Решение по дело №1132/2020 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260036  

гр. Несебър, 15.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд, I- ви наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Председател: П.Д.

 

при секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдията Д. НАХД № 1132/2020г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59- 63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от „К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, партер, представлявано от управителя Г.С.Г., срещу Наказателно постановление № 498235- F502406/ 23.01.2020г., издадено от Д.Т.В. на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности ”- Бургас в Централно управление на НАП гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00лева. Наказанието е наложено на дружеството за това, че на 28.07.2019г., в 13.50часа, при извършена проверка на търговски обект – магазин, намиращ се в к.к. „Слънчев бряг - изток”, стопанисван от наказаното дружество, последното не е изпълнило задължението си да съхранява в обекта свидетелство за регистрация  на монтирано и въведено в експлоатация фискалното устройство с ИН на ФУ DT 673560 и ИН на ФП № 02673560 и до края на проверката такъв не е бил представен на проверяващите органи. Наказващият орган е квалифицирал извършеното като деяние по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.   

Недоволен от така наложеното наказание, управителят на дружеството Г.Г. обжалва в законоустановения срок посоченото наказателно постановление. Иска се отмяна на наложеното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е налице маловажен случай. В защита на това си виждане сочи, че досега „К.” ЕООД не е допускало нарушения на данъчното законодателство, не е налице пряко увреждане на фиска. Свидетелството за регистрация било представено лично от управителя в ТД НАП Бургас преди да се състави АУАН, което безспорно доказвало, че документът е издаден преди датата на проверката, а в обекта се намирало старо свидетелство за друго ФУ. При проверката не били констатирани други нарушения. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя. Подадената жалба се поддържа. Управителят изтъква, че е било възможно по служебен път проверяващите да проверят, че изисканите документи са били издадени, а ФУ свързано с НАП. Защитата се допълва и със съображението, че е изтърпяна ПАМ по това нарушение и наложеното наказание се явява несъобразена за извършеното санкция. Иска се отмяна на наложеното наказание.   

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрисконсулт К.Т.. Жалбата се оспорва като неоснователна. Процесуалният представител на АНО счита, че деянието е доказано. Изтъква се, че нарушението е доказано. Според юриск. Т., дружеството е наказано не за нанесена щета на бюджета,  а за непредставяне на свидетелство за ФУ. Оспорва се твърдението, че проверяващите служители са имали възможност и задължение да проверят служебно наличието на документи. Самото представяне на документите не било станало по негова воля, а след указание на проверяващите. Иска се потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски.  

Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, не се представлява.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:         

От фактическа страна:

На 28.07.2019г. свидетелят М.Д.Н., на длъжност инспектор по приходите при ЦУ НАП, заедно с друг служител на управлението, извършили проверка на стационарен обект – магазин за GSM аксесоари, находящ се в к.к. „Слънчев бряг”,  стопанисван от търговеца жалбоподател по делото. При извършената проверка свидетелят установил, че липсва свидетелство за регистрация  на монтирано и въведено в експлоатация фискалното устройство „Datecs DP – 150KL”,  работещо в обекта. На място свидетелят Н. съставил констативен протокол, в който отразил резултата от проверката. Видно от представените писмени доказателства, по време на проверката на място в обекта е присъствал управителя на търговското дружество. В протокола за проверката изрично е записано, че до края на извършената такава не е представено свидетелство за регистрация  на монтирано и въведено в експлоатация фискалното устройство с ИН на ФУ № DT 673560 и ФП № 02673560. В съставения на място документ не са вписани възражения, има изложено обяснение, че паспортът и свидетелство за регистрация на касовия апарат се намирали в другия търговски обект на дружеството и трябвало време да се донесат за проверката. Самата проверка е продължила от 13.50часа до 14.40часа. Свидетелят Н. указал управителят на дружеството или упълномощено лице да се яви на 30.07.2019г. за съставяне на АУАН. В протокола е посочено, че при явяването си на 30.07.2019г. паспортът и свидетелството за регистрация на  ФУ са представени пред проверяващите. На посочената дата в гр. Бургас бил съставен АУАН № F502406/ 30.07.2019г., който предявен и подписан от управителя на дружеството. В акта било записано, че свидетелството се е намирала в другия търговски обект стопанисван от „К.” ЕООД. В законоустановения срок срещу дружеството е било съставено оспореното Наказателно постановление № 498235- F502406/ 23.01.2020г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F502406/ 30.07.2019г., Наказателно постановление № 498235- F502406/ 23.01.2020г., приложените в преписка изх. № ИТ- 00-8081/ 07.10.2020г. и приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства, свидетелските показания на разпитания в хода на съдебното следствие М.Д.Н.. 

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи. При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до засягане правото на защита на наказания, което да е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. 

Разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че при извършената на 28.07.2019г. от служителите на НАП проверка в стационарния обект – магазин за GSM аксесоари, находящ се в к.к. „Слънчев бряг”, стопанисван от търговеца жалбоподател по делото, е било налице работещо ФУ „Datecs DP – 150KL” с ИН на ФУ DT673560 и № на ФП 02673560. При поискване да се представи от проверяващите не е представено свидетелство за регистрация  на монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, което е следвало да се съхранява в обекта – чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. на Министерство на финансите. Посочената разпоредба изрично сочи, че свидетелството за регистрация следва да е налично в обекта, за да бъде представено при проверка от органите на НАП. Самият жалбоподател не оспорва фактите – сочи се, че в действителност има издадено свидетелство, било е  налично, но се е намирал в друг магазин в к.к. „Слънчев бряг”, стопанисван от търговеца. В последствие, при съставяне на АУАН, свидетелството за регистрация е представено на АНО. От събраните по делото доказателства може да се заключи, че от обективна страна е извършено вмененото на търговеца нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. на Министерство на финансите. Наказаното дружество е имало задължение да съхранява в този търговски обект свидетелство за регистрация  на монтирано и въведено в експлоатация фискалното устройство, но не е изпълнило посочената разпоредба, с което е реализирало и деянието, за което е наложено наказанието.

Деянието не представлява маловажен случай. В случая няма предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава по обществена опасност от други сходни нарушения на посочената правна норма. Самото то е с формален характер и не се изисква да е довело до настъпване на вреда за бюджета. Наказващият орган е съобразил това, като е наложил наказание по  чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която норма предвижда имуществена санкция за търговец в размер от 500лева до 2000лева, когато нарушението не е довело до неотчитане на приходи. В случая не се претендира, че има такова нарушение и правилно е определена санкцията наложена на търговеца, която е към минималния посочен в закона размер. Липсата на предходни нарушения на данъчното законодателство, както и това, че по време на проверката на 28.07.2019г. не са констатирани други нарушения от страна на търговеца, не е относима към санкциониране на процесното нарушение.   

 По разноските.   

Административнонаказващият орган е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е заявено искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

         Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 498235- F502406/ 23.01.2020г., издадено от Д.Т.В. - Началника на Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, партер, представлявано от управителя Г.С.Г., е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева /петстотин лева/ за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на Министерство на финансите във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, извършено на 28.07.2019г. в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от управителя Г.С.Г., на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН,  да заплати в полза на НАП- гр.София сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

СЪДИЯ: