№ 158778
гр. София, 17.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20231110155164 по описа за 2023 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 17.12.2023 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На седемнадесети декември две хиляди двадесет и трета
година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 55164 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
1
от Е.М., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
*****************************************, сграда М.Т., представлявано от управителя
Р.И.М.Т., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Н. А. М., с
ЕГН **********, от гр. **********************, за сумата от 2 007,75 лв. - главница,
дължима по договор за стоков кредит № ********** от 21.02.2022 г., сключен между Н. А.
М. и „У.К.Ф., договор за цесия от 10.01.2023 г. към рамков договор за цесия от 19.12.2022 г.,
сключен между „У.К.Ф. и „А.Б.Б., и договор за цесия от 19.05.2023 г., сключен между
„А.Б.Б. и Е.М., сумата от 751,84 лв. – договорна лихва за периода от 07.09.2022 г. до
14.08.2023 г., сумата от 197,25 лв. - лихва за забава за периода от 07.09.2022 г. до 06.10.2023
г., със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 17.12.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 2 007,75 лв. - главница, дължима по договор за стоков
кредит № ********** от 21.02.2022 г., сключен между Н. А. М. и „У.К.Ф., договор за цесия
от 10.01.2023 г. към рамков договор за цесия от 19.12.2022 г., сключен между „У.К.Ф. и
„А.Б.Б., и договор за цесия от 19.05.2023 г., сключен между „А.Б.Б. и Е.М., със законната
лихва върху главницата, считано от 05.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за направените по делото разноски в размер на 203,12 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
751,84 лв. – договорна лихва за периода от 07.09.2022 г. до 14.08.2023 г., сумата от 197,25
лв. - лихва за забава за периода от 07.09.2022 г. до 06.10.2023 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит от 21.02.2022 г., който намира правното си основание в чл.
9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенциите за присъждане на договорна лихва и лихва за забава след
прехвърляне на вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с
2
договора за цесия, съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и
вероятна основателност на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за
издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените суми следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на Е.М., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
*****************************************, сграда М.Т., представлявано от управителя
Р.И.М.Т., против Н. А. М., с ЕГН **********, от гр. **********************, за сумата от
751,84 лв. /седемстотин петдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/ – договорна
лихва за периода от 07.09.2022 г. до 14.08.2023 г., сумата от 197,25 лв. /сто деветдесет и
седем лева и двадесет и пет стотинки/ - лихва за забава за периода от 07.09.2022 г. до
06.10.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3