Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.Плевен, 13,09,2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на втори септември
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Веска Андреева, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №2001 по описа на съда за 2019 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.422 вр. чл. 124 от ГПК
Производството по
делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***против
Т.Л. ***, ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият
дължи на ищеца сумата от 729,23 лева главница, съставляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2016
г. – 31,12,2018 г., и сумата от 93,10 лева, представляваща лихва за забава за
периода 01,01,2016 г. – 31,12,2018 г. /уточнени с
молба от 04,04,2019 г./, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№900/2019 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на
длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния
период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от ***отчети, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1
от Наредба № 16-334/
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з., за което е редовно призован,
ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК с предмет
признаване на установено, че по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие
с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да
докаже, че ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното
количество топлинна енергия, както и вземането си по основание и размер. От
приложеното ч.гр.д. №900/2019 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е
снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за
част от процесните суми.
С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът
следва да докаже наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответника за
сумата, посочена в исковата молба. Това е сторено по надлежния ред, като ищеца
е провел пряко и пълно доказване на твърдените от него факти.
С молба от 12,07,2019 г., и в с.з.,
ищецът сочи, че ответникът е заплатил изцяло дължимите суми за главница и
лихва, остават дължими само разноските от двете производства.
Горното позволява да се обобщи, че
предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
По
отношение на разноските – доколкото ответника е платил своето задължение след
подаване на ИМ, то същия дължи и сторените по делото разноски. Ето защо на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено
заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 66,32 лева
за държавна такса в исковото производство. По отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева /в ИМ/, съдът намира следното – с оглед
на изхода на спора в установителното производство -
уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер обаче не на претендираното
от 150,00 лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на
събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената
разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален е от
100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът е направил разноски в размер на 33,68 лева за държавна
такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00
лева. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноските от заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/
в размер на 28,75 лева съразмерно с частта от вземането, която е съществувала
към момента на подаване на заявлението.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***,
против Т.Л. ***, ЕГН **********,***, иск
с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо
ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 729,23 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2016
г. – 31,12,2018 г., и сумата от 93,10 лева, представляваща лихва за забава за
периода 01,01,2016 г. – 31,12,2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, КАТО ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Т.Л. ***, ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния
директор ***, направените разноски в
исковото производство за държавна такса в размер на 75,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Т.Л. ***, ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в
заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в размер на 28,75 лева съразмерно с частта от вземането, която
е съществувала към момента на подаване на заявлението.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: