№ 171
гр. Перник, 19.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720102354 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация –
Перник” АД, с която се иска да се признае за установено, че СЛ. Т. П. дължи сума в размер
на 2388,24 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
както и сумата от 240,78 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия,
които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението
си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Подаден е отговор на исковата молба от назначения на ответника особен
представител, с който се оспорват исковете по изложени съображения.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се, че „Топлофикация Перник” АД е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответникa, отнасящо се за вземанията,
които са предмет на настоящите искови претенции. В тази връзка е издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1621 по описа за 2021 г. на Пернишкия
районен съд.
Представено е извлечение от вестник “Съперник”, от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един
местен ежедневник.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
построен от ЖСК „***, том VI, дело 21/98 г. на нот. И.И., с който ответникът е придобил
собствеността върху процесното жилище апартамент № 10, с адрес: гр. ****. Представена е
и молба за откриване на партида за жилищни нужди от СЛ. Т. П. до « Топлофикация
Перник» АД от 17.02.2005 г., с която лицето моли да бъде открита партида за топлоенергия
за жилище, находящо се в гр. *****, като се легитимира като собственик на същото с нот.
акт. № 1, том VI, дело 21/98 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От
същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се
наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен
договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението
на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични
проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и
показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на
топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по
карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната
топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните
загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната
енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът
достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети
за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за
топлинна енергия за БГВ – прогнозно, който впоследствие е преизчислен след извършване
на годишния отчет. Експертът пояснява, че в имота е монтиран уред за измерване разхода на
топла вода – 2 броя водомери. Начислен е разход на топла вода по отчет и преценка на
фирмата за дялово разпределение. След годишния отчет разходът на топлоенергия е
преизчислен, определено е топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни
периоди, изчислена е левовата равностойност на топлинната енергия, което обстоятелство е
отразено в индивидуалните изравнителни сметки за имота. В имота отоплителните тела - 6
броя, в стаите са с монтирани индивидуални разпределители. За тях е начислен разход на
2
топлинна енергия според показанията на уредите. Отоплителното тяло в помещение « Баня»
е щранг-лира, без ИРУ, което е общо за всички имоти по вертикала. За него е начислен
разход, като за работило непрекъснато, този разход е определен по изчислителен път. След
провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разходът
на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, при което прогнозно
начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки.
Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен
път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е
пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна енергия
само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в
индивидуалната сметка на имота. Отразено е, че в общите части няма работещи
отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са
начислявани разходи. Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното
дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“
ежемесечно.
От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на
стойност 2388,24 лева за процесния период.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
3
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването
на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот,
както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От приложените писмени доказателства се установи, че ответникът е собственик на
процесния имот. Отделно от това същият е заявил изрична воля за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за процесния имот, което води до извод, че между страните
по делото е налице облигационна връзка по продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят
е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 -
дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна
топлинна енергия на стойност 2388,24 лева за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че
обезщетението за забава е в размер на 240,78 лева за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021
г.
Предвид изложеното исковите претенции се явяват доказани в пълен размер и следва
да се уважат.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
4
направените разноски в исковото и заповедното производство.
Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва:
52,58 лева – държавна такса, 200 лева – възнаграждение за особен представител, 200 лева –
депозит за вещо лице, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер),
т. е. общо 552,58 лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски както
следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 52,58 лева – държавна такса, т. е. общо
105,58 лева. Ответникът следва да понесе отговорността за заплащане на посочените
разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че СЛ. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***** ДЪЛЖИ на
“Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата размер на 2388,24 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
гр. ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 240,78 лева,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до
04.03.2021г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 01621 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА СЛ. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 552,58 лева – разноски в
исковото производство и 105,58 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01621 по
описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5