№ 2277
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110218104 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-023584 от
18.11.2021 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на А.А. У., с ЕГН **********, за
нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП , е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че при
издаването на НО е допуснато нарушение на процесуалния и на материалния
закон. Сочи се, че издателят му е некомпетентен. Твърди се, че не е налице
обективиран отказ от страна на жалбоподателя да бъде тестван. Оспорва се
установената от АНО фактическа обстановка. Иска се отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а за него се явява
процесуален представител в лицето на адвокат П.. Същата пледира за отмяна
на наказателното постановление, като поддържа аргументите в жалбата.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 08.11.2021 г., около 08:55 ч., жалбоподателят А.У. управлявал лек
автомобил „Ситроен” с рег. № СВ **** ВМ, движейки се в гр. София, по ул.
Проф. Иван Странски“, с посока на движение от ул. „Борис Стефанов“ към
ул. „Академик Стефан Младенов“. В близост до блок 62 на посочената улица,
на същия бил подаден сигнал със стоп палка от служители на ОПП СДВР да
спре за проверка.
Водачът У. се подчинил на подадения сигнал и спрял. При
осъществената проверка полицейските служители решили да проверят същия
дали не е употребил наркотични вещества, като му обяснили, че за тази цел
следва да се направи тест с устройство „drug test 5000”. Полицейските
служители разяснили на водача, че може и да откаже да даде проба, като това
зависи от неговата воля. А.У. решил да откаже да бъде тестван, поради което
на същия бил издаден талон за медицинско изследване с № 107259/08.11.2021
г., в 09:30 часа на посочената дата, съгласно който лицето е следвало до 40
минути да се яви във ВМА (Военно медицинска академия), за да даде проби
за изследване на наличието на наркотични вещества в кръвта и урината му.
Жалбоподателят обаче не се явил в уречения час в лечебното заведение и не
дал проби за изследване.
Служителят на ОПП СДВР, свидетелят С.С., съставил АУАН на А.У., с
който ангажирал отговорността на водача за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2
от ЗДвП, който бил връчен на водача срещу подпис в момента на съставянето
му.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 21-4332-023584 от
18.11.2021 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на А.А. У., с ЕГН **********, за
нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП , е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели С.С., А.К., С.И. и А.Н., както
и въз основа на писмените доказателства, приети и приобщени към
2
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на
свидетелите полицейски служители – С.С. и А.К.. Тези двама свидетели са
възприели изцяло поведението на водача. Безспорно е установено по делото,
че те са го спрели за проверка. Освен това, те са възприели и отказа на лицето
да бъде тествано за наркотични вещества на мястото, където е осъществена
проверката. В този смисъл, съдът намира, че тези свидетели имат пълен
поглед над случилите се събития в процесния ден. Освен това,
обстоятелството, че е обективиран отказ от жалбоподателя е потвърдено и от
свидетелите И. и Н..
Колкото до показанията на И. и Н., съдът намира, че тези двама
свидетели също заявяват, че са възприели водача У. да отказва да се подложи
на тестване за наличие на наркотични вещества. Независимо от причините за
това, съдът намира, че свидетелите са възприели този отказ и той е безспорно
установен.
Освен това, съдът намира, че от показанията на тези свидетели може да
се заключи, че полицейските служители са обяснили подробно на
проверявания водач какви са възможностите, т.е. че има и право да откаже
тестване и какви са последиците от това. Т.е. налице е пълно и добросъвестно
изпълнение на професионалните задължения на полицейските служители,
които са разяснили напълно възможностите пред проверявания водач и са го
уведомили за последиците от решението му в единия или в другия случай.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото
същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице
никакви противоречия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира
3
възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията на ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на
нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно
достатъчно, за безспорното му установяване.
Тук е мястото да се посочи, че нарушението е описано по пълен и
достатъчен начин, за да може наказаният субект да разбере в извършването на
какви действия е обвинен и защо е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Налице са и писмени
доказателства за компетентността на актосъставителя и издателя на
наказателното постановление, поради което съдът намира, че възраженията в
жалбата в този аспект са изцяло голословни и ненамиращи опора в
доказателствения материал.
Най-напред, съдът намира, че е абсолютно доказано по делото, че именно
жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало процесния автомобил
„Ситроен“. Изясняването на този въпрос има ключово значение за правилното
решаване на делото, но така или иначе – той не е спорен.
Съдебният състав намира, че фактическата обстановка в НП е установена
по безспорен начин и след правилно анализиране на фактическите
обстоятелства от АНО, като възраженията в жалбата за неправилно
установени факти, са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000
лв.“. Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е
наказал жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП. Безспорно е установено, че е налице отказ от жалбоподателя да бъде
тестван с техническо средство за установяване както на употреба на
наркотични вещества. Обстоятелството, че е издаден талон за медицинско
изследване и че в последствие не е дадена кръвна проба, в случая е
ирелевантно, тъй като нормата на чл. 174, ал. 3 предвижда няколко
4
фактически състава на нарушения, при условията на алтернативност – отказ
за установяване с техническо средство тип Дрегер за наличие на алкохол,
алтернативно – на упойващи вещества, както и отказ за даване на кръвна
проба за излседване на концентрация на алкохол в кръвта.
Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква
определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента
на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени
няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи
качеството „водач“, някои от които свързани със задължението им да бъдат
проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във
връзка с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата
предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на
проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани
могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и
концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Нарушението е на просто, формално извършване, като законът не
изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушението е довършено с
настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на
проверката.
От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината
пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества, е съзнавал, че извършва нарушение на
ЗДВП, съгласил се е с последиците на противоправното си поведение и пряко
ги е целял.
Наказанията, предвидени от закона за това нарушение, са в точно
установен размер, поради което за съда не съществува възможност да
ревизира същите като ги намали.
При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено, защото е
правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-023584 от 18.11.2021 г.,
издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, на А.А. У., с ЕГН **********, за
нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6