Решение по дело №929/2022 на Районен съд - Враца

„ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - Враца” ЕООД - гр.Враца, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление: гр.Враца, бул.”Мито
Орозов“№135, представлявано от Виктория Красимирова Христова-Начева
управител е обжалвало НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06 –
2200077 от 27.09.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда”- Враца, с което на дружеството в качеството му на работодател е
наложено административно наказание на основание чл.414, ал.1 от КТ
-ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500.00 лева, за извършено
нарушение на чл.152 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата и в постъпилото от адв.Лилия Василева
становище твърди, че издаденото НП е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като издадено при неправилно установена фактическа
обстановка, за което са изложени подробни доводи. Прави се искане за
отмяна на издаденото наказателно постановление, като се претендират и
направените адвокатски разноски.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, по делото в
съдебно заседание и с писмено становище от старши юрисконсулт Кирилова
излага съображения за неоснователност и необоснованост на депозираната
жалба и иска същата да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде
потвърдено като се претендират разноски.
Производството по делото е по реда на чл.59 - 63 от ЗАНН.
Районният съд - гр.Враца, като провери основателността на жалбата,
съобразявайки становищата на страните и след анализ на събраните по делото
доказателства прие следното от фактическа страна: На 31.08.2022г. и на
09.09.2022г. служители на Д”ИТ”- Враца св.********** и **********,
извършили планова проверка по спазване на трудовото законодателство в
„ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - Враца” ЕООД . При проверката и
въз основа на нарочно изискани и съответно представени документи от
страна на дружеството-жалбоподател включително от /работният дневник и
лична сметка/ се потвърдили констатациите за допуснато от работодателя
нарушение на трудовата дисциплина изразило се в неспазване на между
дневната почивка, като конкретно е констатирано, че работодателят не
осигурява непрекъсната междудневна почивка в размер не по малка от 12
часа на част от служителите си, като например по отношение на работника -
********** на длъжност шофьор било установено, че на 04.04.2022г., е
приключил работното си време за деня в 19.45 ч., а на другия ден –
05.04.2022г. е започнал работната си смяна в 05.35 ч., като по този начин
непрекъснатата му междудневна почивка е била в размер по малък от 12 часа.
За констатираното при извършена на 31.08.2022г. и на 09.09.2022г .
проверка по спазването на трудовото законодателство в дружеството бил
изготвен Протокол за извършена проверка № ПР2228323 от 09.09.2022г.
който протокол е бил връчен на управителя на дружеството - жалбоподател,
който го подписал.
1

Също така за констатираното нарушение св.********** в качеството на
актосъставител и в присъствието на свидетелите ********** и ********** в
присъствието на управителя на дружеството Виктория Красимирова Христова
- Начева, съставил АУАН № 06 - 2200077 от дата 09.09.2022г. срещу
дружеството жалбоподател затова, че в качеството си на работодател е
нарушил чл.152 КТ, подписан от представляващия дружеството без
възражения.
В АУАН е отразено, че нарушението е извършено на 05.04.2022 г., като
същото нарушение е установено, че е извършено и по отношение на други
работници. Въз основа на така съставеният акт последвало издаване на НП
№06 – 2200077 от 27.09.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда”- Враца, против - жалбоподателя в качеството му на работодател, като
на основание чл.414 ал.1 от КТ на работодателя е наложена имуществена
санкция в размер на 1500.00 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетелите **********, ********** и ********** имащи качество на
актосъставител и на свидетели присъствали при констатиране на
нарушението и съставяне на акта, жалба, АУАН, НП, Протокол за извършена
проверка № ПР2228323 от 09.09.2022г., копие от индивидуален работен
дневник на работника **********, копие от лична сметка, копие от Заповед
№3-0944/24.10.2022г.; копие от Заповед №32/08.06.2021г.; копие от Заповед
№27/18.03.2022г.; 2бр.писмени становища, договор за правна помощ,вносна
бележка, копие от СУМПС и Контролен Талон, копия от Ежедневни работни
графици, пътни листа, УПГ, както и останалите писмени доказателства
приложени с административно наказателната преписка и по делото.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по
чл.59, ал.2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално
допустима и е неоснователна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, съобразно приложените заповеди и в
сроковете по ЗАНН и съдържа задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от
същия закон при спазване на административно производствените правила и
при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая,
като е дадена правилна правна квалификация на нарушението.
Фактическите констатации, посочени в НП се доказват без
противоречиво от всички налични доказателства по делото, като съдът не
възприема наведеното от нарушителя съображение за неправилно
приложение на закона и наложена санкция поради липсата на извършено
нарушение по посочения законов текст. В тази връзка от данните по делото –
разпита на актосъставителя и свидетелите се установява, че както по време на
проверката така и по време на извършената в последствие документална
проверка в сградата на ДИТ Враца безспорно се установява констатираното
2

нарушение, при това показанията на свидетелите – служители на Д ИТ
гр.Враца, са непротиворечиви и последователни, изцяло кореспондират едни
спрямо други, както и на останалите събрани по делото доказателства, поради
което и съдът им дава вяра и ги кредитира.
Несъмнено автомобилният транспорт е специфична дейност, условията
на труд, при която се регулират не само от общите норми на Кодекса на
Труда, но и от специални правни норми, каквито се съдържат в ЗАПр., и
наредбите издадени въз основа на него, а така също и от Регламентите на
ЕИО цитирани от жалбоподателя в жалбата същевременно обаче
установеното нарушение предмет на настоящото производство се регулира
именно от нормите на Кодекса на Труда.
Следва да се отбележи и че „времето на управление“ включва само
периода, през който шофьорът управлява превозното средство и то е част от
„работното време“, което е по-широко понятие и включва времето от
началото до края на работата, през което транспортният работник е на
работното си място, упражнява своите функции или дейности и е на
разположение на работодателя съгласно определението на чл.7 от Наредба
за организация на работното време на лицата, които извършват
транспортни дейности в автомобилния транспорт (вкл. почистване и
техническа поддръжка; извършване на всяка друга работа, предназначена за
осигуряване безопасността на превозното средство, неговия товар и
пътници или за изпълнение на други задължения, пряко свързани с
извършваната конкретна транспортна операция, административни
формалности с полиция, както и периоди, различни от периодите на почивка
по време на работа и периодите на почивка, през които транспортният
работник не е задължен да бъде на работното си място, но трябва да бъде
в състояние да отговаря на всички повиквания, за да започне да управлява
или да възобнови управлението на превозното средство, или да извърши
друга работа), което възпроизвежда текста на чл.3 от Директива 2002/15
(ЕО) за организацията на работното време на лицата, осъществяващи
мобилни пътни транспортни дейности.
Горепосочената наредба е приета на основание чл.154а от КТ и
определя изискванията за организацията на работното време и почивката на
лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт,
но доколкото в нея също липсва изрична регламентация за седмичните
почивки при сумирано изчисляване на работното време, то и следва да
намерят приложение общите правила на КТ.
Сумираното изчисляване на работното време съгласно чл.142, ал.2 от
КТ е изключение от правилото за подневно изчисляване и може да бъде
въведено едностранно от работодателя за определен срок и при определени
предпоставки. В тези случаи продължителността на работното време през
отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече
се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на
3

работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който
се отчита (сумира) работното време. При положение, че работодателят е
установил тримесечен период на отчитане на работното време, то той е бил
длъжен да спазва общите изисквания за почивките при сумирано изчисляване
на работното време, регламентирани в КТ. Всякакво друго тълкуване би
довело до дерогиране на защитата на трудовите права на водачите,
включително заплащането на извънреден труд, което е недопустимо.
От събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства безспорно се установява извършване на
нарушението, за което е била ангажирана административно – наказателната
отговорност на дружеството – жалбоподател „ТРОЛЕЙБУСЕН
ТРАНСПОРТ - Враца” ЕООД, в качеството му на работодател.
Легалната дефиниция на понятието ”работодател” е дадена в §1 т.1 от
ДР на КТ е: ”всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.”
С оглед изложеното и предвид представените по делото доказателства
безспорно се установи, че фирмата - жалбоподател„ТРОЛЕЙБУСЕН
ТРАНСПОРТ - Враца” ЕООД има качеството на работодател и като такъв е
адресат на разпоредбите на КТ, включително и на тази на чл.152 от КТ,
съгласно която: "работникът или служителят има право на
непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от
12 часа".
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
възлагайки на работника ********** да работи две последователни смени –
като същият на 04.04.2022 г. е приключил работното си време за деня в 19.45
ч., а на другия ден – 05.04.2022 г. е започнал работната си смяна, в 05.35 ч.
дружеството превозвач в качеството си на работодател не е осигурило на
работника си ********** - шофьор на автобус - задължителна междудневна
- 12 часова почивка, а осигурената такава е в размер на 9 часа и 45 минути, с
което е нарушило забраната по чл.152 КТ.
Целта на междудневната почивка е да осигури възстановяването на
работната сила между работните дни и има текущ характер. В случая обаче
същата е била предвидена по маршрутното разписание и не е била свързана с
някакви извънредни и обективни обстоятелства, които да са наложили
отработването на две последователни смени от потърпевшият служител и
които да не са могли да се избегнат по друг начин, липсват. Напротив, от
показанията на разпитаните свидетели и ангажираните от страна на
жалбоподателя доказателства се установява, че щатните проблеми в
дружеството по отношение на служителите шофьори на автобус са текущи и
4

хронични, поради текучество и продължителни заболявания. От
доказателствата по делото също се установява, че процесното нарушение не е
инцидентно, като в дружеството системно се превишават почасови,
ежедневни и месечни норми на труд на персонала, за което са образувани
други административно-наказателни преписки. Всички тези обстоятелства
категорично сочат, че не се касае за инцидентен изолиран случай, а само за
лоша и неадекватна организация на работа и неадекватно решаване на
щатните проблеми с персонала на дружеството.
Конкретно установеното нарушение е типичен, обикновен случай на
нарушение от този вид. По дефиниция е формално и за съставомерността му
законът не изисква настъпване на вредни последици като техен съставомерен
резултат макар, че следва да се отчете че по – малкият размер на осигурената
междудневна почивка намалява възможността за възстановяване на
работника, тоест вреди за последния все пак са произтекли. В случая
задължително следва да се отчете и че се касае до специализирана трудова
дейност, /транспортна дейности в автомобилния транспорт/ свързана пряко и
непосредствено с живота и здравето на хората – пътници превозвани от
фирмата. Това от своя страна изисква не само стриктно изпълнение на
задълженията по установения държавен ред от дружеството работодател, но и
полагане на дължимата грижа по отношение на работещите в него служители.
При тези съображения, не може да се приеме, че конкретното нарушение е
“малозначително” или “маловажно” по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, за
което се налага имуществена санкция по чл.83 от ЗАНН. От това следва и
изводът, че при реализирането не следва да се анализира липсата,
респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други
лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната
форма.
Поради изложеното съдът намира, че правилно и обосновано
наказващият орган е ангажирал административно-наказателната отговорност
на работодателя - жалбоподател противно на твърдяното в жалбата съгласно
санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 КТ „Работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи
на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв….”
При определяне размера на имуществената санкция, която следва да се
наложи за извършеното нарушение, наказващият орган е спазил правилата за
индивидуализация на наказанието, налагайки такова в законовия минимум,
за да бъдат постигнати целите на наказанието - да се спазват законите в
Република България и трудовото законодателство. В този смисъл настоящият
съдебен състав приема, че наложеното административно наказание -
имуществена санкция в размер на 1500 лева, по вид и размер е правилно
5

индивидуализирано, съответно на тежестта на извършеното деяние и
справедливо определено. Следва жалбата на фирмата - работодател да се
остави без уважение, като изцяло неоснователна и обжалваното НП се
потвърди, като обосновано, правилно и законосъобразно.
По делото от „Инспекция по труда”- гр.Враца се претендира
юрисконсултско възнаграждение.
При този изход от делото и на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. чл.27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ, и
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и че
защитата в настоящото производство се изразява в писмено становище
относно законосъобразността на наказателното постановление и
основателността на депозираната жалба, то и следва да се уважи искането на
ответната страна по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото, при което и жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на Инспекция по труда”- гр.Враца, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№06 – 2200077 от 27.09.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда”- Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.2 т.5 от
ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

6

Номер на акта:	366
Дата:	28 ноември 2022 г. (в сила от 16 декември 2022 г.)
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20221420200929
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	7 октомври 2022 г.

Решение по дело №929/2022 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите