Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 224 Година 2020,12.08. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На двадесет и седми юли Година
две хиляди и двадесета
В публичното заседание
в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело номер 569
по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул.
Ген.Й.В.Гурко“ № 12, ет.6 е предявил обективно кумулативно съединени искове
против ответника „Алва“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Созопол, ул. „Стара планина“ № 1, вх.2, ет. 2 за осъждането му да му заплати сума
в общ размер от 84 054,12 лева,
формирана като сбор от следните суми за вземания: неизплатени наемни вноски от
13.09.2018 год. до датата за
прекратяване на договора за наем поради
изтичане на уговорения срок– 19.12.2018 г. в общ размер на 38 184,60 лева;
неустойка за забава на плащане на месечните наемни вноски за ползване на
отдадения под наем обект от 26.07.2018 год.
до датата на прекратяване на договора за наем поради изтичане на
уговорения срок – 19.12.2018 г. в размер на 4 545,91 лева; обезщетение за продължаване ползването на отдавания под наем
обект, въпреки противопоставянето на наемодателя от датата на прекратяване на
договора за наем – 19.12.2018 г. до датата на предаване на обекта от ответника
на ищеца в общ размер на 25 227,06 лева; лихва за забава за плащане на
наемните вноски, считано от 20.12.2018 г. до завеждане на настоящото дело в общ
размер от 3 362,37 лева; лихва за забава за плащане на обезщетението за отдавания под наем обект, считано от първо
число на месеца, следващ месеца за който се отнасят и по-точно от 01.01.2019
год. до завеждане на делото, в общ размер от 1 712,73 лева; дължима такса
битови отпадъци за периода от м. януари
2018 год. до 16.04.2019 год. –дата на предаване на обекта с приемателно
–предавателен протокол в общ размер от 11 032,06, както и законната лихва
за забава върху главниците от 38 184,60 лева и 25 227,06 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите. Твърди, че е собственик на почивна база – хотел „Галатея“ в гр.Созопол,
представляваща масивна триетажна сграда с идентификатор 67800.502.208 с леглова
база от 120 легла и ресторант с кухненски бокс, ведно с дворно място с площ от
3013 кв. м., находяща се в гр. Созопол, ул. „Иван Вазов“ № 4. Заявява, че
собствеността върху имота е придобита на базата на универсално правоприемство
чрез вливане на дружество „Галатея 2002“
ЕАД в „Софийски имоти“ ЕАД въз основа на
решение № 574 по Протокол № 67/11.09.2014 г. на Столичен общински съвет. Сочи,
че на 19.12.2013 г. е бил сключен
договор за наем между „Галатея 2002“ ЕАД и ответното дружество „Алва“ ЕООД, с
който гореописания имот е предоставен за временно и възмездно ползване на
ответника за срок от 5 години,като след
вливането ищцовото дружество е встъпило
в правата и задълженията на
страна-наемодател по наемния договор. Заявява, че на 30.01.2018 г., между него и ответника е сключено споразумение, с
което са се договорили наемните вноски, дължими за периода от 01.01.2018 г. до
19.12.2018 г. в общ размер на 73 621,94 лева, да се заплащат по схема,
както следва: 20 000 лева – до 25.07.2018 г.; 25 000 лева – до
25.08.2018 г.; 28 621,94 лева – до 25.09.2019 г. Твърди, че с анекса е
постигнато съгласие за актуализация на наемната цена от 73621,94 лв. за 2018
г., съгласно индекса на инфлация на НСИ, като актуализацията не е включена в посочената
сума в анекса и остава дължима.Заявява,че
с писмо от 30.01.2018 г., е уведомил ответника за актуализирания размер
на наемната цена, която е дължима ведно с договорената в анекса такава. Сочи, че
ответникът е преустановил плащане на наемната цена още по време на действие на
договора за наем и по-точно от 13.09.2018 год. като след изтичане на срока на
договора, ищецът го е поканил с писмо да
предаде държането на обекта и го уведомил за натрупаните му задължения. Заявява,
че му е съобщил и за
дължимост на обезщетение за продължаващото фактическо ползване на
наетата вещ след изтичане на срока на договора в размер на месечна наемна цена
от 6 434,76 лева до предаване на почивната база. Посочва,че му се дължат и всички разходи за ползването
на имота, включително и такса битови отпадъци. Признава, че процесния имот му е
предаден с приемо-предавателен протокол от 17.04.2019 г. Заявява, че са
останали неплатени както вноски по анекса от 30.01.2018 г., така и целия размер
на дължимото обезщетение за продължилото след изтичане на срока на договора
фактическо ползване на имота. Твърди, че с
част от дължимите от ответника суми е извършил прихващане с даден от последния гаранционен
депозит за точно изпълнение на задълженията по договора за наем, в следствие на
което дължимата по договора за наем сума възлиза в общ размер на 38 184,60
лева. Позовава се на клаузата на чл.32
от договора за наем, съгласно която наемателя дължи на наемодателя неустойка за
забава върху месечните наемни вноски в размер на 0,1% за всеки просрочен ден,
считано от деня следващ датата на падежа,
като претендира такава в размер на 4 545,91 лева за периода от
26.07.2018 год. до 19.12.2018 год.Излага твърдения и за начина на формиране на
размера на претенцията за обезщетение за фактическото ползване на имота след
прекратяване на договора за наем до предаването му, като сочи, че общият размер на тази претенция е
25 227,06 лева. Претендира и лихви
за забава върху сумата на дължимите наемни вноски в размер на 3 362,37
лева за периода от 20.12.2018 г. до завеждане на делото , както и лихви за
забава върху сумата на дължимите месечни обезщетения за фактическото ползване
на имота след изтичане срока на договора
в размер на 1 712,73 лева за периода от 01.01.2019 г. до завеждане на
иска. Заявява, че на основание договора за наем, ответникът дължи заплащане и
на такса битови отпадъци за периода от 01.2018 г. до 16.04.2019 година,
която изчислява в размер на
11 032,06 лева. Претендира и
законна лихва върху главниците за неплатени наемни вноски и обезщетението за
фактическото ползване на имота от завеждане на делото до окончателното
плащане.Представя и ангажира доказателства.
Предявените искове са с правни основания в чл. 232, ал. 2, предл.1 във вр. с чл.286 от ТЗ във вр. с чл. 79,ал.1,предл.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ,
чл. 236,ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ ,чл.79,ал.1,предл.2 от ЗЗД във вр. с
286 от ТЗ и чл. 309а от ТЗ.
Ответникът „Алва“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. „Стара планина“
№ 1, вх.2, ет. 2, не е подал отговор на исковата молба ,включително в
законоустановения срок.
Страните въпреки предоставената
им възможност, не са подали съответно допълнителна искова молба и допълнителен
отговор.
Бургаският окръжен съд, като обсъди
доводите и исканията на ищеца, изложени както в исковата молба, така и в проведеното
открито съдебно заседание за разглеждане на делото по същество, както и представените от него писмени доказателства,
приема от правна страна следното:
С оглед изясняване фактическата
обстановка по делото са приети всички приложени към исковата молба писмени доказателства,
които не са били и оспорени. В проведеното съдебно заседание, включително с
представена нарочна писмена молба, пълномощникът на ищеца е направил нарочно
искане по отношение на ответника да бъде постановено неприсъствено решение.
По отношение на формалните предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение, съдът съобрази следното:
Видно от книжата по делото, на
03.01.2020 г. на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК, на ответника е връчен препис
от исковата молба с указания за последиците от неподаването на отговор на
същата. На управителя на ответното
дружество е връчено лично и съобщение, за неподадена от ищеца допълнителна
искова молба, като чрез него на
дружеството е предоставена възможност за
допълнителен отговор и са му указани последиците от неподаването на такъв. Последният
като представител на ответното дружество е получил и призовката по реда на чл. 50, ал.
3 от ГПК за насроченото открито съдебно
заседание, на посочения в исковата молба адрес.
Видно от книжата по делото ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е
представил и допълнителен отговор. От съдебният
протокол се установява, че на проведеното открито съдебно заседание по делото,
ответникът не се е явил и не е изпратил свой представител. Видно от съдържанието
на връчените на ответника по посочения по-горе ред съобщения и призовки, той е
бил предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание, включително и за възможността да бъде
поискано от ищеца и постановено от съда неприсъствено решение. Ответното
дружество не е направило искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие,независимо, че съобщението за възможността да подаде допълнителен
отговор и призовката за насроченото открито съдебно заседание са били връчени
не на служител, а на самия вписан в електронния търговски регистър към
съответните моменти управител, който е и представител по силата на закона на ответното дружество. Видно
съдебния протокол от проведеното по делото съдебно заседание, ищецът чрез
пълномощника си, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по
отношение на ответника.
Налице са следователно четирите
формални предпоставки по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение по спора срещу ответника.
По отношение на предпоставките по
същество, съдът съобрази следното:
От книжата по делото, се
констатира, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Видно от обстоятелствената част
на исковата молба и представените с нея
писмени доказателства, ищецът се легитимира като собственик на почивна база –
хотел „Галатея“ в гр.Созопол, представляваща масивна триетажна сграда с
идентификатор 67800.502.208 с леглова база от 120 легла и ресторант с кухненски
бокс, ведно с дворно място с площ от 3013 кв. м., находяща се в гр. Созопол,
ул. „Иван Вазов“ № 4. За посочена почивна база, на 19.12.2013 г. е бил сключен петгодишен
договор за наем, между праводателя на
ищеца - „Галатея 2002“ ЕАД и ответното дружество „Алва“ ЕООД. Наемната цена е
била определена на сумата от 76000 лв. с ДДС за първата година от наемния
период-чл.4 от договора.В чл.5 е уговорено право на наемодателя за всяка
следваща година от срока на договора да променя наемната цена с едностранно
писмено известие, отчитайки процента на инфлация в страната,на база официално
изнесени данни от НСИ.В чл.6 страните са се споразумели за всяка следваща
година от оставащия период на действие
на договора ,след първата година,наемът да бъде заплащан на равни месечни вноски
от 19-то до 25-то число на текущия месец,както следва:от 19.12. до 25.12.2014
год. дължим месечен наем в размер на 6150 лв. с ДДС за всеки следващ месец
дължимият месечен наем е в размер на 6350 лв. с ДДС.Съгласно чл.8 депозита
заплатен за участие в конкурса в размер
на 665-0 лв. с ДДС се трансформира като
депозит за гаранция за добросъвестно изпълнение на договора.,а в чл.9 е
договорено, в случай, че не бъдат погасени ,от гаранцията се приспадат
съответните суми.По силата на чл. 13 от договора, наемателят е поел
задължението да заплаща всички консумативи, свързани с експлоатацията на имота,
включително такса битови отпадъци, а на основание чл. 32 от същия, при забавено
плащане на наемната цена, наемателят се е задължил да заплати на наемодателя
неустойка за забава в размер на 0,1% за всеки просрочен ден. На 30.01.2018 г.,
между ищцовото дружество „Софийски имоти“ ЕАД
и ответника е сключен анекс към договора за наем, с който е постигнато
споразумение дължимите за периода от 01.01.2018 г. до 19.12.2018 г. месечни
наемни вноски в общ размер на 73 621,94 лева с ДДС да бъдат заплатени по
схема на разплащане:на три вноски, както следва: 20 000 лева с ДДС – до
25.07.2018 г.; 25 000 лева с ДДС –
до 25.08.2018 г.; 28 621,94 лева с ДДС – до 25.09.2019 г. Страните са
постигнали и съгласие в ал.2 на чл.1 на анекса, че предстои актуализация на
наемната цена, съгласно индекс на инфлация. От приложеното писмо от 30.01.2018
г., изходящо от ищеца до ответника, и получено от управителя на последния на
31.01.2018 год. /видно от отбелязванията на обратната разписка на куриерската
фирма,осъществила доставката по пощата/, е видно, че ответното дружество е било
уведомено за размера на актуализираната наемна цена от 77 217,14 лева,,която
се дължи от 01.02.2018 год. след индексирането на наемната цена от
73 621,94 лева с инфлационния индекс от 1,5% на НСИ за месец декември 2017
г. С писмо, получено от ответника на 08.03.2019 г. /видно от отбелязванията
на товарителницата на куриерската
фирма,осъществила доставката по пощата/, ищецът го е уведомил, че срокът на договора е изтекъл на 19.12.2018г. и го е поканил
да предаде държането на обекта, като го уведомил, че за периода на държане
дължи месечно обезщетение за ползване на имота в размер на 6 434,76 лева,
както и за натрупаните му задължения по договора за наем, а именно: дължим наем
за периода от 01.01.2018 до 19.12.2018 г. в общ размер на 43 726,27 лева;
неустойка за забава на плащането на наемната цена в размер на 4 595,26
лева; ТБО за 2018 г. – 8 602,76 лева. С приемо-предавателен протокол от
17.04.2019 г., имотът е предаден от ответника на ищеца. От съобщения на община
Созопол е видно, че за 2018 г. и 2019 г. са дължими от ищеца ТБО за процесния имот, като във връзка с тези
задължения са представени и преводни нареждания.
Така изложените обстоятелства, попълват
всички елементи от фактическите състави, посочени в хипотезата на правните норми
на чл. 232, ал. 2,предл.1 във вр. с чл.286 от ТЗ във вр. с чл. 79,ал.1,предл.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ,
чл. 236,ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ ,чл.79,ал.1,предл.2 от ЗЗД във вр. с
286 от ТЗ и чл. 309а от ТЗ.
Ищецът е представил писмени доказателства за твърдените от него в изложението на обстоятелствата в исковата
молба факти, за които носи доказателствена тежест. От така събраните доказателства
с оглед посочените в исковата молба факти се установява, че исковете са
основателни.
С оглед на горните констатации за
наличие на предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК съдът намира, че
са налице основанията за постановяване на неприсъствено решение по отношение на
ответника, поради което и искането следва да бъде уважено, без решението да бъде мотивирано допълнително от съда по
същество. Следва да се уважи предявения иск, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца в общ размер от 84 054,12
лева, формирана като сбор от следните суми за вземания: неизплатени наемни
вноски от 13.09.2018 год. до датата за
прекратяване на договора за наем поради
изтичане на уговорения срок– 19.12.2018 г. в общ размер на 38 184,60 лева/сумата
е формирана ,видно от справката на листи
32 и 33 от делото,като от общата сума от 43726,27 лв. с ДДС е прихванат депозит
от 5541,67 лв./; неустойка за забава на плащане на месечните наемни цени за
ползване на отдадения под наем обект от 26.07.2018 год. до датата на прекратяване на договора за наем
поради изтичане на уговорения срок – 19.12.2018 г. в размер на 4 545,91
лева; обезщетение за продължаване
ползването на отдавания под наем обект
,въпреки противопоставянето на наемодателя от
датата на прекратяване на договора за наем – 19.12.2018 г. до датата на
предаване на обекта от ответника на ищеца в общ размер на 25 227,06 лева,/формирана съгласно справката на листи 32 и 33 от делото,
като сбор от месечните обезщетения за ползване или съответни части от тях,посочени
в писмото от 05.03.2019 год. и всъщност определени като 12 броя равни месечни
вноски от последния годишен наем от 77217,14 лв. по писмото от 30.01.2018 год. /; лихва за
забава за плащане на наемните вноски, считано от 20.12.2018 г. до завеждане на настоящото
дело в общ размер от 3 362,37 лева; лихва за забава за плащане на
обезщетението за отдавания под наем
обект, считано от първо число на месеца, следващ месеца за който се отнасят и
по-точно от 01.01.2019 год. до завеждане на делото , в общ размер от
1 712,73 лева; дължима такса битови отпадъци за периода от м. януари 2018 год. до
16.04.2019 год. –дата на предаване на обекта с приемателно –предавателен
протокол в общ размер от 11 032,06, както и законната лихва за забава
върху главниците от 38 184,60 лева и 25 227,06 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на спора и предвид
направеното в тази насока искане ще следва на ищеца да се присъдят и
направените от него разноски по делото, възлизащи на обща сума от 3 462,58
лева, от които сумата от 3 362,58 лв., представляващи заплатена държавна
такса и сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Възнаграждението следва да е в
минималния размер от 100 лв. по ал.1 на чл.25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и не следва да намери приложение
възможността по разпоредбата на
ал.2 на чл. 25 от същата наредба, въпреки, че
материалният интерес е над 10 000 лв. Разпоредбата на този подзаконов
нормативен акт предвижда възможност,а не задължение за съда да определи при
горните критерии по-висок размер на възнаграждението на юрисконсулт,като
съобрази и други обстоятелства, относими към него. Решението е постановено на
база фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и представените с нея
доказателства, при неосъществяване на
защита от страна на ответника чрез участие в предварителната размяна на книжа и
в само едно единствено проведено съдебно заседание, при
условията на чл. 238 от ГПК, поради което спорът не представлява фактическа и правна сложност, обосноваваща
възнаграждение по-високо от минимално предвиденото.
По изложените съображения и на
основание чл. 232, ал. 2,предл.1 във вр. с чл.286 от ТЗ във вр. с чл. 79,ал.1,предл.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ,
чл. 236,ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ ,чл.79,ал.1,предл.2 от ЗЗД във вр. с
286 от ТЗ и чл. 309а от ТЗ.
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Алва“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, ул. „Стара планина“
№ 1, вх.2, ет. 2 да заплати на „Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. Ген.Й.В.Гурко“ №
12, ет.6, сума в общ размер от 84 054,12
лева, формирана като сбор от следните суми за вземания : неизплатени наемни
вноски за периода от 13.09.2018
год. до датата за прекратяване на
договора за наем поради изтичане на
уговорения срок– 19.12.2018 г. в общ размер на 38 184,60 лева след прихващане
на депозит ; неустойка за забава на плащане на месечните наемни вноски за
ползване на отдадения под наем обект от 26.07.2018 год. до датата на прекратяване на договора за наем
поради изтичане на уговорения срок – 19.12.2018 г. в размер на 4 545,91
лева; обезщетение за продължаване
ползването на отдавания под наем обект
,въпреки противопоставянето на наемодателя от
датата на прекратяване на договора за наем – 19.12.2018 г. до датата на
предаване на обекта от ответника на ищеца на 17.04.2019 год. в общ размер на
25 227,06 лева; лихва за забава върху наемите
от 38184,60 лв. след изтичане срока на договора , считано от 20.12.2018
г. до завеждане на настоящото дело-01.11.2019 год. в общ размер от 3 362,37 лева; лихва за
забава за плащане на обезщетението за
отдавания под наем обект, считано от първо число на месеца, следващ месеца за
който се отнасят и по-точно от 01.01.2019 год. до завеждане на делото-01.11.2019
год. , в общ размер от 1 712,73
лева; дължима такса битови отпадъци за
периода от м. януари 2018 год. до 16.04.2019 год. –дата на предаване на обекта
с приемателно –предавателен протокол в общ размер от 11 032,06, както и
законната лихва за забава върху главниците от 38 184,60 лева и
25 227,06 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда-01.11.2019 год., до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 3 462,58
лева, представляваща направени от ищеца съдебно-деловодни разноски за
настоящото първоинстанционно производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Да се връчат преписи от настоящото
неприсъствено решение на страните.
СЪДИЯ: