№ 14
гр. Стара Загора, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501750 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.2 във вр. с чл.436- 438 от
ГПК.
Делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по
чл.236, ал.1 от ГПК първоначална въззивна жалба вх.№ 4212/28.09.2021г. и
последваща уточняваща молба вх.№ 6748/07.12.2021г. от пълнолетния
български гражданин В. М. В. от гр.К., ***, длъжник по висящото изп.дело №
20218650400941 по описа на ЧСИ М.Д.- С.з., рег.№ 865 на КЧСИ- София, в
която се заявяват оплаквания, че запорът върху наличните парични суми в
личната му банкова сметка бил незаконосъобразен, понеже по нея постъпвали
единствено и само месечните му пенсии, които били несеквестируеми по
смисъла на закона. Моли да се отмени това Постановление на ЧСИ, със
законните последици от това.
Взискателят ОД на МВР- гр.Ст.Загора в законния 3- дневен срок на осн.
чл.436, ал.З, изр.1 от ГПК не е подал писмено Възражение против тази жалба.
В писмените си обяснения/Мотиви/ първоначално изх.№
17548/22.11.2021г. и допълнителни изх.№ 18819/20.12.2021г. на основание
чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК ЧСИ М.Д. с район на действие района на ОС-
Ст.Загора, рег.№ 865 на КЧСИ- София сочи подробно своите фактически и
правни аргументи против всяко едно от процесните оплаквания на
жалбоподателя- длъжник, като счита в.жалба за процесуално допустима, но за
изцяло неоснователни и недоказани, тъй като счита, че несеквестируемостта
на доходите от пенсия съгласно чл.446, ал.1 от ГПК се отнася само до тези в
размер на минималната работна заплата за страна и за срок от 1 месец от
1
датата на постъпването им, след което ги счита за вече секвестируеми.
Поради което моли жалбата на длъжника да бъде отхвърлена изцяло, като се
потвърдят атакуваните нейни изпълнителни действия, със законните
последици.
По нашето новообразувано в.гр.д.№ 1750/2021г. по описа на ОС-
Ст.Загора е приложен цялостен заверен препис от висящото изп.д.№
20218650400941 по описа на ЧСИ М.Д.- Ст.Загора, рег.№ 865 на КЧСИ-
София, с район на действие района на ОС- Ст.Загора, с общ обем от 26 листа.
Окръжният съд- Ст.Загора в настоящия си състав, след като обсъди
направените във в.жалба оплаквания, като взе предвид Мотивите на ЧСИ,
като провери законосъобразността на обжалваните действия и актове и се
съобрази с приложимите материалноправни и процесуални норми по казуса,
намери за установено, че видно от материалите по представеното в цялост
заверено копие от висящото изп.дело, процесната в.жалба/първоначална и
уточняваща/ от длъжника В. М. В. е подадена в законния 2- седмичен срок по
чл.436, ал.1 от ГПК, от заинтересована страна/длъжник/, против
изпълнителни действия на ЧСИ, които пряко и непосредствено биха го
засегнали. Поради което тя се явява процесуално допустима и по нея
настоящия въззивен съд следва да се произнесе по съществото на оплакването
със свое необжалваемо Решение.
Съгласно разпоредбите на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението на ЧСИ, насочващо изпълнението върху
имущество, което той смята за несеквестируемо. В конкретния случай
практически се правят оплаквания, че изпълнението е било насочено върху
негово имущество/налични парични суми по лична банкова сметка/, което
според жалбоподателя произлизало единствено и само от пенсията му,
поради което било изцяло несеквестируемо по смисъла на чл.435, ал.2, т.2 от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, несеквестируем е
дохода от пенсия в размер над минималната работна заплата/МРЗ/ за
страната, и то в рамките на 1 месец от датата на постъпването й, след което
наличната парична сума в личната банкова сметка на длъжника се превръща в
негов паричен банков влог и губи характера си на несеквестируемост,
независимо от размера й, дори и да е под МРЗ за страната в момент, какъвто е
и настоящи казус.
Жалбоподателят твърди, но не е доказал по никакъв начин, че
постъпилите налични парични суми по личната му банкова сметка са
единствено и само от негова лична пенсия.
Към този период от време от датата на образувана на
изп.дело/18.08.2021г./ до датата на подаването на жалбата/28.09.2021г./, а и
към днешна дата/20.01.2022г./ МРЗ за страната е в размер на нормативно
установените съгласно ПМС № 331/26.11.2020г. 650 лв. месечно, като
наличната към онзи момент налична парична сума в личната банкова сметка
на длъжника- жалбоподател В. М. В. от гр.К., *** е била в размер на почти 2
2
пъти по- високата стойност от точно 1 195, 87 лв., която е била налична по
сметката в продължение на повече от 1 месец от датата на постъпване на
пенсионните суми по нея.
В този смисъл е и т.13 от мотивите и диспозитива на абсолютно
задължителното за страните по делото и за настоящия съд Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС-
София, съгласно императивната разпоредба на чл.130, ал.2 от ЗСВ.
Поради гореизложени Мотиви съдът счита, че процесната в.жалба на
длъжника се явява изцяло необоснована, неоснователна и недоказана, ето
защо тя следва да се остави изцяло без уважение, като се потвърди
атакувания акт и действия на ЧСИ, със законните последици от това.
Предвид императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК
настоящото съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно
обжалване пред по- горен съд.
Ето защо пред гореизложените мотиви и на осн. чл.435, ал.2, т.2 във вр.
с чл.436- 438 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба вх.№ 4212/28.09.2021г. от
длъжника В. М. В. от гр.К., *** против наложения запор върху наличните
суми по личната му банкова сметка по висящото изп.д.№ 20218650400941 по
описа на ЧСИ М.Д.- С.з., рег.№ 865 на КЧСИ- София.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3