№ 34729
гр. София, 21.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110117195 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. Л. Б. - пълномощник на ищеца, с която моли за
изменение на решението в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, като бъде
увеличен неговия размер. Излага съображения за необосновано намаляване на присъденото
възнаграждение.
Ответникът "Ай тръст" ЕООД е подал отговор, в който излага доводи за
неоснователност на молбата.
Ответникът "Кредисимо" ЕАД не е подал отговор.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира
следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като е
представен списък по чл. 80 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС е прието, че член
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба
преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101,
параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
1
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Цитираното решение на СЕС има задължителен характер за националните съдилища
и се ползва с превес над националната съдебната практика. В случая съдът намира, че
приетата от съсловна организация наредба, която определя минимални адвокатски
възнаграждения, ограничава конкуренцията и нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, в който смисъл е и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16
Съдът на ЕС. Поради това, съдът е длъжен да откаже нейното приложение. Тоест, същата
няма задължителен и обвързващ характер за съда. В Решение от 28.07.2016г. по дело C-
57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на
института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар.
23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че
предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки
случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все
това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират
възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да
цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да
понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези
разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските,
които спечелилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е
уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим
в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да
се отклони по изключение от този режим.”
Съдът намира, че в настоящия случай, при съобразяване, че делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, приключило е с провеждането на едно открито съдебно
заседание, в което не се е явил представителя на ищеца, изградена е константна съдебна
практика по идентични дела, което показва предвидимост на изхода от спора, както и
поведението на процесуалния представител на ищеца - първоначално изцяло сгрешени
факти относно номер и дата на договор, отпусната сума, ГЛП, ГПР и др., което демонстрира
липса на задълбоченост при подготовката на иницииращия производството документ,
разумното и справедливо възнаграждение възлиза на определеното от съда от по 300лв. за
всеки от исковете. Ето защо, не са налице предпоставки за изменение на решението в частта
за разноските.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2