Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
Normal;за да се произнесе, взе предвид: Делото е образувано по подадена от М. Г. Н. частна жалба против определение № 271 от 29.01.2013 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 4824/2012 година, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - гр.П. В жалбата си М. Г. развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност на атакуваното от нея определение, в по-голямата си част морално-етични. Посочва, че от брака си с ответника имат едно родено малолетно дете, което живее с нея в гр.В. Т., поради което в случая следва да бъде приложен Законът за закрила на детето, който е специален по отношение на другите закони и който изисква по императивен начин във всяко съдебно производство, в което се засягат интересите на дете, същото да бъде изслушано, ако е навършило 10 - годишна възраст, а по преценка на съда и в случай, когато не е навършило такава. Това обстоятелство, твърди М. Н., само по себе си изключва възможността делото да се разглежда в друг, различен съд от този по постоянния адрес на детето / В/. Моли обжалваното от нея определение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което делото да бъде върнато на Районен съд - гр.В. Т. за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Въззиваемият Д. С. Н. не взема становище по подадената от М. Г. Н. въззивна жалба. Окръжният съд, като съобрази твърденията на жалбоподателката и развитите от нея доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Частната жалба на М. Г. Н. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото от първоинстанционния съд е предявеният от М. Г. Н. против Д. С. Н. иск за развод по чл.49,ал.1 СК. Този иск съгласно чл.105 ГПК е местно подсъден на съда, в района на който е постоянният адрес на ответника, при което е без значение местоживеенето на малолетното на страните дете. По делото е установено и не се спори, че постоянният адрес на ответника, сега въззиваем, е в гр.П, което обстоятелство се установява и от служебно изготвената от Районния съд и приложена към делото справка за адресната му регистрация / л. 38 от първоинстанционното дело/. Още в срока за отговор по чл.131 ГПК Д. С. е направил възражение по чл.119,ал.3 ГПК за неподсъдност на делото на Районен съд - гр.В. Т., като в изпълнение указанията на съда от 21.01.2013 година, с постъпила по делото на 29.01.2013 година допълнителна молба / л. 40/ е заявил, че поддържа направеното възражение и моли делото "... да се изпрати за разглеждане и решаване от Районен съд - гр.П по ...... настоящ адрес или от Районен съд - гр.П по ------- постоянен адрес.". Ето защо и с оглед направеното от Д. С. Н. възражение, правилно с обжалваното по делото от М. Н. определение Районният съд на основание чл.118,ал.2, във връзка с чл.105 ГПК, е прекратил производството по делото и го е изпратил на надлежния за разглеждането му Районен съд - гр.П. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че частната жалба на М. Г. Н. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от нея определение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 271 от 29.01.2013 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 4824/2012 година. Препис от определението да се връчи на страните. Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |