№ 4033
гр. София, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110209539 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) Серия К № 6711657, издаден от СДВР,
с който на А. Г. П. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата, подадена от А. Г. П. се твърди, че обжалваният електронен
фиш е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се,
че ЕФ е издаден в нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като навежда
оплаквания относно правилността на дадената квалификация на нарушението,
пътната структура, при която същото е установено, както и относно датата,
мястото и точния час на извършването му. Наведени са аргументи, че липсват
данни за техническата изправност и типа на използваното АТТС, както и
надлежно попълнен протокол за използването му. На следващо място се
твърди, че за нарушения заснети с мобилни камери не могат да се издават
електронни фишове. Релевирани са доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли се за отменя на електронният фиш и
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – СДВР, не изразява становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява.
Призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на три
различни дати на известния по делото адрес, нито е открито друго лице, на
което да бъде връчена призовката.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
1
представител.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства намира за установено следното:
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, воден при Български институт по метрология, под № В-46 била
вписана преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип Cordon M2 със срок на валидност
до 13.06.2027 г. Автоматизираното техническо средство Cordon M2 с
идентификационен номер МD 1192 било преминало изследване на техническа
годност на дата 15.03.2022 г., със срок на годност една година, за което бил
съставен и протокол от проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.
На 05.12.2022 г. в 11:46 ч. е управляван лек автомобил „Тойота Рав 4“ с
рег. № СВ 3009 РН в гр. София, по бул. „Акад. Иван Евст. Гешов“ до номер
2Д, с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към бул. „Цар Борис
III“. При ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено горепосоченият
автомобил е засечен да се движи със скорост от 75 км/ч след приспаднат
толеранс от 3 км/ч., като констатираното превишение на позволената скорост е
с 25 км/ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство АТСС Cordon M2 с идентификационен номер МD 1192. Собственик
на автомобила към този момент е била А. Г. П..
За така установеното нарушение на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3 ЗДвП на А. Г. П. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Съдът приема така посочената фактическа обстановка за установена
съобразно всички събрани по делото писмени доказателства, а именно: ЕФ
Серия К № 6711657, снимков материал, справка за собственост на МПС,
снимка на АТСС, заповед на МВР № 8121з-931/30.08.2016 г., протокол от
метрологична проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол за използване на АТСС, справка разпечатка от АИС АНД, ежедневна
форма на отчет, сертификат за обучение, справка за нарушител/водач, както и
останалите писмени доказателства по делото, приложени в преписката.
Съдът кредитира представените доказателства, доколкото не констатира
противоречия в същите.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП срок от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съдът констатира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган
– СДВР, макар да не е посочено конкретно физическо лице като издател на
акта. Съгласно §. 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН ЕФ представлява електронно
изявление, създадено чрез административно-информационна система въз
2
основа на данни, получени от автоматизирано техническо средство,
следователно не се нуждае от име и подпис на физическо лице като негов
издател. По тази причина и в ЗДвП се съдържа изискване фишът да съдържа
означение само на териториалната структура на МВР, на територията на която
е извършено нарушението, а не и други индивидуализиращи белези на
административния орган.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са предвидени реквизитите, които ЕФ трябва да
съдържа, а именно това са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е извършено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство или ползвателя му, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното заплащане. Относно мястото на нарушението ясно и
недвусмислено е посочено конкретното място, където е била установена
скоростта на автомобила, конкретизирани са посоката на движение и до кой
номер по бул. „Акад. Иван Евст. Гешов“ е извършено, като данните
кореспондират с тези от протокола за използване на АТТС за мястото, на което
е било поставено. Посочени са видът и номерът на използваното АТТС,
приложен е протокол за използването му, сертификат за преминат курс от
служителя за използването му, данните от който подкрепят посочените в
електронния фиш констатации, приложени са документи за премината
метрологична проверка и за одобрен тип средство. От описанието на мястото
на извършване на нарушението и данните от протокола за използване на АТТС
се установява, че на мястото на извършване на нарушението е действало
общото ограничение на скорост за населено място – до 50 км/ч. Цифровата
квалификация съответства на словесното описание на нарушението. От
приложената заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-
931/30.08.2016 г. относно утвърждаването на образец на електронния фиш,
съдът констатира, че същият е спазен. В тази връзка настоящият съдебен
състав намира възраженията на жалбоподателя в тази насока за
неоснователни.
От приложените по делото материали е видно, че нарушението е било
установено с мобилно автоматизирано средство и система (АТСС). Съгласно
допълнителните разпоредби към ЗДвП (§. 6, т. 65, б. „б“) мобилното АТСС
установява нарушения в присъствието на контролен орган, поставящ началото
и края на работния процес. Според мотивите към законопроекта за
изменението на ЗДвП (обн. с ДВ 19 от 2015 г.) мобилните АТСС установяват
нарушенията по аналогичен на стационарните начин, а намесата на контролен
орган се свежда само до позиционирането и настройката на мобилното
средство, поради което съдът намира възраженията на жалбоподателя в тази
насока за неоснователни. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП няма изискване за вида на
средството, с което следва да е установено нарушението. Съгласно чл. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
АТСС за установените от АТСС нарушения се издават електронни фишове.
Следователно разпоредбите на ЗДвП и Наредбата позволяват електронни
3
фишове да се издават за нарушения, установявани и с двата вида АТСС –
стационарни и мобилни. Така например е прието в Решение № 6238 от
26.10.2022 г. по адм. д. № 4195/2022 г. на Административен съд – София-град.
Ето защо, съдът намира, че възраженията, обективирани във въззивната жалба
в тази насока, също за неоснователни.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидена облекчена процедура по установяване
и наказване на административни нарушения чрез издаване на електронен фиш,
тоест в случая не се развива административно-наказателното производство,
както е предвидено в ЗАНН, чрез издаване на акт за установяване на
административно нарушение и последващо издаване на наказателно
постановление. Тази облекчена процедура е предвидена изрично и в чл. 39, ал.
4 ЗАНН.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС доводи относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е добавен терминът „автоматизирано“ техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП автоматизираните технически
средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, т. е. контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на
образец на декларация. Към делото е приложена справка за собственост, от
която се установява, че жалбоподателят е собственик на процесното превозно
средство. При това положение, съдът намира, че в случая лицето, на което
процесното превозно средство е собственост е повече от очевидно
индивидуализирано, то е надлежно посочено и конкретно вписано при
регистрацията на автомобила и това е А. Г. П.. След като не са налице данни за
друго или други лица, на които ползването на превозното средство да е било
предоставено, то посочването на физическото лице, което е единствен
регистриран ползвател на МПС, като нарушител и адресат на ел.фиш, не е в
нарушение на материалния закон. Липсва подадена в законоустановения 14-
дневен срок по чл. 189, ал. 5 ЗДвП декларация от жалбоподателя, че не той, а
друго лице е управлявало автомобила, поради което съдът намира, че именно
жалбоподателят е извършител на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП, и че правилно
е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
4
Съдът счита, че е доказано по делото извършеното от жалбоподателя
нарушение, а именно несъобразяване на скоростта на движение за населено
място с указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Изпълнителното деяние от състава на
това нарушение е определено като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно действие. В чл. 21, ал. 1 се съдържат
максимално позволените скорости на движение, които се разграничават
съобразно вида на пътното превозно средство и съответния път. Видно от
таблицата в чл. 21, ал. 1 за населени места максимално допустимата скорост на
движение за превозно средство от категория В е 50 км/ч. От субективна
страна нарушението, което е на просто извършване и е извършено виновно
при форма на вина пряк умисъл като жалбоподателят е съзнавал
противоправния характер на деянието и съзнателно е нарушил установеното в
закона ограничение на скоростта на движение.
От всички събрани доказателства е видно, че са спазени изискванията
във връзка с изправността на АТСС, с което е установено нарушението, а
именно същото притежава удостоверение за одобрен тип уред за измерване,
преминало е през метрологична проверка и е вписано в Българския институт
по метрология. В протокола за използване на АТСС е предоставена и
информация относно местоположението на АТСС, като е приложена и снимка
на същото. Съдът не намира основания да се поставя под съмнение
правилното функциониране на АТСС.
Наказанието „глоба“ в размер на 100 лева е правилно определено
съобразно установеното превишаване на позволената скорост от 25 км/ч и
изричната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, в която е фиксиран размерът
на глобата.
Предвид горното съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
издаден при спазване на законовите изисквания и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото право на разноски на основание чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН има въззиваемата страна – СДВР. Такива не са претендирани,
липсват и доказателства за реализирани такива, поради което липсват и
основания за тяхното присъждане.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш (ЕФ) Серия К № 6711657, издаден от
СДВР, с който на А. Г. П. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
5
съобщението за изготвянето му на основание чл. 63в ЗАНН вр. чл. 211, ал. 1
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6