Определение по дело №91/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 87
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 27 април 2020 г.)
Съдия: Ивета Бориславова Парпулова
Дело: 20205200200091
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

             П Р О Т О К О Л

 

 

04.03.2020 г.                                                             гр. ПАЗАРДЖИК

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД    НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ  НА   ЧЕТВЪРТИ МАРТ ДВЕ  ХИЛЯДИ  И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ  СЪСТАВ:

 

 

                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ПАРПУЛОВА

 

Секретар   СНЕЖАНА ПИСКОВА

      Прокурор в окръжна прокуратура   Ж.  ПЕНЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Парпулова

ЧНД    91  по описа за  2020 година 

На именното повикване в 13.30 ч. се явиха:

Осъдения  молител Ж.А.З. се явява лично.        

      Явява се Инспектор Режимна Дейност при Затвора Пазарджик, В.В. – упълномощен със Заповед № Л-14/06.01.20г. на Началника на Затвора - Пазарджик - В.К.

        Осъденият Ж.А.З. : Разясниха ми се правата по чл. 439 ал. 3 от НПК, като заявявам, че не желая защитник.

         Инспектор РД В.: - Да се даде ход на делото.

         Прокурорът: - Да се даде ход на делото.

         Осъденият Ж.А.З.: - Да се даде ход на делото.

 

         Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото поради което

                                      О П Р Е Д Е Л И :

Дава ход на делото:

Дава ход на съдебното следствие:

Сне се самоличността на осъдения,  както следва:

Ж.А.З.– ЕГН **********,роден  на *** ***, живущ ***,българин, български гражданин, с висше образование учител - инструктор, разведен,осъждан.

Съдът разясни на страните правото им на отвод.

Не постъпиха искания за отвод.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

ПРОЧЕТЕ се  молбата на осъдения  З..

Инспектор РД В.: Да се приемат представените доказателства, прилагам и моля да приемете справка за правното му положение към днешна дата като остатъка е 1 месец 1 година и 20 дни.

Прокурорът: - Моля да се приемат приложените с молбата и становището писмени доказателства и днес представената справка за правното положение на осъдения към днешна дата.

Осъденият  З. - Моля да се приемат приложените с молбата ми  и становището писмени доказателства, както и днес приложената справка за остатъка  към днешна дата.

Съдът намира, че  следва да се приеме справката за изтърпяното наказание от Затвора Пазарджик към днешна дата на осъдения  З., както и приложените с молбата на осъдения становище на Началника на затвора, психологическо становище от инспектор - психолог при затвора, както и досието на осъдения поради което 

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА приложените с молбата на осъдения  становище  на Началник на затвора,  психологическо становище  на психолога на затвора за осъдения  З., както и днес представената справка от началника на Затвора за правното му положение.

ПРОЧИТА  писмените доказателства, вкл. и досието на осъдения З..

Осъденият  З.: - Молбата е основателна и ще моля да я уважите. Няма да соча други доказателства

Инспектор РД В.: - Оспорвам молбата  Други доказателства няма да соча.

Прокурорът: Няма да соча други доказателства. Оспорвам молбата.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

 

Инспектор РД В.: -Моля да не бъде освобождаван предсрочно л.св.З..

Считам, че не следва да се уважава молбата. Не са налице предпоставките на чл. 70 от НК. Видно от събранте писмени доказателства при него е налице само първата предпоставка, изтърпял е необходимият срок, но не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, видно от справката на началника същият е наказван два пъти, не е самокритичен, така че на този етап становището е отрицателно.

Прокурорът: - Осъдения З. е наказван два пъти за кратъак период от време, и тези наказания не са заличени. Видно от становището на началника на затвора осъдения става все по заядлив. Макар в началото да е полагал доброволен труд, то след този период септември 19г. не изявява желание за работа. Т.е. наказанието с другите две доказателства налагат извода, че осъдения до момента не е дал доказателства за своето поправяне, и не следва да бъде уважаван.

Осъденият  З.: Да се уважи молбата ми. Техните твърдения са напълно грешни, едното наказание е за това че съм съобщил със закъснение за инцидента и наказват мен, че не съм казал веднага, а след няколко дни, а второто наказание е че съм тряснал вратата на стаята, от вятъра се трясна, и наказаха мен, защото съм бил най-близо до вратата. Опитват се да ме малтретират. Аз не съм ударил никой и накрая аз виновен. Другото е, че по закон присъдата е с първоначален строг режим до момента продължавам да съм на строг режим, трябваше от две години да съм в ТПО, само ми свалиха режима, но ме оставиха със строг режим. Седмаков се отказа от тази услуга и отиде в стационала и не изяви желание да съм при него. Вярно е, че другите са виновни, аз нямам никаква вина.

Последна дума на осъдения  З.: - искам да си ходя предсрочно.

 

Съдът се оттегли на съвещание, след което произнесе определението си, което бе обявено на страните и се разясниха сроковете за обжалване и протест.

 

Производството е по чл.440, във връзка с чл.437 ал.2 от НПК, във връзка с чл.70 ал.1 от НК.

Образувано е по повод  молба от осъдения Ж.А.З. и приложено становище от Началника на Затвора Пазарджик , както и от психолога при Затвора Пазарджик.

В съдебно заседание представителят  на Затвора,  изразява становище, че молбата на осъденият  З. е допустима  , но е  неоснователна. Излага доводи, че  не  са налице  кумулативно предвидените предпоставки на чл. 70 ал. 1 НК – осъденият  да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание , както   и с поведението си и отношението към труда   е дал доказателства за своето поправяне.        

Прокурорът изразява становище, че   не   са налице  всички предпоставки на чл. 70 ал. 1 НК за предсрочно условно освобождаване на осъдения.  Излага становище, че  осъдения  З.  не следва да бъде условно предсрочно освободен, тъй като в тази насока са всички доказателства събрани по делото.

Осъденият З.  поддържа молбата си и иска да бъде освободен условно предсрочно.

Съдът като обсъди доводите на страните и приложените по делото писмени доказателства  намира, че молбата на осъдения  З. е допустима , но  неоснователна по следните съображения:

От становището на Началника на Затвора и досието на осъдения както и приложените писмени доказателства - справка за правното му положение и  психологическо становище се  установява, че :

С присъда №8  от 10.02.2017 г. на ОС - Пазарджик по ПОХД №2/2017 г. е признат за виновен в това, че на 04.07.2016 г. в гр. Пазарджик умишлено е причинил на В.М. средна телесна повреда, изразяваща се в проникване в коремната кухина, поради което на оси. чл.129, ал.2 от НК е осъден на 4 г. лиш.от свобода.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът постановява да изтърпи отделно и изцяло общо наказание в размер па 1 година лиш. от свобода но ПОХД №558/2014 г. на PC - Пазарджик, за това че:

- на 22.08.2013 г. в гр. Пазарджик се е заканил с убийство на С.М., което е възбудило основателен страх за осъществяването му и осъден на 1 година лиш. от свобода по чл. 144 ал.З вр. ал.1 от НК;

      - в края на м.08.2013 г. в гр. Пазарджик се е заканил с убийство на В.М., което е възбудило основателен страх за осъществяването му и осъден на 10 месеца лиш. от свобода но чл. 144 ал.3 вр. ал. 1 от IIK.

На основание чл.23 , ал.1 от НК определя едно общо наказание в размер на 1 година лиш. от свобода.Наказанието е изтърпяно в периода от 14.03.2016г до 17.01.2018г

Начало на наказанието по НОХД № 2/17 на ОС Пазарджик :   17.01.2018 г.

                Към 13.02.2020 г. е изтърпял фактически 2 години  9 месеца и 6 дни, от работа 0 години,0 месеца и 13 дни, всичко 2 години   месеца и 19 дни. Остатъкът е в размер на 1 година 2 месеца и 11 дни.

Към днешна дата от приложената справка за правното му положение е видно, че остатъкът от наказанието е 1 година 1 месеца и 20 дни.

В депозираното  становище на Началника на Затвора Пазарджик е посочено, че настоящата молба за УПО на осъдения З. е втора поред, тъй като първата му молба е оставена без уважение с  Определение №392 от 07.08.2019 г. на ОС гр. Пазарджик но ЧНД №512/ 2019 г.

В тази връзка се посочва, че през изтеклия период осъденият З. вместо да се стреми към позитивна промяна, се наблюдавало точно обратното- станал конфликтен и заядлив и с това си поведение  е допуснал две дисциплинарни нарушение. Наказван е:

-  Със Заповед № Д- 340/16.08.2019 г. с „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 5 дни", за това че на 12.08.2019 г. е нарушил установения ред, като е блъснал силно вратата на спалното помещение, с което е предизвикал силен шум и се е наложило влизането на служители от НОС за установяване на ситуацията.

-  Със Заповед № Л- 211/18.10.2019 г.  с „Писмено предупреждение", за това че на 06.10.2019 г. е нарушил установения ред, като е влязъл в словесна саморазправа с друг лиш. от свобода, която е прераснала във физическа, заради възникнал между гях конфликт, породен от спор за прозорците.

         Двете наказанията не са заличени на оси. чл. 109 от ЗИНЗС към настоящия момент.

         В становището е отразено, че по отношение на осъдения настъпила промяна в трудовата му дейност в негативна насока. Първоначално полагал доброволен труд без заплащане по подадена от него декларация, като социален асистент за периода от м. 03.2017 г. до м.01.2018 г. Помагал па лиш. от свобода Г.Л.С., който е инвалид в инвалидна количка. През м. 06.2018 г. възникнала необходимост от работници заварчици, за възстановяване на счупените легла в корпуса на затвора. Бил изведен на работа, но оше в началото се оказало, че му липсват нужните умения, поради което бил спрян от работа. За периода от 01.03.2019 г. до 17. 09.2019 г. бил назначен на работа на въшна фирма за производство на рамки за кошери. Поради закриването на обекта е прекратено участието му в трудовата дейност.Към момента не е изявявал желание за работа  и е в условия на неработящ.

         Изрично в становището се посочва, че осъдения продължава да има финансови проблеми, поради получаване в затвора запорни съобщения, както и че в останалите зони на нужда не са настъпили съществени промени и риска от рецидив оставал в средните стойности, със следните проблемни зони, така, както се посочени в становището:

Продължава да е несамокритичен към извършеното деяние, упорито не приема вината си и размера на наложеното наказание. Продължава да заема оневинителна защита и да прехвърля вината на потърпевшия. Омаловажава собственото си поведение и е  негативно отношение към правораздавателните органи. Не е оценил наложеното му по-леко наказание и въпреки, че е осъждан с условна присъда за закана за убийство иа семейството негови съседи, които са били възрастни хора, около три години по- късно изпълнил заканата си към съпруга.

Взаимоотношения- разведен е със съпругата си, 5 дни преди да постъпи в затвора. Имат една дъщеря на 20 години. Споделя, че поддържа с нея епизодичен контакт чрез телефонни обаждания, по на практика връзката им е необратима. Съхранил е контакта с родителите си, които са на около75 години. Живеят в с. Сбор, обл.Пазарджик и със сестра си. Редовно е посещаван от тях в затвора, но от 12.05.2019 г. настъпила промяна и спрели посещенията. Подпомагат го само финансово Поддържа контакти и с двама негови познати от гр. Пазарджик.

- Начин на живот и обкръжение- трудно вградим, проявява се като егоцентрична личност, затворен и мнителен към околните. С нереалистично завишена самооценка, възприема се благоприятно, което не кореспондира с показаното до момента в условията на изолация; в последните месеци започнал да проявява характера си и да влиза в конфликтни ситуации с останалите лишени от свобода. Поради тези причини останалите лишени oт свобода не го приемат. Сочи се,  че отношенията му към  служителите  на Затвора са двулични. Не приема мнението им, а при неудовлетворяване на негови искания и претенции е склопен да отправяне на неоснователни упреци. Лесно обидчив и чувствителен по отношение па критика.

- При  първоначалните разговори споделял, че е употребявал алкохол, вследствие на което става леснораздразпителен и това е една от причините да има проблем със съседите си, но отрича системност и злоупотреба. На този етап вече е  променил версията си , като заявява, че не си спомня за какво точно е проявил такава агресия, като игнорира напълно употребата на алкохол. В условията на изолация не е уличаван в такива прояви.

-  Умения за мислене- частично разпознава проблемите си, но продължава да ги омаловажава и избягва да ги коментира. Не осъзнава напълно последствията от собствените си действия, които са импулсивни и немотивирани. В разговорите за бъдещето му споделя намерения, първоначално да се върне в дома на родителите си в гр. Пазарджик, а по-късно да замине за Германия при свои близки, където ще се опита да намери работа. Смята, че след освобождаването му от затвора по-трудно ще си намери работа в гр. Пазарджик.

В становището си начаника на затвора обръща внимание и на обстоятелството, че корекционната работа с осъдения е затруднена, тъй като е с изграден характер и не приема разумни съвети.

В заключение е посочено,че осъденият З. към момента не е дал категорични доказателства за позитивна промяна.

      В депозираното по делото психологическо становище се сочи, че на този етап становището е негативно по отношение на неговите нагласи и поведение с оглед изискванията за приложение на института на УПО.

     При тези данни съдът приема, че  не е  налице една от кумулативно предвидените предпоставки в чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, а именно с поведението си да е дал доказателства за своето поправяне. Напротив, отчетената липса на промяна в отношението към правонарушението и липсата на позитивна прогноза в случай, че бъде освободен, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на  чл. 70, ал.1 от НК. Съдът отчита факта, че от корекционно –възпитателната работа с осъдения, включително и от психологическото становище не обосновават постигнат поправителен ефект в насока минимизиране на възможността от бъдещ рецидив. Напротив, отчетените в оценката на риска проблемни зони остават непроменени в потвърждение на което е и отчетената от затворничаската администрация тенденция за прояви на агресивност и неуважение към правораздавателните органи.

         Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът намира,  че осъденият З. все още не е дал доказателства за своето поправяне и не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, предвид което не следва да бъде допуснато условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание

По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд

 

                  О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения  Ж.А.З. – роден  на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, осъждан, ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от остатъка в размер на  1 година 1 месец и 20 дни лишаване от свобода от наложеното му наказание в размер на 4 години лишаване от свобода по  присъда № 8  от 10.02.2017 г. постановена по  НОХД №2/2017 г. на ОС – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивския АС в 7 дневен срок от днес.

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в   13.50 ч.

 

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

                                                                   СЕКРЕТАР: