РЕШЕНИЕ
№ 10819
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110102327 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД от А. Г. А.
срещу „К.Й.“ ООД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен
заем №736660/05.09.2022 г. и заплащане на сумата 133,63 лева (след допуснато изменение
на иска по чл. 214, вр. чл. 232 от ГПК), представляваща недължимо платена сума по
договора – сбор от 112,19 лв. – неустойка по чл. 8 от договора, и 21,44 лв. – възнаградителна
лихва, ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й
изплащане.
В искова молба и по реда на чл. 145 от ГПК са изложени фактически твърдения, че
страните по спора са сключили договора за заем, съгласно който в чл.8, във вр. чл. 6 от
договора, е предвидена неустойка в размер на сумата 335,44 лв. Ищецът е сторил плащания
по кредита на 07.09.2022 г. -200 лв. и на 08.09.2022 г.-435,28 лв., с които изцяло е погасил
предсрочно заема. Излагат подробни съображения за нищожност и неравноправност на
неустоечната клауза, вкл. на целия договор за кредит. Намира, че ответникът има право само
на възнаградителна лихва до датата на предсрочното погасяване на кредита. Предвид това
счита, че платеното е без правно основание и подлежи на връщане. Претендира съдебни
разноски.
Ответникът оспорва иска за прогласяване на нищожност по съображения, че клаузата
е уговорена при условията на договорна свобода, същата има обезпечителна и санкционна
функция, не е включена в ГПР, както и че договорът за потребителски кредит съответства
на нормативната уредба.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и от съдебна счетоводна експертиза, в т.ч. и източниците за
изследването на вещото лице, които неоспорени от страните, преценено по реда на чл. 202
от ГПК, съдът приема, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
1
№736660/05.09.2022 г. с предмет заемна сума 500 лв., която ищецът, като заемополучател,
трябва да върне на ответника, като заемател, на 27 вноски, с дата на първо плащане -
12.09.2022 г., и последна падежна дата - 13.03.2023 г. ССчЕ изяснява, че заемните средства
са усвоени, дължимите суми по договора са главница – 500 лв., 55,56 лв. – договорна
/възнаградителна лихва/, и 335,44 лв. – неустойка, които е уговорено да се заплащат
разсрочено, съобразно погасителния план за връщане на кредита. Ищецът е заплатил на
ответника сумата общо 635,28 лв. – 200 лв. на 07.09.2022 г. и 435,28 лв. на 08.09.2022 г.,
които заемодателят е отнесъл при първото плащане за погасяване на редовна лихва -23,09
лв., главница -102,39 лв. и неустойка по чл. 8 от договора -74,52 лв., а при второто плащане
за главница -397,61 лв. и неустойка чл. 8 от договора -37,67 лв.
Не се спори, че според чл. 8 от договора, ако в тридневен срок от подписване на
договора потребителят не предостави на заемодателя обезпечение по чл. 6 от договора или
не отговаря на изискванията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т. 4 от ОУ, заемополучателя
(заемател) дължи неустойка сумата 335,44 лв., която заплаща разсрочено заедно с месечната
вноска за главница и лихва по погасителния план. С чл.6 страните се уговарят изпълнението
на длъжника по договора да бъде обезпечено с гарант, отговарящ на условията по
чл.10,ал.2,т.1 от ОУ, и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя –
ипотека, залог, и двете при условията на чл.10,ал.2, т.3 от ОУ, банкова гаранция, съгласно
чл.10,ал.2,т.4 от ОУ, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Установява се, че поради
неизпълнение на заемополучателя на уговорката по чл. 6 от договора, на осн. чл. 8
неустоечното вземане е начислено от кредитора и включено в погасителния план за
плащане за срока на договора.
Изложеното налага извод от правна страна, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, съгласно чл. 9
от ЗПК. Ищецът има качеството „потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП, като физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. Не може да се приеме, че чл. 8 от договора за заем
касае доброволен и информиран избор на потребителя за предоставяне на т.нар.
обезпечение по чл. 6, респ. за начисляване на неустойка. От начина на уговаряне на
задължението на потребителя следва да се счита, че т.нар. предоставяне на обезпечение на
договора е при условия- обективно неизпълними за посочения срок от всеки средно
информиран потребител на финансови услуги, които същевременно зависят изключително
от преценката на кредитодателя, с оглед необходимостта да одобри представеното
обезпечение. Клаузата на чл. 8, вр. чл. 6 от договора е уговорена изцяло в противоречие с чл.
16 от ЗПК, тъй като чрез нея кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата
професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава не
изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната
преценка за кредитиране. В този смисъл съдът приема, че чрез неиното предвиждане в
договора се заобикаля ограничението по чл. 33 от ЗПК, което обуславя неината
недействителност, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, във вр. чл.26, ал.4, вр. ал.1 от ЗЗД. Не се
установява вземането за неустойка да е включено към ГПР, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4
от ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В случая ГПР е уговорен без
неустойката, а това е незаконосъобразно, доколкото нейното начисляване е пряко
обусловено от наличието на заемното правоотношение, поради което се явява общ разход по
кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Освен това, стойността на самата клауза е над пет
пъти размера на законната лихва и се явява нищожна, на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК
поради противоречието й с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В допълнение на изложеното съдът приема,
че уговорката е неравноправна, на осн. чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП, доколкото с оглед срока на
договора, размерът на неустойката е необосновано висок -повече от половината от
главницата, а като такава и нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗПК. Ето защо съдът счита, че
оспорената клауза на чл. 8 от Договор за паричен заем №736660/05.09.2022 г. е
недействителна и се явява основателна исковата претенция по чл. 21, във вр. чл. 16 и чл. 19,
2
ал. 5 от ЗПК, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът доказа наличието на имуществено разместване между страните и че не е бил
налице годен юридически факт за възникване на правото на парично вземане на ответника
по чл. 8 от договора. Тъй като клаузата, по която е престирал е недействителна, платеното от
ищеца за неустойка подлежи на реституция, и подлежи на уважение осъдителната претенция
по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД. Следва да се отчете, че заемополучателят е погасил предсрочно
кредита, с което отпада занапред действието на погасителния план, доколкото страните са
уговорили заемът да се връща на вноски (вж. ТР №3/2019 г. на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1
от ЗПК, потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично
задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той има право на намаляване на
общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за
оставащата част от срока на договора. Предвид това и изчисленията на вещото лице по
ССчЕ за размера на възнаградителна лихва за срока за ползване на заемните средства и
установения действителен дълг на ищеца към датата на предсрочно погасяване на кредита,
който се формира от сумата 500 лв. за главница и сумата 01,65 лв. за възнаградителна лихва,
изчислена съразмерно на времето, през което кредиторът е лишен от заемните средства,
платеното над сумата 501,65 лв. или 133,63 лв., отнесено за неустойка по чл. 8 от договора –
112,19 лв. и за възнаградителна лихва 21,44 лв., е недължимо. Ответникът не доказа до края
на съдебно дирене основание, на което да задържи полученото или че е върнал тези суми.
Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се
дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на искова молба-
16.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
съдебни разноски за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице и на адвокат.
Ответникът в молба-становище за о.с.з. навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което
съдът счита за основателно. Предвид защитавания материален интерес, фактическата и
правна сложност на спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да
бъдат извършени от адвоката, на осн. чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ и като съобрази
разясненията с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., ВКС, ІІ т. о., съдът
приема, че необходима и разумна разноска се явява сумата 400 лв.; или общо дължимите от
ответника разноски възлизат на сумата 797,20 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от А. Г. А., с ЕГН:**********, с адрес:
********, срещу „К.Й.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
**********, иск по чл. 21, във вр. чл. 16 и чл. 19, ал. 5 от ЗПК, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 143,
ал.2, т. 5 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД, на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен
заем №736660/05.09.2022 г.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на А. Г. А., с ЕГН:**********, с адрес: ********, на основание чл.
55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, сумата 133,63 лева, представляваща сбор от 112,19 лв. – неустойка по
чл. 8 от Договор за паричен заем №736660/05.09.2022 г., и 21,44 лв. – възнаградителна лихва
по Договор за паричен заем №736660/05.09.2022 г., платена при начална липса на
основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2023 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на А. Г. А., с ЕГН:**********, с адрес: ********, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата 797,20 лева– съдебни разноски.
3
Присъдените суми в полза на А. Г. А. могат да бъдат платени от „К.Й.“ ООД по
банкова сметка №IBAN:***********, с титуляр С. Б..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4