О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №637
23.08.2022 г., гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и трети август
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 781 по описа на съда за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета, раздел IV от АПК.
Образувано е по жалба на М.Х.М., подадена чрез адв. В.Ч.,
срещу Разпореждане № **********-2144-26-36/05.05.2022 г. на Ръководител на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково.
Жалбоподателят твърди, че с Разпореждане № **********-2144-26-36/05.05.2022
г. на Ръководител на ПО при ТП на НОИ - Хасково на основание чл. 27, ал. 2, т.
1 и т. 6 от АПК било оставено без разглеждане Заявление за отпускане на ЛПОСВ
вх.№ 2113-26-448/11.04.2022 г. Разпореждането преграждало пътя на защита на
жалбоподателката и било незаконосъобразно и неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон. При наличие на вече представени документи за
предходен период, то същите били относими и към следващото заявление. Видно от
възрастта на заявителката, същата не била еднаква към датата на двете подадени
заявления, тоест вече имало допълнително навършена възраст, а в производството
по разглеждане на заявления за отпускане на ЛПОСВ възрастта била положителна
процесуална предпоставка при определяне на правото на ЛПОСВ. Това бил основният
критерий и законово регламентиран правнозначим юридически факт, който
неправомерно бил игнориран от пенсионния орган. По подаденото заявление на
11.04.2022 г. нямало постановен акт по същество и не бил налице влязъл в сила
акт по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.
С оглед на така изложеното, се моли за постановяване
на определение, с което да бъде отменено обжалваното разпореждане, поради липса
на процесуално и материално правни предпоставки за издаването му и преписката бъде
върната с указание, че в срока по чл. 10 от НПОС следва да се постанови
разпореждане по същество по подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ.
Претендира се присъждане на направените в
производството разноски.
Ответникът по жалбата – Ръководител "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, в приложено към окомплектованата административна
преписка писмено становище оспорва жалбата изцяло и посочва, че същата е
неоснователна и недоказана.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие за
установено от фактическа страна следното:
От документите, съдържащи се в пенсионното досие на М.Х.М.,
се установява, че по повод на подадено от същата Заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх.№ 2113-26-1527/20.08.2021 г. по
описа на ТП на НОИ – Хасково, е издадено Разпореждане № **********-2140-26-976
от 17.12.2021 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ
– Хасково, с което на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, на М.Х.М. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В това разпореждане
пенсионният орган при ТП на НОИ - Хасково е посочил, че към датата на подаване
на заявлението жалбоподателката има навършена възраст 68 г. 09 м. и 01 ден и общ
осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО, превърнат към трета категория труд –
14 г. 02 м. 10 дни. Пенсионният орган е приел, че на заявителката не се следва
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1, 2 и 3 от КСО. Това разпореждане е връчено на заявителката на 23.12.2021 г. и не е
обжалвано в указания в същото едномесечен срок, поради което е влязло в законна
сила.
Впоследствие жалбоподателката М.Х.М. е подала ново
Заявление вх.№ 2113-26-448/11.04.2022 г., с което отново е поискала отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По повод това заявление е
издадено Разпореждане № **********-2144-26-36/05.05.2022 г. на Ръководител "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл. 27, ал. 2,
т. 1 и т. 6 от АПК, във връзка с чл. 99 от КСО е оставено без разглеждане Заявление
с вх. № 2113-26-448/11.04.2022 г. на ТП на НОИ - Хасково, подадено от М.Х.М. ***,
в което е обективирано искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, като е прието, че въпросът дали заявителката има право на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, съобразно представените от нея документи за
придобит осигурителен стаж, е решен с придобил стабилитет административен акт.
Препис от разпореждането е връчен на заявителката на 03.08.2022
г., съответно същото е обжалвано с подадена на 08.08.2022 г. жалба до
Административен съд – Хасково, депозирана чрез Директора на ТП на НОИ –
Хасково.
Така възприетата фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Жалбата срещу Разпореждане № **********-2144-26-36/05.05.2022 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с което е оставено без разглеждане Заявление вх.№ 2113-26-448/11.04.2022 г. на жалбоподателката за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Насочена е срещу акт, който има белезите на индивидуален административен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество и по реда на чл. 197 и сл. от АПК, жалбата е основателна поради следните съображения:
В случая, за да издаде оспореното разпореждане, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 6 от АПК, съответно е отказал да образува административно производство по подаденото второ заявление, с което оспорващата е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да достигне до този извод, административният орган се е позовал на факта, че е налице влязло в сила Разпореждане № **********-2140-26-976 от 17.12.2021 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване", с което на същото лице е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Настоящата инстанция не споделя правните изводи на административния орган, с което е оставено без разглеждане подаденото заявление.
На основание чл. 105, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) правото на пенсия не се погасява по давност. Всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. От съществено значение в случая е обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане № **********-2140-26-976 от 17.12.2021 г., с което на жалбоподателката е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда права или задължения за нея, за ТП на НОИ или за трети лица. Разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателката да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. По това заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на заявителката. В този смисъл следва да се приеме, че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за ново упражняване на правото и че изричният отказ на ръководителя на пенсионното осигуряване да разгледа по същество искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразен.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че не е налице твърдяната от пенсионния орган пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на производството, а именно липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, административният орган е задължен, преди да развие производство за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая административният орган неправилно е приел, че влязлото в сила разпореждане, с което е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателката на същите основания, претендирани и с процесното заявление, и липсата на нови писмени доказателства, въз основа на които биха могли да се направят нови изводи от органа, представляват влезли в сила административни актове със същия предмет и страни по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Това е така, тъй като, на първо място, се касае за индивидуален административен акт, с който, както вече бе посочено, не се признават права, а напротив се отказват, поради което не може да се говори за преразглеждане на предмета с влязъл в сила административен акт. Вторият аргумент в тази насока е фактът, че новото заявление е подадено след изтичането на определен период от време, който период се явява ново обстоятелство, което следва да бъде преценено по същество от административния орган, доколкото възрастта е съществен елемент от фактическия състав, от който възниква правото на пенсия за изслужен стаж и възраст. Административният орган следва да изследва наличието на евентуални промени, свързани с възрастта и трудовия стаж на заявителката, като се произнесе с мотивирано разпореждане, в което да изложи фактическите и правни основания във връзка с искането.
Въз основа на това, настоящата инстанция приема, че изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за разглеждане на искането по същество.
При този изход на производството, основателна е своевременно заявената претенция на жалбоподателката в нейна полза да бъдат присъдени направените по делото разноски – внесена държавна такса в размер на 10 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.
Водим от горното и на основание чл. 200 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по жалба на
М.Х.М., ЕГН : **********,***, Разпореждане № **********-2144-26-36/05.05.2022
г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с
което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 6 от АПК, във връзка с чл. 99 от КСО е оставено без разглеждане Заявление с вх. № 2113-26-448/11.04.2022 г.,
подадено от М.Х.М..
ИЗПРАЩА преписката
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково, за разглеждане
по същество на Заявление вх.№ 2113-26-448/11.04.2022 г., подадено от М.Х.М..
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ - Хасково да заплати на М.Х.М., ЕГН : **********,***, разноски
по делото в размер на 460.00 (четиристотин и шестдесет) лева.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 200,
ал. 2 от АПК пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му, като съгласно
ТР № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 10/2019 г. на ОСС на ВАС,
определението е окончателно за административния орган.
СЪДИЯ: