№ 282
гр. Костинброд, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20231850100168 по описа за 2023 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б ал.1 и чл. 2, ал. 1 т. 3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Производството е образувано по предявена искова молба вх. № 822 /
23.02.2023 г. / изпратена по подсъдност / подадена от Н. И. Л., ЕГН
********** от гр. С., чрез адв. Р. - САК против Софийския районен съд, с
адрес : гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, представляван от председателя
А.А..
С исковата молба се твърди, че на 26.10.2016 г. ищеца е подал пред СРС
искова молба вх. № 8022479 / 26.10.2016 г. срещу ответника „К.Т.Б.“ ЕООД за
заплащане на сумата в размер на 5 844.24 лева, която сума представлява
обезщетение по чл. 226 ал.2 от КТ, ведно с обезщетение за забава в размел на
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Ищецът
сочи, че на 27.10.2016 г. е било образувано гр. д. № 60340 / 2016 г. по описа на
СРС. Същият твърди, че исковата молба е била оставена без движение, като
липсвало самото определение. Нямало данни кога исковата молба е изпратена
за отговор по чл. 131 от ГПК, но проекта за съобщение до ответника е с дата
25.11.2016 г. На 03.06.2018 г. е изготвено Определение № 399393 по чл. 140
от ГПК и е изготвен проектодоклад по делото и същото е насрочено за
1
разглеждане в открито съдебно заседание на 07.06.2018 г. делото е разгледано
и е обявено за решаване, като до 20.11.2018 г. не е било постановено решение.
Сочи се още, че с Разпореждане № 539881 / 20.11.2018 г. председателят
на 69 състав е разпоредил да се изпрати писмо до съдебния администратор за
съставяне на акт за изгубено дело, тъй като е констатирано, че гр. д. № 60340
/ 2016 г. по описа на СРС - липсвало. Със Заповед № АС – 347 / 26.11.2018 г.
председателят на СРС е разпоредил да се започнат действия по
възстановяване на гр. д. № 60340 / 2016 г. по описа на СРС, а съдебният
администратор е издал Акт № 46 / 26.11.2018 г. за възстановяване на
съдебните книжа. С Разпореждане № 20202503 от 16.09.2020 г. е указано да
се изпрати съобщение на страните в 2 - седмичен срок от съобщението да
депозират пред съда всички книжа по гр. д. № 60340 / 2018 г. по описа на
СРС. Ищецът получил съобщението на 29.09.2020 г. и в срок на 09.10.2020 г.
представил искова молба, копие от трудовата книжка и др. писмени
доказателства, а съобщението до ответника се било върнало в цялост.
Със заповед № АС – 16 / 12.01.2021 г. делото било възложено на съдия
З. и с определение на съда № 20166070 / 31.07.2021 г. е насрочено за о.с. з. на
12.10.2021 г. След като съдът е докладвал справка, че ответното дружество е
било заличено, съдът е прекратил производството по гр. д. № 60340 / 2016 г.
по описа на СРС, като определението за прекратяване не е обжалвано и е
влязло в сила на 19.10.2021 г.
Сочи се още, че делото е продължило близо 5 / пет / години.
В предвидения в закона 6 / шест / месечен срок ищецът е подал
заявление вх. № РС – 22 – 91 / 08.03.2022 г. до Инспектората на ВСС, по
Глава трета „а“ от ЗСВ, където съгласно констативен протокол е установено,
че правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено,
но споразумение не е постигнато.
Неразумната продължителност на делото причинило на ищеца
постоянни притеснения, накърнило чувството му за справедливост и
накърнило доверието му в правораздаването.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди Софийския районен съд да му заплати обезщетение в размер
на 5 000.00 / пет хиляди / лева – неимуществени вреди, както и мораторна
лихва по чл. 86 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 84 ал.1 от ЗЗД / съгласно
2
допълнителна молба вх. № 2033 / 10.05.2023 г. / в размер на 684.73 /
шестстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки, за периода
от 19.10.2021 г. до 23.02.2023 г. / датата на завеждане на ИМ /, както и
имуществени вреди в размер на 1 490.00 / хиляда четиристотин и деветдесет /
лева, настъпили в следствие на нарушено право на разглеждане на гр. д. №
60340 / 2016 г. по описа на СРС, ведно със законна лихва от 23.02.2023 г. –
датата на завеждане на исковата молба и законна лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба – 23.02.2023 г. до окончателно
погасяване на задължението. Претендират се направените от ищеца разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът СРС е подал писмен отговор, в
който сочи, че така предявените искове са неоснователни и недоказани, тъй
като ищецът не доказва нито възникването на претендираните от него
имуществени, нито неимуществени вреди, на техния размер, както и не
обосновава и не доказва наличието на пряка и непосредствена връзка между
продължителността на производството по гр. д. № № 60340 / 2016 г. и
евентуалното претърпяване на твърдените вреди. Претендират се направените
по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощения си
защитник адв. Л. – САК, преупълномощен от адв. Р. – САК, който поддържа
исковата молба и излага подробно доводите си.
Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, но е
депозирал становище вх. № 4171 / 14.09.2023 г. по така предявената искова
молба. Със същото ответникът моли съдът да постанови решение, с което да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани така предявените искове.
Районна прокуратура - гр. Костинброд се представлява от прокурор Я..
Представителят на прокуратурата взема становище, че така предявените
искове са неоснователни и недоказани. Същият сочи, че делото е приключило
в едно заседание, т. е. около година и половина след завеждане на исковата
молба. Намира, че не е чак толкова неразумен срока за разглеждане на делото,
впоследствие изгубването на същото вече е довело до последващо забавяне.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
По делото се установи, а и не се спори между страните, че с искова молба
3
вх. № 8022479 / 26.10.2016 г. Н. И. Л., ЕГН ********** е предявил иск по чл.
226 ал. 2 от КТ, с която моли ответникът – „К.Т.Б.“ ЕООД да му заплати
обезщетение в размер на 5 844.24 лева.
От разпечатката на електронното дело е видно, че пред Софийския
районен съд е образувано гр. д. № 60340 / 2016 г. по описа на СРС, като
същото е било оставено без движение с определение от 25.11.2016 г. / същото
не е приложено към делото /. Изпратено е съобщение за отговор по чл. 131 от
ГПК на ответника не е посочена дата, но проекта за съобщение до ответника е
с 25.11.2016 г. / л. 14 от делото на СРС /, няма данни дали е депозиран отговор
от ответника. А впоследствие с Определение № 399393 / 03.05.2018 г. делото
е насрочено за 07.06.2018 г. от 10.00 часа.
В проведеното съдебно заседание е докладвана исковата молба,
отговора на ответника и доклада на съда и с оглед обстоятелството, че
страните не са направили доказателствени искания делото е обявено за
решаване, но до 20.11.2018 г. няма изготвен съдебен акт.
От частично възстановеното гр. д. № 60340 / 2016 г. е видно, че с
разпореждане № 539881 / 20.11.2018 г. съдията докладчик се е разпоредил да
се изпрати писмо до съдебния администратор на СРС за съставяне на акт за
изгубено дело, на основание чл. 94 от ПАС. С писмо от същата дата
разпореждането на съдията – докладчик е изпратено. И на 26.11.2018 г. е
изпратен доклад от съд. администратор – Г.П.П. до Председателя на СРС за
предприемане на действия за възстановяване на гр. д. № 60340 / 2016 г., тъй
като при инвентаризация на състава е установено, че същото липсва.
Със Заповед № АС – 347 / 26.11.2018 г. Председателят на СРС е наредил
да се предприемат действия за възстановяване на гр. д. № 60340 / 2016 г., по
описа на 69 състав на СРС. На същата дата съд. администратор е издал Акт №
46 / 26.11.2018 г. за възстановяване на съдебните книжа по посоченото по –
горе гражданско дело. С Разпореждане от 16.09.2020 г. / л. 25 гърба от делото
на СРС / е указано да се изпрати съобщение на страните с указание в
двуседмичен срок от съобщението да депозират пред съда всички книжа по
гр. д. № 60340 / 2016 г., по описа на 69 състав на СРС.
Ищецът по настоящото дело е уведомен за съобщението на 29.09.2020 г. и
в срок е представил исковата молба, копие от трудовата книжка, заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение и др. А съобщението до
4
ответника по гр. д. № 60340 / 2016 г. е било върнато в цялост, с отбелязване,
че фирмата е напуснала седалището си преди 2 години.
След като председателството на 69 състав със Заповед на Председателя на
СРС № АС – 16 / 12.01.2021 г. е било възложено на друг съдия, същият
насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2021 г.
В съдебно заседание след като била докладвана справка от Търговския
регистър, че ответното дружество е било заличено към 18.05.2019 г. съдът е
прекратил гр. д. № 60340 / 2016 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав, поради
липса на годен правен субект, както и поради липса на лица, които да бъдат
конституирани по реда на чл. 227 от ГПК. Определението не е обжалвано и
същото е влязло в сила на 19.10.2021 г.
След окончателното приключване на производството Н. И. Л., ЕГН
********** е предявил претенция за нарушено право на разглеждане на
делото в разумен срок пред ИВСС по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ.
С писмо изх. № РС – 22 – 91 / 02.06.2023 г. Инспектората към ВСС
уведомява съдът, че е било подадено заявление вх. № РС – 22 - 91 / 08.03.2022
г. от Н. И. Л., относно нарушаване на правото на разглеждане и решаване в
разумен срок на приключеното гр. д. № 60340 / 2016 г. по описа на СРС, ГО,
69 състав, приключило с окончателен съдебен акт на 19.10.2021 г. на СРС.
Образувана е преписка с вх. № РС – 22 – 91 / 08.03.2022 г. по заявлението е
било извършена проверка от проверяващ състав на ИВСС, за резултатите от
която на 28.04.2022 г. е изготвен констативен протокол, който заедно със
заявлението и всички постъпили към него документи е изпратен незабавно на
Министъра на правосъдието. С писмо № 94 – Н – 103 / 12.09.2022 г. се
отговаря на ищеца, че правото му за разглеждане и решаване на делото в
разумен срок е било нарушено, с оглед на което му определят обезщетение в
размер на 1 000.00 / хиляда / лева и е предложено сключване на споразумение.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Е.Н.Л., тъй като същите не
са противоречиви и от същите се установява, психическото състояние на
ищеца относно несвоевременното решаване на делото, както и
обстоятелството, че същото е било изгубено и съответно е следвало да бъде
възстановено и въпреки че тази процедура е дълга в конкретния случай тя е
продължила близо 2 години.
5
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о.,
ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на
постигнато между страните споразумение след изчерпването на
административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б
от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира
производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо
административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако
пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.
В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са
две - държавата и пострадалия. В административната държавата се
представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на
обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който
иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи
от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой
е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат
като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и
отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява
/, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера
на дължимото обезщетение в административната част на производството, я
обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение
под размера, предложен в административното. Предложеният размер на
обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението
на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави
възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да
получи удовлетворение в съда.“
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
§1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
6
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат
като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото
следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи
от примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
страните. Безспорни са доказателствата, че Н. И. Л., ЕГН ********** от гр. С.
е предявил срещу „К.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК : ******** искова молба, по която е
било образувано гр.д. № 60340 / 2016 г. по описа на СРС. Основните
забавяния на делото пред СРС са следните : не може да се приеме, че срокът
за насрочване на гр. дело от такъв тип от година и половина е приемлив, било
е необходимо от 5 / месеца / да се издаде акт за изгубено дело и 1 година и
девет месеца след издаването на този акт е издадено разпореждане за
възстановяване на съдебните книжа по загубеното гр. дело № 60340 / 2016 г.
по описа на СРС.
7
Съдът не приема, че близо две години са били необходими да се
възстанови загубено дело, което е било обявено за решаване, като срокът за
изготвяне на съдебното решение е едномесечен.
Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало с
правна и фактическа сложност. Страните по гр.д. 60340 / 2016 г. по описа на
СРС, ГО, 69 състав – Н. И. Л., ЕГН ********** от гр. С. и „К.Т.Б.“ ЕООД,
ЕИК : ******** не са имали виновно, недопустимо процесуално поведение,
което да е довело до отлагане и забавяне на делото.
Засегнатият интерес на Н. И. Л., ЕГН **********, съвместно с
установеното нарушение на принципа за разумен срок, водят до извод, че е
осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, респективно, че е
налице нарушение на чл. 6, ал.1 от ЕКПЧ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, на обезщетение подлежат
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като имуществените вреди са
свързани с претърпените загуби и пропуснати ползи, а неимуществените - с
нематериалните блага.
Във връзка с претенцията в размер на 5 000.00 / пет хиляди / лева –
неимуществени вреди, както и мораторна лихва по чл. 86 ал.1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 84 ал.1 от ЗЗД / съгласно допълнителна молба вх. № 2033 / 10.05.2023 г. /
в размер на 684.73 / шестстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и три
стотинки, за периода от 19.10.2021 г. до 23.02.2023 г. / датата на завеждане на
ИМ /, както и имуществени вреди в размер на 1 490.00 / хиляда четиристотин
и деветдесет / лева, настъпили в следствие на нарушено право на разглеждане
на гр. д. № 60340 / 2016 г. по описа на СРС, ведно със законна лихва от
23.02.2023 г. – датата на завеждане на исковата молба и законна лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба, съдът намира същите за
основателни.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита и
обстоятелството, че производството е продължило 5 / пет / години, което
надвишава разумния срок за разглеждане на гражданско дело от такъв тип,
въпреки че е проведена и процедура за възстановяване на изгубено дело.
Поведението на съда също е довело до забавяне на производството. Исканото
обезщетение е в размер, който може да се оцени като справедлив съобразно
8
правилата на чл. 52 от ЗЗД. Сумата от 5 000.00 лева не е голяма, с оглед
изминалия период от завеждане на исковата молба до постановяване на
решението и следва претенцията да се уважи изцяло.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в размер на 10.00 / десет / лева – ДТ и 900.00 / деветстотин / лева –
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, представляван от административния ръководител А.А. да заплати
на Н. И. Л., ЕГН ********** от гр. С. сумата от 5 000.00 / пет хиляди / лева –
неимуществени вреди, както и мораторна лихва по чл. 86 ал.1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 84 ал.1 от ЗЗД / съгласно допълнителна молба вх. № 2033 / 10.05.2023 г. /
в размер на 684.73 / шестстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и три
стотинки, за периода от 19.10.2021 г. до 23.02.2023 г. / датата на завеждане на
ИМ /, както и имуществени вреди в размер на 1 490.00 / хиляда четиристотин
и деветдесет / лева, настъпили в следствие на нарушено право на разглеждане
на гр. д. № 60340 / 2016 г. по описа на СРС, ведно със законна лихва от
23.02.2023 г. – датата на завеждане на исковата молба и законна лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, представляван от административния ръководител А.А. да заплати
на Н. И. Л., ЕГН ********** от гр. С. на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ
направените по делото разноски, а именно : сумата от 10.00 / десет / лева -
ДТ съгласно чл. 2а от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК
и 900.00 / деветстотин / лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. София в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
9
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
10