Определение по дело №12557/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 47940
Дата: 25 ноември 2024 г. (в сила от 25 ноември 2024 г.)
Съдия: Светлана Христова Петкова
Дело: 20241110112557
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47940
гр. С., 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110112557 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими,
като доказателствената им сила подлежи на изследване по същество на спора.
Ответникът е направил искане по чл. 190 ГПК, по което съдът ще се произнесе
след вземане становището на ищеца.
По направеното доказателствено искане за допускане изготвяне на съдебно-
графическа експертиза, съдът ще се произнесе след становище на ответника – оспорва
ли че текстът, респ. подписът са положени от него.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 38721/2023г., по описа на СРС, 81 с-в.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на СГЕ и по чл.190 ГПК за
първото по делото заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане на 18.02.2025г. от 14:15 часа, за която дата
да се призоват страните, като им се връчи препис от определението.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Ищецът „Шаловете.Ком“ ООД е предявило по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът С. П. Н. му дължи
сумата 8 348,68 лева, представляваща главница по неформален договор за
1
консигнация, ведно със законната лихва за периода от 11.07.2023 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 4 275,96 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 22.07.2018 г. до 10.07.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.09.2023 г. по
ч.гр.д. 38721/2023г., по описа на СРС, 81 с-в.
Ищецът „Шаловете.Ком“ ООД твърди, че в качеството на консигнант е сключил
неформален договор за консигнация с ответника С. П. Н., по силата на който е
доставял стоки с уговорката след продажбата им същите да му бъдат заплатени.
Поддържа, че стоката е доставена и продадена, но дължимата за нея сума не е
заплатена на консигнанта. Допълва, че в опитите да уредят отношенията помежду си,
на 21.07.2023г. ответникът подписал разписка, с която потвърдил задължението си в
размер на сумата 8 348,68 лв., която така и не била погасена. С оглед на изложеното за
ищеца възникнал правен интерес да претендира процесното вземане, заедно с лихва за
забава от деня следващ датата на издаване на разписката – 22.07.2023г. до 10.07.2023г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.09.2023
г. по ч.гр.д. 38721/2023г., по описа на СРС, 81 с-в. Претендира сторените разноски.
Ответникът С. П. Н. е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва процесуалната си легитимация като твърди, че искът е предявен
срещу ненадлежен ответник. Излага съображения, че договорът за консигнация е
сключен между ищеца и търговско дружество „Асирия“ ЕООД, в което ответникът е
била служител по трудово правоотношение. Поддържа, че по време на изпълнение на
договора за консигнация, след продажба на стоките, „Асирия“ ЕООД е заплащало
всички дължими към ищеца суми в брой, като последният е отказвал издаването на
документи удостоверяващи дата и основание на плащането. В допълнение посочва, че
ищецът не е представил доказателства за реализация на стоките, т.е. за продажбата им
от консигнатора, поради което счита за недоказана исковата претенция. Претендира
разноски.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационно отношение, възникнало с ответника, с посоченото в
исковата молба съдържание, по което е престирал – предал е стоки, предмет на
неформалния договор за консигнация, както и размера на претенцията си.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства за предаване на стоките, предмет на
неформалния договор.
В тежест на ответника при доказване съществуването на дълг, е да докаже
погасяването му, за което не сочи доказателства. По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи,
2
че е погасил дълга на падежа.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3