. деяние.
По делото не се установи, че по същото време на 16.03.2024г., с действията си
подс. И. С. Д. да е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
втората част от обвинението във връзка престъплението по чл.148, ал. ал.1,т.1 и
т.2,пр.2 вр. чл.146, ал.1 от НК, а именно това, да е разпространил по друг начин,
казаните публично, на проведено Общо събрание на Ловна дружинка „Среброто“,
обиди и изрази унизителни за честта и достойнството на Р. И. М., съдържащи се в
изразите: „че е бил неадекватен и е правил просташки номера”, като ги е представил в
23

писмен вид като мотиви за изключването на тъжителя Р. И. М. от Ловна дружинка
„Среброто” - гр. Лъки пред Управителния съвет на Ловно-рибарско дружество
„Чернатица” - с. Хвойна, общ. Чепеларе, обл. Смолян.
По делото безспорно се установи, че подс. И. Д. е изпратил УС на СЛР
„Чернатица”, с. Хвойна, обл. Смолян, съставените от него Протокол №1 от
16.03.2024г., от Общо събрание, който не бил подписан от посочения в него за
протоколчик св. Г. К. /листи 82 до 87 от съд.дело/. Това обаче е станало, не на
16.03.2024г. /както става ясно от обвинението/, а с мотивирано и подписано от подс.
Д. писмо от 18.03.2024г. /листи 78 до 81 от съд.дело/. Към същото писмо подс. Д.
приложил и един екземпляр от набрани и разпечатани от него от компютър мотиви,
също неподписани от техния автор /листи 89 до 93 от съд.дело/. Доколкото
инкриминирана в тази част на обвинението дата е различна от установената от съда,
като за 18.03.2024г., спрямо подс.И. Д. липсва обвинение, като съответно той не е бил
предаден на съд, той ще следва да бъде признат за невинен и оправдан в тази част.
В обсъжданата по-горе хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, деянието по първата част
на престъплението по чл.148, ал.1,т.1 и т.2,пр.2 вр. чл.146, ал.1 от НК, само формално
изпълва от обективна и субективна страна съставомерните признаци, а във втората
част на обвинението, се установява, че то явява недоказано, като то не е извършено на
инкриминираната дата, предвид и което на основание чл. 304 от НПК, съдът призна
подс. И. Д. за невинен по обвинението и го оправда изцяло по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1,т.1 и т.2,пр.2 вр. чл.146, ал.1 от
НК.
Предявеният за престъплението по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1,т. 1, вр. чл.147, ал.1 от
НК от страна на тъжителя Р. М. граждански иск е с правно основание чл. 45 и
следващи ЗЗД. В случая се взе предвид това, че по отношение на повдигнатото с
частната тъжба обвинение по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1,т. 1, вр. чл.147, ал.1 от НК от
страна на тъжителя Р. М., подс. И. Д. беше оправдан и се приложи разпоредбата
чл.9,ал.2 от НК, при което извършеното деяние не съставлява престъпление, но
представлява деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, то съдът намери иска за частично
основателен. По делото се установи, че в резултат на извършеното от подс. И. Д. на
16.03.2024г. спрямо тъжителя Р. М. той е претърпял и съответни неимуществени
вреди- изразяващи се в опетняване на името му и злепоставяне пред приятели и
близки. Предвид и което съдът осъди подс. И. Д. да заплати на частния тъжител и
граждански ищец Р. И. М. общата сума от 400 (четиристотин) лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на осъщественото на
16.03.2024 г. противоправно поведение, причинило унижение на тъжителя, във връзка
с оправените клеветнически изрази, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 16.03.2024 г. до окончателното изплащане на същата, като за разликата над
уважения размер до претендирания размер от 2600лв. отхвърли гражданския иск, като
недоказан. При отчитане на щетите които е претърпял пострадалия предявеният
граждански иск бе уважен в размер общо на 400 лева, като Съдът намира, че по този
начин е спазен принципа за справедливост. При определяне на този размер се взе
предвид естеството на изречените клевети, както и степента, в която те са уронили
името сред обществото, неговите близки и познати.
Предявеният за престъплението по чл.148, ал.1,т.1 и т.2,пр.2 вр. чл.146, ал.1 от
НК от страна на тъжителя Р. М. граждански иск е с правно основание чл. 45 и
следващи ЗЗД. В случая се взе предвид това, че по отношение на част от повдигнатото
с частната тъжба обвинение чл.148, ал.1,т.1 и т.2,пр.2 вр. чл.146, ал.1 от НК от страна
24

на тъжителя Р. М., подс. И. Д., бе признат за беше признат за невинен и оправдан, а в
другата част се приложи разпоредбата чл. 9, ал. 2 от НК, /като също бе признат за
невинен и оправдан/ при което извършеното деяние не съставлява престъпление, но в
тази част то представлява деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като съдът намери иска
за частично основателен. По делото се установи, че в резултат на извършеното от
подс. И. Д. на 16.03.2024г. спрямо тъжителя Р. М. той е претърпял и съответни
неимуществени вреди- употребените спрямо него изрази засягат тъжителя, като те са
станали доС.ие и на присъствалите на събранието свидетели, като по този начин са
засегнати честта и достойнството на тъжителя. Предвид и което съдът осъди подс. И.
Д. да заплати на частния тъжител и граждански ищец Р. И. М. общата сума от 100 (сто)
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на осъщественото на 16.03.2024 г. противоправно поведение, причинило срам
и унижение на тъжителя, във връзка с оправените обидни изрази, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 16.03.2024г. до окончателното изплащане на
същата, като за разликата над уважения размер до претендирания размер от 1 400лв.
отхвърли гражданския иск, като недоказан.Съдът намира, че по този начин е спазен
принципа за справедливост. При определяне на този размер се взе предвид естеството
на изречените обиди, както и степента, в която те са засегнали самооценката на
пострадалия за собствената му личност.
Тъй като за двете престъпления подсъдимия бе признат за невинен и оправдан,
като прие че са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, като присъди съответни
обезщетения за неимуществени вреди, то съобразно уважената част на гражданските
искове, съдът осъди пропорционално подс. И. Д. да заплати на тъжителя Р. М.
съответната част от направените от него разноски по производството, които в случая
възлизат на сумата от 254.66 лв.
Предвид постановената присъда, съдът осъди подс. И. Д. да заплати по сметка
на РС Асеновград сумата от 100,00 лв., представляващи държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове.
Предвид това, че подс. И. С. Д. бе оправдан, то съобразно отхвърлената и
уважена част на гражданските искове, частния тъжител Р. И. М. бе осъден да заплати
на подсъдимия И. Д. пропорционално направените от него разноски, а именно сумата
от 2 622.22 лева.
Предвид постановената присъда съдът постанови приложените по делото като
ВД- компактдиск „RIDATA“, ”CD-R”, постъпил от РЦ 112 – гр. Кърджали (лист 176 от
съдебното дело), да се унищожи, като вещ без стойност, след влизане на присъдата в
сила
По изложените съображения от фактическо и правно естество, Съдът постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
25

Съобщи за изтекли лични данни