№ 479
гр. В., 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110200418 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Маршал-2020” ЕООД, срещу Наказателно постановление №03-
013896/11.08.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., с
което на дружеството е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1500 лева, за нарушение разпоредбата на чл.63, ал.1,
вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда. В жалбата си до съда въззизника посочва, че
постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не извършено
вмененото му нарушение. Моли съдът да го отмени НП.
В съдебното заседание въззивника, редовно призован, представлява се
от адвокат Т., редовно упълномощена и приета от съда, поддържа изложеното
в жалбата.
За въззиваемата страна, редовно призовани, представляват се от юрист
консулт Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди, оспорва
жалбата.
След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 05.07.2021г., при извършена проверка в търговски обект –детски
атракцион, находящ се в гр.В., ж.к.М. до блок 46, стопанисван от въззивната
1
страна, инспектори при Дирекция „ИТ” – гр.В., сред които св.Г. установили,
че лицето В. П. осъществява трудови функции в обекта, без да има сключен
трудов договор по чл.62, ал.1 и 2 от КТ.
Поради това на жалбоподателя е бил съставен АУАН, който бил
предявен и подписан от управителя на дружеството. Възражения постъпили
по реда на чл.44 от ЗАНН, били надлежно разгледани от АНО, но не били
приети. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното от въззивника
наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание имуществена санкция, в размер на 1500,00 лева,
за нарушаване разпоредбата на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелите
Г. и Б., които съда кредитира изцяло, като логични, безпристрастни и
непротиворечиви с останалия доказателствен материал. От свидетелските
показания на Г. става ясно, че извършила проверка на обекта, като възприела
лицето П. да полага труд и поради това и дали да попълни декларация.
Работника сам попълнил декларацията и по свое усмотрение посочил данните
в нея. В хода на проверката на место бил свид.Д. Ц.. Управител или законен
представител на въз.дружество на место не бил установен.
Съдът допусна до разпит в съдебно заседание работника П., която
посочи, че в деня на проверката е полагал труд в детски атракцион, като била
наета на работа от лицето Д.. В попълнената от нея декларация посочила
името на въз.дружество защото го била видяла от касовия бон. При наемането
и на работа от лицето Д. не и посочвал име на фирмата работодател.
Съдът допусна до разпит и свид.Д. Ц., който посочи, че действително в
летния сезон на 2021г. е работил от името на въз.дружество, но без да има
каквито и да е права за това. Търговската си дейност по стопанисване на
детския атракцион извършвал от името на „Маршал-2020“ЕООД с управител
Ш., без да е имал за това пълномощно, а защото считал това за свое право.
Първоначално е работил заедно с управителят на възз.дружество Ш. на
атракциона, като двамата го стопанисвали заедно но от името на
въз.дружество . През 2020г. Ц. изгонил Ш., но продължил да работи от името
на неговото дружество. Не регистрирал свое дружество, а търговската си
дейност извършвал от името на търговско дружество регистрирано на чуждо
2
име. Свидетелят сам сочи, че не еднократно на търговският му обект са били
установявани работници без трудов договор. Свидетелят сочи, че през 2021г.
служители на Икономическа полиция В. са му разяснили, че не следва да
работи от името на въз.дружество, но той е продължил да извършва търговска
дейност без да има права за това. Свид.сочи, че е ползвал касов апарат на
въз.дружество останал на обекта след изгонването на управителят Ш..
Свид.Ц. сочи сам в разпита си пред съда, че е работил незаконно от името на
въз.дружество.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
По същество жалбата е основателна, с оглед обстоятелството, че
административно-наказателното обвинение остана недоказано в съдебното
производство поради следното:
Тежестта на доказване в административно-наказателното производство
лежи върху наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде
НП последният се основава на констатациите в АУАН и последните в
рамките на производството по налагане на административни наказания
приема за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното
производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е
длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. От една
страна изложените възражения в жалбата на жалбоподателя не са доказани по
безспорен начин, но въпреки това не може да се приеме, че е доказано
деянието за което е ангажирана отговорността му за нарушението описано в
НП. Показанията на актосъставителя не помагат в пълен обем изявяването на
фактическата обстановка на извършеното нарушение, като от последните не
може да бъде установено авторството на деянието. По делото не се събраха
доказателства за установяване на всички елементи на трудовото
правоотношение .
Фактите установени в хода на съдебното дирене са били посочени в
хода на адм. проверка, но АНО е счел, че не следва да извършва разследване
по тях.
3
Няма как да се ангажира адм. отговорност на въз.дружество затова, че
свид.Ц. по негово си усмотрение е решил да извършва незаконна дейност от
името на „Маршал-2020“ЕООД, без да е упълномощен за това. Да работи от
името на дружеството лицето е нямало каквито и да е права. В тази посока е
следвало АНО да събере доказателства, още повече, че такива възражения са
били направени още в хода на адм.проверка и същевременно полицията е
извършвала проверка по идентични данни.
В случая не следва да се ангажира адм. отговорност на дружеството
защото свид.Ц. е решил незаконно да работи от името на това търговско
дружество, и то без да спазва каквито и да е законни. Не е еднократно е
наемал лица на работа, като не сключвал с тях трудови договори, то няма и
как да стори това тъй като не е оправомощен от управителят на дружеството.
Недобросъвестното поведение на свид.Ц. не следва да носи негативи за
дружеството, а е следвало АНО да установи фактите посочени още във
възражението и да ангажира отговорността на свид.Ц. за извършеното
нарушение.
От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл.62, ал.1,
във вр. с чл.61, ал.1 КТ е необходимо да се установи, че работникът полага
труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение
(ТПО) - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време,
като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между
страните по ТПО. АНО е приел, че тези елементи са налице в конкретния
случай, въз основа на декларираните от Ташев обстоятелства събраните в
хода на адм. проверка доказателства. Настоящата съдебен състав счита този
извод за неправилен и некореспондиращ с доказателствата по делото.
С оглед разпределянето на доказателствената тежест в процеса всяка
страна е длъжна да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си правни
последици. В случая жалбоподателят не е бил длъжен да доказва отрицателни
факти, а административният орган в производството пред въззивната
инстанция е следвало да докаже, че правоотношението между страните има
характера на трудово. По гореизложените съображения настоящият състав
счита, че такова доказване не е било проведено от АНО, което квалифицира
НП като незаконосъобразни поради неправилно приложение на материалния
закон, понеже с тях е санкционирано неизвършено от въззивното
4
дружеството нарушение на трудовото законодателство.
От казаното по горе, може да се направи обоснован извод, че
съществуването на трудово правоотношение в конкретния случай не е налице.
Поради което няма как да бъде споделено задължението определено от
административнонаказващия орган по отношение на въззивното дружество да
сключи трудов договор с работника преди постъпването му на работа,
задължение произтичащо от разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ. Безспорно
работника П. е престирала работна сила, но това не е било в полза на
въз.дружество, а е било изцяло в полза на свид.Ц.. От него е била наета на
работа. Престирала е труд на обект стопанисван лично от Ц.. Ц. не е имал
правата да наема на работа лица в полза на възз.дружество.
Недобросъвестното поведение на това лице не може да ангажира адм.
отговорност на възз.дружество.
Липсата на извършено допълнително разследване от страна на АНО
препятства установяване на действително нарушената правна норма.
В този смисъл, не е налице и хипотезата по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй
като не е установено по безспорен начин извършването на нарушението и
вината на нарушителя. Поради изложеното съдът намира, че в хода на
съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които по
категоричен и несъмнен начин да установят извършването на
административно нарушение посочено в НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на въззивното дружество, следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения
договор за правна защита и представителство, които следва да бъдат
заплатени от АНО на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че Наказателното постановление
е незаконосъобразно и като такова следва да отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №03-0113896/11.08.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., с което на „Маршал-
2020” ЕООД, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1500 лева за нарушаване разпоредбата на чл.62, ал.1 вр.чл. 1 ал.2 от
КТ, на основание чл.416 ал.5, вр.чл. 414, ал.3 от КТ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ да заплати на „Маршал-
2020” ЕООД сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски
административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6