Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.11.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публичното съдебно заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 1162 по описа за 2018
год. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 269758 от 16.11.2017 г.,
постановено по гр.дело № 39872/2017 г. по описа на СРС, І Г.О., 162 с-в, е отхвърлен предявения от Р.Р.Ю., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, срещу „Ч.Е.Б.“-АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за сумата от 3231,41 лв., представляваща стойност на потребена
електрическа енергия през периода от 19.02.2017 г. до 19.05.2017 г., в обект на
адрес: гр.София, ул.“ ********, ап.1, с абонатен № ********** и клиентски №
300038443074, начислена по констативен протокол
от 19.05.2017 г. С решението на съда е осъдена Р.Р.Ю., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“-АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 360 лв.,
разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба отР. Р.Ю., подадена чрез
пълномощниците й адв.С.Р.и адв. П.Х., в която са изложени подробни оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като постановено
в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Въззивникът- ищец,
чрез своите пълномощници моли съда да постанови съдебно решение, с което да
отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, и да уважи
предявения иск. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна – ответник „Ч.Е.Б.“***, чрез своя
процесуален представител юрк.В.И.,
оспорва жалбата по съображения подробно изложени в представения по делото
отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли въззивната жалба, като
неоснователна да се остави без уважение, като се потвърди първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна
инстанция не
са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са обсъдени правилно, като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявения от ищцата Р.Р.Ю. срещу
ответника „Ч.Е.Б.“***, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за сумата от 3231,41 лв., представляваща стойност на потребена
електрическа енергия през периода от 19.02.2017 г. до 19.05.2017 г., в обект на
адрес: гр.София, ул.“ ********, ап.1, с абонатен № ********** и клиентски №
300038443074, начислена по констативен протокол
от 19.05.2017 г. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност.
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
В
случая не се спори, видно и от депозирания от ответника отговор на исковата
молба, че оспоР. от ищцата сума от 3231,41 лв., е в резултат на едностранно извършена служебна корекция на
сметката на ищцата от страна на ответника за консумирана електрическа енергия за
минал период от 19.02.2017 год. до 19.05.2017 год., въз основа на съставен
констативен протокол № 1017501/ 19.05.2017 г., издаден на основание Правила за
измерване на количеството електрическа енергия/ обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013
г./.
В настоящия случай безспорно
установено е обстоятелството, че корекционната процедура е
извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР
/приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол №
147/14.10.2013 г./ в съответствие с
предвиденото в разпоредбата на чл.83,
ал.1, т.6, вр. ал.2 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, а именно - че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл.21, ал.1, т.3 от ЗЕ вр. чл.2, ал.1 от ЗНА. Цитираните правила имат
характеристиката на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните. В настоящия случай са приложими
новите ПИККЕ, в сила от 16.11.2013 год./ чл.47- чл.51/, приети от ДКЕВР. В
изпълнение на новата разпоредба на чл.83, ал.1, т.6 във вр.с ал.2, изр.2 от ЗЕ/
в редакцията след ДВ, бр.54/ 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, с които
вече са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи/ т.нар.
„корекции на сметки на потребители“/, когато се касае за неизмерена, неправилно
и/ или неточно измерена електрическа енергия. Тези нови правила са в сила от
16.11.2013 год. и са приложими в процесния случай, тъй като отговорността на ищеца
за потребена и неплатена ел.енергия е ангажирана
от ответника за периода от 18.09.2015 год. до 16.12.2015 год. Съгласно разпоредбата на
чл.43 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа
извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията
на правилата, като при проверките съставя констативен протокол – чл.47 от ПИКЕЕ, който се подписва от представител на оператора
на съответната мрежа и от клиента или негов представител. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ, при отсъствие на
клиента при съставяването на констативния протокол, както и при отказ от негова
страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама
свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В настоящия случай проверката е извършена от двама
служители на оператора, които са подписали протокола. От друга страна безспорно
установено е обстоятелството, че свидетелите подписали протокола, не са служители на оператора на съответната мрежа.
На следващо място с оглед заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза,
прието, като неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като
обективно изготвено се установява, че в процесния случай отбелязаните в
констативния протокол № 1017501/ 19.05.2017 год. нарушения, създавали условия и
представлявали нерегламентиран достъп с промяна в схемата на свързване на
електромера. Установява се също така, че
общото количество електроенергия неотчетено от СТИ за периода от 90 дни
е преизчислено при спазване ПИКЕЕ- чл.48, ал.1 т.1, б.“А“. При проверка на корекцията на сметката било установено, че
преизчислението на количеството електрическа енергия е извършено правилно,
както и че преизчислението на сметката, отразено във фактура № **********/
25.05.2017 г., издадена от „ Ч.Е.Б.“ АД за дължима сума по чл.83, ал.1, т.6 от
ЗЕ и чл.51 от ПИККЕ е извършено по цени на ел.енергия, утвърдени от ДКЕВР,
съгласно ПИКЕЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ,
когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата на
свързване,
корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната
система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието
на органите на полицията и е подписан от тях. В настоящия случай при безспорно установена промяна на схемата на
свързване, са налице данни, че процесния констативен протокол е съставен в
присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Безспорно установено
е обстоятелството, че орган на полицията е присъствал при извършената проверка
и е подписал процесния протокол, съобразно изискванията на чл.48, ал.2 от
ПИКЕЕ. С оглед на което съдът приема, че съставения констативен протокол № 1017501/
19.05.2017 г., отговаря на изискванията на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ. В тази връзка,
въз основа на същия следва да бъде направен извод, че по валиден начин е
установена от оператора, промяна в схемата на свързване и намеса в
измервателната система, поради което са налице предпоставките за извършване на
едностранна корекция по реда на ал. 1 на чл.48
от ПИКЕЕ. С оглед правомерно извършена корекционна процедура, съдът приема, че
ищцата дължи на ответника начислените й, чрез тази допустима процедура суми за
консумирана електрическа енергия за минал период.
С оглед на изложеното,
настоящият съдебен състав, счита че предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и като такъв правилно е
бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
С
оглед на изложените съображения и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец
не се следват разноски за настоящата инстанция. Искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на
въззиваемата страна- ответник, съдът намира за основателно. Досежно размера на
дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна – ответник,
съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в
сила изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./
Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед
висящността на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което
следва да се присъди, когато юридическо
лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37
от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 25,
ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззивника-ищец в полза на въззиваемата
страна- ответник юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда в
размер на сумата от 100 лв.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 269758 от 16.11.2017 г., постановено
по гр.дело № 39872/2017 г. по описа на СРС, І Г.О., 162 състав.
ОСЪЖДА Р.Р.Ю., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
да заплати на „Ч.Е.Б.“-АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.8 във връзка с
ал.3 ГПК, сумата от 100 лв./ сто лева/
– представляваща разноски за въззивното производство/юрисконсултско
възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./
2./