№ 244
гр. Шумен, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20243630101981 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от С. Х. Х. с ЕГН ********** от с.
***, общ. *** и А. Х. М. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, действащи чрез адв. Г. С. от
ШАК срещу Б. Б. Х. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, с която е предявен иск за
установяване собствеността на ищците върху ½ ид.ч. от недвижим имот, подробно описан в
исковата молба. В исковата молба се твърди, че ищците са придобили собствеността върху
процесния имот по силата на наследство след смъртта на баща си Х. С.Ш., който придобил
имота по давностно владение. Твърдят, че баща им закупил имота неформално през 1962 г.
от трето лице и през 1991 г. бил признат за собственик на имота по давностно владение.
След неговата смърт те не са се дезинтересирали от имота, а едната от тях дори живеела в
една от сградите в имота. Установили, че ответницата била призната за собственик по
давност на една от сградите в имота, а след като Общината издала акт за общинска
собственост, продала целия парцел на ответницата. Оспорват имотът някога да е бил владян
от Община *** или да е бил Общинска собственост на друго основание. Твърдят, че няма
как ответницата да е придобила собствеността върху имота от Общината, тъй като тя никога
не го е притежавала. Молят съда да установи спрямо ответницата правото им на собственост
върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.
В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител, поддържат иска
изцяло. Твърдят, че не се доказва Общината да е станала собственик на дворното място по
никакъв начин и следователно е нямало как да прехвърли собствеността на ответницата.
Молят съда да уважи иска изцяло и да признае ищците за собственици на ½ ид.ч. от
процесния имот, ведно с находящите се в него сгради.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата, с който искът
е оспорен по същество. Ответницата твърди, че живеела в него след като се оженила за
съпруга си, който бил внук на бащата на ищците. Владеела имотът от 1996 г. и всички
наследници на Х. С.Ш. знаели, че имотът е неин. Твърди, че ищците живеели предимно в
1
Турция и посещавали имота само като нейни гости. Относно земята твърди, че няма как да е
придобита от Х. С.Ш. по давност през 1991 г., тъй като към онзи момент имотът е бил
държавна собственост още от 1962 г., а все още е действал мораториумът за придобиване на
имоти държавна собственост по давностно владение. По посочените причини моли съда да
отхвърли исковете.
В хода по същество нейният процесуален представител излага аргументи, че по
делото са събрани достатъчно доказателства, че ответницата е придобила по давност
процесния имот – тя е единствената, която е правила ремонти, благоустроявала имота,
владяла го явно и несмущавано повече от 10 години и всички в селото знаели, че този имот е
неин. По тези причини моли съда да отхвърли исковете и да осъди ищците да заплатят
разноските по делото.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че с Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 193, том II, дело № 1190 от 19.06.1991 г. на районния съдия при ШРС
наследодателя на ищците Х. С.Ш. бил признат за собственик по давност на недвижим имот,
който към настоящия момент представлява УПИ № VIII-186, кв. 9 по регулационния план на
с. ***, с площ 840 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, подобрения и
насаждения, с административен адрес с. ***, общ. ***, ул. „***“ № 5, при граници – улица,
УПИ IX-187, УПИ XVII-184, УПИ XVIII-184 и УПИ IX-187.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че
наследодателят Х. С.Ш. е починал на 09.08.1996 г. и е оставил за наследници – Ш.Х.С. (син),
Ф.Х.И. (дъщеря), ищцата А. Х. М. (дъщеря) и ищцата С. Х. Х. (дъщеря).
Синът му Ш.Х.С. починал на 21.07.2011 г. и е оставил за наследници – Ю. Х.С.
(съпруга, която е починала на 27.08.2022 г.), Н.Н. А. (внучка – дъщеря на починалия преди
него негов син Н.С.Х.), Н.Н.Д. (внучка – дъщеря на починалия преди него негов син Н.С.Х.),
Н.Ш. Х. (син) и З.Ш. Х. (дъщеря). Ответницата Б. Б. Х. е преживялата съпруга на Н.С.Х.,
който починал на 05.09.1990 г. – преди своите родители и по тази причина тя не наследява
имуществото им.
От изслушаните по делото свидетели се установява, че преди повече от 30-40 години
къщата била купена неформално от бащата на двете ищци Х. С.Ш., а след смъртта му в нея
останал да живее синът му Ш.Х.С. и неговото семейство. Ищцата С. Х. Х. живеела в с. *** в
друга къща, а ищцата А. Х. М. живеела предимно в Турция, но когато си идвала в България
отсядала в бащина си къща. Често оставала по един месец и повече. След смъртта на Ш.Х.С.
и съпругата му Ю. Х.С. в имота останала да живее ответницата Б. Б. Х. – съпруга на техния
син, който починал преди тях. Тя дошла да живее в имота след като сключила брак със
съпруга си през 1986 г., а след неговата смърт останала и се грижила за двамата родители на
починалия си съпруг, поддържала имота, извършвала подобрения. След смъртта на двамата
родители на нейния съпруг Ш.Х.С. (починал на 21.07.2011 г.) и Ю. Х.С. (починала на
27.08.2022 г.) ответницата била призната за собственик по давностно владение на
изградената в имота жилищна сграда от 64 кв.м. с Нотариален акт № 67, том III, рег. № 8658,
дело № 314 от 12.04.2023 г. на М.А. – нотариус с рег. № 709 на НотК и район на действие
ШРС.
2
От представените по делото писмени доказателства се установява, че през 1962 г. бил
съставен Акт за държавна собственост № 4061 от 25.08.1962 г. за имот – празно дворно
място, представляващо парцел VIII в кв. 16 по плана на с. *** на основание неспазване на
изискванията на Указ № 547/1951 г. и указ № 141/1954 г. В този АДС е отбелязано, че
имотът е бил предоставен за ползване от П.В.П., който следвало да заплаща наем. От
представеното по делото удостоверение № 1 от 30.01.2025 г. на Община *** се установява,
че описаният в този акт за държавна собственост имот е идентичен с процесния.
С цитирания Указ № 547/1951 г. се отменя Закона за издаване на нотариални актове за
собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр. 101
от 1928 г.) и Закона за уреждане на собствеността върху общински места, дадени или заети
за жилища на бездомници (ДВ, бр.7 от 1934 г.). С тези два закона е била дадена възможност
за уреждане на собствеността върху имотите, заети от частни лица и застроени до 01.01.1927
г., респективно до 15.11.1934 г. В чл. 1, ал. 2 от Указ № 547 за ликвидиране на отношенията
по законите за уреждане на собствеността се признава, че тези, които са снабдени с
нотариални актове и своевременно са изплатили купените имоти, са редовни собственици на
същите. С Указ № 141 за изменение на първия указ (ДВ, бр. 31 от 1954 г.) за узаконяването
на правото на собственост се дават срокове за изплащане на купените имоти и се
разпорежда изпълнителните комитети на местните народни съвети да снабдят издължилите
се с нотариални актове. От обстоятелството, че дори след разпоредбите на чл. 12 от Закона
за държавните имоти (ДВ, бр. 66 от 1941 г.) и чл. 18 ЗС, с които се допуска прехвърлянето на
правото на собственост да става и без спазването на нотариалната форма, посочените
нормативни актове уреждат въпроса за снабдяване на купувачите с нотариален акт, може да
се съди само, че на тези актове се отдава правно значение на прехвърлящи правото на
собственост. Затова и в чл. 3, ал. 1 от гореспоменатия Указ № 141 за неизплатилите цените
на имотите и неснабдили се с нотариален акт за тях е постановено, че им се признава само
правото на собственост върху постройките, докато в чл. 2, ал. 3 от същия указ за снабдилите
се вече с такива актове се разпорежда само вземанията за неиздължимите цени на имотите да
се събират по принудителен ред. Различието в посочените текстове е прокарано само с оглед
на това, че законодателят счита снабдените с нотариални актове купувачи за редовни
собственици. От изложеното следва, че тези купувачи на имоти от публичен търг, които още
не са снабдени с нотариални актове, още не са придобили правото на собственост. Те не
могат да основат претенции и на придобивна давност, започнала по повод предадено им по
търга владение над продавания имот, без да са снабдени с нотариален акт. Съгласно чл. 15 от
Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или
заети за жилища на бездомници (ДВ, бр. 101 от 1928 г.), чл. 6 от Закона за уреждане
собствеността върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници, цитиран
по-горе, чл. 222 ЗБОП (ДВ, бр. 7 от 1934 г.) и чл. 79, ал. 2 ЗС такива имоти не се придобиват
по давност. Това е разрешението по Тълкувателно решение № 51 от 30.IX.1967 г. по гр. д. №
17/1967 г., ОСГК.
На това основание следва да се направи изводът, че процесното дворно място е било
държавна собственост към 1962 г., когато е издаден Акт за държавна собственост № 4061 от
25.08.1962 г. Предвид изложеното по-горе няма как през 1991 г. бащата на ищците Х. С.Ш.
да е придобил дворното място по давност. Той не е придобил имотът по давност в нито един
момент до смъртта си на 09.08.1996 г. Следователно няма как ищците да са наследили
3
правото на собственост върху процесния имот.
На основание § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбС (ДВ бр. 96 от 1999 г.) процесното дворно
място е било признато за общинска собственост по силата на закона. С тази разпоредба
застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините,
съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон
подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Така по
силата на закона в тридневен срок след обнародването на Закона за изменение и допълнение
на ЗОбС в ДВ бр. 96 от 1999 г. Община *** е станала собственик на дворното място,
предмет на спора. За това е съставен Акт за общинска собственост № 1614 от 21.10.2022 г.
Макар в него да е посочено грешно основание за придобиване на собствеността – давностно
владение, това не елиминира правото на собственост на общината – то е възникнало по
силата на закона, а актът за общинска собственост само го удостоверява.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост от
16.06.2023 г. Община *** е прехвърлила правото на собственост на ответницата Б. Б. Х..
Съвсем по различен начин стои въпросът за собствеността на постройките в парцела.
Съгласно изложеното по-горе относно действието на Указ № 547/1951 г. и указ № 141/1954 г.
– признава се собствеността на частните лица върху постройките изградени в имотите, които
са им предоставени за изкупуване, но за които не са заплатили цената и не са се снабдили с
нотариални актове. Предвид това не е имало материално-правна пречка през 1991 г. Х. С.Ш.
да е придобил сградите, намиращи се в УПИ VIII-186, кв. 9 по плана на с. ***, по давностно
владение. Предвид това след неговата смърт на 09.08.1996 г. двете ищци като негови дъщери
са наследили по ¼ ид.ч. от недвижимия имот. Двете общо са наследили ½ ид.ч. от
постройките.
Ответницата Б. Б. Х. твърди, че е придобила по давност собствеността върху
постройките в имота в резултат на упражнявано давностно владение от 1996 г. досега. Съдът
намира това възражение за неоснователно. За да придобие собствеността върху един имот
по давност едно лице трябва да упражнява фактическа власт върху него, но и да го третира
като свой, да демонстрира своенето си с такива действия, които да покажат на трети лица,
включително на самите собственици, че той счита имота за свой изцяло и тези действия
трябва да изключват правата на останалите собственици. В настоящия случай няма
доказателства за подобни действия. Б. Б. Х. е заживяла в имота като снаха на внука на Х.
С.Ш.. Съпругът й почива на 05.09.1990 г. – преди дядо му да бъде признат за собственик.
След признаването на Х. С.Ш. за собственик и неговата смърт през 1996 г. собствеността
върху сградите е придобита по наследство от неговите наследници - Ш.Х.С. (свекър на
ответницата), Ф.Х.И., ищцата А. Х. М. и ищцата С. Х. Х.. Ш.Х.С. и съпругата му Ю. Х.С.
остават да живеят в имота до смъртта си през съответно 2011 г. и 2022 г. В този период от
1996 г. до 2022 г. Б. Б. Х. е следвало да демонстрира спрямо ищците и спрямо своите свекър
и свекърва, че е променила намеренията си спрямо имота и е започнала да го свои. Вместо
това тя е продължила да полага грижи за възрастните си свекър и свекърва в имота,
поддържала го е, посрещала е ищците в имота. В нито един момент тя не е
противопоставила своите права на тези на ищците – те са имали винаги безпрепятствен
достъп до бащиния си дом. Едва след 2022 г. има данни ответницата да е демонстрирала
намерение за своене спрямо двете ищци. Срокът обаче е крайно недостатъчен, за да
придобие имотът по давност.
4
Предвид изложеното съдът намира, че ищците С. Х. Х. и А. Х. М. не са придобили по
наследство дворното място, представляващо УПИ № VIII-186, кв. 9 по регулационния план
на с. ***, с площ 840 кв.м., а Б. Б. Х. е станала собственик на същото по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 16.06.2022 г. Ищците
следва да бъдат признати за собственици по наследство на изградените в имота жилищни
сгради. Тъй като се установи, че ответницата не е придобила описаната в Нотариален акт №
67, том III, рег. № 8658, дело № 314 от 12.04.2023 г. на М.А. – нотариус с рег. № 709 на НотК
и районен на действие ШРС жилищна сграда, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът
следва да отмени този нотариален акт.
По разноските:
Предвид изводите на съда за частична основателност на исковете и с оглед
направеното искане и от двете страни за присъждане на разноски съдът намира следното:
Ищците имат право на такава част от разноските, която съответства на уважената
част от иска, изчислени на база съотношението на данъчната оценка на имота и данъчната
оценка на сградите, претендираните идеални части от ответниците и уважената, респ.
отхвърлена част от исковете. Предвид това от направените от ищците разноски в общ размер
на 1595 лв. ответницата следва да им възстанови сумата в размер на 497,27 лв.
Ответницата също има право на част от сторените от нея разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, изчислени по посочения по-горе начин. Предвид това от
направените от ответницата разноски в общ размер на 1005 лв. ищците следва да й
възстановят сумата в размер на 691,67 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Б. Б. Х. с ЕГН ********** от с. ***, общ.
***, че С. Х. Х. с ЕГН ********** от с. ***, общ. *** и А. Х. М. с ЕГН ********** от с. ***,
общ. ***, са собственици по наследство на 1/2 ид.ч. от жилищните сгради, находящи се в
УПИ № VIII-186, кв. 9 по регулационния план на с. ***, с площ 840 кв.м., с административен
адрес с. ***, общ. ***, ул. „***“ № 5, при граници – улица, УПИ IX-187, УПИ XVII-184,
УПИ XVIII-184 и УПИ IX-187.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт № 67, том III, рег. №
8658, дело № 314 от 12.04.2023 г. на М.А. – нотариус с рег. № 709 на НотК и район на
действие ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от С.
Х. Х. с ЕГН ********** от с. ***, общ. *** и А. Х. М. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***,
срещу Б. Б. Х. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, за установяване, че ищците са
собственици по наследство на общо 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място,
представляващо УПИ № VIII-186, кв. 9 по регулационния план на с. ***, с площ 840 кв.м., с
административен адрес с. ***, общ. ***, ул. „***“ № 5, при граници – улица, УПИ IX-187,
УПИ XVII-184, УПИ XVIII-184 и УПИ IX-187.
ОСЪЖДА Б. Б. Х. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. Х.
с ЕГН ********** от с. ***, общ. *** и А. Х. М. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***,
сумата от 497,27 лв. (четиристотин деветдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки),
5
представляващ направени от ищците разноски в производството, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА С. Х. Х. с ЕГН ********** от с. ***, общ. *** и А. Х. М. с ЕГН
********** от с. ***, общ. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. Б. Х. с ЕГН ********** от с. ***, общ.
***, сумата от 691,67 лв. (шестстотин деветдесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки), представляващ направени от ответницата разноски в производството, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6