№ 6370
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110150126 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу Е. В. З. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:
60,99 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 12.09.2023 г. до окончателното й изплащане, 21,98 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г., начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия, 45,11 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.09.2023 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 10,08 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 50600/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 03.10.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата Е. В. З., в качеството й на собственик на
топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР
на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
до процесния недвижим имот, находящ се в град София, [адрес], с абонатен номер ***,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. е доставил до имота
топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
1
сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в
края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. Е. З., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на
същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последната не е
погасила на падежа дължимите суми в размер, както следва: 60,99 лева - незаплатена
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., 21,98
лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г., начислена върху главницата
за доставена топлинна енергия, 45,11 лева – незаплатена главница за дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 10,08 лева –
лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г., начислена върху главницата за
дялово разпределение. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху
всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.09.2023 г. до
окончателното й заплащане. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело №
50600/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и
срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът
предявява настоящите искове. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес
от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 писмен отговор ответницата Е. В. З. оспорва
претенциите като недопустими и неоснователни, позовавайки се на изтекла тригодишна
погасителна давност по чл. 111 ЗЗД по отношения на вземанията преди месец септември
2020 г. Посочва, че за периода от м.09.2020 г. до м. 09.2023 г. ответницата е заплатила
задълженията към [фирма]. В тази връзка уточнява, че платени в срок са всички общи
фактури, заедно с лихвата за забава. Поддържа, че в официалния сайт на
топлофикационното дружество отразени като платени са общите фактури за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2024 г. Сочи, че приложените към исковата молба общи фактури №
**********/31.07.2020 г. и № **********/31.07.2022 г. са заплатени от ответницата и
отразени като платени при дружеството. Не е налице правно основание за заплащане на
сумите за период преди м.09.2020 г. - поради настъпила погасителна давност.
В проведеното на 31.03.2025 г. открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез
пълномощника си юрк. Найденов, посочва, че на 14.03.2025 г. между страните е сключено
споразумение, с което задължението по процесното дело е разсрочено с първоначална
вноска в размер от 30 % и последващи 6 равни месечни вноски, с уточнението, че на същата
тази дата ответницата е заплатила сума в общ размер от 949,29 лева, с която изцяло е
погасила процесните вземания. Конкретно уточнява, че с тази сума са заплатени сумите за
главница за топлинна енергия и дялово разпределение, мораторните лихви към тях,
законната лихва към датата на плащането в размер от 21,13 лева, разноските за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и разноските по
настоящото дело. Заявява, че плащането е извършено на каса, като се признава от [фирма].
Остава незаплатено единствено юрисконсултско възнаграждение за исковия процес, като се
претендира присъждане на такова в минимален размер.
Ответницата Е. З., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
В депозирана по делото писмена молба от 21.03.2025 г. подпомагащата страна [фирма]
заявява, че не оспорва предявения иск, намирайки същия за основателен и доказан. Твърди,
че дяловото разпределение за процесния абонатен номер е извършвано в съответствие с
2
действащите нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
1. По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи – пълно и главно, възникването и съществуването
между него и ответницата на облигационно отношение през процесния период с предмет
покупко – продажба (доставка) на топлинна енергия, обусловено от притежаването на
правото на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, в частност по
силата на наследствено правоприемство от предишния собственик на имота, или ползване
на договорно основание със заявена промяна на партидата, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответницата е възникнало насрещно
задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи, че
е погасила чрез плащане процесните вземания.
2. По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, пълно и главно, възникването на главен дълг,
изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи, че е
погасила дълга на падежа.
По делото не се спори, че в изпълнение на поето задължение по сключено между
страните споразумение от 14.03.2025 г. ответницата е заплатила в полза на ищеца сума в
общ размер от 949,29 лева, с което изцяло е изпълнила задълженията си, предмет на
споразумението, като е погасила процесните вземания за главници и лихви (в общ размер от
138,16 лева) и законната лихва за забава към момента на плащането.
Предвид погасяване чрез плащане на процесните вземания, съгласно уговореното в
сключено между топлофикационното дружество и ответната страна споразумение по чл. 365
ЗЗД, съдът приема, че по делото са безспорни и елементите от фактическия състав,
обуславящи възникването в полза на ищеца на процесните вземания.
В подкрепа на горните обстоятелства са и данните от приобщените като писмени
доказателства: нотариален акт за дарение на недвижим имот от 19.02.1988 г. № ***, том V,
дело № 70/1988 г. по описа на I-ви нотариус при Коларовски районен съд, справки за
физическо лице от НБДН с данни относно момента на настъпване на смъртта на лицата
У.С.В. и Е. Х.В. (праводатели на ответницата по силата на договора за дарение),
представените от подпомагащата страна индивидуални справки за отопление и топла вода за
отчетни периоди м.05.202019 г. – м.04.2020 г., м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и м.05.2021 г. –
м.04.2022 г., главни отчети от 02.06.2020 г., 10.05.2021 г. и от 17.05.2022 г., както и от
изслушаните и приети по делото заключение на съдебно-техническата и
съдебносчетоводната експертизи, сочещи за ползване на топлинна енергия в процесния имот
с титуляр през релевантния период ответницата по делото (предвид настъпилата смърт преди
исковия период на третите за процеса лица – дарители по договора за дарение, обуславяща
погасяване на запазеното в полза на същите на вещно право на ползване на имота), за
извършена доставка на топлинна енергия, съответно потребление в имота през периода м.
май 2019 г. – м. април 2022 г., както и за конкретно дължимите суми.
3
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете за главници и лихви следва да бъдат
отхвърлени изцяло поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Въпреки отхвърляне на
исковите претенции, при съобразяване на основанието за това, съдът намира, че право на
разноски има само ищцовото дружество. В тази връзка съдът съобрази, че към момента на
завеждане на делото – 12.09.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК)
ответницата е била в забава в плащането, а ищецът носител на неудовлетворени и изискуеми
парични вземания срещу нея чиято дължимост тя е признала със сключване на
споразумение, както и с извършеното по него плащане в хода на процеса. Не се спори, че
тези вземания са погасени в хода на настоящото производство в пълен размер. Ето защо, с
поведението си ответната страна е станала повод за завеждане на делото срещу нея и на
ищеца се следват поисканите от него и сторени разноски в двете съдебни производства,
съответно за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство
(които по твърдения на ищеца са заплатени от ответницата) и за държавна такса, депозити за
съдебно-техническата и съдебносчетоводната експертизи (които по твърдения на ищеца са
заплатени от ответната страна), в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, за което няма данни да е заплатено от ответницата. Съдът определя в
минимален размер от 100 лева юрисконсултското възнаграждение на ищеца в исковия
процес на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, липсата
на фактическа и правна сложност на делото, обичайната му продължителност, какъвто е и
претендираният от него размер в о.с.з. с искане за присъждане на минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] срещу Е. В. З.-А. с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните суми: 60,99 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден
имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.09.2023 г. до окончателното й
изплащане, 21,98 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
22.08.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 45,11 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 12.09.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от
10,08 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.08.2023 г.,
начислена върху главницата за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело №
50600/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.10.2023 г.
ОСЪЖДА Е. В. З., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от 100 лева, представляваща
4
разноски в исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5