№ 260087 / 2.11.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа
докладваното от съдия И. гр.д.№ 2113 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.
79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал.1 ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от ,,А1 БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и район на управление-гр.София, район,,Илинден‘‘, ул.,,Кукуш‘‘№ 1
срещу ответника В.Е.З., ЕГН ********** с адрес: *** установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземания на дружеството-ищец към ответника в общ размер от 738,70
лв., както следва: 69,86 лв. главница-незаплатена далекосъобщителна услуга,
дължима по договор за съобщителни услуги с № М4414554/05.02.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане; 668,84 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга. Претендира деловодни
разноски.
Дружеството-ищец с нарочно молба е направило отказ от
първоначално предявения си иск за мораторна лихва от 18,65 лв.
За вземанията е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 18.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 1899 по описа на Софийския
районен съд за 2018 г..
Сумите се претендират на основание договорно
неизпълнение по горепосочения договор за далекосъобщителни услуги. За
вземанията са издадени фактури.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е
процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок е постъпил
писмен отговор от ответника чрез назначения му особен процесуален представител
адвокат И.. Излагат се подробни съображения за неоснователност на исковете:
Ищецът претендира
присъждане на суми за използвани далекосъобшителни услуги по фактури, както
следва: Фактура № **********/12.02.2015 г. за 34,90 лв., Фактура №
**********/12.03.2015 г. за 34,90 лв., Фактура № **********/14.04.2015 г. за
0,06 лв.
За да бъде уважена
претенцията, ищецът следва да докаже, че е изправна страна по
договора-предоставял е далекосъобщителна услуга през отчетния период на ответника,
последният не е заплатил цената на ползваната услуга, не е изтекла
погасителната давност по чл. 111, б.,,в‘‘ от ЗЗД за вземанията по тези фактури.
Оспорват се твърденията
в исковата молба, че е изправна страна по договора-предоставяло е
далекосъобщителна услуга през отчетния период на ответника, последният не е
заплатил цената на ползваната услуга, не е изтекла погасителната давност за
вземанията.
От данните по делото не
ставало ясно на какво основание и по какъв начин е изчислена неустойката по
делото. В случай, че съдът сметне искът за неустойка за основателен, то моли
нейният размер да бъде редуциран на осн. чл. 92, ал.2 от ЗЗД поради
прекомерност.
Ищецът не е доказал на
коя дата е прекратил договора с ответника, респ. за какъв период от време претендира
присъждане на неустойка.
По делото липсват
всякакви доказателства за едностранно
прекратяване на договора от ищеца. Липсата на доказателства в тази насока е
пречка за установяване на размера на претенцията.
В проведеното публично
съдебно заседание ищецът ,,А1 БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД редовно призован, не се
представлява. Приложил е писмено становище по делото, с което поддържа исковете
и оспорва доводите, изложени в писмения отговор.
Ответникът З., редовно
призован, се представлява от назначеният му от съда особен процесуален
представител, който оспорва исковете.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК,
въз основа на закона и доказателствата по делото, намира за установено следното
Предявените искове са процесуално допустими
за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в
производството, в установения срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Разгледани по същество, искът за главница е
изцяло основателен, а искът за неустойка е частично основателен.
Доказателствата по делото са писмени. Прието
е от съда и заключение на вешо лице.
По делото не се спори за наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните
по договор за съобщителни услуги с № М4414554/05.02.2015 г. Съгласно чл.
20а, ал.1 от ЗЗД ,, договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили‘‘.
Относно възражението за погасителна давност: погасителната
давност за вземането е започнала да тече от деня, следващ този, посочен като
краен срок за плащане в последната издадена фактура на ответника, а именно от дата 30.04.2015 г. и е прекъсната
на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК/09.01.2018 г./ По делото е относима тригодишната погасителна
давност предвидена в чл.111 от ЗЗД. Видно е от посоченото, че давността не е
изтекла към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК/09.01.2018 г./.
Видно е от заключението на вещото лице, което
съдът изцяло кредитира, като компетентно и обективно изготвено, че: осчетоводените
неплатени далекосъобщителни услуги са в размер от 69,86 лв.; посочените в
исковата молба представени далекосъобщителни услуги на абоната В.Е.З. с ЕГН **********
от телефон № ********** са реално отразени; абонатът не е заплатил две месечни
абонаментни такси и неустойка за предсрочно прекратяване на договора; съгласно
чл. 5.4.12 от ОУ, договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от
страна на ,,А1 БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД в случай, че забавата на плащането на дължимите
суми от абоната е продължила повече от 124 дни. Датата на прекратяване на
договора за мобилни услуги от страна на ищеца е 23.07.2015 г.; по Споразумение между оператора ,,А1
БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД и Комисията за защита на потребителя, дължимата от абоната неустойка
при предсрочно прекратяване на договорите е определена да бъде в размер на три
стандартни месечни такси, като се дължи и 145,40 лв. неустойка при прекратяване
на тарифно обвързване; неустойката за предсрочно прекратен договор е в размер
от 232,64 лв.
От горното безспорно се установява, че
договорът е надлежно прекратен, считано от дата 23.07.2015 г., поради което е
дължима и неустойката, но само до по-горе посочения неин размер.
Водим от горното, съдът намира, че е налице
договорно неизпълнение по възникналата облигационна връзка между страните по
смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД от страна на ответника З., който е неизправна
страна. От друга страна в процеса се установи, че дружеството-ищец ,,А1
БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, като изпълнило своята част от облигационните отношения, а именно
доставка на мобилни услуги, се явява изправна страна по договора, поради което
има право да претендира да й бъдат изплатени исковите суми. Сумите са изискуеми
и не са погасени и към настоящия момент.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че
установителният иск за главница, като изцяло основателен и доказан по основание
и размер, следва да се уважи.
Искът за неустойка в размер от 668,84 лв.
следва да бъде уважен до посочения размер от 232,64 лв., а в останалата си част
да се отхвърли като неоснователен поради прекомерност по смисъла на чл. 92,
ал.2 от ЗЗД.
При този изход на делото, на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК, в полза на ,,А1 БЪГЛАРИЯ‘‘ЕАД следва да бъдат присъдени
направените разноски в -както тези, направени в настоящото исково производство,
така и тези, реализирани по ч.гр.д.№ 1899/2018 г. по описа на СРС, съразмерно с
уважения размер на исковете/ от обща сума на исковете 738,70 лв., е уважен
размер от 302,50 лв., като в останалата част се отхвърля/.
Водим от горното съдът, на осн. чл.235, ал.2 от ГПК,
вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 286, ал.1 ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,,А1 БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и район на управление-гр.София, район,,Илинден‘‘,
ул.,,Кукуш‘‘№ 1 КЪМ В.Е.З., ЕГН ********** с адрес: ***, както следва: 1./ 69,86
лв. главница-незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за
съобщителни услуги с № М4414554/05.02.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/09.01.2018г./
до окончателното й изплащане; 2./ 232,64 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителна услуга, като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка в останалата
му част над уважения до предявения размер от 668,84 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК В.Е.З., ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на ,,А1 БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и район на
управление-гр.София, район,,Илинден‘‘, ул.,,Кукуш‘‘№ 1, сумата от общо 309,55 лв. деловодни разноски, направени в исковото производство,
както и общо 84,00 лв.
направени разноски в заповедното
ч.гр.д.№1899/2018 г. по описа на СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: