№ II- 260184 09
.05.2022г град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесета и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА -КОЧОВСКА
ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
При
секретаря ……….Ст.Вълкова…………………………………….
като
разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1757 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпилата въззивна жалба на ГД “Пожарна безопасност
и защита на населението „- МВР , чрез процесуален представител юрисконсулт
Татяна Стойкова, с адрес на призоваване: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ №
37 против решение №230 от 17.01.2020 год.
, постановено по гр.дело № 7100/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с което
е осъдена дирекцията да заплати на В.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 1163.25 лева-главница,
представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 157 часа, за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2019 г., на
изпълняваната длъжност „пожарникар ” в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението”-Царево при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението”-Бургас, към Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението”-МВР и сумата от 207.81 лева-обезщетение за забавеното
плащане на главницата /мораторна лихва/, за периода от 01.11.2017 г. до
31.07.2019 г., заедно със законната
лихва върху главницата от предявяването на главния иск-23.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението. Дирекцията е осъдена да заплати на В.Д.Д.,
направените по делото разноски, в размер на 400 лева, както и да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски
по делото от 300 лева.
По
делото е постановено и решение № 1339 от 17.06.2020г., с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 230 от 17.01.2020г. по
отношение размера на акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане
на главницата, като вместо сумата от 207,81 лева, да се чете сумата от 82,51 лева.
Жалбата
е подадена в срок- решението е връчено на процесуалния представител на
въззивната дирекция на 27.01.2020г,а жалбата е входирана на 07.02.2020г от
лице, имащо правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1,
т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е допустима.
Обжалваното
решение е оспорено като неправилно поради нарушение на материалния закон и
необосновано. Твърди се, че то е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането
на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени
от Закона за министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ бр.53 от 27 юни 2014
г.).
Намира
за неправилен извода на съда, че за исковия период е действала Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., както и че тя е запазила действието си след
постановяването на решението по адм.дело № 5450/2016г. до приемането на новата
Наредба №8121з-776/29.07.2016г, която е
в сила от 02.08.2016г. Съгласно § 4 от Наредба №8121з-776, се отменя Наредба
№8121з-407 и същата не е била действаща през исковия период.
Неправилно съдът е приел субсидиарно прилагане
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС
№ 4 на МС от 17.01.2007 г. Извършен е
преглед и анализ на нормативната уредба
в потвърждение на твърдението за неприложимост на общата уредба на трудовите
правоотношения към служебните правоотношения на държавните служители, назначени
по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР - държавни служители - полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението, какъвто е и ищецът. Твърди се, че
видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и
работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в
гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г/отм/ и гл. VII, раздел VI
и VII ЗМВР от 2014 г. /Обн. ДВ бр.53 от 27 Юни 2014 г., последно изм. и доп. ДВ
бр.58 от 23 Юли 2019г/. Счита, че анализът на нормативната уредба, действаща и
отменена, налага извод, че изброяването на видовете възнаграждения е изчерпателно, в противен смисъл е
безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без
посочен размер, ако същото се дължи по силата на Кодекса на труда или ЗДСл.
Излишно е и прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в
почивни и празнични дни и време на разположение, ако те се следват от КТ или
ЗДСл. Излишно би било, според въззивника
прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в
почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от КТ
или ЗДСл. Сходно е положението и е отчитането на работното време и
възнаграждението за извънреден труд. Приложението на общите правила по ЗДСл (и
съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.211, ал.7 от ЗМВР-2006 и чл.187, ал.9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на министъра на вътрешните работи издаването на
особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната уредба на видовете
допълнителни възнаграждения и на размера им, не са налице предпоставките за
субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл, и актовете, към които препращат. Освен
това в ЗМВР-2014 е посочено препращане към Кодекса на труда (чл. 39 от Указ №
883 за прилагане на Закона за нормативните актове, обн. ДВ бр. 39 от 1974 г.;
изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.) само в следните норми: чл.142, ал.5; чл.159,
ал.2; чл.175, ал.2; чл. 180, ал.1; чл.188, ал.2; чл.190 и чл.245, ал.2. Но редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези
елементи на служебните правоотношения на служителите, няма.
Мотивите на съда относно едновременното прилагане на
НСОРЗ и Наредба №8121з-407/11.08.2014г. са противоречиви и непоследователни.
Веднъж се твърди, че на ищеца се полага възнаграждение за нощен труд, а след
това с решението ответникът се осъжда да заплати извънреден труд. Счита, че не следва да се
трансформира положения нощен труд в дневен чрез коефициента 1,143, тъй като за
служителите, чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР, нормалната
продължителност на нощния труд е 8 часа. Превръщането на нощните часове в
дневни, съгласно НСОРЗ е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само, ако
работниците работят извън установеното време. Преизчисляването на нощните
часове в дневни по отношение на лицата в МВР би дерогирало нормата на чл.187,
ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния
труд. Сочи, че дори и при прилагане на общите трудови норми, е недопустимо
изчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране
на извънреден труд. Позовава се на съдебна практика в този смисъл, както и на писмена
правна консултация на проф. Васил Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1
във вр.с ал.З от ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР във връзка с
полагане на нощен труд от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен.
Оспорен като неправилен е изводът на съда, че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ поради наличие на
празнота в специалната уредба. Не е налице празнота в правната уредба, а
специална нормативна уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца,
чиито елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба по неговото
прилагане.
Счита,
че има разминаване между исковата претенция и предмета на възложената
съдебно-счетоводна експертиза. В отговора на исковата молба ответникът е
възразил на третия, поставен към
експертизата въпрос, който е неправилно формулиран, защото, при евентуално
преизчисляване на часовете положен нощен труд в дневни не се формират часове
извънреден труд, защото този труд не е положен извън рамките на редовното работно време. Освен
това поставения втори въпрос „...общо колко часа нощен труд е положил ищеца за
целия процесен период?“ не е изпълнен от вещото лице така, както е зададен.
Извършената експертиза сочи колко е общият брой часове, положен от ищеца нощен
труд, без да държи сметка, че той е по- голям от този, който е положен по
графици за дежурства. Счита, че
държавните служители, работещи
на смени полагат три вида нощен
труд – по график в рамките на месечната норма, по график над рамките на
месечната норма и такъв по график при
извънредни ситуации. Сочи, че когато отработените часове не превишават
месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а когато отработените часове са повече
от нормата, то те се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, т.е. това
са два вида нощен труд – положен по график в рамките на месечната норма и
положен по график над месечната норма. Съществува и полагане на труд по
заповед, при наличие на извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден
такъв. Съдебно- счетоводната експертиза не отчита тези обстоятелства и дава
следното заключение: „ищецът е положил общо 1096 часа нощен труд, който преизчислен
с коефициент 1,143 ...”. В платежните ведомости обаче е начислен нощен труд и
от трите групи- положен по график в рамките на месечната норма, положен по
график над месечната норма и положен по заповед. Следователно съдът е приел,
като доказателство СИЕ с манипулативен резултат и така с постановеното решение
съдът е присъдил на ищеца в повече, като не е отчел, че положения нощен труд,
по-скоро част от него, вече е заплатен като извънреден труд.
Моли
да бъде отменено обжалваното решение изцяло и предявените претенции да бъдат
отхвърлени. В случай, че съдът намери същите за основателни, то иска съдът да
вземе предвид, че през периода 01.01.2018г. -17.07.2018г. трудът на работещите
по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан, без превръщане на
нощните часове в дневни, според редакцията на чл.9г от НСОРЗ.
Направено
е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и моли да се намали
до еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Претендира разноски.
По
делото е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Билянова, процесуален представител
на ищеца В.Д.Д.. В него жалбата е оспорена като неоснователна, а решението
счита за правилно и обосновано. Отново е направен анализ на действащата
нормативна уредба, касаеща настоящия спор, като се поддържа становището, че в
специалната уредба не съществува методология, превръщаща нощните часове в
дневни с коефициент, което въззиваемият счита за празнота в уредбата, налагаща
субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ.Счита, че по отношение на ищеца, като
държавен служител, намира приложение и ЗДСл, и по-конкретно чл.67, ал.3 от
него, съобразно който допълнителните възнаграждения на държавните служители не
могат да бъдат по –ниски по размер от определените в трудовото законодателство.Възнаграждението
за нощен труд в размер на 0,25лв на държавните служители в МВР е по-ниско от
определеното в трудовото законодателство. Освен това КТ е с по-висок ранг от
ЗМВР и ЗДСл и при наличие на специална уредба на специфични отношения, тя може
да регламентира тези отношения по различен начин, но не по-неблагоприятен от
този по КТ.Сочи, че според чл.9г от НРВПО, отработените часове от
работника в края на периода, за които е
установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ,
без превръщане на нощните часове в дневни. В последствие думите „без превръщане
на нощните часове в дневни“ се заличават, от което следва, че волята на
законодателя е да признае за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни. Независимо, че горното изменение на
НРВПО е направено по време на процесния период, то през целия период е
действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ. Цитира и нормата на чл.9, ал.5 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според която нощните часове труд
също се превръщат в дневни.
Моли да се отхвърли жалбата и да се
потвърди решението на първоинстанционния съд, като се присъдят разноски за
въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР/ в актуалната за исковия период редакция /.
Ищецът
твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на
длъжността „пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Царево към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“- Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР. Работил на 24- часови
смени, отчитани на тримесечие , като е полагал труд и през нощта. Претендира за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 852 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 142 часа извънреден
труд, за периода от 1.07.2017 г. до 31.07.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен
труд в дневен с коефициент 1.143, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното
плащане, както и сумата от 100 лв - лихва за забава
върху главницата за периода от 01.09.2017г до датата на исковата молба.Направено
е увеличение на иска по реда на чл.214 ГПК за главницата -1163,25лв
и намаление на иска за
мораторната лихва за сумата
82,51лв,като е оттеглена претенцията до сумата 100лв.
В отговора на исковата молба ответникът - Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като
неоснователни и недоказани по размер. Посочил е, че положеният от ищеца
извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е бил надлежно
начислен и своевременно заплатен по правилата на действащата през процесния период Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016г. на
министъра на МВР. Нормативната база изчерпателно урежда основанията и редът за изплащане
на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, не намира
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
издадена на основание КТ, понеже съгласно §1, т.2 от ЗР на кодекса същата се
прилага само за работници и служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/,
какъвто не е бил ищецът през процесния период. Развити са подробни съображения
относно нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители, чийто правоотношения се регламентират от ЗМВР, която е 8 часа, за
разлика от нормалната продължителност на работното време през нощта за
работниците по трудово правоотношение, която е 7 часа.Това означава, че
съотношението между нормалната
продължителност на работното време през деня и през нощта е 1, за разлика от
трудовите правоотношения, където е 1,143.За държавните служители по чл.143,
ал.1, т.1 ЗМВР не е предвидена трансформация на нощния труд в дневен ,а само допълнително заплащане от 0,25лв на час
нощен труд.ЗМВР прави разграничение
между извънреден и нощен труд,като извънреден е трудът, положен извън
работното време.Полагането на нощен труд, когато е в рамките на
установеното работно време, не е
извънреден труд и неговата
продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен труд с коефициент / в
случая 1/, а се заплаща като нощен труд.При умножаването на часовете нощен труд
с коефициент 1 не се явяват допълнителни часове за заплащане. Счита, че дори
преизчислението по реда на КТ и НСОРЗ не води до извънреден труд, а до
задължение за заплащане на нощен труд. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявения иск ,като е изложил мотиви ,че е налице колизия между нормите
на чл.179,ал.2 и чл.188,ал.2 ЗМВР ,като последната не е приложена в процесното
правоотношение.Тя предвижда ,че държавните служители ,които полагат труд през
нощта се ползват със специална закрила по КТ. Тя предвижда право на държавните
служители от системата на МВР да получават възнаграждение при условията на
КТ.Съобразно разпоредбата на чл.15,ал. 3 ЗНА, ако наредба противоречи на
нормативен акт от по-висока степен, се прилага по-високият по степен
акт.Посочените от ответника наредби на
министъра на вътрешните работи за
определяне на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд определят
по-ниска стойност от предвидената в КТ.Поради това процесното допълнително възнаграждение следва
да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника. Бургаският окръжен съд намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Безспорно е по делото,че ищецът е
служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР,като през процесния период е
заемал длъжността „пожарникар“ в Районна служба “Пожарна безопасност и защита
на население“ –Царево към РД “Пожарна безопасност и защита на
населението“-Бургас.Безспорно е също така,че за периода от 01.07.2017г до 31.07.2019г
той е полагал труд на 24-часови смени по
график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа ,като нощният труд е 1096 часа /в този смисъл заключението на
вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало
заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент
1,143, той възлиза на 1253 часа.Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 157 часа, той не
е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след
преизчислението, е в размер на 1163,25лв.
Основното възражение във
въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма
непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение
е, че не са налице предпоставките по
чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на
положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира
извънреден нощен труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, в редакцията преди
изменението с ДВ бр.60 от 2020г/.Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-часови
смени- сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР в редакцията преди изменението с
ДВ бр.60 от 2020г /. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие –за служителите ,работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение
върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР в
редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г/. Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се
полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено ,че
извънреден е трудът ,който се полага от държавния служител, извън установеното
за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед
на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице препращане
към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката
дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната
продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество държавен
служител –полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3
МВР, в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г, е предвидил, че при
работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази разпоредба сочи,че
посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите, но не и че това
нормалната продължителност на работното време през нощта.Това е така ,тъй като
законодателят е използвал термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. Аргумент в подкрепа на това е , че след изменението
на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече нормативно е определена нормалната
продължителност на работното време през нощта на 8 часа. Ето защо съдът не споделя тезата на въззивника ,че нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители
–полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното
работно време, а счита, че в ЗМВР/ до изменението му през 2020г/ не е фиксирана
такава нормална продължителност на работното
време през нощта. За процесния период са действали две наредби на
министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., като само
наредбата, действала в предходен период- от 2014г съдържа правило, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, като полученото число се събира с общия брой отработени часове през
отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на
работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ , ЗМВР или ЗДСл,а е
предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по
трудови правоотношения това става чрез
НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/.
Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се полага нощен труд, сборът от работните
часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда
отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който
е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.Нормата на чл.9г от НРВПО е
в сила от 01.01.2018г ,но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това
съдържание от 2007г, когато е
приета и не следва да се изключва от
приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като
според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на
нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР ,с изключение на наредбата от
2014г, не съдържат регламентация ,аналогична на тази в подзаконовите нормативни
актове, издадени по КТ и по –конкретно НСОРЗ.С оглед на коментираната по-горе
липса на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време
през нощта за държавните служители, вкл.и тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то
настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат
разпоредбите,които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта-чл.46,ал.2 ЗНА.В случая става дума за непълнота, а не за празнота на
законов акт, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за нормативните актове. След
като е безспорно ,че полицейските
служители са държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се
приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има
служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като
тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и
общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.Обратното
би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а
също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон
за държавния служител /подобно на пар.1а-нов
–ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.Чл.50а, ал.2 от ЗДСл
също препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд.При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на
работното време през нощта за полицейските служители, следва да се приеме за
такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица.В
цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното
време.Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична
уредба в наредбите ,издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието
на непълнота на уредбата, следва да намери приложение Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от
цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т.е.приложимият
коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края
на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време
за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени
над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по
реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд.Поради това
съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР и че след превръщането на
нощните часове в дневни не се кумулира
извънреден труд.
По отношение на изложеното във
въззивната жалба относно заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза,следва да се отбележи,че
изрично в молба от 10.01.2020г въззивникът е заявил ,че не оспорва заключението
като математически вярно, но оспорва ,че е извършено на несъществуващо правно
основание, поради което възражението относно отговора на втория въпрос към
вещото лице е преклудирано-чл.200,ал.3 ГПК.Освен това въпросът дали след
преизчисление на положения нощен труд се стига до извънреден труд е правен въпрос, а не въпрос за специални знания
и отговорът на този въпрос е даден в мотивите на настоящото решение.Независимо
от горното, пред настоящата инстанция
липсва отправено доказателствено искане за назначаване на нова
съдебно-икономическа експертиза, с оглед на твърденията в жалбата ,че СИЕ с
манипулативен резултат.
По повод оплакването за несъобразяване на
писмото от 2011г. на МТСП следва да се посочи, че същото няма задължителен
характер. В случая, за част от процесния период е налице и законодателно
изменение- чл.9а, ал.4 и чл.9г от НРВПО, което изключва изложената в писмото
теза.
Представената
от въззивника правна консултация от проф.Мръчков също няма задължителен
характер за съда, още повече, че не
става ясно кои съдебни актове са коментирани в нея, както и дали изложените в
тях аргументи са идентични с тези, на които се основават обжалвания и настоящия
съдебни актове.
Съдът намира ,че следва да изложи мотиви във
връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г
по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС
–Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда ,че
нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка
от нормалната продължителност на труда през деня.Съдът е приел,че във всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на
нощния труд.В националното законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така
,че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав.В тази
връзка са изложени мотиви в решението.
От друга страна, предвиденото
заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен час и ободряващи напитки, според
съдът, не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен
в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена
и в чл.8 от НСОРЗ , и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за
всеки отработен част нощен труд, което
води до извод,че в това отношение е
налице равно третиране между държавните
служители в МВР и работещите по трудово правоотношение.Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по отношение
на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава ,че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение.Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма продължителност на нощния труд.
Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране,по-дълъг платен
годишен отпуск,допълнителни възнаграждения определени със закон или акт на МС и
др. съдът не счита като такива,
компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.По отношение на
приетото от СЕС ,че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в
законодателството на държава –членка нормалната продължителност на нощния труд
от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците
от публичния сектор,вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий,т.е. е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази
цел, следва отново да се има предвид ,че до 2020г няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите,такава е определена
по-късно.Изложените доводи от въззивника
за специфичния характер на работа
на служителите в МВР ,с което се обосновава различното третиране не могат да бъдат възприети като обективен и
разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.Това е така, тъй
като посочените по-горе придобивки са
свързани именно със специфичния характер на длъжността.Показателно е,че до
м.август 2016г наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след
този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори да се
приеме,че такава е налице,както бе посочено по –горе в полза на служителите в
МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената тежест
на положения нощен труд.
По отношение
на посоченото във въззивната жалба
относно периода на действие на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г следва да се
отбележи,че след отмяната на тази наредба от Наредба № 8121з-776/2016г, тя
действително не е действала за исковия период, но това не променя по същество
изводите на настоящата инстанция.
Ето защо,
предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан в претендирания
размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорните
претенции за присъждане на мораторна и законна лихва върху главницата,
начислени съответно за периода до и след подаването на исковата молба.
Предвид
горното, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,с
горните мотиви.
При този
изход на делото на въззивника не се
дължат разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на
въззиваемия разноските за въззивната инстанция в размер на 317 лв., съобразно
приложения договор за правна защита и съдействие.Основателно е възражението на
въззивника за прекомерност на възнаграждението,с правно основание чл.75,ал.8 ГПК, тъй като съобразно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адв.възнаграждение, съобразено
с фактическата и правна сложност на спора, е в посочения по-горе размер.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 230 от 17.01.2020г. по гр.д.№ 7100/19г, поправено с решение №
1339/17.06.2020г на РС- Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция
,,Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, адрес: гр.София,
ул,,Пиротска“ №171-А, да заплати на В.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата от 317 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: