№ 300
гр. Шумен, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20253600100164 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от А. Х. А., ЕГН
********** от с. .... общ. Самуил, обл. Разград, ул. „====“, № 13 чрез адв. К. К. К. от АК -
Русе, с адрес на кантората в гр. Разград, ул. ...., № 10, ет.1, офис 1 против ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК 831 830482 със седА.ще и адрес на управление гр. София, бул. „...“, № 87. Ищцата
твърди, че на 08.06.2020 г., около 18.00 ч. по главен път Русе – Варна, в участъка между
Разград и Шумен в близост до пътен възел „Диамант“, при управление на лек автомобил
марка „...., модел „ГЛ 320“ с рег. № .... М.Т.П. е нарушил правилата за движение по
пътищата, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на Х.Б.Е.
ПочинА.ят е баща на ищцата, която е била в изключително близки отношения с починА.я,
между тях е имало стабилна емоционална връзка, поради което е преживяла тежко смъртта
му. Към настоящият момент, ищцата не е преодоляла загубата му, чувства се самотна и
опечалена, станала е апатична към околните, некомуникативна и вглъбена в мъката си.
Трудно влиза в контакт с хората, освен с най-близките й роднини.
За лекия автомобил е имало сключен с ответното дружество договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица BG/02....
вА.дна от 22.11.2019 г. до 21.11.20 20 г. Ищцата в качеството си на увредено лице, е
отправила до ответното дружество молба за възмездяване на понесените от нея вреди,
депозирана на 14.09. 2022 г. До настоящият момент застрахователят не е изплатил
обезщетение. Ищцата претендира ответното дружество да я обезщети за претърпените от
нея неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на баща й Х.Б.Е. като й заплати
сумата от 150 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция – 14.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
1
ЗД „Бул Инс“ АД счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не
оспорва и признава съществуването на вА.дно застрахователно правоотношение по
отношение ползването на лек автомобил марка „...., модел „ГЛ 320“ с рег. № .... по силата на
застрахователна полица № BG /02.... сключена с ответното дружество. Ответникът оспорва
нА.чието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и
механизма на настъпване на процесното ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починА.я, който е нарушил правилата за движение –
чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Оспорва се съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка между ищцата и починА.я и настъпването на сериозни като интензитет
и продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на баща й. Направено
е възражение за прекомерност на размера на претендираното от ищцата обезщетение.
Ответникът оспорва и претенциите за лихви, по аргумент от неоснователността на главния
иск.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № ..../2020 г. по описа на ОД на МВР
– гр. Шумен, преобразувано в ДП № 15/2021 г. по описа на ОСлО при ОП-Шумен и с вх. №
875/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура – Шумен. Наказателното производство е
прекратено поради смъртта на дееца на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 и
чл.199 от НПК - Постановление за прекратяване на наказателното производство от
26.05.2022 г.
Не се спори между страните и съдът приема за установено и не нуждаещо се от
доказване нА.чието на вА.дно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил
марка „...., модел „ГЛ 320“ с рег. № .... обективиран в застрахователна полица BG /02....
вА.дна от 22.11.2019 г. до 21.11.2020 г.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № АР-2016-29/93 от 15.06.2020 г.,
издадено от община Каолиново, ищцата А. Х. А. е дъщеря на починА.я Х.Б.Е. който е
починал на 08.06.2020 г.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и
компетентно дадено се установява, че на 08.06.2020 г., около 18.00 ч., лек автомобил
„Мерцедес .... с рег. № .... управляван от М.Т.П. се е движил по главен път І-2 (Русе-Варна) в
посока към гр. Шумен със скорост от около 116.6 км./ч. Времето е било ясно, видимостта
добра, пътното платно сухо, без неравности, прав равен участък. В района на километър
106+700 л.а. „Мерцедес .... се е движел след лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ....
управляван от В.С.А. Пътното платно в този район е двупосочно, разделено на три ленти.,
като в посока гр. Шумен е една лента с широчина 3.5 метра, отделена с двойна непрекъсната
линия от левите две ленти, определени за движение към гр. Разград. В същия участък от
ляво на платното има оформена аварийна площадка с широчина 2.7 метра, на която е бил
2
спрял в посока гр. Разград аварирал л.а. „Пежо 206“ с рег. № ..... По същото време и в
същият участък пешеходецът Х.Б.Е.на 60 г., започнал да пресича платното за движение с
бавен ход от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобилите „Тойота Авенсис“
и „Мерцедес ..... Когато л.а. „Тойота Авенсис“ бил на около 106.8 м. преди мястото, където
вървял пешеходеца, водачът В.А. го възприел и реагирал на опасността за движението с
подаване на звуков сигнал и спиране, като насочил л.а. „Тойота Авенсис“ наляво към
лентата за насрещно движение. В този момент л.а. „Мерцедес .... е бил на около 157.5 м.
преди мястото, където е пресичал пешеходеца. Пешеходецът достигнал до вътрешната
разделителна линия на лентата за движение към гр. Шумен, обърнал се и тръгнал обратно
към десния край на платното за движение. Водачът на л.а. „Мерцедес ...., М.Т.П. възприел
опасността на около 109.60 м. преди мястото на удара и предприел аварийно спиране,
насочвайки автомобила надясно към десния край на платното за движение. Въпреки тези
действия на водача, настъпил удар между предната част на лекия автомобил и дясната
страна на тялото на пешеходеца. Мястото на удара е на 57.8 м. след началото на следа за
протрИ.е на гума и до 1 метър наляво от десния край на платното за движение по посока на
гр. Шумен. След удара л.а. „Мерцедес .... се е придвижил напред и наляво, и е спрял около
средата на пътя. Под действие на ударните сили тялото на пешеходеца е отхвърлено напред
и е паднало в дясната част на платното за движение.
В пътния участък, където е настъпил ударът няма обозначена и маркирана с пътна
маркировка зона за преминаване на пешеходци.
Причината за станалото ПТП от техническа гледна точка е движението с превишена
скорост на л.а. „Мерцедес ...., който се е движил със 116.6 км./ч. при максимално
разрешената в пътния участък скорост от 90 км./ч. При движение със 116.6 км./ч. опасната
зона за спиране на лекия автомобил е 130.2 метра, а при движение със скорост от 90 км./ч.
опасната зона за спиране е 86.6 метра. Водачът на л.а. „Мерцедес .... е забелязал пешеходеца
и е реагирал на опасността на 109.6 метра от мястото на удара. Т.е. в случая скоростта на
лекия автомобил е оказала влияние на механизма на настъпване на ПТП и на получените
травми на пострадА.я.
На следващо място пешеходецът е пресичал платното за движение на необозначено за
пресичане място първокласен път извън населено място, като е предприел връщане назад, с
което е удължил времето за движение по пътното платно.
ПТП е било предотвратимо от водача на л.а. „Мерцедес .... с аварийно спиране в
случай, че не е превишавал максимално разрешената скорост в участъка на произшествието
– 90 км./ч.
ПТП е било предотвратимо в случай, че пешеходецът не е променил посоката си на
движение, а е спрял на разделителната линия и е изчакал преминаването на л.а. „Мерцедес
.....
Пешеходецът е имал добра видимост към първия л. а. „Тойота“ и е имал възможност
да го възприеме, като опасност и да не предприема пресичане. Той е имал възможността да
3
възприеме л.а. „Мерцедес .... като опасност при достигането му на разделителната линия и
да изчака на място между двете ленти без да предприема пресичане в обратна посока. В този
случай л.а. „Мерцедес .... би преминал в дясната лента без пресичане на траекториите на
движение.
Видимостта на водача на л.а. „Мерцедес .... към пешеходеца е била възпрепяствана от
движещия се пред него на дистанция от около 51.8 метра. л.а. „Тойота“. Когато л.а.
„Мерцедес .... е бил на 157.5 метра от мястото на удара, водачът на движещия се отпред л.а.
„Тойота“ е реагирал с подаване на звуков сигнал, с намаляване на скоростта и отклоняване
наляво. До този момент водачът на л.а. „Мерцедес .... не е имал видимост към пресичащия
платното пешеходец и не е могъл да предположи за нА.чие на опасност за движението. Той е
могъл да забележи пешеходеца на разстояние от 118.5 метра преди мястото на удара, след
като л.а. „Тойота“ е предприел отклонение на ляво.
От извършената аутопсия върху трупа на Х.Б.Е.е установена, че в резултат на ПТП е
получил съчетана травма – глава, гръден кош, корем и крайници. Непосредствената причина
за смъртта на Х.Б.Е.се дължи на тежката гръбначномозъчна травма с прекъсване на
гръбначния мозък. За развитието на смъртта е допринесла значително и тежката гръдна
травма. Счупването на всички десни ребра и травматичното разкъсване на десния купол на
диафрагмата причиняват тежко прогресиращо нарушение на дишането.
Между травматичните увреждания, получени при претърпяното ПТП и настъпилата
смърт е нА.це пряка причинна връзка.
От заключението на назначената от съда допълнителна съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено
се установява, че дължината, широчината и височината на л.а. „Тойота“ са съответно 4.680
м./1.760 м./1.480 м. Дължината, широчината и височината на л.а. „Мерцедес .... са съответно
5.088 м./1.920 м./1.840 м. Височината на мерната линия на нивото на очите на водача на л.а.
„Мерцедес .... е 1.35 м. височината на пешеходеца е 1.76 м. Преди отклоняването на л.а.
„Тойота“ встрани към средната лента, водачът на л.а. „Мерцедес .... не е имал възможност да
забележи пешеходеца на платното за движение. Водачът на л.а. „Мерцедес .... е реагирал
своевременно при първа възможност на видимост към пешеходеца на разстояние 109.6
метра от мястото на удара, определено по дължината на спирачните следи, установени при
огледа на ПТП. В този момент пешеходецът е бил на разделителната линия в процес на
обръщане на посоката на движение обратно към дясната граница на пътя. В момента на
промяна на посоката си за движение на пешеходеца, л.а. „Мерцедес .... е бил на разстояние
78.5 метра от мястото на удара, което е по малко от необходимото разстояние за аварийно
спиране от 130.2 метра. В този момент водачът не е имал възможност да спре и предотврати
удара.
За установяване на наведените твърдения от ищцата за нанесените й неимуществени
вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани двама
свидетели Н.А.А. свекър на ищцата и Р.Н.А. – съпруг на ищцата. От показанията им се
установява, че ищцата е изживяла много тежко загубата на своя баща, досега не се е
4
възстановила напълно и не е превъзмогнала загубата му. Все още говори и си спомня за
него. Отношенията между ищцата и починА.я са били много близки. ПочинА.ят е имал къща
в с. .... обл. Шумен, но тъй като е бил сам, по-голяма част от годината е живял при дъщеря
си и зет си в с. .... обл. Разград и е бил обгрижван от тях, а той от своя страна им е помагал в
домакинството. Смъртта му е повлияла негативно на ищцата, тя е станала по-затворена, не
иска много да общува с хората, нарушен е съня й – събужда се, плаче, сънува и бълнува.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, независимо от близката връзка между
тях и ищцата, предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления от
състоянието й в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията им
кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не
са събрани доказателства, които да ги оборват.
От приложените по делото документи се установява, че ищцата е предявила пред
застрахователя претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди. Претенцията (л.10-л.11) е получена от застрахователя на 14.09.2022 г.
Не са представени доказателства за произнасяне на застрахователя в установения от закона
срок по застрахователната претенция на ищцата. Предвид на това съдът приема, че
застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение по предявената
претенция. Това се потвърждава и от становището на ответника, обективирано в отговора на
исковата молба.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
НА.це е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска, съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от
ГПК от 20.06.2025 г. Разгледан по същество исковите претенции на А. Х. А. са частично
основателни, поради следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е нА.це отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува вА.дно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
5
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са нА.це и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е настъпило в
светлата част от денонощието, поради факта, че водачът е управлявал МПС със скорост
116.6 км./ч., която е превишавала максимално разрешената в пътния участък скорост от 90
км./ч. Настъпването на ПТП е можело да се предотврати ако водачът на лекия автомобил е
управлявал с максимално разрешената скорост 90 км./ч. НА.це са предпоставките на чл.45 от
ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача на лек автомобил марка „...., модел „ГЛ
320“ с рег. № .... М.Т.П.. С поведението си е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
тъй като при ограничение на скоростта в пътния участък до 90 км./ч., скоростта на движение
на лекия автомобил е била 116.6 км./ч. и се е отразила на механизма на ПТП. Водачът е
осъществил противоправно деяние, като МПС се е движело със скорост значително
надвишаваща максимално разрешената скорост за конкретния пътен участък. Действията му
са довели до настъпилото ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на бащата на
ищцата - Х.Б.Е. Следователно нА.це са всички предпоставки на фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, в резултат на същото е настъпила смъртта на
бащата на ищцата, вследствие, на което тя е претърпяла неимуществени вреди и причинна
връзка между виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди,
както и вина. Последната се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД,
като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Към датата, на която е осъществено процесното ПТП е нА.це вА.дно сключен
застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на
отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка марка „...., модел „ГЛ
320“ с рег. № .... обективиран в застрахователна полица BG/30/.... вА.дна от 07.11.2018 г. до
07.11. 2019 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко
лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт,
на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не
са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС.
Следователно вА.дната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за
носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищцата А. Х. А. попада в кръга лица, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техен близък. С Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. на
6
ПВС (раздел ІІІ) изрично е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадА.я в случай на неговата смърт, а именно
неговите низходящи, съпруг и възходящи.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на Х.Б.Е. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалата, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалата, нейните
конкретни действия, с които е създала предпоставки за настъпване на увреждането.
Застрахователят счита, че с поведението си починА.ят е допринесъл за вредоносния
резултат, тъй като настъпването на ПТП се дължи основно на противоправното поведение
на починА.я, който е нарушил чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
В конкретният случай, въз основа на събраните в хода на процеса доказателства се
установява, че пострадА.ят е пресякъл пътното платно на необозначено за това място и е
навлязъл в платното за движение на автомобила. Съгласно чл.113, ал.2 от ЗДвП при
пресичане на платното за движение извън населените места когато в близост до пешеходеца
няма пешеходна пътека, той може да пресече платното за движение и извън определените за
това места, като при това спазва правилото на ал.1, т. 1, а именно преди пресичането да се
съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Настъпилото ПТП е в резултат от
комбинацията от поведението на водача на МПС и на Х.Б.Е. Водачът на лекия автомобил е
допуснал нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движел със скорост над максимално
допустимата за съответния участък от пътя. Заключението на вещите лица е, че и при
движение с максимално разрешената скорост от 90 км./ч. ударът с пешеходеца е бил
предотвратим, чрез аварийно спиране. Но предвид скоростта, с която се е движел лекият
автомобил, сблъсъкът е бил непредотвратим.
От друга страна следва да се съобрази, че независимо от неправомерното си
предвижване по пътното платно пешеходецът е можел да предотврати ПТП ако при
достигане на разделителната линия беше изчакал на место между двете ленти
преминаването на л.а. „Мерцедес .... без да предприема пресичане в обратна посока. В този
случай л.а. „Мерцедес .... би преминал в дясната лента, като траекториите на движение на
участниците в ПТП нямаше да се пресекат. С това той е допринесъл за настъпването на
ПТП, поради което отговорността на деликвента следва да се ограничи при отчитане на
последиците от поведението на Х.Б.Е. В случая ПТП е можело да бъде избегнато, ако
деливентът беше се движил със максимално разрешената за участъка скорост от 90 км./ч.
или пострадА.ят не беше предприел връщане в обратна посока. С оглед на това съдът
приема, че приносът на Х.Б.Е.следва да се определи на 50%, до който размер следва да се
намА. отговорността на прекия причинител, респективно на застрахователя, който с оглед
съществуващото застрахователно правоотношение следва да възмезди претърпените от
ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП.
Относно размера на претендираното от ищцата обезщетение.
7
Обезщетението на неимуществени вреди има за цел да репарира болките,
страданията и другите нематериални последици, възникнА. от деликта. Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
Тези нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към
момента на осъществяването на увреждането болки и страдания, а продължават и след това.
ПочинА.ят е бил на 60 години. Не са нА.це данни към момента на ПТП той да е страдал от
сериозни и опасни за живота заболявания, които да са допринесли за настъпването на
вредоносния резултат. Това обстоятелство още повече засилва болката от внезапното и рязко
прекъсване на съществувА.те емоционални връзки между него и дъщеря му. Ищцата
завинаги до края на живота си ще трябва да живее с болката от ненавременната, шокираща и
нелепа загуба на най-близкия си човек, изгубвайки го при трагични обстоятелства. От
събраните по делото доказателства се налага извода, че неговата смърт е причинила
сериозен стрес на дъщеря му, който не е преодолян и към настоящия момент. Ищцата е
претърпяла и продължава да търпи негативни преживявания, психически дискомфорт,
страдания и мъка от загубата на баща си. Това е една нормална човешка реакция за нещастие
с близък човек. В конкретния случай, по делото безспорно се установи, че между починА.я и
ищцата, са съществувА. отношения на привързаност, грижа и разбирателство. На тази
основа, след като взема в предвид преживяваните от ищцата страдания, които е претърпяла,
търпи и ще продължава да търпи и с оглед на житейски оправданото, съдът в настоящия си
състав приема, че е справедливо на ищцата да се присъди обезщетение за неимуществени
вреди, причинени й вследствие смъртта на баща й в размер на 150 000 лв. Отчитайки
приноса на Х.Б.Е.на 50% и след приспадане на този принос от определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да й се присъди обезщетение в размер на 75
000 лв., а за разликата до претендирания размер от 150 000 лв., искът на ищцата следва да
бъде отхвърлен.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищцата претендира присъждането на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди считано от датата на която ответното дружество е получило
застрахователната й претенция до окончателното им изплащане.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
14.09.2022 г., когато е получил писмената претенция на ищцата и документите, с които тя е
разполагала. Към настоящия момент ответникът не е обезщетил ищцата за претърпените от
нея неимуществени вреди.
С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо ищцата отговорността на деликвента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията 14.09.2022 г. до датата на изтичане
на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 14.12.2022 г. След 14.12.2022 г. застрахователят дължи
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, поради собствената си забава,
съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Следователно претенцията за законна лихва, считано от
14.09.2022 г. до окончателното изплащане на дължимите обезщетения е основателна и
8
следва да бъде уважена.
Относно разноските по делото.
Ищцата е освободена от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на
направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
От приложените по делото доказателства се установява, че направените от ответника
разноски са в размер на 14 240 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да
се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер
на 7 120 лв.
От приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 15.09. 2025 г. се
установява, че адв. К. К. К. е указал безплатна адвокатска помощ на ищцата. Съдът на
основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от
ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение в общ
размер е 10 650 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищцата, съразмерно с уважената част от претенциите й,
адвокатско възнаграждение в размер на 5 325 лв. не са нА.це данни процесуалния
представител на ищцата да е регистриран по ЗДДС, поради което не следва да се прилага
§2а от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се
начислява ДДС. С оглед на това ответникът следва да заплати сума в размер 5 325 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде
осъдено да заплати държавна такса в размер на 3 000 лв. по сметка на Шуменския окръжен
съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седА.ще и адрес на управление гр.
София, бул. „...“, № 87 да заплати на А. Х. А., ЕГН ********** от с. .... общ. Самуил, обл.
Разград, ул. „====“, № 13 сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, поради смъртта на баща й Х.Б.Е. ЕГН .... в резултат на ПТП, станало
на 08.06.2020 г., причинено от М.Т.П., който е нарушил правилата за движение при
управление на лек автомобил марка „...., модел „ГЛ 320“ с рег. № .... на основание
застрахователна полица № BG/02.... вА.дна от 22.11.2019 г. до 21.11. 2020 г. за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.09.2022 г. до окончателното й заплащане, а за
разликата от 75 000 лв. над уважения размер на обезщетението от 75 000 лв. до
претендираните 150 000 лв., отхвърля претенцията на А. Х. А., като неоснователна.
Осъжда А. Х. А., ЕГН ********** от с. .... общ. Самуил, обл. Разград, ул. „====“, №
9
13 да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831 830482 със седА.ще и адрес на управление гр.
София, бул. „...“, № 87 сумата от 7 120 лв., представляващи направените от ответника
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седА.ще и адрес на управление гр.
София, бул. „...“, № 87 да заплати на адвокат К. К. К. с адрес: гр. Разград, ул. „...., № 10, ет.1,
офис 1 сумата от 5 325 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата
безплатна адвокатска помощ.
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седА.ще и адрес на управление гр.
София, бул. „...“, № 87 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 3 000 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10