О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,15.05.2020г.
РАЙОНЕН
СЪД- Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 15
май..….………………………………………… през две хиляди и двадесета година……………….…………………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при
секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа
докладваното от съдията ФИЛИПОВА……….….…………… гражданско дело 88 по описа за 2020 г………….…..……………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
като трудов спор по молба на Е.Д.Й. срещу Регионална дирекция по горите-
Берковица и се развива по реда на чл.310 от ГПК. Правното основание на
предявените искове е чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.
Ищцата
твърди, че на основание трудов договор заемала
длъжността „специалист- касиер” в Регионална дирекция по горите- Берковица. На
10.01.2020 година със Заповед № РД-11/01 от 10.01.2020 година трудовото й
правоотношение било прекратено с налагане наказание „дисциплинарно уволнение”
със Заповед № РД-15/02 от 10.01.2020 г.
И двете заповеди й били връчени на 10.01.2020 г.
Счита, че наложеното й наказание
„Дисиплинарно уволнение" и прекратяването на трудовото й правоотношение са
извършени незаконосъобразно по следните съображения:
1.Наказанието „Дисциплинарно уволнение"
й е наложено на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ - поради неявяване на работа
в течение на два последователни работни дни - 07.11.2019г. и 08.11.2019г.
Твърди, че в конкретния случай, не
е налице посоченото основание, тъй като за отсъствието й е налице уважителна
причина - здравословни проблеми, налагащи явяване на медицински преглед. Такъв
бил извършен на 07.11, но тя не отишла на работа и следващия ден, тъй като
оплакванията й продължавали. За посочените 2 дни не си взела болничен,
тъй като по устни указания на прекия й ръководител в края на работния ден на
06.11.2019 г. била подала молба за отпуск от 20 дни.
2.Нарушена
е процедурата по налагане на наказание „Дисциплинарно уволнение", както и
изискванията за законосъобразно прекратяване на трудовото й правоотношение.
Твърди,
че в конкретния случай не са спазени изискванията на чл.189 от КТ, чл.193, ал.1
и 3 от КТ, чл.194 от КТ и чл.ЗЗЗ, чл.2, т.2 от КТ.
Заявява,
че съгласно чл.225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Моли
съда, да постанови решение, с което признае уволнението за незаконно и да отмени Заповед № РД-11/01
от 10.01.2020г. и Заповед № РД- 15/02 от 10.01.2020г. на Директора на
РДГ-Берковица, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и
да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала
без работа, съгласно чл.225, ал.1 от КТ, в размер на брутното трудово
възнаграждение от 684 лева месечно.
Претендира и направените в
производството разноски.
В срока за отговор ответникът Регионална
дирекция по горите- Берковица оспорва изцяло исковата молба и счита предявените
искове за неоснователни. Излага доводи в следния смисъл:
От 29.05.2019 г. до 31.10.2019 г.
вкл., т.е. за 65 дни, ищцата била в непрестанен отпуск по болест. Това значително
затруднило работния процес в РДГ - Берковица, организацията на дейността и
обслужването на администрацията и гражданите, тъй като задълженията й на
специалист „Касиер" били превъзложени на други служители за дълъг период
от време. Всички с нетърпение очаквали връщането й на работа, което следвало да
се осъществи на 01.11.2019 г. в 8.30 часа. Вместо в 8.30 часа, ищцата се явила
на работа в 11.20 часа с обяснението, че сутринта била при личния си лекар.
Вместо да започне изпълнението на
трудовите си задължения, в 11.20 часа на 01.11.2019 г. ищцата подала заявление
за ползване на платен годишен отпуск за
Тъй
като горепосоченото съставлява нарушение на трудовата дисциплина от ищцата по
чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, на 06.11.2019 г. ответникът изискал писменото
обяснение на ищцата по чл. 193, ал. 1 от КТ за извършеното от нея на 01.11.2019
г. нарушение, и след като взел предвид същото, със заповед № РД-11/01 от
12.11.2019 г. наложил на ищцата дисциплинарно наказание „Забележка".
Наложеното
й дисциплинарно наказание „Забележка" е влязло в сила. Нарушението, за което на ищцата е
наложено наказание „Дисциплинарно уволнение", е извършено в хода на
горепосочената процедура по дисциплинарно наказание и непосредствено след като
същата получила искането по чл. 193, ал. 1 от КТ за писмени обяснения за извършеното
на 01.11.2019 г. от нея нарушение. На същата дата - 06.11.2019 г. ищцата подала
заявление рег.№ РДГ 01-5316 за ползване на платен годишен отпуск на 07.11.2019
г. и 08.11.2019 г., без то да е предоставено за мнение на прекия й ръководител
- Главния счетоводител на РДГ – Берковица и без отново да й е разрешено
ползването на отпуск.
На 07.11.2019 г. и 08.11.2019 г.
ищцата отново не се явява на работа, въпреки обстоятелството, че на същата НЕ е
разрешено ползването на отпуск с писмено разрешение по реда на чл. 173, ал. 1
от КТ.
Ето защо, на основание чл. 190, ал.
1, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, със заповед № РД-11/01 от 10.01.2020 г.
ответникът наложил на ищцата процесното наказание „Дисциплинарно
уволнение".
Счита, че с това в достатъчна степен
са изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Твърди,
че са налице и други факти и обстоятелства от значение при извършване на
преценката по чл. 189 от КТ, а именно: през периода от 29.05.2019 г. до
01.11.2019 г. ищцата била в продължителен и непрекъснат отпуск поради временна
неработоспособност с диагноза „Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на
церебрални артерии", а в последствие с диагноза „Последици от мозъчен
инфаркт". Поради нетипичното поведение на ищцата непосредствено преди
настъпилата нейна временна неработоспособност, у ответника възникнали съмнения
за внезапно настъпилото заболяване на ищцата и за верността на отразените
диагнози в представените от същата болнични листове. По наблюдения на нейни
колеги, в деня, предшестващ диагностицираното заболяване, ищцата е събрала
личните си вещи за ежедневна употреба, които съхранява на работното си място -
обувки, тефтери и други - действие типично за лице, което възнамерява да
отсъства дълго и противоречащо на внезапността на заболяването й, отразено в болничните
листа. Ответникът сигнализирал всички компетентни органи за извършване на
проверки и предприемане на действия съобразно техните правомощия.
В
резултат на това понастоящем: HEJIK отменил болничен лист № Е20197845867 от
06.08.2019 г., издаден за периода от 03.08.2019 г. до 01.09.2019 г.; болничен
лист № Е20197846035 от 03.09.2019 г., издаден за периода от 02.09.2019 г. до
01.10.2019 г. и болничен лист № Е20197846174 от 02.10.2019 г., издаден за
периода от 02.10.2019 г. до 31.10.2019 година. Образувано е ДП за издадени от
ЛКК документи с невярно съдържание.
Неоснователни са твърденията в
исковата молба за нарушение на чл. 193, ал. 1 и ал. 3 от КТ, защото с писмо -
искане от ищцата е изискано да представи писмени обяснения по повод нарушението
неявяване на работа в два поредни дни - 07.11.2019 г. и 08.11.2019 г. без
писмено разрешение от работодателя на подаденото от нея заявление за ползване
на платен годишен отпуск. Дадените писмени обяснения от ищцата са регистрирани
и взети предвид при налагане на
процесното дисциплинарно наказание уволнение.
Неоснователни са твърденията за
нарушение на чл. 194 от КТ, защото, нарушението неявяване на работа в два
поредни дни е открито на 08.11.2019 г., следователно, от тези дати е започнал
да тече предвидения в чл. 194, ал. 1 от КТ двумесечен срок, като до 25.11.2019
г. са изтекли 18 дни от срока. Процесната заповед за дисциплинарно уволнение №
РД-11/01 е издадена на 10.01.2020 г. - на 19-я ден от срока по чл. 194, ал.1.
във вр. с ал. 3 от КТ, то на основание същите разпоредби следва да се приеме,
че заповедта е издадена в срока по чл. 194 от КТ.
Неоснователни са твърденията в
исковата молба за нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КТ, защото към
датата на уволнението на ищцата Е НАЛИЦЕ изискуемото се от чл. 333, ал. 1, т. 2
и т. 4 от КТ разрешение на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Монтана за
извършеното уволнение на ищцата, както и изискуемото се от чл. 333, ал. 2 от КТ
мнение на ТЕЛК.
Намира по изложените съображения предявените искове за неоснователни и моли
съда да гои отхвърли. Претендира заплащане на направените в производството
разноски.
Съдът намира за допустими претендираните от ищеца права. Налице е редовна
активна и пасивна легитимация, правен интерес от предявените искове. Правата по
последните не са преклудирани.
При реализиране на правата си в производството страните следва да имат
предвид следното : доказателствената тежест
по отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се носи от ответника.
Следва да бъде доказана законосъобразността на уволнението – заповедта да е
издадена от компетентно лице; да съдържа изискващите се от закона реквизити; да
е спазена процедурата по уволнението и връчването на заповедта, да са настъпили
визираните в последната основания, предпоставящи сочената хипотеза на уволнение
и т.н. Следва да се има предвид и обстоятелството, че когато не е спазена
процедурата по уволнение, съдът не разглежда дали по същество са настъпили
обстоятелствата, обуславящи прекратяване на трудовото правоотношение. Искът по
чл.344, ал.1, т.2 от КТ е обусловен от иска за признаване уволнението за
незаконно. Следва да бъде установено от работодателя дали не са настъпили
обстоятелства, при които да е налице пречка за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност. Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ е
осъдителен и уважаването му е обусловено на първо място от основателността на
предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ. В тежест на ищеца е да установи, че в
резултат на незаконното уволнение е останал без работа или че е заел по –
нископлатена такава; периода на оставането си без работа и размера на
претендираното обезщетение.
Допустими са всички доказателствени
средства, предвидени в ГПК.
Всяка от страните дължи доказване на
положителните за нея твърдения.
Представените писмени доказателства,
като относими към спора, следва да бъдат приети.
Страните, съгласно разпоредбата на чл.312, ал.2 от ГПК имат възможност в
едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото, както и да предприемат необходимите процесуални действия за събиране
на указаните относими доказателства. Ако не се възползват от дадената им
възможност, то последиците съгласно чл.313 от ГПК се свързват с преклудиране на
възможността да сторят това на по – късен етап, освен ако не докажат, че
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Във въззивното
производство страните няма да могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и
да представят доказателства, които са могли да посочат и да представят пред
настоящата инстанция (чл.266 от ГПК).
Страните не са направили доказателствени искания, свързани с внасяне на
разноски за събиране на доказателства, поради което и съдът не следва да
определя срок и размер на разноски.
Разноските в производството и държавните такси се присъждат в тежест
на страната, която с поведението си е
дала повод за завеждане на делото. В конкретния ищецът е освободена от такси и разноски по производството. Същият дължи разноски, направени от ответната страна в случай на неуспешно
провеждане на производството. Страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските, най – късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. (чл.80 от ГПК).
Съдът
приканва страните към спогодба. Този начин на доброволно уреждане на спора има
предимство, тъй като ще освободи страните от част от държавните такси и от
разноските в производството, както и ще способства за запазване на толерантност
в отношенията помежду им.
Водим от гореизложеното,
съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА
представените с исковата молба писмени доказателства: Копие от Заповед №
РД-11/01 от 10.01.2020г. и Заповед № РД-15/02 от 10.01.2020г. на РДГ-Берковица,
КАКТО и ПРЕДСТАВЕНИТЕ с ОТГОВОРА: Заповед № РД-15/2 от 10.01.2020 г. на
директора на РДГ - Берковица за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата, ведно с 2 броя справки - неразделна част от заповедта, всички връчени
на ищцата на 10.01.2020 г., Заповед № РД-11/01 от 10.01.2020 г. на директора на
РДГ - Берковица за налагане на наказание „Дисциплинарно уволнение" на
ищцата, връчена на ищцата на 10.01.2020 г.; Обяснение от ищцата вх.№ РДГ
01-5412 от 13.11.2019 г. по описа на РДГ - Берковица, ведно с приложените към
него документи; Писмо-искане по чл. 193, ал. 1 от КТ с изх.№ РДГ 01-5352 от
11.11.2019 г. на директора на РДГ - Берковица, връчено на ищцата на 11.11.2019
г.; Писмено уведомление от Нина Гиздова - Главен счетоводител в РДГ - Берковица
до директора на РДГ - Берковица с изх.№ РДГ 01-5333 от 08.11.2019 г.; Протокол
от 07.11.2019 г. за неявяване на работа; Протокол от 08.11.2019 г. за неявяване
на работа; Заявление от ищцата с рег.№ РДГ 01-5316 от 06.11.2019 г. за ползване
на платен годишен отпуск на 07.11.2019 г. и 08.11.2019 г., съдържащо резолюция
на директора на РДГ - Берковица „Неразрешавам "; Писмо - искане по чл.
193, ал. 1 от КТ с изх.№ РДГ 01-5298 от 05.11.2019 г. на директора на РДГ -
Берковица, връчено на ищцата на 06.11.2019 г.; Заповед № РД-11/01 от 12.11.2019
г. на директора на РДГ - Берковица за налагане на дисциплинарно наказание
„Забележка" на ищцата, връчена на ищцата на 12.11.2019 г.; Доклад от Нина
Гиздова - Главен счетоводител в РДГ - Берковица до директора на РДГ - Берковица
с изх.№ РДГ 01-5297 от 05.11.2019 г.; Протокол от 01.11.2019 г. за неявяване на
работа; Заявление от ищцата с рег.№ РДГ 01-5209 от 01.11.2019 г. за ползване на
платен годишен отпуск на 01.11.2019 г., съдържащо резолюция на директора на РДГ
- Берковица „ Не разрешавам "; Обяснение от ищцата вх.№ РДГ 01-5315 от
06.11.2019 г. по описа на РДГ – Берковица; Експертно решение № 36 от заседание
№ 4 от 05.12.2019 г. на HEJIK за отмяна на болничен лист№ Е20197846174 от
02.10.2019 г., издаден за периода от 02.10.2019 г. до 31.10.2019 г.; Болничен
лист № Е20197846174 от 02.10.2019 г., издаден за периода от 02.10.2019 г. до
31.10.2019 г.; Експертно решение № 34 от заседание № 4 от 05.12.2019 г. на
HEJIK за отмяна на болничен лист № Е20197846035 от 03.09.2019 г., издаден за
периода от 02.09.2019 г. до 01.10.2019 г.; Болничен лист № Е20197846035 от
03.09.2019 г., издаден за периода от 02.09.2019 г. до 01.10.2019 г.; Експертно
решение № 33 от заседание № 4 от 05.12.2019 г. на HEJIK за отмяна на болничен
лист № Е20197845867 от 06.08.2019 г., издаден за периода от 03.08.2019 г. до
01.09.2019 г.; Болничен лист № Е20197845867 от 06.08.2019 г., издаден за
периода от 03.08.2019 г. до 01.09.2019 г.;Болничен лист № Е20197845706 от
09.07.2019 г., издаден за периода от 04.07.2019 г. до 02.08.2019 г.;Болничен
лист № Е20196664865 от 03.06.2019 г., издаден за периода от 29.05.2019 г. до
03.07.2019 г.; Писмо на Районна прокуратура - Берковица с изх.№1326 от
17.01.2020 г.; Заявление от ищцата до директора на РДГ - Берковица с рег.№ РДГ
01-5509 от 19.11.2019 г. за ползване на платен годишен отпуск за
ДОПУСКА свидетели при режим на
довеждане, в полза на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи ЛТД
на ищцата до 28.05.2020 година.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за
доклад по делото.
ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок, в който
страните могат да вземат становище.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание с
призоваване на страните за 02.06.2020 година от 10.00 часа.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги
НАПЪТВА към медиациа или друг способ за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните възможността в
едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото.
УКАЗВА на страните, че неизпълнението
на дадените от съда указания има за последица преклудиране на възможността да
сторят това на по – късен етап, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
На страните да се връчи препис от настоящото
разпореждане и доклада по делото. На ищеца и копие от отговора и представените
писмени доказателства.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :