Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. ***П.,…7.....ноември….2019г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

***П.ският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на…ОСМИ …ОКТОМВРИ…..….

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря......ЖЕНИ……СТОЙЧЕВА,…като…разгледа……

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№… 595..…

по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от  „***“- ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.***П., ул. „***“№25, ЕИК-*** – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№5921/2018г. по описа на ***П.ски районен съд, Гражданско отделение, чрез пълномощника адв. Д.Ц. от САК, преупълномошена от АД “***“ със съдебен адрес ***, пл.“***“№4, ет.4, срещу постановеното по делото съдебно Решение №862/14.05.2019г., с което  са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивния жалбоподател срещу   Л.П.Т.,ЕГН-********** и Н.  П.З., ЕГН-**********, по реда на чл.422  във вр. чл.415 от  ГПК, искове за установяване на вземането за следните суми по отношение на всеки от ответниците: 239.25лв., представляваща главница за предоставени, но незаплатени *** услуги,  34.49лв.- лихва за забава за периода от 01.05.2015г. до 13.03.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -16.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Допълнителна Заповед  за изпълнение №2671/11.06.201м8г. по ч.гр.д.№2534/2018г. на ПлРС.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважат установителните искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК. Изтъкват се следните оплаквания: Наследодателят на ответниците по иска П. П.Т. и  Н.П.З. – П.Н. З. е бил в договорни  отношения с оператора на ***-услуги, като потребител съгласно чл.8,ал.1 и 3 от Наредба №4/14.09.2004г, според която получаването на *** услуги се осъществява при публично известни общи условия. Въззивният е изпълнил задължението си за предоставяне на *** услуги на адрес в гр.***П., ул.“***“№40, вх.“А“, ап.40, за които   при оператора има открита партида ИТН *** на името на наследодателя. Абонатът не е изпълнил задължението си  да заплати ползваните услуги по издадените фактури. От *** са правени опити за доброволно уреждане на отношенията, при които е установено, че наследодателят П.Н. З. е починал на 11.12.2015г. и е оставил като наследници преживяла съпруга Илиана Зарковаи две деца – отевтниците Л. П.Т. и Н. П.З..Съгласно ЗН правата, и задълженията на наследодателя са преминали към наследниците.По силата на чл.60 във вр. чл.29,ал.1 от ЗН наследниците  отговарят за изпълнението на поетите задължения от починалия; Неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че  ответниците нямат качеството на абонати.

Преписи от въззивната жалба са връчени на двамата ответници. Ответницата по въззивната жалба Л.П.Т. чрез особения представител адв. Е.Й. е подала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на същата. Ответникът по въззивната жалба Н.П.З. не е подал отговор на същата.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

***П.ският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

Въззивната жалба, подадена от „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.***П., ул.“***“№25 - ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№5921/2018г. по описа на ***П.ски районен съд, Гражданско отделение, против РЕШЕНИЕ №862/14.05.2019г, постановено по същото дело, е  ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество  е  ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№5921/2018г. по описа на Районен съд-***П., е образувано на основание   предявени по реда на чл.422 от ГПК обективно съединени  установителни искове за парични вземания, от ищеца (понастоящем въззивник) „***“-ЕООД  със седалище в гр.***П., против ответниците ( понастощем въззиваема)Л.П.Т. и Н.П.З. – и двамата с постоянни адреси в гр.***П., ул.“***“№40, вх.“А“, ет.4, ап.10,както следва:  478.50лв. – главница, 68.98лв.- законна лихва за периода от 01.05.2015г. до 13.03.2018г., законна лихва от датата на подаване на Зоаявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.04.2018г. до окончателното изплащане.

С Молба, Вх.№26937/14.10.2018г., ищецът е конкретизирал претенцията си, като е посочил,         че претендира от всеки от двамата ответници  следните суми:239.25лв.-главница;34.49лв.- лихва за забава за периода от 01.05.2015г. до 13.03.2018г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -16.04.2018г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди следното: Ищцовото търговско дружество  „***”-ЕООД - гр. ***П.,  е депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответниците Л.П.Т. и Н.П.З. ***, въз основа на което е  образувано ч. гр. д. № 2534/ 2018 год. по описа на ***П.ския районен съди е  издадена Заповед за изпълнение за следните суми: главница - 1091,26 лв.;  248.18 лева – законна лихва за забава за периода 01.07.2013 г. – 13.03.2018 г., законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 16.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 26.79 лв. – ДТ и сумата от 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Незаплатени *** услуги, за които са издадени фактури в периода от 31.05.2013 г. до 28.02.2018 г. Срещу заповедта са постъпили 2 бр. възражения по чл.414 от ГПК, което обуславя и правния интерес от предявяването на установителния иск. Ищцовото дружество е предоставяло на П.Н. З. в качеството  на потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14. 09. 2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес: гр. ***П., ул.***“№40, вх.А, ет.4, ап.10, за който са издавани фактури в периода от 31.03.2015год. до 28.02.2018 год. За горепосочения адрес лицето има открита партида в регистрите на  *** ***П. с ИТН номер ***. Между ищцовото дружество и П.З. е налице облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №4 от 14. 09. 2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на *** ***П.. Съгласно разпоредбите на чл. 8 ал. 1 и 3 от горепосочената Наредба получаването на *** услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от *** оператора и одобрени от собственика (собствениците) на *** системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във *** оператора заявление, в което да посочат различни условия. Посочва се, че абонатът е починал и ответницата се явява една от наследниците му. В заключение ищцовото дружество моли съда да признае за установено вземането му срещу двамата  ответницати за  непогасени по давност суми, съобразно припадащия се наследствен дял, за всеки от двамата, както следва: 239,25лв.- главница, 34,49лв.- лихва за забава за периода 01.05.2015г. до 13.03.2018г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-16.04.2018г- до окончателното изплащане на задължението Претендира се  и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът Н.П.З., чрез пълномощника адв. Г.Г. *** е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изразил становище за неоснователност на исковата претенция. Възразил е, че няма качество на потребител за ползване на ***-услуги за посочения имот в ИМ и не дължи плащане за претендирания период.Направил е възражение за изтекла погасителна давност.

Ответницата Л.П.Т., чрез особения представител адв.Е.Й. *** е подала писмен отговор на исковата молба, в който е изразила становище за неоснователност на предявения иск. Възразила е, че няма качеството на абонат, както и, че вземането на ищеца е погасено по давност.

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено свършено ч.гр.д.№2534/2018г. по описа на ПлРС, ГО, образувано като заповедно производство между  същите страни.

С обжалваното понастоящем съдебно Решение №862/14.05.2019г., ***П.ският районен съд, Гражданско отделение, ІХ-ти гр.с-в е отхвърлил изцяло исковата претенция. За да постанови този резултат е приел, че ответниците нямат качество на  потребител на ***- услуга.

Въззивният съд приема, че  постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО, но НЕПРАВИЛНО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност или недопустимост на съдебния акт.

                         За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

Въз основа на събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Със Заповед №1608/17.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по частно гр.д.№2534/2018г. по описа на ***П.ски районен съд, Гражданско отделение, е разпоредено длъжникът И.Д.З., ЕГН-********** с постоянен адрес *** (неучастваща в настоящето дело лице), да заплати на кредитора „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.***П., ул.“***“№25, ЕИК-*** (понастощем въззивен жалбоподател), следните суми: Главница в размер на 1091.26лв; 248.18лв.- законна лихва за забава за периода от 01.07.2013г. до 13.03.2018г., законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 16.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и д.т. от 26.79лв. и 360.00лв.- адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от незаплатени *** услуги, за които са издавани фактури за периода от 31.05.2013г. до 28.02.2018г.

С Допълнителна Заповед № 2671/11.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по същото дело, е разпоредено длъжниците Л.П.Т., ЕГН-*****`34014 и Н.П.З., ЕЖН-********** -  и двамата с постоянни адреси в гр.***П., ул.“***“№40, вх.“А“, ет.4, ап.10 ( понастоящем ответтници по въззивната жалба) да заплати на кредитора „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.***П., ул.“***“№25, ЕИК-*** (понастощем въззивен жалбоподател), следните суми: Главница в размер на 1091.26лв; 248.18лв.- законна лихва за забава за периода от 01.07.2013г. до 13.03.2018г., законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 16.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и д.т. от 26.79лв. и 360.00лв.- адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от незаплатени *** услуги, за които са издавани фактури за периода от 31.05.2013г. до 28.02.2018г.

Допълнителната Заповедта за изпълнение №2671/11.06.2018г. е връчена на  двамата длъжници Л.Т. и Н.З. на 14.06.2018г. На 26.06.2018г. двамата са подали възражения, регистрирани съответно с Вх.№16941826.06.2018г. за Л.Т. и с Вх.№16942/26.06.2018г. за Н.З.. Двете възражения са с напълно еднакво съдържание. В тях длъжниците са зявили, че не дължт изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като вземането на „***“-ЕООД –***П. е погасено по давност и не знаят от къде произтича претендираното задължение.

С Разпореждане №7174/28.06.2018г.,постановено по ч.гр.д.№2534/2018г., заповедният съд е уведомил заявителя за постъпилите възражения от длъжниците и му е указал на основание чл.415,ал.1 от ГПК, че в 1-месечен срок от уведомлението може да предяви иск за установяване съществуването на вземането, като довнесе дължимата д.т.  Заявителят в заповедното производство „***“-ЕООД – ***П. е подал по реда на чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК, съединени искове за  установяване съществуването на част от вземането, за което е издадена  Допълнителна Заповед №2671/11.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр.д.№2534/2018г. на ПлРС, въз основа на който е образувано първоинстанционното исково производство по гр.д.№5921/2018г. на ПлРС.

От събраните в хода на съдебното дирене  доказателства се установи следното:

Наследодателят на ответниците Л.П.Т. и Н.П.З. ***  - П.Н. З., ЕГН-********** е бил абонат на   ищцовото водоснабдително дружество (сега въззивник) „***“-ЕООД-***П., за водоснабден имот, представляващ апартамент в гр.***П., ул.“***“,№40,вх.“А“, ет.4,ап.10, за който в регистрите на дружеството има  разкрита партида с ИТН номер ***.

Съгласно справка в НБД „Население“, на която се е позовал ищецът и каквато съдът служебно е извършил,  абонатът П.Н. З. е починал и е оставил като наследници по закон, призовани към наследяване, три лица – неучастващо в делото лице И.Д.З.(съпруга) и две деца – Л.П.Т. и Н.П.З. – ответници по иска.. Съгласно справката,  тримата наследници имат постоянен адрес ***, т.е. водоснабденият имот, за който е разкрита партида на името на наследодателя. На същия адрес  е връчена и заповедта за изпълнение  на ответниците Т. и З.  и от него последните са подадени възраженията по чл.414 от ГПК.

След смъртта на абоната,  неговите наследници не са заявили пред оператора  промяна титуляра на партидата.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.л. В.Винчева, която не е оспорена от страните, се установява следното:

Партидата за имота се води на името на наследодателя П. З..В счетоводството на „***“-ЕООД-***П. в модул „Инкасо“ са заведени аналитични партиди за всеки потребител и издадените за него фактури. Ежемесечно се изготвя справка за фактурирането по райони, която е осчетоводена в счетоводството ня „***“-***П. като приходи от продажба на услуги и вземане от клиенти, начислени с ДДС да продажби, както следва:

Д/т сметка 411 Клиенти

Ан.партида 11- доставяне на вода;

Ан.партида12 – отвеждане на отпадъчни води;

Ан.партида 13-пречистване на отпадъчни води

К/т сметка 4552 начислен ДДс за продажби.

На името на наследодателя са издадени 35 бр. фактури.Процесните фактури са включени в дневниците за продажби и Сд по ЗДДС за данъчния период, за който са издадени.

Размерът на задължението по общо 35броя фактури с падеж на задължението от 30.04.2015г. до 30.03.2018г., е отразено в таблицата, инкорпорирана в заключението.

По фактурите няма данни за извършени плащания.

Общият размер на задължението на абонатен №***, регистриран на името на наследодателя на страните – б.ж. на ***П. П. З., включващо неплатена главница и лихви за забава, считано от датата на изпадане на длъжника в забава до  датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -16.04.2018г. е 827.73лв., от която главница – 717.76лв. и лихва за забава за периода от 30.04.2015г. до 16.04.2018г.-109.97лв.

При тези данни, една трета от размера на задължението  е 239.25лв., а 1/3 от  лихвата върху тази главница за периода от 01.05.2015г. до 13.03.2018г. е 34.49лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните  правни изводи:

Първоинстанцонният съд е сезиран с обективно  и субективно съединени  установителни искове, предявени по реда на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК, за установяване съществуване на част от парични вземания  по главница и лихва, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Съединените искове са допустими като предявени в 1-месечния срок по чл.415,ал.4 от ГПК, между надлежни страни.

Настоящият съдебен състав приема,  а това се установява и от представените писмени доказателства, че покойният баща на ответниците П.Н. З. е бил абонат  на ***-услуги, предоставяни от ищцовото търговско дружество „***“- ЕООД-***П., в качеството на оператор.  Основно задължение на абоната е  ежемесечно да заплаща стойността на предоставената услуга. Тъй като договорът за доставка на вода при Общи условия, не се сключва“интуито персоне“ , при смърт на абоната, задължението за плащане преминава към неговите наследници.

Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, на името на абоната ежемесечно са издавани фактури за задължението за съответния период. Съгласно чл.182 от ГПК съдът преценява счетоводните записвания на оператора и приема, че същите  могат да служат като доказателство за вида и размера на длъжниковото задължение. Въз основа на фактурите и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът приема, че ответниците не са изпълнявали задължението си за плащане  на ***-услуги за периода от 31.03.2015г. до 16.04.2018г., за който са издадени 35бр. фактури, подробно описани в заключението.поради това следва да бъдат осъдени да платят.

 Претенцията на  дружеството – оператор на ***-услугата е за период до три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за 2/3 от начислената сума за този период, съобразно наследствените права на двамата ответници, които са деца на  починалия абонат, оставил  общо трима наследници с равни права. Следователно,  съединените  искове за главница и лихва, предявени от ищеца против двамата ответници, са основателни и доказани и следва да бъдат уважени  изцяло.

Становището на ответниците ( и ответници по въззивната жалба) поддържано в двете съдебни инстанции, че не са абонати  и не дължат плащане, е неоснователно. – Безспорно е установено, че техният баща е бил абонат за конкретен жилищен имот. След смъртта му  задължението за плащане преминава върху неговите наследници. Освен това, от данните по делото се установява, че водоснабденият имот е постоянен адрес на двамата ответници, а  ответникът Н.З. фактически  живее в имота, тъй като от на този адрес получава съдебните книжа и от този адрес изпраща писмените си изявления. От това следва, че наследниците ( и главно наследникът Н.З.) са реални потребители на ***- услугата. Ответниците  не могат да черпят права от неправомерното си поведение, изразяващо се в това, че не са изпълнили задължението си  да заявят пред оператора за смъртта на титуляра на партидата, което е основание същата да се прехвърли на  името на някой от наследниците. Не може да бъде споделено становището им, че не разбират от къде произтича претендираното задължение, тъй като предоставянето на вода чрез мрежата на „***“ е възмездно и всеки който живее във водоснабден имот, дължи плащане. В случая  не се спори, че  наследственият имот на ответниците се намира в жилищна сграда, която е присъединена към мрежата на оператора –„***“-ЕООД-***П.. От данните по делото се установява, че  този имот е техен постоянен адрес,  а ответникът Н.З. реално живее в него и следователно потребява вода и ползва канализацията.

Неоснователно е възражението, че въззивникът като ищец в първата инстанция, не е доказал, че ответниците  са наследници на абоната П.Н. З.. – Вярно е, че по делото не е представено удостоверение за наследници. Ищецът обаче се е позовал на информацията, изходяща от НБД“Население“, според която двамата ответници са деца на починалия абонат и иматза постоянен адрес апартамент, за който е разкрита партида във *** на името на наследодателя. Те не са възразили, че не са наследници на починалия абонат. При извършена служебна справка в НБД“Население“ , настоящият съдебен състав установи същото  двамата са наследници на  П. З. в качеството на деца и имат  за постоянен адрес – водоснабдения жилищен имот в гр.***П., ул.“***“№40, вх.“А“, ет.4, ап.10.

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до правен извод, който е различен от този на първоинстанционния. Поради това обжалваното решение трябва да бъде отменено на основание чл.271 от ГПК и вместо него по същество на спора   да се постанови  друго, с което да се признае за установено на основание чл.422 от ГПК, че ответниците Л.П.Т. и Н.П.З. дължат на „***“-ЕООД-***П., всеки един следните суми : 239.25лв.- главница, представляваща 1/3 част от дължимата сума за *** услуга за водоснабден имот в гр.***П., ул.“***“№40, вх.“А“, ет.4, ап.10 за периода с падеж на задължението от 30.04.2015г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2018г. до окончателното изплащане; 34.49лв.- законна лихва за забава върху главницата от 239.25лв. за периода от 30.04.2015г. до 16.04.2018г., за които по ч.гр.д.№2534/2018г. по описа на ***П.ски районен съд, Гражданско отделение, е издадена Допълнителна Заповед №2671/11.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Тъй като в исковата молба периодът, за който се претендира лихва е заявен по по-.благоприятен начин за ответниците, съдът приема, че лихвата следва да се присъди съгласно петитума на исковата молба – от 01.05.2015г. до 13.03.2018г.

С оглед изхода на делото, ответниците следва да бъдат осъдена да заплатят на ищеца, следните суми за разноски: 125лв.-разноски за д.т. за заповедното производство; 125лв. – довнесена д.т. при предявяване на исковете по чл.422 от ГПК; 120лв. – възнаграждение на съдебно-счетоводна експертиза; 100лв. – държавна такса за въззивно обжалване, или общо 125лв. за досъдебното производство – по 62.50лв. всеки един и общо 345лв. за исково производство – по 172.50лв.-всеки един. Освен това ответницита Л.Т. следва да заплати на ищеца сумата от 600лв. – възнаграждение за особен представител,           внесено от ищеца.

Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК  настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

                              По изложените съображения, ***П.ският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК        

         

          

             Р    Е   Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ като неправилно РЕШЕНИЕ №862/14.05.2019г. на  ***П.ски районен съд, Гражданско отделение, ІХ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№5921/2018г. по описа на същия съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415 от ГПК, че Л.П.Т., ЕГН-********** с постоянен адрес *** , ДЪЛЖИ на „***“-ЕООД ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.***П., ул.“***“№25, следните суми, за които по ч.гр.д.№2534/2018г. по описа на ***П.ски районен съд, Гражданско отделение е издадена Допълнителна Заповед №2671/11.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК:

- 239.25лв.(двеста тридесет и девет лв. и 25ст.) - главница, представляваща 1/3 част от дължимата сума за *** услуга за водоснабден имот в гр.***П., ул.“***“№40, вх.“А“, ет-4, ап.10,  с падеж на задължението от 30.04.2015г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2018г. до окончателното изплащане;

 - 34.49лв.(тридесет и четири лв. и 49ст.) - законна лихва за забава върху главницата от 239.25лв. за периода от 01.05.2015г. до 13.03.2018г.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415 от ГПК, че Н.П.З., ЕГН-********** *** , ДЪЛЖИ на „***“-ЕООД ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.***П., ул.“***“№25, следните суми, за които по ч.гр.д.№2534/2018г. по описа на ***П.ски районен съд, Гражданско отделение е издадена Допълнителна Заповед №2671/11.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК:

- 239.25лв.(двеста тридесет и девет лв. и 25ст.) - главница, представляваща 1/3 част от дължимата сума за *** услуга за водоснабден имот в гр.***П., ул.“***“№40, вх.“А“, ет-4, ап.10,  с падеж на задължението от 30.04.2015г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2018г. до окончателното изплащане;

 - 34.49лв.(тридесет и четири лв. и 49ст.) - законна лихва за забава върху главницата от 239.25лв. за периода от 01.05.2015г. до 13.03.2018г.

 

 ОСЪЖДА Л.П.Т., ЕГН-********** с постоянен адрес *** , ДА ЗАПЛАТИ на „***“-ЕООД ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.***П., ул.“***“№25, РАЗНОСКИ на основание чл.78 от ГПК,както следва: 62.50лв.(шестдесет и два лв. и 50ст.)-  д.т. за заповедното производство; 172.50лв.(сто седемдесет и два лв. и 50ст.)- разноски две инстанции на исковото производство; 600лв.(шестстотин лв.) – възнаграждение за две инстанции за особения представител адв.Е.Й..

 

ОСЪЖДА Н.П.З., ЕГН-********** *** , ДА ЗАПЛАТИ на „***“-ЕООД ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.***П., ул.“***“№25, РАЗНОСКИ на основание чл.78 от ГПК,както следва: 62.50лв.(шестдесет и два лв. и 50ст.)-  д.т. за заповедното производство; 172.50лв.(сто седемдесет и два лв. и 50ст.)- разноски две инстанции на исковото производство.

 

Производството по делото е проведено при участието на *** ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул."***"№ 3, кв.***, С. 1111, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

 

РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: