№ 13328
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.Г.
при участието на секретаря С.К.З.
като разгледа докладваното от Г.К.Г. Гражданско дело № 20221110123546 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от /фирма/
срещу К. К. А. и Д. П. А., при условията на обективно,
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания
на ищеца спрямо ответниците при разделна отговорност
при квоти от по ½ идеални части, на сумата в размер на по
108,00 – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.15.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, аб.
№ 120920, ведно със законна лихва за периода от 24.11.2021
г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 8,39 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, за периода от 31.05.2019 г. до 15.11.2021 г., и
1
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 12.01.2022 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 66992/2021 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
В исковата молба /фирма/ излага твърдения, че
ответниците са потребители, с абонатен номер 120920, на
топлинна енергия за битови нужди, при което между него и
ответниците били възникнали договорни правоотношения
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Потребителите не заплатили дължимата цена за
продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., върху които суми дължали и обезщетение за
забава. Вземането било осчетоводено с извлечение от
сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия било
извършвано съобразно приети от топлопреносното
дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила
след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /фирма/, поради
което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответниците. Оспорват да имат качеството „потребители“
на топлинна енергия. Правят правопогасяващо възражение
за давност на процесните суми. Оспорват в рамките на
процесния период ищцовото дружество да е имало сключен
валиден договор с ТЛП за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“. Молят за отхвърляне на
исковите претенции.
В съдебно заседание ищецът /фирма/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт К., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответниците К. К. А. и Д. П. А.,
редовно призовани, не се явяват, не изпращат
представител.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /фирма/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
3
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от
ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на
давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 66992/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК.
Предмет на делото е незаплатената част от сумите, за
които е издадена горепосочената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, като ищецът сам
прави признание, че всеки един от ответниците е внесъл по
4
издадената заповед за изпълнение сумата от 1716,67 лева.
Страните спорят по наличието на валидно възникнало
между тях правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия. По смисъла на ЗЕ потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на
облигационно право на ползване. По силата на закона -
чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни Общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
По делото с оглед релевирания процесен период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна
енергия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото. От приетия по делото Договор за
продажба на държавен недвижим имот от военно-
жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните
имоти се установява, че ответниците са придобили имот,
представляващ апартамент 25, находящ се в /адрес/, който
акт за собственост кореспондира на приетите по делото
справки по персоналните партиди на ответниците с
вписани отбелязвания за учредена върху имота договорна
ипотека под вх. № 23643 от 09.04.2008г., като акта за
учредяването й е приет на л.16 по делото, подновена с акт
№ 209 от 29.03.2018г. От приетия по делото Протокол от ОС
на ЕС от 24.07.2002г., се установява, че собствениците на
5
самостоятелни обекти в сградата на /адрес/, са взели
решение за сключване на договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са
упълномощени конкретни лица да подпишат договор с
/фирма/. Като необжалвано решението е влязло в законна
сила и обвързва собствениците на самостоятелни обекти в
СЕС, включително и техните правоприемници. За ап.25
списъка към протокола е подписан от ответника А.,
обстоятелство, което не се опроверга в производството. От
името на ЕС е сключен договор № 3995/23.09.2003г. с
/фирма/, като обстоятелството, че именно /фирма/
извършва услугата „топлинно счетоводство“ се
потвърждава и от изслушаната ССчЕ. Договора е сключен
за срок от две години /чл. 2.4 от него/, с опция за
удължаване на срока автоматично с една година, в случай,
че никоя от страните не го прекрати с писмено
предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока
на договора. По делото не са представени доказателства за
отправено такова предизвестие, поради което съдът
приема, че между ЕС и третото лице – помагач,
конституирано на страната на ищеца е налице валидно
правоотношение за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“.
По гореустановеното, доколкото договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е неформален и се
счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването й от
6
потребителя, сключва се при ОУ, приети по делото и
правоотношението възниква при установяване на
обстоятелството, че ответниците са собственици на имота,
съдът приема че ответниците имат качеството
„потребители“ на топлинна енергия, доколкото са
собственици на имота. Доколкото не се твърди и
установява, че имота е придобит в СИО, съдът приема, че
всеки от ответниците е собственик на ½ идеална част от
имота, съгласно твърденията на ищеца.
От ответниците не се оспорва релевантния за спора
факт по доставка на топлинна енергия в имота, на
претендираната от ищеца стойност.
Изслушаната ССчЕ установява, че за процесния
период на ответниците е създадена сметка ID 167575, като
при проверка вещото лице е установило данни за
плащания от 15.02.2022г., тоест след подаване на заповедта
за изпълнение в общ размер на 3 433,34 лева, с която сума
са погасени суми, за които е издадена заповедта, както
следва: 2788,76 лева главница, 506,26 лева мораторна лихва
към 15.11.2021г., 68,65 лева законна лихва върху сумите за
главница за начислена топлинна енергия и за дялово
разпределение към 15.02.2022г. и сума в размер на 69,67
лева за съдебни разноски, като е останала дължима
главница за доставена и потребена топлинна енергия в
размер на 188,71 лева.
7
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са релевирали
правопогасяващо възражение за давност. С оглед
разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за
съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /фирма/ към потребителите
се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. В
този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от
22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на
ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г., постановено по
т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др.
Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на /фирма/ се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
8
месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г.
е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва
след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който са отчетени. Следователно вземането за цена за
потребената енергия за текущия месец става изискуемо от
петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за
процесния период. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
подадено в съда на дата 24.11.2021г., когато давността е
прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това
означава, че претендираните от ищеца изискуеми вземания
преди дата 24.11.2021г. са погасени по давност. Началото на
процесния период е от м.05.2018г., като задължението за
м.05.2018г., става изискуемо след 15.07.2018г., когато
давността все още не е прекъсната, поради което следва да
се приеме, че за периода от м.05.2018г. до м.09.2018г.
задълженията по партидата са погасени по давност, като
съгласно ССчЕ тази сума възлиза на сумата от 151,00 лева
или 75,50 лева за всеки от ответниците. По делото от ССчЕ
се установява, че след издаване на заповедта за изпълнение
и преди депозиране на исковата молба за установяване
дължимостта на сумите по заповедта е заплатена
доброволно сума от ответниците в общ размер на 3 433,34
лева. Съгласно чл. 76 от ЗЗД този, който има към едно и
също лице няколко еднородни задължения, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да
9
заяви кое от тях погасява. Ако не е реализирано такова
заявяване погасява се най-обременителното задължение.
По делото от ССчЕ не се установява, с общата сума от
3 433,34 лева кое задължение помесечно е погасено и дали
касае периода от м.05.2018г. до м.10.2018г. С възраженията
обаче, подадени по реда на чл. 414 от ГПК, ответниците
изрично са оспорили дължимостта на процесната сума за
главница за доставена топлинна енергия в имота за сумата
от 54,00 лева, дължима в погасения по давност период, като
плащането следхожда възраженията. По горепосоченото
съдът приравнява по аналогия възраженията на
ответниците на заявяването по чл. 76 от ЗЗД, а именно те
категорично са отказали да заплатят сумите, погасени по
давност и са заявили заплащане на сумите, считащи за
непогасени по давност, с което си действие категорично са
заявили при извършеното плащане кои суми по издадената
заповед погасяват. Ищецът не доказа че плащането касае
месеците, в периода на погасителна давност за приложение
на чл. 118 от ЗЗД, доколкото не се установи доброволност
при заплащане на сумата от 3 433,34 лева, в частта,
касаеща погасените по давност вземания. Следователно не
може да се дерогира релевираното от ответниците
възражение за давност и следва да се приеме, че процесните
суми са погасени по давност, което прави исковете за
главница за доставена топлинна енергия изцяло
неоснователни, поради и което те следва да бъдат
отхвърлени.
10
Относно претендираната за установяване сума за
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер
на 4,20 лева, претендирана от всеки един от ответниците.
Сумите за главница за дялово разпределение не се оспорват
от ответниците, а и те са дължими съобразно разпоредбите
на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и чл.10 от Общите условия на
договорите между /фирма/ и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия. В
ОУ на /фирма/ обаче не е регламентиран изричен ред за
дължимост на мораторната лихва върху главницата за
дялово разпределение, поради и което съдът не може да
приеме, че сумата за лихва върху тази главница е дължима
с изтичане на срока, поради което на основание чл. 84, ал.2
от ЗЗД, за да бъде поставен в забава длъжника е нужна
покана за заплащане на сумите за лихва. Ищецът не е
ангажирал доказателства за отправена до ответниците
покана за заплащане на сумите за мораторна лихва,
начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение.
По гореизложеното, съдът приема исковите претенции
и по двата иска за неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответниците.
11
Ответниците претендират за присъждане разноски за
адвокатско възнаграждение, за оказана им правна помощ в
хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв., както в заповедното,
така и в исковото производства. Така на адвокат К.а Б. от
САК, ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността в адрес/, като представител на К. К. А., следва в
заповедното производство на основание чл.7, ал.2, вр. т.1,
вр. ал.7 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й с бр. 68 от
31.07.2020г., с оглед датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие, да и се присъди адвокатски
хонорар в размер на 360,00 лева с ДДС, като следва и на
адвокат М.Л.Л., ЕГН **********, с адрес на упражняване
на дейността в адрес/ да му се присъди същата сума, като
представител на ответника Д. П. А., за защита на
последната в заповедното производство. По същия начин
на адвокат В. Ф. С., ЕГН ********** с адрес на
упражняване на дейността в адрес/, като представител на
К. К. А. в исковото производство следва да му се присъди
възнаграждение в размер на 360,00 лева с ДДС, както и на
адвокат С. Й. Д. от САК, ЕГН ********** с адрес на
упражняване на дейността в адрес/, като представител на
Д. П. А. в исковото производство.
Така мотивиран, Съдът,
12
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ***********
срещу К. К. А., ЕГН ********** и Д. П. А., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване
на установено в отношенията между страните, че К. К. А. и
Д. П. А. дължат на /фирма/ в режим на разделност, при
квоти от по ½ идеална част за всеки един от тях, сумата в
размер на 108,00 – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.15.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в /адрес/, аб.№ 120920, ведно със законна лихва за
периода от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 8,39 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение, за периода от 31.05.2019 г. до
15.11.2021 г., и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
12.01.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д. №
66992/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат К.а Б. от САК, ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността в /адрес/, сумата в размер на
360,00 лева, деловодни разноски в заповедното
производство за присъдено адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв.
13
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат М.Л.Л., ЕГН **********, с адрес на упражняване
на дейността в адрес/, сумата в размер на 360,00 лева,
деловодни разноски в заповедното производство за
присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.
38, ал.1,т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат В. Ф. С., ЕГН ********** с адрес на упражняване
на дейността в адрес/, сумата в размер на 360,00 лева,
деловодни разноски в исковото производство за присъдено
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2
от ЗАдв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат С. Й. Д. от САК, ЕГН ********** с адрес на
упражняване на дейността в адрес/, сумата в размер на
360,00 лева, деловодни разноски в исковото производство за
присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.
38, ал.1,т.2 от ЗАдв.
Решението е постановено при участието на /фирма/, в
14
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /фирма/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15