Решение по дело №593/2024 на Административен съд - Велико Търново

Касаторът М. В. Д. от град Добрич, чрез ***К. К. от ДАК, е обжалвал като неправилно решение №168 от 07.04.2024 година, постановено по АНД №54/2024 година по описа на Великотърновският районен съд. Доколкото може да се извлече от съдържанието на касационната жалба, касаторът намира, че решението е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

 

Ответникът по касация, началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - Велико Търново не взема становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за неоснователността й.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

 

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №23-1275 – 000667 от 2.06.2023 година на ответника по касация, с което за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 700 лв. и касаторът е лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца.

 

За да постанови този резултат ВТРС е приел, че са установени следните обстоятелства: на 23.12.2022 година в 15,12 часа в община ВЕлико Търново, на път първи клас №ПП-1-4 в село Ново село, на км.106+200 в посока към Велико Търново, настоящият касатор, управлявайки собственият си автомобил „Сааб 9 5“ с №[рег. номер] със скорост от 104 километра в час, е нарушил въведеното ограничение за населено място чрез знак Д - 11 от 50 километра в час. Превишението на скоростта е с 51 километра в час, като то е било констатирано с АТСС, а Д. се е самопосочил като водач на МПС на процесната дата и час. Актът за нарушение е бил съставен в отсъствие на нарушителя, доколкото касаторът не се е явил на изпратената и получена покана.

 

От правна страна съдът е приел, че както АУАН, така и НП са издадени от оправомощени органи. Отхвърлен е доводът на касатора за некомпетентност на издателя на НП предвид представената заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 година. Прието е, че обстоятелствената част на постановлението посочва вярна фактическа обстановка, потвърждаваща се от събраните гласни и писмени доказателства. Прието е и, че правилно е приложен материалния закон, доколкото касаторът е управлявал МПС в населено място със скорост от 104 километра в час, при въведено надлежно ограничение от 50 километра в час. Съответно прието е в решението и правилното прилагане на санкционната норма на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

 

Касационната инстанция намира решението за правилно. Според състава на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“.

 

Обратно на твърдяното от касатора, правилно съдът е приел, че именно той е администартивно-наказателно отговорното лице, което следва да бъде санкционирано. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда следното: „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“. Видно е от събраната от съда декларация /лист 19 от първоинстанционното дело/, че жалбоподателят е посочил себе си като водач на процесното МПС на съответната дата и час, на която е констатирано нарушението. Затова наведеното в касационната жалба оплакване е неоснователно и представлява единствено защитно твърдение.

 

Видно е от събраното ВДС, че на 23.12.2022 година превозното средство, което е собственост на касатора /и което той е управлявал с оглед коментираното доказателство и разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП/ е преминало в рамките на посоченото населено място – село Ново село, със скорост от 104 км/час, която в НП е редуцирана в полза на касатора.

 

Установяването на въпросните признаци на нарушението е станало чрез АТСС, което е било надлежно установено в селото, на път ПП 1-4, километър 106+200, измервало е скоростта в двете посочи на движение на пътното платно, при съобразяване на максимално допустимата скорост от 50 км/час, работило е от 13 до 17 часа на 23.12.2022 година, като тези обстоятелства се установяват от протокола за използването му /лист 21 от първоинстанционното дело/.

 

Правилно при тези доказателства е прието от районният съд, че деянието на касатора е съставомерно по текста на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

 

Що се касае до формалната и процесуална законосъобразност на акта за установяване на нарушението, и на наказателното постановление, то касационната инстанция, на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН препраща към изложените от районният съд мотиви, които няма нужда да бъдат преповтаряни.

 

Правилното решение следва да остане в сила.

Разноски на ответника по касация не се следват, тъй като не са претендирани.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №168 от 07.04.2024 година, постановено по АНД №54/2024 година по описа на Великотърновският районен съд.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.