РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Габрово, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Косева
Членове:Ива Димова
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20214200500303 по описа за 2021 година
С решение №24/05.05.2021г. по гр.д.№289/2020г. Тревненският районен
съд е признал за установено по отношение на М. ИВ. Б., ЕГН:**********, от
гр. Т., че дължи на „В И К“ООД- Габрово, ЕИК817040128, сумата 596,66
лева- просрочена главница за предоставени ВиК услуги през периода
05.09.2019г. – 04.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението 25.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата 15,96 лева- просрочена лихва за периода от
31.12.2019г. до 31.07.2020г., за което е издадена заповед №82/26.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.
№20204240100157/2020г. по описа на Районен съд – Трявна, на основание
чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
Присъдени са разноски за исковото и заповедното производство: М.
ИВ. Б. е осъден да заплати на „В И К“ООД- Габрово, сумата 26,20 лева
разноски в заповедното производство и 608 лева разноски в исковото
производство.
В законният срок решението е обжалвано от адв. С. Б.- процесуален
представител на М.Б., като неправилно, постановено при нарушения на
материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат следните основни
възражения: Неправилно районният съд приел, че спорният по делото въпрос
е кога ответника бил уведомен за за предписаната проверка на водомера и
дали са налице основанията за служебно начисляване на вода. Неправилно
съдът кредитирал показанията на св. В. и счел, че е без правно значение по
1
делото дали след процесният период водомерът на ответника е преминал
последваща проверка. В отговора на исковата молба било оспорено
съдържанието на Предписание за периодична проверка ППР на водомер
№***9 от „ВиК" ООД, Констативен протокол №2/18.02.2019г. от „ВиК" ООД
и карнетен лист за обект находящ се в гр.Т., ул."А.К." №*, но не било открито
производство по оспорване- това представлявало съществено процесуално
нарушение. От приложеното по делото заявление било видно, че проверка на
водомера била извършена и същият съответствал на изискванията на Наредба
за средствата за измервания, които подлежат на метерологичен контрол.
Поради това неоснователно съдът приел, че ищеца правомерно е определил
посоченото в исковата молба количество вода- такова не било доставено,
нито водомера бил в противоречие с изискванията на Наредбата за средствата
за измервания, които подлежат на метрологичен контрол. От показанията на
водомера се установявало, че изразходеното количество вода за периода от
30.01.2019г. до 29.06.2020г. е на стойност 206.70 лева, а не 713,73 лева.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени в частта, в която се
признава за установено по отношение на М.Б., че дължи на "ВИК" ООД-
Габрово сумата 596,66 лева главница и 15,96 лева лихва. Претендират се и
разноски.
Въззивната инстанция, като взе предвид доказателствата по делото,
обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Пред първата инстанция е предявен иск по чл. 422 ГПК- след проведено
производство по чл. 410 ГПК /ч.гр.д. № 157/2020г. по описа на РС – Трявна/ е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
№82/26.08.2020г., с която е разпоредено длъжника М. Б. да заплати на ВиК
ООД- Габрово сумите: 596,66 лева общ размер на неиздължената главница за
предоставени ВиК услуги в периода 05.09.2019г. – 04.07.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 25.08.2020г. до
окончателното изплащане на вземането; 15,96 лева- мораторна лихва за
периода 31.12.2019г. до 31.07.2020г.; 26,20 лв. - разноски по делото,
включващи държавна такса в размер на 25,00 лв. и банкова такса в размер на
1,20 лв.
Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл.414 ал.2 ГПК същият е
депозирал възражение, в което е посочил, че не дължи изпълнение на
посочената в заповедта за изпълнение сума, поради което ищеца е предявил
искове за установяване на вземанията си.
За да уважи претенцията РС- Трявна е изложил следните съображения:
На индивидуалния водомер в обекта на ответника не е извършвана
проверка от 1994г., поради което 10 годишният период по чл.34а ал.1 от
чл.34а ал.1 и ал.4 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, е изтекъл. На 15.02.2019г. е изготвено
представеното по делото „Предписание за периодична проверка /ППР/ на
водомер №48637", с което на ответника е указано да извърши периодична
2
проверка на същия в срок до 3 месеца /т.е. до 16.05.2019г./. М. Б. е бил
уведомен за предписанието- показанията на свидетелката В., писменият
отговор на ответника. След като в съответствие с чл.21 от Общите условия е
било дадено предписание на ответника да извърши периодична проверка на
водомера си, което е от дата 15.02.2019г. и със съдържанието му същият е бил
запознат именно на посочената дата, но не е предприел действия за
извършване на периодична проверка на водомера, са начислени служебно
количества вода по реда на чл.25 ал.8 и 10 от Общите условия. Според
заключението на вещото лице Ц., тези начислени количества отговарят на
нормативно установените, а дължимите за тях суми са в размер на: 596,66
лева- главница; лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2019г.
до 31.07.2020г.- в размер на 16,15 лева. Без правно значение за делото е, че
водомерът в обекта на ответника е преминал последваща проверка на
28.10.2020г., тъй като това е извършено на дата, която е след процесния
период.
Решението е правилно и законосъобразно, базирано на подробен анализ
на доказателствата по делото.
Не се спори, че М. Б. е „потребител“ на услуги по смисъла на чл.3 ал.1
т.2 от Наредба №4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи,
притежаващ кл. №**за обект, находящ се в гр. Т., ул. „А.К.“ №*, а "ВИК"
ООД- Габрово е „оператор“ по смисъла на чл. 2 от тази наредба. За
процесният период не са заплатени ВиК услуги за това жилище, което е
водоснабдено и ползвано от живеещите в него.
Факт е, че на 15.02.2019г. на абоната е било издадено предписание за
периодична проверка на водомера, както и, че членовете от домакинството на
ответника са 3 броя /посочено и в представения по делото карнетен лист
относно обекта в гр. Т., ул. „А.К.“ №*/.
Видно от приложеният по делото констативен протокол
№2/18.02.2019г. съставен от Г.И.Х., на длъжност „специалист инкасо“ във
„ВиК“ООД, в присъствието на свидетелите П.Ц.и Б.В., е констатиран отказ на
абоната М. ИВ. Б. за подмяна на водомер, който е с изтекла метрологична
пломба. Отказът на абоната е удостоверен с подписите на посочените по-горе
двама свидетели.
След 07.06.2019г. в карнетния лист е вписан код 1, означаващ "без
водомер", тъй като предписанието не е изпълнено от аботана- след като в
предписания от инкасатора тримесечен срок не е извършена проверка на
водомера, ВиК ООД- Габрово правомерно и в съответствие с чл. 39, ал. 6 във
вр. с ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., е начислявало служебен разход за
процесния водоснабден обект. Начислените количества са определени
съгласно чл. 39 ал. 5 т. 1 пр. 2-ро от наредбата и е съобразено правилото на
ал. 6, позволяващо завишаване с 1 куб.м. на всяко тримесечие. В тази връзка
неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че "неправомерно било
определено посоченото в исковата молба количество вода, тъй като то не му
било доставено, нито водомера бил в противоречие с изискванията на
Наредбата за средствата за измервания, които подлежат на метрологичен
контрол". Не е налице грешка или неправилно изчисление, а прилагане на
3
горепосочената разпоредба от Наредба № 4 от 14.09.2004г. по силата на
съществуващото облигационно отношение с оператора, потребителят на ВиК
услуги е обвързан както от разпоредбите на Наредба 4/14.09.2004г., така и от
общите условия на дружеството- оператор по смисъла на чл. 2 от наредбата.
Отказът на потребителя да получи предписанието, което е надлежно
удостоверено в случая, не го освобождава от задълженията му и води до
нормативно определените за това последици.
Следва да се отбележи също, че е налице съвпадение между
количествата вода, отразени в представеният карнетен лист и тези, за които
са начислени претендираните от ВиК ООД- Габрово суми за процесния
период, като по делото не се твърди и не се представят доказателства за
оспорване на издадените фактури.
Общият размер на начислените с фактурите суми за предоставени ВиК
услуги възлиза на 596,66 лева, както е посочено и в заключението на вещото
лице, по приетата от районният съд и неоспорена от страните експертиза. В
тежест на длъжника е да докаже погасяването на задълженията чрез плащане,
което не е направено по делото- а и не се твърди сумите да са били заплатени.
С оглед на това основателна се явява и претенцията за заплащане на
мораторна лихва, обусловена от неизпълнението на главното задължение,
както законосъобразно е приел и районният съд, по правилото на чл. 86 от
ЗЗД.
Неоснователно е и възражението във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд допуснал съществено процесуално нарушение, тъй
като не открил производство по оспорване на констативният протокол
№2/18.02.2019г. и карнетният лист, а в отговора на исковата молба било
оспорено съдържанието им. При частните свидетелстващи документи
защитата срещу тяхната доказателствена сила не е подчинена на
изискванията за оспорване истинността на документа, защото съдът не е
обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно
убеждение, съобразно с всички данни по делото, което в случая РС- Трявна
подробно и обосновано е направил и изложил в мотивите на съдебният си акт.
Неоснователно е и възражението, че районният съд не взел предвид
представените от Б. доказателства за направена проверка на водомера, според
която същият отговарял на надлежните изисквания. Проверка на водомера е
направена не в нормативно определеният срок /до 16.05.2019г./, а много по-
късно- на 28.10.2020г., поради което първата инстанция правилно е посочила,
че същата е неотносима към настоящият правен спор. Основанието за
служебно начисляване на разход за потребление на вода е не
несъответствието на водомера с тези изисквания, а с необходимостта да му
бъде извършена периодична проверка, което е нормативно установено
задължение съгласно чл.34а ал.1 т.4 от Наредба №4/2004г.
На основание гореизложеното обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на делото жалбоподателя следва да бъде
осъден да заплати на другата страна направените пред въззивният съд
разноски. Същите са в размер на адвокатско възнаграждение за настоящата
4
инстанция, посочено в размер на сумата 360 лева с ДДС.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №24/05.05.2021г. по гр.д.№289/2020г. на РС-
Трявна.
ОСЪЖДА М. ИВ. Б., ЕГН **********, от гр. Т., ул. „А.К.“ №*, да
заплати на „В И К“ ООД- Габрово, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, бул. „Трети март“ №6, направените разноски в
настоящото производство в размер на сумата 360 лева - адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5