Решение по адм. дело №315/2025 на Административен съд - Монтана

Съдебното производство е по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба от Б. Т. К., с постоянен адрес: [населено място],[улица]против Заповед за прилагане на ПАМ №GPAM2071053/14.09.2025г., издадена от мл.автоконтрольор,в сектор „Пътна полиция“ –Монтана при ОД на МВР-Монтана ,с която на основание чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена ПАМ- прекратяване регистрацията на ППС на собственик , чието МПС е управлявано от лице , което е неправоспособен водач-не притежава СУМПС ,за срок от 6 месеца., като са иззети 2 броя рег. табели с №[рег. номер] и СРМПС№*********.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на заповедта за ПАМ, като издадена в нарушение на материалния закон и целта на закона. В съдебно заседание , жалбоподателят се явява лично и с адв.Л. А. ,която поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта ,като незаконосъобразна, по подробно изложени съображения. Претендира разноски, съгласно списък. Представя писмена защита/неподписана/.

Ответникът – мл.автоконтрольор, в сектор „Пътна полиция“ –Монтана при ОД на МВР-Монтана ,не изпраща представител и не взема становище.

Административен съд-Монтана, ІІІ състав, след преценка на оспорената заповед, доводите на страните и представените писмени и гласни доказателства, установи следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресат на акта и в срок, което я прави допустима за разглеждане.Заповедта за ПАМ е връчена на лицето лично на 14.09.2025г. /л.5/,а жалбата против заповедта е депозирана, чрез адм. орган на 24.09.2025г. , в срока по чл.149,ал.1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Доводите на съда в този смисъл са следните:

От данните по делото се установява, че против З. С. П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA№45062113/14.09.2025г.,за това,че на 14.09.2025г. ,около 13,40ч. в [населено място],на [улица]срещу №21, като родител-баща на лицето Е. З. П. на 9 г. от [населено място], е допуснал синът му да управлява л.а.“Тойота Корола“ с рег.№[рег. номер]-собственост на Б. Т. К. от [населено място],като лицето Е. З. П. на 9 г е неправоспособен водач, не притежава СУМПС ,с което е нарушен чл.150 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадена оспорената в настоящето производство Заповед за прилагане на ПАМ №GPAM 2071053/ 14.09.2025г., издадена от мл.автоконтрольор,в сектор „Пътна полиция“ –Монтана при ОД на МВР-Монтана, с която на основание чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДВвП, на жалбоподателя е наложена ПАМ- прекратяване регистрацията на ППС на собственик , чието МПС е управлявано от лице , което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС ,за срок от 6 месеца.

При тази фактическа обстановка от правна страна, съдът приема следното:

Предмет на съдебно оспорване е Заповед за прилагане на ПАМ№ GPAM 2071053/14.09.2025г.,издадена от мл.автоконтрольор, в сектор „Пътна полиция“ –Монтана при ОД на МВР-Монтана, и нейната законосъобразност.

Представена е и приета от съда административната преписка.

С Разпореждане на съда №934/06.10.2025г. делото е насрочено в ОСЗ и е указана доказателствената тежест на страните.

Доказателствата са писмени и гласни.

По искане на жалбоподателя,чрез неговия процесуален представител адв.А., е призован от съда и разпитан като свидетел в последното по делото заседание П. З. П.-свидетел-очевидец при съставяне на акта за нарушение, от чийто показания става ясно ,че по сигнал от ОДЧ са посетили мястото на нарушението/района на парк „Огоста“ в [населено място]/ с колегата си А. Д. и видели на предната седалка на автомобила на жалбоподателя дете на видима възраст 9-10г. да шофира в района пред парка на [улица]срещу №21 в [населено място], като при спиране на автомобила, видели,че от дясно на седалката е бил жалбоподателя, в присъствие на който то е шофирало.За нарушението изготвил докладна записка до началника на сектор „ПП“ –Монтана от 14.09.2025г., входирана на 15.09.2025г. , в която по-късно установил ,че е допуснал техническа грешка- вместо да посочи колегата си А. Д. ,посочил друг колега-А. Ц.,който не бил на мястото на нарушението.

Отново по искане на процесуалния представител на жалбоподателя адв. А. е допуснато от съда изслушване по реда на чл.176 ГПК, вр. с чл.144 АПК на жалбоподателя , за изясняване факта на управление на автомобила на жалбоподателя от трето лице, в което той заявява ,че детето е било в неговия автомобил в района на парк „Огоста“ в [населено място], но не е шофирало, а само му е показвал таблото и механизма на действие, а самият той е държал ключът от автомобила, при все, че същият е разполагал със защитна система по отношение на непълнолетни лица и е невъзможно да се управлява от дете.

Съдът кредитира показанията на свидетеля и личното обяснение от жалбоподателя ,но намира същите за противоречиви досежно основния юридически факт за разрешаване на спора - управление на автомобила от малолетно лице, без СУМПС.

При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Настоящата заповед е издадена от мл.автоконтрольор,в сектор „Пътна полиция“ –Монтана при ОД на МВР-Монтана , оправомощен по силата на Заповед №301з-4401/09.10.2024г.от директора на ОД на МВР-Монтана, да налага ПАМ по ЗДвП/л.12,13/.От своя страна, директорът на ОД на МВР-Монтана е получил своята компетентност от Министъра на вътрешните работи на основание негова заповед №8121з-1632/02.12.2021г./л.15-17.При това се налага изводът ,че Заповедта за ПАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган – мл.автоконтрольор,в сектор „Пътна полиция“ –Монтана при ОД на МВР-Монтана. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-в случая за срок от 6м. Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.

Съгласно чл. 171, т. 2а ,б“а“ от ЗДвП/ДВ,бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай, мярката е наложена на жалбоподателя,като собственик на МПС „Тойота Корола“ с рег.№[рег. номер] ,като този факт не се оспорва по делото.Приложено е СРМПС на л.25 ,в което като собственик е записан жалбоподателя Б. Т. К.. Не става ясно от АУАН –а , кой от двамата-жалбоподателя или родителя на детето е допуснал същото да управлява това МПС. Изрично в акта за наушение е записано ,че лицето З. С. П. на 37г. като родител-баща на лицето Е. З. П. на 9г., е допуснал МПС-то да се управлява от неговия син ,който е малолетно лице и неправоспособен водач, оставен на жалбоподателя да го гледа във въпросния ден и час. Като нарушена разпоредба е записана чл.150, ал.1 ЗДвП , вместо чл.102, ал.1,т.1 от ЗДвП, последната забраняваща на собственика да предоставя МПС на трето лице-неправоспособен водач , както е в случая. Не става ясно има ли друг АУАН ,съставен на жалбоподателя ,че той е допуснал третото лице-сина на неговия първи браговчед да шофира без да е правоспособен водач.

При законовата регламентация чл. 171, т. 2а ,б“а“ от ЗДвП законът изисква да са налице две предпоставки: 1.лицето ,на което е наложена мярката да е собственик на автомобила, който факт не се оспорва по делото и 2.то да е предоставило автомобила, вкл. да е създало възможност, предпоставки същият да се управлява от трето лице ,което не притежава СУМПС и е неправоспобен водач, т.е. да е установен фактът на предоставяне от собственика и фактът на управление на автомобила от третото лице. Не се оспорва първата от двете материално-правни предпоставки за налагане на мярката- жалбоподателя на когото е наложена ПАМ е собственик на л.а.“Тойота Корола“ с рег.№[рег. номер]. Оспорва се втората предпоставка- че собственика е предоставил автомобила на третото лице и същото е управлявало автомобила ,като твърди се от жалбоподателя ,че детето не е управлявало автомобила , а е било заварено от органите на реда да седи на мястото на шофьора в автомобила, без същият да е бил в движение. В тази връзка е изслушан жалбоподателя по реда на чл.176 ГПК вр. с чл.144 АПК , който потвърждава , че с детето са били в колата ,като той е бил на мястото до шофьора , а детето -на шофьорското място, като само му е показвал таблото и му е разяснявал механизма на действие на автомобила ,без да е позволил на детето да го управлява. Освен това, според жалбоподателя ,дори и да е искал да управлява ,това няма как да стане ,т.к. МПС има изградена защита и е невъзможно да бъде управлявано от непълнолетно лице. Според съда ,основният юридически факт - третото лице да се е възползвало и да е управлявало МПС на жалбоподателя, и то след като е неправоспособен водач , не е доказан. Тежестта на доказване на двете предпоставки е на органа-той следва да докаже налице ли са били двете материално-правни предпоставки, посочени по-горе , към момента на издаване на заповедта за ПАМ ,и едва след като се увери ,че са налице -да наложи съответната мярка. Същият действа при обвързана компетентност и е длъжен да я наложи , при наличие и на двете предпоставки.От органа са представени сведение от Б. К. /на л.8 от делото/, в което същият заявява , че е искал да направи на детето подарък за първия учебен ден, като го изведе на Полигона в [населено място] и му покаже механизма на действие на автомобила ,без да му позволява да го управлява. Детето е син на негов първи братовчед.От сведение на бащата на детето З. С. П. се установява ,че същият го е поверил на Б. К. да го гледа и не знае какво са правили те във въпросния ден и час./л.9/.Видно от докладна записка от 14.09.2925г.,заведена в ОД на МВР-Монтана на 15.09.2025г./на л.7 от делото/ ,при дежурство по сигнал ,заедно с колегата си А. Ц., свидетеля по АУАН, П.П. констатирал ,че въпросното МПС се е движило на Полигона в [населено място] ,като на мястото на водача седяло дете на видима възраст 9-10г. На предната дясна седалка седял жалбоподателя ,като същият ,излизайки от автомобила обяснил, че детето му е оставено от негов първи братовчед да го гледа ,дошъл и бащата З. С. П. ,който не е знаел, че Б. К. ще заведе детето му на Полигона в [населено място] да управлява автомобил. От разпита в с.з. на св. П. П., същият твърди ,че автомобила е бил в движение и детето е седяло на предната седалка на мястото на шофьора. Твърди, че е объркал докладната записка от 14.09.2025г. ,заведена в ОД на МВР-Монтана на 15.09.2025г.,като вместо да посочи в нея актосъставитителя А. Д., е вписал ,че нарушението е констатирано от него и А. Ц., т.е. че погрешно е посочил името на колегата си в докладната записка. При тези противоречиви показания на свидетеля по акта- П.П. ,и тези на жалбоподателя, и след анализ на всички писмени и гласни доказателства ,съдът намира ,че не се доказа по безспорен начин ,че дете на 9 г. възраст е оставено да шофира в присъствието на жалбоподателя и собственик на автомобила Б. К., доколкото доказателствата са противоречиви. При недоказан основен юридически факт-управление на МПС от неправоспособен водач ,органът не е следвало да наложи мярката ,а да изясни фактическата обстановка, а именно управлявало ли е детето на 9г. възраст или само е седяло в автомобила на мястото на шофьора, който факт обосновава налагане, респ. неналагане на мярката. Като не е изяснил втората предпоставка за налагане на ПАМ , органът е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила ,при което заповедта за ПАМ се явява незаконосъобразна , като издадена при непълно изяснена фактическа обстановка и в разрез с материалния и процесуалния закон и следва да се отмени ,като незаконосъобразна. Същата не отговаря и на целта на закона-да преустанови извършване на нарушения от лицата –правонарушители чрез налагане на съответните ПАМ по ЗДвП с цел превенция за неизвършване на други нарушения.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че заповедта ,като постановена от компетентен орган, при установена писмена форма на акта, но в разрез с приложимия процесуален и материален закон и целта на закона , се явява незаконосъобразна и следва да се отмени. Жалбата ,като основателна, следва да се уважи.

С оглед изхода на спора ,разноски са своевременно претендирани от жалбоподателя,чрез неговия процесуален представител адв. А. и следва да му бъдат присъдени, на основание чл.143,ал.1 АПК. Същите, съгласно приложен списък са в размер на 1000лева адвокатско възнаграждение и 10,00лв държавна такса, като приложени са и съпътстващи документи, доказващи заплащане на адвокатската услуга по банков път- договор за правна защита и съдействие,пълномощно ,фактура и платежно нареждане. При направено възражение за прекомерност на разноските за адвокат в съпроводителното писмо ,с което е предоставена на съда административната преписка, съдът констатира ,че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, съгласно чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа(Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).,като е определено на минимума-1000лв. за процесуално представителство ,защита и съдействие по административни дела без материален интерес и извън случаите по ал. 2 на чл.8 от цитираната наредба.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172,ал.2,пр.2 АПК, АС-Монтана, ІІІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Б. Т. К., с постоянен адрес: [населено място],[улица], Заповед за прилагане на ПАМ №GPAM2071053/14.09.2025г. ,издадена от мл.автоконтрольор,в сектор „Пътна полиция“ –Монтана при ОД на МВР-Монтана ,с която на основание чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена ПАМ- прекратяване регистрацията на ППС на собственик , чието МПС е управлявано от лице , което е неправоспособен водач-не притежава СУМПС ,за срок от 6 месеца., като са иззети 2 броя рег. табели с №[рег. номер] и СРМПС№*********.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Монтана да заплати на Б. Т. К., с постоянен адрес: [населено място],[улица]сумата от общо 1010/хиляда и десет/лева ,представляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.172,ал.5 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 АПК.