№ 806
гр. Сливен, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230102475 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.12.2018г. ответника е сключил договор за
потребителски кредит с ищцовото дружество, по силата, на който на ответника е отпуснат
кредит в размер на 15 000лв и е уговорено кредита да се изплати на 90 месечни вноски,
всяка в размер на 267.14лв.Сочи се че между ищцовото дружество и ответника е сключено
споразумение за отсрочване на погасителните вноски.Твърди се, че ответникът е
преустановил плащанията си на 20.09.2021г.
Поискано е, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
13 264.68лв главница по договор за потребителски, 2627.62лв, представляваща договорна
лихва по кредита, 745.36лв мораторна лихва, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението. При условията на евентуалност в случай, че бъдат отхвърлени
предявените положителни установителни искове са предявени осъдителни искове с искане
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца 13 264.68лв главница по договор за
потребителски, 2627.62лв, представляваща договорна лихва по кредита, 745.36лв мораторна
лихва, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението.Поискано е, да
бъдат присъдени на ищцовото дружество направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявеният главен установителен иск, като такъв с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал е квалифицирал така предявеният акцесорен установителен
1
иск за договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен установителен иск за договорна
лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният главен осъдителен иск при условията на
евентуалност, като такъв с правно основание чл. 10 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен осъдетелен иск за договорна
лихва при условията на евентуалност, като такъв с правно основание чл. 10 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен осъдетелен иск за мораторна
лихва при условията на евентуалност, като такъв с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му,
че между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника е сключен договор за
потребетилески кредит, предоставянето на ответника на сумата от 15 000лв договорените
погасителните вноски по ДПК, размера на неиздължената главница, както и размера на
неиздължената договорна лихва, , факта че ответникът е подписал ДПК, настъпилата
предсрочна изискуемост на задълженията на ответника , усвояването от ответника на сумата
от 15 000лв, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
Указано е на страните, че ще се произнесе служебно за неравноправни клаузи в ДПК.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано,представител не се
явява, в писмено становище моли да бъде постановено решение, с което да бъде
постановено неприсъствено решение и да бъдат уважени предявените обективно съединени
установителни иска, ведно с последиците от това, както и да бъдат присъдени направените
по делото разноски на ищцовото дружество.
В съдебно заседание ответницата редовно призована не се явява, не взема становище
по предявените искове.
По искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение с протоколно
определение от 25.10.2023 г. съдът е обявил, че ще произнесе неприсъствено решение по
спора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.12.2018 г. З. Б. Б. е сключила договор за потребителски кредит с БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България по силата, на който Юробанк България АД й е
отпуснало потребителски кредит в размер на 15 000лв, а З. Б. Б. се е задължила да заплати
96 погасителни вноски по договора за потребителски кредит, всяка в размер на 267.14лв.
2
С платежно нареждане от 27.12.2018г. БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България е превело по сметката на З. Б. Б. сумата от 14 700лв.
От погасителния план към договора за потребителски кредит е видно, че страните са
уговорили заплащането на 96 погасителни вноски, като първата е с падеж 20.02.2019г., а
всяка следваща е 20 число на текущия месец, а последната вноска е на 20.11.2026г.
На 28.05.2020г. е сключено споразумение между БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България и З. Б. Б. за отсрочване на погасителните вноски и последната
погасителна вноска е с падеж 20.05.2027г.
На 29.03.2023 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България срещу З. Б. Б. за главница в размер на
13264.68 лв., договорна лихва в размер на 2627.62лв. за периода от 20.09.2021 г. до
20.09.2027 г., наказателна лихва в размер на 745.36лв за периода от 20.10.2021г. до
16.03.2023г..
На 30.03.2023 г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по
силата на които е осъдена З. Б. Б. да заплати на З. Б. Б. главница в размер 13264.68 лв.,
представляваща главница по договора за кредит, договорна лихва в размер на 2627.62лв. за
периода от 20.09.2021 г. до 20.09.2027 г., наказателна лихва в размер на 745.36лв за периода
от 20.10.2021г. до 16.03.2023г., законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението 29.03.2023 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото
разноски в размер на 382.75 лв.
На 11.05.2023 г. на З. Б. Б. е връчена поканата за доброволно изпълнение и препис от
заповедта за незабавно изпълнение при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
На 1.06.2023г. Юробанк България АД е придобило търговското предприятие на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България.
В указания едномесечен преклузивен срок заявителя е предявил исковете си предмет
на разглеждане на настоящото производство
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно: първо-ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба,
като е предупреден за последиците от не представянето на отговора, със съобщение от
2.08.2023 г. му е връчен препис от исковата молба, писмените доказателства и
разпореждането от 31.07.2023 г.; второ-ответникът не се явява в първото заседание по
делото; трето - не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и четвърто
- ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено
решение по делото. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника
са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа с разпореждането,
връчено му на 2.08.2023г. и с призовката, която му е връчена на 20.09.2023г. са му указани
последиците от неявяване в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1,
т. 2 от ГПК, а именно - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
3
молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2
от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ за признаване на
установено,че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 13264.68
лв.лв,представляваща главница по Договор за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата
на чл.430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателя се
задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.
Със сключването на договора за потребителски кредит между З. Б. Б. и З. Б. Б., като
страните са се уговорили сумата по договора за кредит да бъде заплатена на 96 месечни
вноски. Безспорно се установи по делото, че ответницата усвоила сумата, предоставена й по
договора за потребителски кредит. От представеното извлечение по сметки и от назначената
и изпълнена съдебно счетоводна експертиза безспорно се установи, че ответницата е дължи
на ищцовото дружество главница в размер на 13264.68 лв., поради което предявения иск ще
следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
Ще следва да се признае за установено и че ответникът дължи на ищцовото
дружество законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до
окончателното й плащане.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2
от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.Безспорно се установи в
производството, че ответникът е изпаднал в забава и съответно дължи договорената между
страните лихва.Доказа се в производството какъв е размера на договорената лихва и с оглед
основателността на главния иск за главницата ще следва да се уважи и иска за договорна
лихва в размер на 2627.62лв. за периода от 20.09.2021 г. до 20.09.2027 г., поради което
предявения иск ще следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2
от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.Безспорно се установи в
производството, че ответникът е изпаднал в забава и съответно дължи договорената между
страните наказателна лихва.Доказа се в производството какъв е размера на договорената
лихва и с оглед основателността на главния иск за главницата ще следва да се уважи и иска
за наказателна лихва в размер на 745.36лв за периода от 20.10.2021г. до 16.03.2023г.. поради
което предявения иск ще следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
Установи се производството , че ответницата дължи на ищцовото дружество такси в
размер на 206лв. и разноски за заповедното производство в размер на 474.64лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане в исковата молба ще
следва да бъде осъдено ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 835.69лв,
представляваща направени по исковото и заповедното производство разноски съразмерно на
уважената част от исковете.
Така мотивиран и на основание чл.235, ал.1 от ГПК, СлРС
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1
от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ че З. Б. Б., ЕГН **********, от гр......... дължи на
Юробанк България АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
Околовръстен път №260 сумата от 13264.68 лв., представляваща неизплатена главница, по
договор за потребителски кредит от 27.12.2018г.,,ведно със законната лихва за забава върху
нея, считано от 29.03.2023г. до окончателното й плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявеният положителен установителен иск
с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1
от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ че З. Б. Б., ЕГН **********, от гр......... дължи на Юробанк
България АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Околовръстен
път №260 договорна лихва в размер на 2627.62лв. за периода от 20.09.2021 г. до 20.09.2027
г.,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявеният положителен установителен иск
с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1
от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ че З. Б. Б., ЕГН **********, от гр......... дължи на Юробанк
България АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Околовръстен
път №260 наказателна лихва в размер на 745.36лв за периода от 20.10.2021г. до 16.03.2023г..
ОСЪЖДА З. Б. Б., ЕГН **********, от гр......... на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на Юробанк България АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, Околовръстен път №260 направените по делото разноски в размер на 835.69лв.,
представляваща направените в исковото и заповедното производство разноски, съразмерно
на уважената част от исковете.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи
на обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на
страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено З. Б. Б., ЕГН **********,
от гр........., че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването
на препис от неприсъственото решение.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5