№ 500
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100111053 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от И. С. С., с която е
предявен срещу И. С. С., иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС
установяване на правото на собственост по силата на изтекла в полза на
ищцата придобивна давност в периода от 2006 г. до настоящия момент върху
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.4083.256.1.9 - АПАРТАМЕНТ №9, находящ се на четвъртия (трети
жилищен) етаж на сградата на блок *******т, със застроена площ от 77.94
кв.м. (съгласно нотариалния акт) и 70,70 кв.м. (съгласно схемата на СГКК –
гр. София), състоящ се от две спални, дневна, кухненски бокс и баня-тоалет,
при граници по нотариален акт: апартамент №12, двор, апартамент №10 и
етажен коридор, а по схема на СГКК – гр. София: обекти с идентификатори:
на същия етаж- 68134.4083.256.1.10 и 68134.4083.256.1.12, под обекта-
68134.4083.256.1.5 и над обекта- 68134.4083.256.1.13, ведно с прилежащата
му ИЗБА №9 с площ 4,17 кв.метра при граници: коридор, изба №8, двор и
изба №10, както и 2,54% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху поземлен имот, в който тя е построена, целият с
площ от 1216 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.4083.256.
Приет за съвместно разглеждане е предявен от ответницата И. С. С.
срещу ищцата И. С. С., относно същия имот, насрещен иск с правно
1
основание чл.124 ГПК, вр. чл.63, вр. чл.77 ЗС установяване на правото на
собственост по силата на учредено право на строеж и изграждане на имота.
Ищцата твърди, че майката на страните Л. С. е придобила идеални части
от празно дворно място, представляващо понастоящем поземлен имот с
идентификатор 68134.4083.256, като с нотариален акт №51/26.03.1999 г. е
дарила на ищцата и ответницата по 2/8 ид.ч. от имота и е запазила за себе си
2/8 ид.ч. от собствеността. С нотариален акт №71/10.02.2004 г. всички
съсобственици на поземления имот са учредили в полза на „Д.“ ООД право на
строеж за построяване на две жилищни сгради в имота, като са запазили за
себе и взаимно са си учредили си правото на строеж върху обекти в сградата,
сред които процесния имот, който остава в собственост на ответницата И. С.
С.. По уговорка между двете страни в процесния имот е следвало да се
установи или да получава доходите от наем майка им, а ответницата „ще
придобие „голата“ собственост“, както и ще полага грижи за майка им.
Впоследствие намеренията между страните се променили и майка им била
настанена да живее в друг имот, собственост на ищцата, като новите уговорки
предвиждали ищцата да получи процесния имот след приключване на
строителните работи. Строителството е приключило на 23.02.2006 г., когато е
издаден Акт-образец 16 за строежа. Твърди, че макар в акта да е посочено, че
владението се предава на собствениците, тя, а не ответницата, е получила от
строителя владението върху процесния имот и е извършила от свое име и за
своя сметка всички довършителни работи в имота. С пълномощно от
09.02.2004 г., с което ответницата й е учредила представителна власт, ищцата
е извършила регистрация на партиди за комуналните услуги в имота. След
въвеждане на имота в експлоатация ищцата твърди, че в него са живели само
лица, които тя е допуснала, тя е лице за контакт за отчитане на топлинната
енергия, тя е плащала данъци и такси смет за имота. Твърди още, че от
пролетта на 2006 г. е установила върху имота фактическа власт за себе си,
като е заявила на ответницата, че счита имота за свой и ще го стопанисва и
владее изцяло за себе си. През периода 2007 – 2015 г. е получавала доходите
от отдаване на имота под наем, а ответницата не е имала ключ и достъп до
имота. През 2016 г. ищцата е предоставила имота за ползване на дъщеря си,
която към момента го държи от нейно име. Тъй като ответницата оспорва
2
правата й, моли да бъде установено правото й на собственост на основание
изтекла в нейна полза придобивна давност в периода 2006 г. – до момента на
предявяване на иска.
По предявения насрещен иск, оспорва същия, позовава се на правата си,
възникнали по силата на изтекла погасителна давност. Поддържа, че
ответницата не е имала никакъв личен принос по осъществяване на
строителството, като в момента на осъществяване на надзор върху
строителството и за качеството на изпълнение на довършителните
строително-монтажни работи (СМР) е променила отношението си към имота
и е демонстрирала намерението си да счита имота за свой, като сама е
извършила обзавеждане на жилището и от 2007 г. е започнала да го отдава
под наем и е получавала наемната цена.
Ответницата оспорва иска. Твърди, че е допуснала сестра си (ищцата) да
ползва собственото й жилище, тъй като семейството й разполага с достатъчно
жилищна площ. Счита, че след като ищцата е допусната в недвижимия имот
от собственика му, тя упражнява фактическа власт при условията на търпими
действия – действия, които представляват незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с
изричното или предполагаемо съгласие на собственика/владелеца и за които
може да се допусне, че той би търпял да се извършват от обикновена
любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения
и поради това се смятат извършени с негово съгласие. Ето защо счита, че
пребиваването на ищцата в процесното жилище не може да се квалифицира
като такова по облигационно отношение. Твърди още, че след 2020 г.
отношенията между страните са се влошили, като устно е уведомила ищцата,
че следва да освободи жилището й и след отказ е подала сигнал в
прокуратурата. Оспорва да е налице явно и необезпокоявано упражняване на
владение от ищцата – твърди, че тя е държател на имота по волята на
собственика.
С предявения насрещен установителен иск моли да бъде признато
правото й на собственост, като сочи, че ответницата оспорва правата й върху
имота след 2020 г., когато са се влошили отношенията между двете.
3
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По главния иск по чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС:
Безспорно е между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства следното:
С нотариален акт №191, том 48, нотариално дело 9378/1997 г., Л. К. С.,
майка на страните по делото, е придобила по силата на договор за покупко-
продажба 6/8 идеални части от празно дворно място, с площ 1203 кв.метра,
съставляващо реална част от имот пл.2153 в кв.2 по регулационния план на
ж.к. “Младост- III”, обособена като самостоятелен имот 2328 по плана на
„Южна градска територия II част“.
С нотариален акт №33, том I, нотариално дело 71/26.03.1999 г., Л. К. С.
е дарила на двете си дъщери – страните по делото по 2/8 ид.ч. от имота, като е
запазила 2/8 ид.ч. за себе си.
С нотариален акт №79 том I, нотариално дело №71/10.02.2004 г.,
действаща от свое име и като пълномощник на всички останали
съсобственици на имота с нотариално заверено пълномощно № 812 от
10.02.2004 г., ищцата е учредила право на строеж в полза на търговско
дружество „Д.“ ООД за построяване на две жилищни сгради и общ за тях
подземен паркинг, без влагане на средства от страна на съсобствениците, при
условия на пълна трансформация, като собствениците взаимно си учредяват и
запазват за себе си собствеността върху определени обекти от предвидените
за построяване сгради, сред които за ответницата И. С. – процесния
апартамент №9.
Грубият строеж на обекта е завършен през 2005 г., а строежът е въведен
в експлоатация с издаване на разрешение за ползване на 01.03.2006 г.
Безспорно е между страните и че по обща уговорка в процесния имот е
следвало да се установи да живее или да получава доходите от наем майка
им, като по силата на валидно учредена представителна власт ищцата е
получила от името и за сметка на ответницата владението върху имота от
строителя. Наличието на валидна представителна власт, учредена от
ответницата в полза на ищцата, в това число да я представлява „при всички
4
необходими процедури и действия, свързани със строежа на сградата … пред
всички подразделения на БТК, Софийска вода, Електроразпределение - гр.
София, ДАГ при СО и Район „Младост“, СО. По този повод да подписва
всички необходими молби, съгласия, декларации, протоколи и други
документи от наше име и за наша сметка“, се установява от пълномощно рег.
№ 796/09.02.2004 г. Безспорно е, че имотът е предаден от строителя на
ищцата съгласно посоченото пълномощно.
Ищцата се позовава на придобиване на имота по давност. Придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост или ограничено
вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право
през определен в закона период от време. Фактическият състав на
придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на
определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на
давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за
защита на субективно право. Т.е. осъществяването от страна на ищцата на
фактическия състав на придобивната давност е способ за изгубване на
правото на собственост от страна на ответницата по смисъла на чл.99 ЗС.
По силата на чл.68, ал.1 за придобиването по давност е необходимо на
първо място да бъде установено владение върху имота: упражняване на
фактическа власт с намерение за своене на вещта. При преценката дали е
установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на
владението, които са изрично посочени в чл.2 от Закона за давността (отм.):
постоянно и непрекъснато (да няма случаен характер, а да е израз на воля,
трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на
други лица за период по-дълъг от шест месеца съгласно чл.81 от ЗС),
спокойно (да не е установено с насилие или по скрит начин), да е явно (да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е
несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че
я държи за себе си). С чл.69 ЗС е установена оборимата презумпция, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. Съдебната практика обаче безпротиворечиво приема, че от тази
презумпция не се ползва лицето, което е получило фактическата власт на
правно основание – в този случай презумпцията е оборена. „Тази презумпция е
установена в полза на владелеца и прилагането й е изключено, ако
фактическата власт е установена като държане, в който случай вещта се
5
държи за другиго. Наличието на основание, на което е установена
фактическа власт, изключва намерението да се владее за себе си. За да се
трансформира упражняването на фактическа власт от упражняването й за
другиго, въз основа на основание за това, във владение за себе си,
упражняващото фактическа власт лице е необходимо да демонстрира
промяна на намерението и да противопостави тази промяна на собственика,
защото за да се придобие по давност недвижим имот, владението следва да
е явно и несъмнено. От момента на изявяване на промяната на намерението
от такова в държане за другиго във владение за себе си с посочените,
изискуеми от закона признаци, започва да тече придобивната давност. Това
се прилага и когато между собственика и упражняващият фактическа
власт е имало уговорка за ползване“ – така Решение № 50087 от 19.10.2022 г.
по гр. д. № 3914/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС. В същото решение се приема
още, че „фактическата власт върху веща включва фактически действия,
които трябва да се изразяват в недвусмислено манифестиранане на власт
върху имота, а по съдържание те трябва да са като действията на
собственик - / ПП-6-74/ и да не са търпими действия, т.е. спорадични и
извършвани със съгласието на собственика. /Решение № 483/11.12.2012 г. по
гр. д. № 493/2012 г. І гр. о./“.
С оглед твърденията на ищцата и ответницата в исковата молба и в
отговора, между двете е налице уговорка ищцата да получи процесния имот
след приключване на строителните работи, като в него да бъде настанена
майка им или последната да получава доходите от наем, за да допълва
издръжката си, а ищцата да получи само „голата собственост“ (както
определя съдържанието на уговорките ищцата в исковата молба), като
ответницата признава, че е допуснала сестра си (ищцата) да ползва
собственото й жилище, тъй като семейството й разполага с достатъчно
жилищна площ. В съответствие с тези уговорки е и съставеното в полза на
ищцата пълномощно от страна на ответницата – обсъдено по-горе. В
обобщение - няма спор между страните, че считано от завършване на сградата
и въвеждането й в експлоатация, фактическа власт върху имота е установила
ищцата, със съгласието на ответницата, по уговорка между двете, като ищцата
е следвало да ползва имота, а ответницата да остане „гол собственик“. Вещно
право на ползване обаче не е учредено. Ирелевантно е по делото дали между
страните е възникнало правоотношение по заем за послужване или друго
6
облигационно отношение или фактическата власт е установена като търпими
действията - с изричното или предполагаемо съгласие на собственика и за
което може да се допусне, че е по силата на лични/семейни отношения и
поради това упражнената власт се смята за извършена с неговото съгласие (за
дефиницията на търпимите действия – виж Решение № 122 от 03.12.2020 г. по
гр. д. № 3549/2019 г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, решение № 483/11.12.2012 г. по
гр. д. № 493/2012 г., ВКС, І Г.О. и др.). И в двата случая фактическата власт
се придобива със съгласието на собственика и поради това прилагането на
презумпцията по чл.69 ЗС е изключено.
От изложеното следва, че за да придобие по давност правото на
собственост върху имота, ищцата следва да превърне с едностранни действия
държането (съответно - търпимото упражняване на фактическа власт) във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на собственика. Това
е т.нар преобръщане на владението (interversio possessionis) - ищцата следва
да се докаже извършване на действия, с които е престанала да държи вещта за
ответницата или с нейното изрично или предполагаемо съгласие и е
започнала да я държи за себе си, с намерение да я свои, като тези действия са
доведени до знанието на ответницата. Завладяването на имота и промяната на
намерението в своене трябва да се манифестира пред собственика и да
осъществи чрез действия, отблъскващи владението му и установяващи своене
– относно обективиране на намерение за своене в случаите, в които не се
прилага презумпцията на чл.69 ЗС, виж ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Съобразно указанията за разпределение на доказателствената тежест,
дадени в определението по чл.140 ГПК, ищцата е натоварена да докаже
момента на установяване на фактическа власт върху имота за себе си и
действията, с които е установила фактическата власт за себе си, както и
отнемане на владението от ответницата чрез манифестиране на намерение да
свои имота (т.е. посоченото по-горе преобръщане на владението). В
изпълнение на доказателствената тежест ищцата е ангажирала гласни и
писмени доказателства. Ответницата също а ангажирала гласни и писмени
доказателства в условията на насрещно доказване.
Свидетелите, доведени от ищцата - И. А.И. и К.Н.П. (в близки
приятелски отношения с ищцата й дъщеря й) сочат, че ищцата се е
7
занимавала с всички неща, свързани със строителството на сградата, в която
се намират имотите на семейството, в това число спорният апартамент №9. И.
посочва, че ищцата и майка й са избирали плочки и обзавеждането за
апартамента, след 2008 г. ищцата е отдала апартамента под наем и е събирала
наемите, без да дава част от тях на сестра си. След първоначалните
довършителни работи, в периода 2016-2017 г. отново е правен ремонт на
банята и закупено ново обзавеждане изцяло от страна на ищцата. Самата
свидетелка е живяла за кратно в имота, допусната от ищцата. Свидетелката
знае, че двете сестри имат пререкания по повод този имот и от ищцата знае,
че са се карали, защото ответницата е искала достъп до имота, но ищцата й е
казала, че няма как да има достъп, защото ключът е в нея и тя ползва имота.
Според свидетелката тези пререкания са настъпили веднага след въвеждането
в експлоатация на имота. По думите на свидетелката „този апартамент е на
И. открай време. … На по-късен етап съм чула, че по документи този
апартамент се води на И.. Аз през цялото време съм знаела, че
апартаментът е на И.. Не знам защо по документи се води на И., сигурно
така са се разбирали, нямам идея“. Според П. (близка на дъщерята на
ищцата) собственик на апартамента е ищцата, която е направила и ремонта в
него. За кратко и тази свидетелка е живяла в имота, като е настанена там от
ищцата.
Свидетелите, доведени от ответницата - К.К.С. и И.Х.С. (леля и свако на
страните) сочат, че двете сестри имат по три апартамента в сградата.
Свидетелите са били поканени да видят апартаментите след приключване на
строителството – И. е живеела на единия етаж, а И. и майка им – на горния
етаж. Двата други апартамента на сестрите са в построения в същия поземлен
имот друг блок. При разглеждането майката на страните споделила със
свидетелката, че единият апартамент И. ще го дава под наем, а другият –
спорният апартамент ще го ползва майката на страните, за да получава наем,
за да се подпомага към пенсията. Според свидетелката И. го е дала на майка
си, защото тогава децата й били малки и тя нямала нужда от жилище.
Свидетелката К.С. разбрала от близък роднина и от И., че е помолена да
предостави на племенницата си Н. (дъщеря на ищцата) да живее в този
апартамент и „И. го е решила с най-добри чувства да помогне на
племенницата си за известно време. И. се е съгласила дъщерята на И. да
живее в апартамента. Със знанието на И. Н. живееше в апартамента. И.
8
не се е отказала от жилището си, защото то е нейна собственост. Това, че
с най-добри чувства е решила да помогне на племенницата си и на майка си
не значи, че се отказва от собствеността си“ – посочва свидетелката.
Свидетелката сочи още, че от дълго време не е виждала сестра си, само се
чува с нея по телефона, като причина за това са влошени отношения с ищцата,
като ответницата също е с влошени отношения със сестра си, което
влошаване е настъпило преди 3-4 години. Свидетелката сочи още, че преди 7-
8 години ищцата е поискала от ответницата пари за ремонт на процесното
жилище, но ответницата отказала да даде пари и да се прави ремонт без
нейното съгласие. Свидетелят С. сочи, че ответницата е предоставила
процесния имот на майка си, която получавала наем от имота и се е
разпореждала с него.
При анализа на гласните доказателства, доколкото двете групи –
свидетелите, доведени от ищцата и на свидетелите на ответницата, са
противоречиви едни на други, съдът приема следното: Относно основанието,
поради което ищцата ползва имота, свидетелите И. и П. препредават
информация, която са узнали от самата ищца – пред тях тя се е
манифестирала като собственик на имота и двете свидетелки считат имота за
неин, макар едната от тях да знае, че по документи се водят на сестра й. Двете
свидетелки отново от самата ищца знаят за влошени отношения между
сестрите и за пререкания по повод този имот след въвеждането му в
експлоатация, както и причината за пререканията - защото ответницата е
искала достъп до имота, но ищцата й е казала, че няма как да има достъп,
защото ключът е в нея и тя ползва имота. Свидетелките не посочват пред съда
лично са възприели пререкания или спорове между сестрите по повод имота,
а знаят за тях от ищцата, която им е споделяла. Свидетелите на ответницата
С.и от своя страна, които са родственици на двете страни (С.а е леля на
страните, сестра на майка им), имат информация за уговорките по повод
имота от майката на страните, която им е показала апартаментите след
построяване на сградата и е казала какви са намеренията относно процесния
апартамент – да го ползва тя, да го отдава под наем, за да подпомага доходите
си от пенсия. По информация на свидетелите майката на страните е отдавала
апартамента под наем, а после ответницата го е предоставила на
племенницата си – дъщеря на ищцата, за да живее в него. Информацията на
свидетелите С.и изхожда от техен близък роднина и от ответницата – относно
9
уговорките кой и как е предоставил жилището на дъщерята на ищцата
свидетелите не предават лични свои възприятия.
В обобщение, с едно изключение (относно сведенията на С.и,
придобити от майката на страните за уговорките за ползването на имота) и
двете групи свидетели препредават пред съда информация, която са узнали от
страните по делото, без да са възприели лично събитията, които описват
(свидетелите не са очевидци на пререкания между сестрите по повод имота,
нито на искане от ответницата за достъп до имота и отказ на ищцата да й го
предостави). Пред свидетелите на ищцата, последната се е манифестирала
като собственик на имота и те са го възприемали като неин. Не е достатъчно
обаче владелецът да манифестира пред трети лица собственическото
отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае – в този
смисъл решение № 84 от 03.08.2022 г. по гр. д. № 4753/2021 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС и решение № 59 от 09.09.2022 г. по гр. д. № 3785/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на
ВКС. Ето защо отношението на свидетелите към принадлежността на имота,
не е релевантно, след като не установяват това намерение да е обозначено от
владелеца пред собственика в заявения момент – 2006 г. – 2008 г. Пред
свидетелите на ответницата ищцата не е заявявала собственическо отношение
към имота, тези свидетели са възприемали имота като собствен на
ответницата. Ето защо съдът приема, че гласните доказателства не
установяват т.нар. „преобръщане на намерението“ – извършване от ищцата на
действия, с които пред ответницата или по начин, доведен до знанието на
ответницата, да е манифестирала завладяването на имота и промяната на
намерението, с което упражнява фактическа власт върху него – в такава с
намерение да свои имота за себе си.
Представени са от двете страни множество писмени доказателства,
които извън обсъдените по-горе (нотариални актове, пълномощно,
разрешение за ползване) могат да се разделят в три групи:
Едната група са касови бонове и разписни за заплащане на комунални
услуги. От тях се установява, че в процесния период (2006 г. – до предявяване
на исковата молба) партидите за комунални услуги са били на името на
ответницата. Макар представените документи да не установяват платеца (в
тях се сочи вида и размера на задължението и задълженото лице, а не лицето,
платило задължението), то логично е да се приеме, че държането на
10
документите представлява индиция, сочеща, че лицето, в чието държане са,
ги е получило след заплащане на задължението. Т.е. би могло да се приеме, че
ищцата доказва, че в процесния период е плащала разходите за комунални
услуги на процесния имот. Това обстоятелство обаче е в съответствие с
фактическото състояние – именно лицето, ползващо имота, дължи да плаща
разходите за него, тъй като потребява доставените до имота услуги (това
задължение по принцип тежи върху вещните и облигационните ползватели).
Ето защо от обстоятелството, че ищцата е заплащала задълженията за имота,
не може да се обоснове някакъв извод относно намерението, с което е
упражнявала фактическа власт.
Втората група писмени доказателства са документи от производства по
ЗМВР и по прокурорски проверки относно подавани сигнали от всяка от
страните по делото, включително от дъщерята на ищцата, срещу насрещната
страна в спора. Самите сигнали представляват частни документи, съставени
от страните по спора и удостоверяващи изгодни за автора обстоятелства. Ето
защо като такива (и доколкото не установяват неизгодни за издателя си
факти) нямат доказателствена стойност. Актовете на държавни органи
(прокурор, служители на МВР), доколкото удостоверяват събрани от тях
доказателства (а не от настоящия съд по реда на ГПК) и фактически и правни
изводи на съответния орган (който не е задължителен за съда), не се ползват с
доказателствена сила (не представляват официални свидетелстващи
документи). Ето защо и от тази група доказателства не могат да се направят
изводи за релевантните по делото факти.
Третата група писмени доказателства са разпечатана кореспонденция по
електронна поща и по приложение за съобщения и разговори (Вайбър), които
обаче се отнасят до период, непосредствено преди завеждане на делото
(летните месеци на 2021 г.) и период по време на разглеждане на делото –
2022 г. и поради това не установяват относими към процесния период 2006 г.
– 2021 г. обстоятелства.
Представени са и медицински документи, за които обаче не е посочено
кои от релевантните за спора факти, указани в доклада по делото като
подлежащи на доказване, установяват, поради това съдът няма да ги обсъжда.
В обобщение: от трите групи писмени доказателства също не се
установяват релевантни за спорния факт обстоятелства, а именно – за
11
манифестиране от ищцата на промяна на намерението, с което осъществява
фактическа власт върху имота, която промяна да е извършена чрез ясни и
еднозначни действия, извършени пред ответницата или по начин, доведен до
знанието й.
От изложеното следва, че по делото не се установява т.нар.
„преобръщане на намерението“ или извършване от ищцата на действия, с
които да е манифестирала пред ответницата завладяването на имота и
промяната на намерението, с което упражнява фактическа власт върху него –
в такава с намерение да свои имота за себе си. Доколкото това обстоятелство
е разпределено в доказателствена тежест на ищцата, същата следва при
условията на пълно и главно доказване да установи настъпването му, в
противен случай съдът е длъжен да приеме, че твърдяното обстоятелство не
се е осъществило. След като по делото не се установява ищцата да е
установила фактическа власт върху имота за себе си, то не е започнала да тече
придобивна давност в нейна полза. Всички изброени от ищцата действия, на
които се позовава и за които не се спори – че е ползвала имота, че е
извършвала в него ремонтни работи за своя сметка, че го е отдавала под наем
и е получавала за себе си наемната цена, че е допускала свои близки да
живеят в него, не са от категорията да демонстрират намерение за своене,
доколкото упражняваната фактическа власт (под формата на държане или
търпими действия) ги предполага, а не ги изключва – относно тези действия
практиката приема, че не представляват недвусмислено, установяващо явно и
несъмнено владение върху имота, поради което самостоятелно не водят до
придобиване по давност – така решение № 53 от 20.07.2022 г. по гр. д. №
3352/2021 г., Г. К., І Г. О. на ВКС и др.
Неоснователни са съображенията от писмената защита на ищцата, че
при сключване на договорите относно процесния имот ищцата е действала
като пълномощник на ответницата, а последната не е извършила никакви
действия, като всички правни действия спрямо трети лица били предприети
от ищцата, от което може да се заключи, че при извършване на фактическите
действия по ползване на имота е имала поведение на типичен собственик.
Както бе посочено по-горе, безспорно е между страните, че по тяхна взаимна
воля (под формата на изрична неформална уговорка – т.е. облигационно
отношение или при съгласие и допускане от собственика – т.е. като търпими
действия) имотът е ползван от ищцата и именно ищцата се е манифестирала
12
пред трети лица като фактически ползвател на имота. Релевантно по делото,
за да започне да тече срока на придобивна давност в полза на ищцата, е тя да
манифестира намерението си да свои имота, не по отношение на трети лица, а
по отношение на собственика или чрез действия, които са могли да достигнат
до знанието на собственика. Именно такива действия, изразени пред или
достигнали до знанието на собственика не се установяват по делото.
Причините, поради които в настоящия случай не е приложима презумпцията
на чл.69 ЗС, бяха подробно изложено по-горе, ведно със съдебна практика в
подкрепа на съображенията и не е необходимо да се преповтарят.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск
установителен иск за признаване на ищцата за собственик на процесния имот
на основание изтекла придобивна давност по чл.79 ЗС е неоснователен – по
делото не се установиха елементите, включени във фактическия състав на
претендираното право. Ето защо предявеният установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗС, следва да се отхвърли.
По насрещния иск по чл.124 ГПК, вр. чл.63, вр. чл.77 ЗС:
Основателен е предявеният от ответницата насрещен установителен
иск. Както бе посочено по-горе, с нотариален акт №79 том I, нотариално дело
№71/10.02.2004 г., съсобствениците на празно дворно място, с площ 1203
кв.метра, съставляващо реална част от имот пл.2153 в кв.2 по регулационния
план на ж.к. “Младост- III”, обособена като самостоятелен имот 2328 по
плана на „Южна градска територия II част“, сред които ответницата И. С., са
учредили право на строеж в полза на търговско дружество „Д.“ ООД за
построяване на две жилищни сгради и общ за тях подземен паркинг, като
съсобствениците взаимно си учредяват и запазват за себе си собствеността
върху определени обекти от предвидените за построяване сгради, сред които
за ответницата И. С. – процесният апартамент №9. Грубият строеж на обекта
е завършен през 2005 г., а строежът е въведен в експлоатация с издаване на
разрешение за ползване на 01.03.2006 г. Ето защо съдът приема, че
ответницата е придобила на основание чл.63, вр. чл.77 ЗС – по силата на
запазено и учредено в нейна полза право на строеж и изграждане на сградата
на правото на собственост върху недвижимия имот, представляващ
понастоящем съгласно актуалния си градоустройствен статут самостоятелен
13
обект с идентификатор 68134.4083.256.1.9 - АПАРТАМЕНТ №9, находящ се
на четвъртия (трети жилищен) етаж на сградата на блок *******т, със
застроена площ от 77.94 кв.м. (съгласно нотариалния акт) и 70,70 кв.м.
(съгласно схемата на СГКК – гр. София), състоящ се от две спални, дневна,
кухненски бокс и баня-тоалет, при граници по нотариален акт: апартамент
№12, двор, апартамент №10 и етажен коридор, а по схема на СГКК – гр.
София: обекти с идентификатори: на същия етаж- 68134.4083.256.1.10 и
68134.4083.256.1.12, под обекта- 68134.4083.256.1.5 и над обекта-
68134.4083.256.1.13, ведно с прилежащата му ИЗБА №9 с площ 4,17 кв.метра
при граници: коридор, изба №8, двор и изба №10, както и 2,54% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземлен имот,
в който тя е построена, целият с площ от 1216 кв.м., представляващ поземлен
имот с идентификатор 68134.4083.256.
Неоснователно е възражението на ищцата И. С. – ответница по
насрещния иск, че е придобила имота по силата на изтекла в нейна полза
придобивна давност – по изложените по-горе по главния иск съображения.
Доколкото не се е осъществил фактическия състав на придобивната давност в
полза на ищцата И. С., то ответницата и ищца по насрещния иск И. С. не е
изгубила на правото на собственост по смисъла на чл.99 ЗС.
По изложените съображения предявеният насрещен искследва да се
уважи.
По разноските:
На ответницата и ищца по насрещния иск И. С. следва да се присъдят
направените разноски по главния и насрещния иск, а именно: 576,77 лв. за
държавна такса по насрещния иск и адвокатско възнаграждение по главния и
насрещния иск. Основателно е възражението на ищцата за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответницата – уговореният размер от 15200
лв. не отговаря на фактическата и правна сложност на делото и следва да се
намали съобразно предвидените в Наредба №1/2004 г. размери, а именно – до
2500 лв. за всеки иск или 5000 лв. общо за делото. Ето защо на ответницата
следва да се присъдят разноски в размер на 5576,77 лв.
14
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. С., ЕГН: **********, срещу И. С. С.-
Ф., ЕГН: **********, иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС за
установяване на правото на собственост по силата на изтекла в полза на
ищцата придобивна давност в периода от 2006 г. до 09.09.2021 г. върху
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.4083.256.1.9 - АПАРТАМЕНТ №9, находящ се на четвъртия (трети
жилищен) етаж на сградата на блок *******т, със застроена площ от 77.94
кв.м. (съгласно нотариалния акт) и 70,70 кв.м. (съгласно схемата на СГКК –
гр. София), състоящ се от две спални, дневна, кухненски бокс и баня-тоалет,
при граници по нотариален акт: апартамент №12, двор, апартамент №10 и
етажен коридор, а по схема на СГКК – гр. София: обекти с идентификатори:
на същия етаж- 68134.4083.256.1.10 и 68134.4083.256.1.12, под обекта-
68134.4083.256.1.5 и над обекта- 68134.4083.256.1.13, ведно с прилежащата
му ИЗБА №9 с площ 4,17 кв.метра при граници: коридор, изба №8, двор и
изба №10, както и 2,54% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху поземлен имот, в който тя е построена, целият с
площ от 1216 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.4083.256.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК по иска,
предявен от И. С. С.- Ф., ЕГН: **********, срещу И. С. С., ЕГН:
**********, че И. С. С.- Ф. е собственик по силата на учредено право на
строеж и изграждане на сградата, на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.4083.256.1.9 - АПАРТАМЕНТ
№9, находящ се на четвъртия (трети жилищен) етаж на сградата на блок
*******т, със застроена площ от 77.94 кв.м. (съгласно нотариалния акт) и
70,70 кв.м. (съгласно схемата на СГКК – гр. София), състоящ се от две
спални, дневна, кухненски бокс и баня-тоалет, при граници по нотариален
акт: апартамент №12, двор, апартамент №10 и етажен коридор, а по схема на
СГКК – гр. София: обекти с идентификатори: на същия етаж-
68134.4083.256.1.10 и 68134.4083.256.1.12, под обекта- 68134.4083.256.1.5 и
над обекта- 68134.4083.256.1.13, ведно с прилежащата му ИЗБА №9 с площ
15
4,17 кв.метра при граници: коридор, изба №8, двор и изба №10, както и 2,54%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземлен имот, в който тя е построена, целият с площ от 1216 кв.м.,
представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4083.256.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН: **********, да заплати на И. С. С.- Ф., ЕГН:
**********, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, сумата от 5576,77 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16