Р Е Ш Е Н
И Е № 81/22.4.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети
административен състав, в публично заседание на шести април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
при секретаря Ст.Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдия Ваня Бянова-Нейкова адм. д. №55 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от Р.Я.Р. ***, чрез пълномощник адв.И.С. ***, със съдебен
адрес:***, *, срещу Решение №2153-28-10/08.02.2021г.
на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с
което същият е:
ИЗМЕНИЛ на стр. 1 в абзац първи
от разпоредителната част, ред 2 от диспозитива на Разпореждане № 281-00-1903-4/17.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководство го на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ Ямбол като
вместо „за периода от 24.09.2014 г. до 23.06.2015 г.” да се чете „за периода от
01.01.2015 г. до 23.06.2015 г.“;
ОТМЕНИЛ Разпореждане № 281-00-1903-4/17.12.2020 г. па длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол, с което на основание чл. 54 ж. ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено
да възстановя недобросъвестно
полученото ПОБ за периода от 24.09.2014 г. до
31.12.2014 г., поради изтекла
5-годишна погасителна давност;
ОСТАВИЛ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.
№ 1012-28-22/20.01.2021 г. против Разпореждане №
281-00-1903-4/17.12.2020 г. на длъжностното лице, па което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП па НОИ Ямбол, с което на основание чл. 54 ж. ал. 3
от КСО и във връзка с чл.
114, ал. 1 от КСО, е разпоредено да възстановя недобросъвестно
получено ПОБ за периода от 01.01.2015 г. до 23.06.2015 г. в
размер на 1 222.48 (хиляда двеста
двадесет и два лева и 48 стотинки) - главница и 673.95 (шестстотин седемдесет и три лева и 95 стотинки) - дължима
лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на издаване на настоящото решение;
ПОТВЪРДИЛ
Разпореждане № 281-00-1903-4/17.12.2020г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП па НОИ Ямбол в останалата му част.
Постановеното решение на Директора на ТП па НОИ Ямбол
се счита за частично неправилно и незаконосъобразно,
по следните съображения: От диспозитива на решението
жалбоподателят счита, че Директорът на ТП на НОИ е отменил атакуваното
пред него разпореждане в частта,
в която жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно получено обезщетение
за безработица за периода от 24.09.2014г. до 31.12.2014г., без да посочва размера му, съответно е потвърдил разпореждането в останалата му част - приел е, че давностният срок за полученото
от жалбоподателя ПОБ за периода от 01.01.2015 г. до
23.06.2015г. в размер на 1222,48 лв. - главница и 673.95 лв. - дължима лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение
до датата на издаване на обжалваното пред директора разпореждане не е изтекъл. Именно
това заключение на директора се смята
за неправилно и се счита,
че сумите са погасени по давност. Жалбоподателят
се позовава на разпоредбите
на чл.115, ал.1, ал.3 и ал.5 от КСО, съобразно които счита, че давностният срок на задължението му започва да тече
на 01.01.2016г. (това е 1 януари
на годината, следваща годината, за която се отнася задължението) и изтича на 31.12.2020г. Този срок
не е прекъсван, тъй като Разпореждане № 281-00-1903-4
от 17.12.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП па НОИ гр. Ямбол, с което се установява вземането не е влязло в сила към 31.12.2020г. В петгодишния давностен срок не са били налице и основания за спиране на същия.
Разпоредбата на чл. 115, ал. 3, т. 1 от КСО е специална
по отношение на разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК, поради което последната е неприложима - давностният
срок, в който се погасяват задълженията, установени по реда па чл. 114, ал. 1 от КСО, се прекъсва
с влизане в сила на разпореждането
за установяване на вземането,
а не с издаването му,
както е предвидено в ДОПК. По тези съображения жалбоподателят моли съдът да
отмени Решение № 2153-28-10 от 08.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр. Ямбол, в частта, в която е оставена без уважение жалбата му с вх.
№ 1012-28-22/20.01.2021 г. и е потвърдено Разпореждане № 281-00-1903-4/17.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол и в потвърдената му част. Претендира и присъждане на направените
разноски, представляващи заплатен
адвокатски хонорар в размер на 350.00лв.
В съдебно заседание жалбоподателят Р.Я.Р.
***, се представлява от адв.И.С.
***, който поддържа жалбата. Заявява, че не се спори относно
законосъобразността на отпуснатото обезщетение, а за това, дали жалбоподателят
е длъжен да връща получените суми за ПОБ и дали тези суми наистина са получени
недобросъвестно. Моли съдът да отмени решението на директора на ТП на НОИ-Ямбол,
с което жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно получени суми
през 2015 г. и да присъди направените разноски в размер на 350 лева, доказателства за които са приложени по
делото.
Ответната
страна Директора на ТП на НОИ – Ямбол, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител.Представил е писмен
отговор и становище по жалбата със съображения за нейната неоснователност и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
С Разпореждане
№ 281-00-1903-2/12.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл. 54 ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено предходно Разпореждане №
218-00-1903-1/11.11.2014 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, с което на
основание чл. 54 ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл.
54а, ал. 1 от КСО и чл. 546, ал. 1 от КСО и чл. 54в, ал. 1 от КСО на
жалбоподателя е било отпуснато ПОБ, считано от 24.09.2014 г. до 23.06.2015 г. в
размер на 10.36 лева дневно по подадено
от него заявление вх.№281-00-1903/28.10.2014г.С разпореждане № 281-00-1903-3/12.03.2020 г. на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ - Ямбол на основание чл. 54 ж, ал. 1 от КСО и
във връзка с чл. 10 от КСО на жалбоподателя е
отказано отпускане на ПОБ по подаденото
от него заявление вх.№281-00-1903/28.10.2014г..Последното разпореждане
е обжалвано и потвърдено с Решение
№2153-28-54/30.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, връчено на
02.07.2020г., влязло в сила като необжалвано на 17.07.2020г.
С
разпореждане № 281-00-1903-4/17.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол
на основание чл. 54 ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл.
114, ал. 1 от КСО, е разпоредено на жалбоподателя Р.Я.Р. да възстанови
недобросъвестно получено ПОБ за периода от 24.09.2014
г. до 23.06.2015 г. в размер на 1 926.96 (хиляда деветстотин двадесет и шест
лева и 96 стотинки) - главница и 1 062.32 (хиляда шестдесет и два лева 32
стотинки) - дължима лихва от датата на неоснователно получено обезщетение за
безработица до датата на издаване на обжалваното разпореждане.Разпореждането
е връчено на Р.Я.Р. на 19.01.2021г., който е подал
жалба против него с вх. № 1012-28-22/20.01.2021 г. до Директора на ТП на
НОИ-Ямбол. По жалбата е налице произнасяне с Решение №2153-28-10/08.02.2021г.
на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което същият е:
ИЗМЕНИЛ на стр. 1 в абзац първи
от разпоредителната част, ред 2 от диспозитива на Разпореждане № 281-00-1903-4/17.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководство го на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ Ямбол като
вместо „за периода от 24.09.2014 г. до 23.06.2015 г.” да се чете „за периода от
01.01.2015 г. до 23.06.2015 г.“;
ОТМЕНИЛ Разпореждане № 281-00-1903-4/17.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол, с което на основание чл. 54 ж. ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено
да възстановя недобросъвестно
полученото ПОБ за периода от 24.09.2014 г. до
31.12.2014 г., поради изтекла
5-годишна погасителна давност;
ОСТАВИЛ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.
№ 1012-28-22/20.01.2021 г. против Разпореждане №
281-00-1903-4/17.12.2020 г. на длъжностното лице, па което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП па НОИ Ямбол, с което на основание чл. 54 ж. ал. 3
от КСО и във връзка с чл.
114, ал. 1 от КСО, е разпоредено да възстановя недобросъвестно
получено ПОБ за периода от 01.01.2015 г. до 23.06.2015 г. в размер на 1 222.48
(хиляда двеста двадесет и два лева и 48 стотинки) - главница
и 673.95 (шестстотин седемдесет
и три лева и 95 стотинки) - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на настоящото решението;
ПОТВЪРДИЛ
Разпореждане № 281-00-1903-4/17.12.2020г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП па НОИ Ямбол в останалата му част.
Като краен резултат
от решението на горестоящия
орган подлежаща на възстановяване
е сума, представляваща недобросъвестно
получено обезщетение за безработица за периода от
01.01.2015 г. до 23.06.2015 г. в размер на 1 222.48 (хиляда
двеста двадесет и два лева
и 48 стотинки) - главница и 673.95 (шестстотин седемдесет и три лева
и 95 стотинки) - дължима лихва от датата
на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на решението.
Решение №2153-28-10/08.02.2021г. на Директора на ТП на
НОИ-Ямбол е връчено на
09.02.2021г. на Р.Я.Р. чрез адв.С., жалба против решението до Административен съд Ямбол е депозирана на 22.02.2021г.
Жалбата е
допустима за разглеждане. Подадена е в предвидения от закона
14-дневен срок от връчване на решението,
от неблагоприятно засегнато лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, по арг. от чл.118, ал.1
от КСО, съгласно който
решението на ръководителя
на ТП на НОИ може да се обжалва
в 14-дневен срок от получаването му
пред административния съд.
Спорът е родово и местно подсъден за разглеждане от настоящия съд на осн.чл.133, ал.1
от АПК.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Първоначалният и контролният административен акт са
издадени от компетентни органи- длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП па НОИ Ямбол и Директора на ТП на
НОИ-Ямбол, овластени от разпоредбите на чл.54ж, ал.1
и ал.3 и чл.117, ал.1, т.2 б.“д“ от КСО. Издадени са в писмена форма, с
посочване на органа, наименование на акта, адресат, правни и фактически
основания, разпоредителна част.
Мотивите на Разпореждане № 281-00-1903-2/12.03.2020 г. , Разпореждане №
281-00-1903-3/12.03.2020 г. и на процесното Разпореждане № 281-00-1903-4/17.12.2020 г. са идентични - При извършена
проверка от контролните органи на ТП на НОИ - Ямбол в
„Й.“ ООД е съставен констативен протокол № КП -
5-28-00589191\ 05.07.2019г., с който е установено, че в търговското дружество
са назначени лица по трудово правоотношение, без знанието на собствениците и не
са упражнявали трудова дейност във фирмата. За лицата са подавани данни по чл.
5, ал. 1, т. 4 от КСО. Издадени са задължителни предписания №
ЗД-1 -28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО и същите са заличени на 97 лица, между които е и г-н Р.. Съгласно чл.
10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В случая за лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност.
В преписката се съдържа констативен протокол № КП - 5-28-00589191\ 05.07.2019г. за извършена проверка по разходите
на ДОО на «Й.» ООД, ЕИК201470962, видно от който при проверката са се явили двамата собственици на дружеството(Й.Г.Й.
и Т.Й.Г.) и със саморъчна
декларация са заявили пред проверяващите,
че от датата на регистрация на дружеството
през 2011 до момента на подписване
на декларацията са назначили
само три лица:Д.Я.Д., Р.Й.Т.
и С.Г.И..Въз основа на тази
декларация са издадени задължителни предписания № ЗД-1 -28-00589169/05.07.2019г.
за заличаване на данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени за 97 лица, като под №12 фигурира името на Р.Я.Р., за периода 15.09.2014-29.09.2014г.Действително жалбоподателят Р.Я.Р.
не е участвал в производството
по издаване на констативен
протокол № КП - 5-28-00589191\ 05.07.2019г. и на задължителни предписания № ЗД-1 -28-00589169/05.07.2019г.,
но срещу констатациите в тях е могъл да се защити в рамките на оспорването на Разпореждане № 281-00-1903-3/12.03.2020 г. и на процесното Разпореждане №
281-00-1903-4/17.12.2020 г. пред горестоящия орган като представи противопоставими доказателства досежно главния спорен факт, че е
упражнявал трудова дейност при «Й.» ООД, който собствениците на дружеството отричат, кат оса декларирали,
че всички останали лица, освен поименно посочените от тях, които са
назначени във фирмата не ги
познават, не са подписвали трудови договори с тях и не са упражнявали
трудова дейност при тях. С жалбата си до директора на
ТП на НОИ-Ямбол против Разпореждане
№ 281-00-1903-3/12.03.2020 г. и против Разпореждане №
281-00-1903-4/17.12.2020 г. не представя такива доказателства, дори не посочва, че е изпълнявал трудова дейност при този работодател.Пред съда единственият мотив, на който се позовава е изтекла погасителна давност.С оглед на това съдът приема за необорена констатацията в процесното разпореждане, че Р.Я.Р.
не е осъществявал трудова дейност при «Й.» ООД, ЕИК201470962-тя се потвърждава от констативен протокол № КП - 5-28-00589191\ 05.07.2019г.,официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК, и от приложената към този протокол писмена декларация Й.Г.Й.
и Т.Й.Г., регистрирана с
вх.№1130-28-179#1/27.06.2019г. в ТП на НОИ-Ямбол.С оглед на това обоснован е изводът на длъжностното лице на осигуряването
за безработица и на контролния орган , че съгласно чл. 10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й - В случая за лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност.
Периодът, за който в регистъра на осигурените лица са били подадени данни за това, че през м.септември 2014г. Р.Я.Р. е осигурено
лице от работодателя «Й.» ООД е послужил за отпускане
на ПОБ с Разпореждане № 218-00-1903-1/11.11.2014 г., поради което и след заличаванане на тези данни, което е видно от новата справка от регистъра на осигурените лица(л.74 от делото) сочи на извод, че изплатеното
парично обезщетение на лицето е било неоснователно и е налице хипотезата на чл.54ж, ал.3 от КСО.
Спорният въпрос, на който жалбоподателят
набляга по делото, е дали вземането на НОИ е погасено по давност, каквото
възражение е направил и с оспорването пред директора
на ТП на НОИ-Ямбол.
Според Чл.115,
ал.1 КСО -Вземанията на Националния осигурителен
институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно
изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението
е спряно по искане на длъжника.
Вземането на
НОИ се отнася за 2015 година, давността по чл.115, ал.1 от КСО изтича на 31.12.2020г., както и двете страни посочват.Жалбоподателят се позовава
на разпоредбата на чл.115, ал.3, т.1 от КСО и твърди,
че с издаването на Разпореждане
№ 281-00-1903-4/17.12.2020 г. давността по ал.1 не се
прекъсва, тъй като към 31.12.2020г. това разпореждане не е влязло в сила. Съждението е вярно,
но вслучая следва да се има предвид друго
- с издаването на Разпореждане
№ 281-00-1903-4/17.12.2020 г. давността не се прекъсва, а спира да тече на осн. чл.115, ал.5, т.1 от КСО, тъй като това е акта, с който се установява вземането на НОИ и този акт е обжалваем, т.е. вземането е спорно, а докато
е такова давност не тече. С тези доводи съдът
приема, че петгодишната давност
за вземането на НОИ по чл.115, ал.1 не е изтекла.
По изложените
съображения съдът намира жалбата за неоснователна и счита, че следва да се
отхвърли. При този изход на спора следва
да се уважи претенцията за юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна по делото като такова се присъди в
минимален размер по чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лв., тъй като по делото
е проведено само едно съдебно
заседание, насрещната страна е представлявана
от юрисконсулт представил писмен
отговор и становище по съществото на спора.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Я.Р. ***, чрез пълномощник адв.И.С. ***, със съдебен адрес:***, *, срещу Решение №2153-28-10/08.02.2021г. на Директора на ТП
на НОИ-Ямбол в частта, в която жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно получено обезщетение
за безработица за периода от от
01.01.2015 г. до 23.06.2015г. в размер на 1222,48 лв.
- главница и 673.95 лв. - дължима лихва.
ОСЪЖДА Р.Я.Р. ***, да заплати на ТП на НОИ-Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 100(сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок.
СЪДИЯ: /п/ не се чете