№ 168
гр. Свиленград, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200944 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-2100024 от
19.11.2021 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково,
с което на „Белла България” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Слатина, бул.„Цариградско шосе” № 101,
етаж 8, със съдебен адрес: град Пловдив, ул.„Нестор Абаджиев” № 37, етаж 5,
представлявано от Изпълнителния директор Елза Костадинова Маркова, на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 от
КТ.
Дружеството-жалбоподател чрез законния си представител –
Изпълнителния директор Елза Костадинова Маркова, моли за отмяна на
обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен и неправилен –
сключеният с лицето А.В.С. Договор бил граждански, а не трудов, което било
видно от съдържанието му и предвид обстоятелствата, при които бил
сключен.
1
В съдебната фаза дружеството–жалбоподател, редовно призовано,
изпраща представител - юрисконсулт Велислава Дулева, която пледира за
отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказаващият орган (АНО) (въззиваемата страна),
редовно призовани, изпращат представител – Старши юрисконсулт Катя
Грудева, която намира Жалбата за неоснователна и иска от Съда да потвърди
обжалваното НП като правилно и съобразено както с материалния, така и с
процесуалния закони. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ангажират се гласни и писмени доказателства в съдебната фаза пред
настоящата инстанция.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 05.10.2021 година около 10.30 часа служители на Дирекция
„Инспекция по труда” – Хасково (Анг. Ив. Т. и Л. Ов. Г.) извършват проверка
във връзка със станала трудова злополука с лицето А.В.С., в обект
„Мелница”, находящ се в град Свиленград, Южна промишлена зона, ул.
„Генераловско шосе” № 1, област Хасково и стопанисван от дружеството–
жалбоподател, заедно с още една фирма.
На дружеството-жалбоподател е връчена Призовка по чл. 45, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в която е указано да се яви
представител на дата 11.10.2021 година в Дирекция „Инспекция по труда” –
Хасково и какви документи да представи. Призовката е получена от Тенчо
Димитров Николов – Началник производство (служител в дружеството).
На 25.10.2021 година в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково
постъпват по електронната поща Граждански договор от дата 01.09.2021
година, сключен между А.В.С. и „Белла България” АД, в който е посочено че
възложителят възлата, а изпълнителят приема да извърши следното – отговаря
2
за правилното стопанисване и съхранение на активите в обекта и на сградния
фонд, текущо и периодично поддържане и почистване на тревните площи и
др. и оказване на съдействие при монтаж и демонтаж при възнаграждение в
размер на 550 лв. на месец като срокът е до 30.11.2021 година и Обяснения
относно трудовата злополука на С., в които сочи, че работи по гражданско
правоотношение с дружеството-жалбоподател.
На 27.10.2021 година в Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково е
съставен Протокол за извършена проверка на место и по документи за
периода от 11.10.2021 година до 25.10.2021 година относно спазването на КТ
и Закона за здравословни и безопасни условия на труд с № ПР2133684, в
който е посочено, че в качеството си на работодател дружеството-
жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от КТ по отношение
на А.В.С.; както и са констатирани още множество нарушения на трудовото
законодателство, както и са дадени предписания за отстраняването им като е
определен и срок за това. Препис от Протокола е връчен на упълномощен
представител на дружеството–жалбоподател – Н.И.Ч. с Пълномощни,
приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), по което
обстоятелство не се спори.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си,
свидетелят Анг. Ив. Т. – Главен инспектор при Дирекция „Инспекция по
труда” - Хасково към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”
към Министъра на труда и социалната политика, съставя против дружеството-
жалбоподател на дата 27.10.2021 година и в присъствието на упълномощен
представител на дружеството–жалбоподател - Н.И.Ч. (по което обстоятелство
не се спори), Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
№ 26-2100024. Това процесуално действие извършва и с участието на
свидетеля Л. Ов. Г.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с несключване на Трудов
договор с работника А.В.С. преди постъпването му на работа от страна на
„Белла България” АД – работодател по смисъла на КТ. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 61,
ал. 1 от КТ, която вписва за нарушена. Посочено е, че деянието е извършено
на 01.09.2021 година в град Свиленград, област Хасково. Чушкова е
запозната със съдържанието му, т.е. редовно е предявен, подписва го и
получава екземпляр от него срещу подпис. Упълномощеният представител на
3
дружеството-нарушител не посочва възражения против констатациите в Акта.
Срещу АУАН в законоустановения 3-дневен срок (видно от датата, на
която е предадено в куриерската фирма „Спиди”) постъпва Възражение от
законния представител на дружеството-жалбоподател, в което са наведени
възражения, идентични с тези в Жалбата, по повод на която е образувано
настоящото производство.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”
- Хасково издава процесното НП № 26-2100024 на 19.11.2021 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, свързани с датата и мястото на
нарушението, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган – чл. 61, ал. 1 от КТ. Обжалваното НП е редовно връчено
на дружеството-жалбоподател на 22.11.2021 година по пощата с Обратна
разписка (в същия смисъл е и изявлението, направено в Жалбата). Известието
за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира
приложено в АНП, с отбелязване и на имената на получателя му. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в
настоящото съдебно производство.
Както в Акта, така и в НП е прието за установено, че работодателят
„Белла България” АД е извършило нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, тъй като
не е сключил Трудов договор с лицето А. С. преди постъпването му на работа
в стопанисвания от дружеството обект. За това нарушение на основание чл.
414, ал. 3 от КТ на нарушителя (работодателя „Белла България” АД) е
наложено административно наказание – „Имуществена санкция” в размер на
1 500 лв.
В кориците на делото е приложена Справка от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството–жалбоподател.
По делото са налични и Трудов договор № 000712 от дата 07.05.2021
година, Длъжностна характеристика, връчена на 10.05.2021 година на С.,
Справка с изх.№ 29388213052975 от дата 07.05.2021 година за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, Молба за прекратяване на
Трудов договор от лицето А.В.С. от дата 26.08.2021 година, Заповед № 840 от
26.08.2021 година за прекратяване на трудовото правоотношение на С. с
4
дружеството-жалбоподател, считано от 01.09.2021 година, Приемо-
предавателен протокол от дата 04.10.2021 година към Граждански договор от
01.09.2021 година, Приемо-предавателен протокол от дата 05.11.2021 година
към Граждански договор от 01.09.2021 година и Анекс от дата 05.11.2021
година към Граждански договор от 01.09.2021 година.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства, приложени в
АНП и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на
21.12.2021 година свидетели Анг. Ив. Т. и Л. Ов. Г.. За обективно верни се
възприеха свидетелските показания на Анг. Ив. Т. и Л. Ов. Г., които са
безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи, взаимно
кореспондиращи си и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И
това е така предвид липсата на вътрешни противоречия и такива по между им
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите доказателствени източници, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В
допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по
делото е видно, че свидетелят по Акта – Г., е и свидетел, присъствал при
извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно
факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение
с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
5
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година по описа на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и
не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
дружеството-жалбоподател, с оглед установените факти на несключване на
Трудов договор с лицето А. С. преди постъпването му на работа в
стопанисвания от дружеството обект. Поради това Съдът ги кредитира изцяло
за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът не дава вяра на наличните по делото документи, касаещи наличие
на гражданско правоотношение между С. и дружеството-жалбоподател, тъй
като те са в противоречие с другите събрани доказателства, които се
кредитират.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата,
6
на която е депозирана в куриерската фирма „Спиди”, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – лично Изпълнителния директор (законният представител на
дружеството), при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да се
основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият
орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост
и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може
да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно
е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и
събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във
връзка с Възражението на длужеството-жалбоподател. Следва също да се
отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57
от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася
изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от
страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на
издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година,
7
постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Независимо от изложеното
АНО се е произнесъл изрично в НП по наведените във Възражението доводи.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т.е.
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била
нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства
на установеното нарушение. Действително не е посочена конкретната
хипотеза на санкционната норма - чл. 414, ал. 3 от КТ, отнасяща се до
настоящия случай, но както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно
ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е
извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на
дружеството-жалбоподател за какво го санкционират, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото на дружеството да организира и
осъществи защитата си в пълен обем.
Съдът не констатира съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН,
доколкото същият е съставен в присъствие на упълномощен представител на
дружеството-нарушител (неоспорен от жалбоподателя факт). Съгласно
приложените Пълномощни с нотариална заверка на подписа на
Изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател – Елза Костадинова
Маркова, тя упълномощава лицето Н.И.Ч. да представлява дружеството пред
Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 416, ал. 1 от КТ и чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 416,
ал. 5 от КТ. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ, нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с Актове, съставени от държавните
контролни органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 27.10.2021 година актосъставителят Анг. Ив. Т. е заемала
8
длъжността „Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково
към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към Министъра на
труда и социалната политика” (чл. 399, ал. 1 от КТ). В този смисъл са и
изявленията на свидетеля Т. направени в открито съдебно заседание,
проведено на 21.12.2021 година. Предвид изложеното актосъставителят Анг.
Ив. Т. безспорно се явява държавен контролен орган, имащ право по силата
на закона да извършва подобни проверки, респ. да съставя АУАН за
констатираните нарушения. Лицето, подписало НП – Кирчо Жеков Кирев, е
заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – Хасково” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково. Персоналното
заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е служебно известна
на Съда, като в тази връзка са налични в АНП Длъжностна характеристика на
посочената длъжност, Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 година и Заповед №
ЧР-920 от 16.05.2018 година, последните две на Изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда”.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Нарушението е извършено в мястото, където е следвало да бъде сключен
Трудовия договор – работното място. Т.е. мястото е ясно, точно и коректно
посочено. Фактът, че в представения Граждански договор процесният обект, е
посочено, че е в местността „Якъка” не променя изводите на Съда, тъй като
по делото няма спор че е налице идентичност на обекта – предмет на
проверката от служителите на АНО, описан в АУАН и в НП и този в
Гражданския договор.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното дружество, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
9
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ предвижда, че преди постъпване на
работа между работника и работодателя се сключва Трудов договор.
Безспорно се установи по делото, че дружеството-жалбоподател в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на КТ на посочените дата и място в НП е извършило нарушение
като в мелница, находяща се в град Свиленград, Южна промишлена зона, ул.
„Генераловско шосе” № 1, област Хасково, не е сключило Трудов договор с
работника А. С. преди постъпването му на работа.
Съдът счита, че са налице трудовоправни отношения между С. и
дружеството-жалбоподтел, а не облигационни такива (въпреки представения
Граждански договор и другите документи, свързани с него), тъй като лицето е
изпълнявало определените му задължения, свързани с продължително и
многократно изпълнение, т.е. задълженията му са били уговорени като
многократни и повторяеми, има уговорено месечно възнаграждение,
периодичност на плащане, срок на Договора с възможност за неговото
продължаване, задължение за спазване правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, условия за прекратяване на Договора, определено
е било и работно място. Т.е. безспорно е налице трудовоправно отношение, за
което са приложими разпоредбите на КТ. От друга страна приложените в
кориците на делото Граждански договор, респ. други, свързани с него
документи, са представени от страна на работодателя едва при проверката по
документи, респ. в съдебно заседание и предвид факта, че по отношение на
тези Договори, респ. другите документи липсват някакви по-специални
правила относно съставянето им и по-точно относно датата на съставянето
10
им, напълно е възможно да са съставени с една единствена цел: избягване на
административнонаказателната отговорност на работодателя.
След като е съществувало трудово правоотношение, но с лицето не е бил
сключен Трудов договор преди постъпването му на работа, то работодателят
не е спазил правилото на чл. 61, ал. 1 от КТ.
Горните изводи на Съда не се променят и предвид обстоятелствата, при
които е полаган труда, а именно водените преговори за продажба на обекта
„Мелница”.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на АД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда
въпросът за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма
обстоятелства от обективна страна, влече съответно
административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е
Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-
Грозева).
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на КТ, като
се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно чл. 414, ал. 3, предложение първо от КТ за нарушение на чл.
61, ал. 1 от КТ на виновния работодател (юридическо лице) се налага
административно наказание – „Имуществена санкция” в размер от 1 500 лв.
до 15 000 лв. При така направения преглед на установените факти и
приложимите правни норми се налага изводът, че отговорността на „Белла
България” АД е законосъобразно ангажирана на основание чл. 414, ал. 3 от
КТ.
11
По делото не се констатираха смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат
предвид данните, че при проверката са констатирани и други нарушения на
трудовото законодателство в този обект.
Степента на обществена опасност на деянието е завишена, тъй като
подобни случаи на нарушаване на трудовото законодателство са често
срещани в последно време и налагайки съразмерна санкция ще се
дисциплинират всички други работодателите към спазване на трудовото
законодателство.
Размерът на наказанието следва да се определи при наличие на завишена
степен на обществена опасност на деянието, при липсата на смекчаващи
отговорността обстоятелства и при наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона минимален такъв. Наложената санкция в размер на
1 500 лв. (минималния, предвиден в КТ размер), Съдът намира за необходима
за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание - да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото. Правна възможност за намаляне
размера на наложената Глоба няма.
Нарушението не е маловажно. Специалният състав на маловажно
административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл.
415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени
предпоставки: 1. нарушението да е отстранено веднага след установяването
му по реда на КТ и 2. от него да не са настъпили вредни последици за
работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения
по чл. 28 от ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от
административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на
административно наказание - Имуществена санкция, но в многократно по-
12
нисък размер. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е
посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3
и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, т.е. за тези нарушения, включително и процесното
такова – по чл. 61, ал. 1 от КТ, привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от
КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия,
т.е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по
смисъла на цитираната разпоредба. А с оглед приложимостта на специалната
норма по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. В
изложения смисъл са Решение № 88 от 11.03.2014 година, постановено по
КАНД № 43/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Ива Байнова, Решение № 119 от 01.04.2014 година, постановено по
КАНД № 52/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Теодора Точкова, Решение № 124 от 24.03.2014 година, постановено
по КАНД № 56/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Кремена Костова - Грозева и др.
Независимо от изложеното Съдът ще изложи и мотиви досежно
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на
издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административно нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната
за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не
съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради
неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се
изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието само на
отегчаващи обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
13
на АНО в размер на 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на
Жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. От изложеното следва, че в полза на АНО следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е
предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 26-2100024
от 19.11.2021 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” -
Хасково, с което на „Белла България” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район Слатина, бул.„Цариградско шосе” №
101, етаж 8, представлявано от Изпълнителния директор Елза Костадинова
Маркова, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.
61, ал. 1 от КТ.
14
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА „Белла България” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Слатина, бул.„Цариградско шосе” № 101, етаж 8, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция
„Инспекция по труда” – Хасково с адрес: град Хасково, ул.„Патриарх
Евтимий” № 2, сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 944/2021 година по описа на Районен съд -
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15