№ 1571
гр. Русе, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520101764 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД от Б.
Сюлейманова Колева срещу Н. И. Петков и К. С. Е..
Ищцата твърди, че на 01.09.2024г. е била жестоко нахапана по корема и
лявото бедро от женско куче порода „*****“ на 4 години, собственици на
което били ответниците. Твърди се, че ухапването не е предизвикано от нея по
какъвто и да е начин, а е станало случайно, докато е влизала и излизала в
стълбищна клетка на къщата на ответниците, които е посетила по тяхна
покана и с които се познавали. Твърди се, че в резултат от ухапването, ищцата
е претърпяла изключително сериозни наранявания, които наложили лечение и
оперативна интервенция заради хематома, който й се образувал. Освен силни
болки същата изпитала и стрес, ужас, който продължил дълго време да
създава емоционален дискомфорт у нея, включително и усещането за
физическа и емоционална непълноценност и неравнопоставеност. Счита, че
двамата ответници следва да понесат репарирането на причинените и
̀
имуществени и неимуществени вреди. Признава, че е получила от двамата
ответници сумата от общо 2 000 лева, с които счита, че са й покрити
имуществените вреди и претендира в настоящото производство да бъде
постановено съдебно решение, с което двамата ответници да бъдат осъдени
1
солидарно да й заплатят сумата от 15 000 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ухапването от кучето им порода „*****“.
В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват становище за
недопустимост на предявения иск по отношение на втората ответница, тъй
като нямала „пасивна правна легитимация“, а в условията на евентуалност за
неоснователност на иска по отношение и на двамата ответници. Не се
оспорва, че е налице ухапване на ищцата от домашния любимец на
ответниците, но се твърди, че същата го е провокирала, тъй като рязко е
отворила врата на стаята, в която се намирали малките кученца на кучето и
същото се е стреснало и я е ухапало. Твърди се, че след инцидента ищцата не е
била стресирана и видимо била в адекватно състояние. Първоначално й
предоставили 400 лева, а по-късно и 1600 лева в опит да уредят доброволно
отношенията си и да покрият разноските, които е имала за лечението си и
евентуално стресът, който й е причинен. Твърди се, че предоставените 1600лв.
са за репариране на неимуществените й вреди. Ако съдът приеме искът й за
основателен, се моли да бъде отчетено нейното поведение и съпричиняването
на вредоносния резултат в размер на 90 %.
В условията на евентуалност се счита, че ако се стигне до уважаване на
исковата претенция, съдът следва да съобрази нейния размер с действително
причинените неимуществени вреди в справедлив размер.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от събраните гласни
доказателства, че двамата ответници към деня на описания в исковата молба
инцидент – 01.09.2024г. са съжителствали заедно и са отглеждали в дома си в
гр. Русе, на ул. „***“ женско куче порода „*****“, което към него момент
имало три малки кученца. Семейството на ответниците и това на ищцата се
познавали и поддържали близки, приятелски отношения. В деня на инцидента
съпругът на ищцата и дъщеря им се намирал в дома на ответниците, като
детето си играело с малките кученца. Ищцата въпросния ден на няколко пъти
влизала и излизала от техния дом. При едно от влизанията си, на стълбищната
площадка пред жилището на ответниците (обща за тях и съседа им на горния
етаж) е нападната от кучето на ответниците, което скочило върху нея,
блъснало я в стената и я нахапало няколко пъти. Виковете, които издала
2
ищцата провокирали реакцията на съпруга й и ответницата. Първият я извел
на пейка пред къщата. Последствие с помощта на съседка била откарана в
спешна медицинска помощ.
Свидетелката А.С.С. установява, че живее в близост до дома на
ответниците и познава и двете страни по делото. Ответниците живеели заедно
и имали куче порода „*****“, за което се грижели те и родителите на
ответника Н.. В деня на инцидента ищцата се обадила на свидетелката и я
помолила за помощ, да я закара в „спешното“. Когато свидетелката отишла
при тях, Б. й обяснила, че кучето я захапало. Закарала нея и семейството й в
спешно отделение. След това, до края на месец ноември й съдействала като
шофьор, водила я по доктори, на превръзки след операцията, вземала детето й
от градина когато имало нужда. В деня на инцидента ищцата била много
уплашена и притеснена, видимо имала ухапване по лявото бедро. Следващите
дни не била психически стабилна, не можела да спи, не била спокойна. Целият
й крак посинял, имала голям съсирек на мястото на ухапването, не можела да
сяда.
Свидетелят Л.М.Б., съсед на ответниците, установява, че често е виждал
ищцата и семейството й в дома на ответниците. Знаел за инцидента с кучето
им, но не бил свидетел на същия. От ищцата разбрал, че е била ухапана.
Свидетелят Т.Г.Б. също установява, че познава ответниците и знае, че Н.
има куче „*****“, което се казва „****“. Свидетелката разбрала за инцидента
от виковете, които чула въпросния ден, тъй като живеела срещу дома на
ответниците. Чула виковете на Б. и К.. Не видяла какво е станало, но
последствие разбрала за ухапването. Следващите дни К. постоянно се
интересувала от състоянието на Б..
Свидетелят В.К.К., съпруг на ищцата, установява, че в деня на
инцидента бил в дома на ответниците, да им помага да сглобят шкаф. Кучето
им също било там, било свободно, ходело по двора, дори на улицата излизало
свободно. Свидетелят не видял самото ухапване, но след като чул виковете на
съпругата си я видял съборена на земята, кучето я било повалило в коридора
на къщата, където живеели ответниците и други хора. След инцидента с
помощта на съседка закарали ищцата в болницата. Лекарят установил
ухапването, имало разкъсвания по стомаха и по крака. Съпругата му
изпитвала силни болки имало и много кръв. Болките и страданията й
продължили повече от година. Дори предстояла нова операция, естетична за
3
отстраняване на вдлъбването на крака й, за да „стане нормален“. При един от
прегледите месеци след ухапването, лекар възкликнал „динозавър ли те е
ухапал“, тъй като продължавало да има голяма синина над метър по крака й.
Според заключението на вещото лице по изготвената
съдебномедицинска експертиза се установява, че ищцата е получила следните
травматични увреждания: кръвонасядания на предна коремна стена, две
разкъсно - контузни рани и подкожна колекция от кръв на ляво бедро, която е
наложила оперативна интервенция за евакуацията й, обширно кръвонасядане
по ляво бедро, ляво коляно и лява подбедрица. Установените увреждания са
резултат на действието на твърди ръбести предмети и добре отговарят да са
получени при инцидента на 01.09.2024г. по начина описан в исковата молба и
предварителните сведения в СМУ. От изготвената по случая медицинска
документация е видно, че възстановителния период при така установените
увреждания на ищцата е продължил около 70 дни. От извършения
съдебномедицински преглед за целите на експертизата, се установява, че към
момента му е настъпило пълно функционално възстановяване, като в областта
на лявото бедро са останали видими белези, които предвид изминалия период
не се очаква спонтанно да се заличат.
С покана от 25.11.2024г., ищцата е претендирала от ответниците да й
заплатят във връзка с процесния инцидент 1500лв. имуществени вреди и
8000лв. неимуществени.
Страните нямат спор, че преди образуване на делото ответниците са
предоставили на ищцата сумата от 2000лв. за репариране на причинени от
ухапването вреди. Част от нея в размер на 1600лв. е получена с пощенски
превод от 18.12.2024г., в който като основание е посочено „обезщетение за
ухапване от куче“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Ищцата е претендирала обезщетение за причинени й неимуществени
вреди в резултат от непозволено увреждане - извършено нападение от куче,
намиращо се под надзора на ответниците. Съгласно чл. 50 ЗЗД, за вредите
причинено от това животно следва да отговарят солидарно собственикът и
лицето под чиито надзор се намира животното. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина. В случая
4
събраните по делото доказателства безспорно установяват всички елементи на
деликтната отговорност.
Двамата ответници към деня на процесния инцидент са съжителствали
заедно и заедно са полагали грижи за кучето ухапало ищцата, поради което и
двамата са солидарно отговорни за обезщетяване на причинените
имуществени и неимуществени вреди от това ухапване, независимо от това,
кой се е водил „формалния“ собственик на кучето.
Размерът на дължимото обезщетение за причинените неимуществените
вреди на ищцата в случая следва да се определи от съда по справедливост,
съгласно чл. 52 ЗЗД. В този смисъл, понятието справедливост няма абстрактен
характер, то е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при
определяне на размера. В случая, видно от заключението на вещото лице,
ищцата е била ухапана в областта на лявото бедро и по корема. Наложило се е
да претърпи оперативна интервенция за отстраняване на колекцията от кръв
по бедрото, като очакванията са, че белезите от ухапването няма да се заличат
напълно. Имало е продължителен период на възстановяване от около 70 дни,
през който период обаче няма данни да е имала нужда от чужда помощ за
задоволяване на основните си житейски потребности. Въпреки болките и
дискомфорта, които е изпитвала не е била лишена от възможността да се
придвижва и самообслужва сама. Безспорно естеството на инцидента и
съобразявайки размера и породата на кучето, дават основание да се приеме, че
ищцата е претърпяла голям стрес и уплаха, които са се отразили на
психическото й състояние и емоционалния й комфорт през продължителен
период от време и е възможно да остави дълготрайни последици в психиката,
като страх от кучета, спомняне за инцидента и пр. Съобразявайки
особеностите на случая, настоящият съдебен състав намира, че справедливото
обезщетение за причинените от инцидента неимуществени вреди, болки,
страдания, стрес, негативни изживявания, притеснения и пр. следва да бъде
определено в размер на 10 000лв.
Няма основание да се приеме, че ищцата с поведението си е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Липсват доказателства за
извършени от нея действия или бездействие, с което да е провокирала
въпросното нападение. Обясненията на ответниците и „оправдаването“ на
поведението на кучето им с обстоятелството, че е имало към него момент
5
малки кученца по никакъв начин не могат да бъдат съобразени и да послужат
като основание за намаляване на отговорността им, дори и да се приеме, че
това е причината за нападението. Последните са били запознати с
обстоятелството, че семейството на ищцата им гостува, че в къщата им влизат
и излизат чужди (на семейството) хора, дори и познати на кучето им, като е
следвало да вземат мерки за избягване на настъпилия инцидент, още повече,
че като негови стопани в тази връзка е следвало да съобразят всички
обстоятелства съобразявайки нрава на животното, наличието на малки
кученца и пр. Поради това, няма основание да се приеме, че възражението на
ответниците за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат е
дори и частично основателно.
Съдът намира, че от така определеното обезщетение следва да се
приспадне заплатената от ответниците сума от 1600лв. на 18.12.2024г. Ищцата
е заявила, че счита, че с получените от нея общо 2000лв., ответниците са
покрили имуществените й вреди. Изложила е обаче твърде общи твърдения за
тези вреди и средствата които е изразходила, включително и адвокатско
възнаграждение във връзка с консултации, преговори и пр. Представила е
доказателства само за закупени медикаменти, за незначителна част от тази
сума. Заявила е в съдебно заседание, че не пази документи за всички
изразходвани от нея средства. Същевременно в отговора си ответниците са
посочили, че за първите дадени от тях 400лв. ищцата им „правила отчет“.
Доколкото не са оспорили, че с тези средства са покрили имуществени вреди и
са поискали само следващата сума от 1600лв. да бъде отнесена към
дължимите от тях неимуществени вреди, то само тя следва да се приспадне от
определеното по-горе обезщетение. Ищцата не е доказала по делото надлежно
извършено извънсъдебно прихващане на тази получена сума с ликвидно и
изискуемо задължение на ответниците.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от 8 400лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000лв.
При този изход на спора в полза на ищцата следва да се присъдят част
от направените от нея разноски, пропорционална на уважената част от
исковете. Общо са претендирани 2000лв.,(500 за СМЕ, 900лв. адвокатско
възнаграждение и 600лв. държавна такса) от които следва се присъдят 1120лв.
В полза на ответниците следва да се присъдят част от направените от
тях разноски, пропорционална на отхвърлената част от иска, или от
6
претендираните 1500лв.(адвокатско възнаграждение) сумата от 660лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. Петков ЕГН********** и К. С. Е. ЕГН********** и
двамата със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Фердинанд“ №34, ет.1, адв. М. Д. да
заплатят солидарно на Б. Сюлейманова Колева ЕГН********** с адрес гр.
Русе, ул. „***“ *** сумата от 8 400лв. обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от непозволено увреждане на 01.09.2024г. в гр. Русе – нападение и
ухапване от куче, ведно със законната лихва от деня на деликта - 01.09.2025г.
до окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за сумата над 8 400лв. до пълния предявен
размер от 15000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. И. Петков ЕГН********** и К. С. Е. ЕГН********** и
двамата със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Фердинанд“ №34, ет.1, адв. М. Д. да
заплатят солидарно на Б. Сюлейманова Колева ЕГН********** с адрес гр.
Русе, ул. „***“ *** сумата от 1120лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Б. Сюлейманова Колева ЕГН********** с адрес гр. Русе,
ул. „***“ *** да заплати на Н. И. Петков ЕГН********** и К. С. Е.
ЕГН********** и двамата със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Фердинанд“ №34,
ет.1, адв. М. Д. сумата от 660лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7