РЕШЕНИЕ
№ 1207
гр. Бургас, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501516 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „ЕОС Матрикс“
– ЕООД – гр. София – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Папазова, срещу
Решение №1143/01.06.22г., постановено по гр.д.№40/2022 г. по описа на БРС в частта, с
което е отхвърлен иска на въззивника за приемане за установено по отношение на Т. И. И.,
че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, над сумата от 344,17 лева до претендирания размер
от 1425 лева главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение
от 24.04.2012г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, като вземането на банката е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 31.01.2018 г., както и над сумата от 99,61 лева,
до претендиранния размер от 433.87 лева, представляваща лихва за забава, дължима за
периода от 26.08.2018 г. до 03.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 03.11.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
3160/05.11.2021г. по ч. гр. д. № 7793/2021г. на БсРС.
Въззивникът претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване
на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Оспорва извода на съда че падежиралите
до 03.11.2016г. вноски са погасени по давност, отчитайки и чл.3, т.1 ЗМДВИП, като намира, че
процесните задължения нямат характер на периодични, съгл. ТР №5/21.01.22г. по т.д.№5/19г. В
тази насока посочва и цитира и друга съдебна практика. Обосновава извод, че към 15.04.2017г. е
настъпила окончателната изискуемост за кредита, като за погасяването му е необходимо да е
изтекъл 5-годишен давностен срок, което не е налице към датата на подаване на заявлението.
Въззиваемият Т. И. И. не представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Не се спори и видно от събраните писмени доказателства, между „Обединена
българска банка“ АД и ответника Т. И. И., е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 24.04.2012г., съгласно който банката – кредитор е
предоставила на длъжника паричен заем в размер на 1920 лева за потребителски нужди, а
ответникът се е задължил да върне заемната сума, ведно с начислените лихви в уговорените
в договора срокове. В чл.11 от договора, страните са уговорили краен срок за погасяване на
кредита - 15.04.2017г., като погасяването следва да се извърши на 60 месечни анюитетни
вноски с падеж 15-то число в размер на 47,83 лева, посочени като брой и размер в
погасителния план, приложен по делото.
Не се спори, че с договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г.,
кредиторът „Обединена българска банка“ АД прехвърля на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
вземанията си към свои длъжници, произтичащи от договори за кредит, описани в списък –
Приложение 1, в който под номер 44342 фигурира ответникът Т. И. И.. Посочено е, вземане
по договор за кредит № LD1211610715 от 24.04.2012г., с актуален общ размер на дълга към
26.01.2018г. – 2534,22 лева, от която сума 1425 лева – главница, 690,78 лева – лихви и 418,44
– такси и разноски. Представено е потвърждение за извършената цесия на парични
задължения на основание чл.99 от ЗЗД и пълномощно от „Обединена българска банка“ АД в
полза на Адвокатско дружество „И. и Денев“ и други адвокати с правото да уведомят по
смисъла на чл. 99 от ЗЗД всички длъжници за прехвърлянето на вземанията с процесния
договор. Ищецът представя уведомление с изх. №1581/10.03.2021г., отправено до ответника,
съгласно което пълномощникът уведомява длъжника за цесията и уведомление с изх.
№1582/10.03.2021 г., с което ответникът се уведомява, че дължимата по договора за кредит
сума следва да бъде заплатена по сметка на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Уведомленията са
изпратени до ответника с писмо с известие за доставяне, до посочения в договора адрес,
като видно от отбелязването то е получено от майката на ответника на 11.03.2021.
За вземанията е подадено заявление по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
7793/2021г. по описа на БРС. По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с №3160/05.11.2021г., за сумата от 1425 лева главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
03.11.2021 г. до изплащане на сумата, и сумата от 1109,22 лева – лихва за забава за периода
от 15.09.2013 г. до 03.11.2021г. Против заповедта е постъпило писмено възражение в срока
по чл.414, ал.2 от ГПК от длъжника, в което прави възражение за изтекла погасителна
давност и че не е уведомен за цесията.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе
предвид твърденията на страните, представените доказателства и като съобрази закона
намира, че същото е частично неправилно и незаконосъобразно.
Въпреки обстоятелството, че ответникът не е представил по делото отговор на
исковата молба (такъв не е представен и на въззивната жалба – бел. съдия – докладчик),
първоинстанционният съд е разгледал и уважил направеното от длъжника във възражението
по чл.414 ГПК възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Въззивната
инстанция намира това възражение за неоснователно. Съдът споделя аргументите, изложени
в преобладаващата практика на ВКС и в частност – в Решение №38 от 26.03.2019 г. на ВКС
по т. д. № 1157/2018 г., II т. о., ТК, и в Решение №50173 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д.
№4674/2021 г., III г. о., ГК, според което „началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски
по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна
изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита“. Аргументи в тази
връзка могат да се черпят и от Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д. №
5/2019 г., ОСГТК, според което „при уговорено погасяване на главното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД
започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на
предсрочна изискуемост“.
В договора за кредит страните са уговорили краен срок за плащане на дълга.
Разсрочване изпълнението на задължението по договора за кредит се извършва от кредитора
изцяло в полза на длъжника, но крайният падеж остава този на последната погасителна
вноска, освен ако кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на цялото задължение. Ето
2
защо погасителна давност по отношение на задължението, в т.ч. и за вноските с настъпил
падеж, започва да тече от датата на последната погасителна вноска съобразно уговорения
погасителен план, която в случая е 15.04.2017г. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на
03.11.21г. – преди изтичане на 5 годишния срок. Ето защо, искът следва да бъде изцяло
уважен.
Първоинстанционното решение в частта, с което искът е отхвърлен над сумата от
344.17 лева – главница, до пълния предявен размер от 1425 лева и иска за лихва за забава
над уважения размер от 99.61 лева, до пълния предявен размер от 433,87 лева, за периода от
15.09.2013г. до 25.08.2018г. следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде
постановено друго, с което искът следва да бъде уважен.
В полза на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените съдебно –
деловодни разноски, в размер на 157 лева – държавни такси в заповедното и двете
инстанции на исковото производство. Първоинстанционният съд е присъдил 25.54 лева;
въззивната инстанция следва да присъди още 131.46 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1143/01.06.22г., постановено по гр.д.№40/2022 г. по описа на
БРС, В ЧАСТТА , с което искът е отхвърлен над сумата от 344.17 лева – главница, до
пълния предявен размер от 1425 лева и иска за лихва за забава над уважения размер от 99.61
лева, до пълния предявен размер от 433,87 лева, за периода от 15.09.2013г. до 25.08.2018г. И
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. И., ЕГН **********, адрес:
*** , че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
управление гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул. ”Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6, представляван от управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова, сума
от 1080.83 лева, представляващи разликата между присъдените от БОС 1442 лева и
присъдените от БРС 344.17 лева - главница по договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 24.04.2012г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, като
вземането на банката е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 31.01.2018 г.; сума от
334.26 лева – разликата между присъдените от БОС 433.87 лева и присъдените от БРС 99.61
лева - представляваща лихва за забава, дължима за периода от 15.09.2013г. до 25.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
ГПК – 03.11.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 3160/05.11.2021г. по ч. гр. д. № 7793/2021г. на БРС.
ОСЪЖДА Т. И. И., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, район „Витоша”,
ж.к.”Малинова долина”, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представляван от управителя
Райна Иванова Миткова-Тодорова, сума от 131.46 лева - съдебно-деловодни разноски в
настоящото и заповедното производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3