№ 16208
гр. С, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20241110165051 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Образувано е по искова молба на А. М. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. С,
ж.к. М 4 бл. ...., обективираща отрицателен установителен иск с правно
основание по чл. 439, ал. 1 ГПК срещу „К И И БГ“ ЕАД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление в гр. С, ул. “П В“ № 21, Бизнес сграда Л-6,
ет.2, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните
суми, за които на 10.10.2011 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.№
529/2011 г. от РС-Т и за които е образувано изпълнително дело №
20188440401823 по описа на ЧСИ С Я, рег.№ .... от КЧСИ, а именно: 3 403.82
лв. главница, лихва в размер на 4 790.62 лв. за периода от 06.07.2011 г. до
25.10.2024 г., 493.15 лв. неолихвяеми вземания и 197.94 лв. присъдени
разноски. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че
изпълнително производство е образувано три години след като е изтекла
петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Представя писмени
доказателства. В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
такъв от страна на ответното дружество, в който се настоява, че предявеният
иск е допустим, но неоснователен, тъй като от страна на първоначалния
взискател било образувано изпълнително дело още през 2011 г., като на
1
съдебния изпълнител било възложено извършване на изпълнителни действия
по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ. Аргументира се, че погасителна давност не е
текла в периода от образуване на изпълнителното производство през 2011 г. до
26.06.2025 г., предвид постановките на ТР № 3 по тълк. дело № 3 от 2020 г. на
ОСГТК на ВКС. Отделно от това, в този период взискателят предприел редица
изпълнителни действия. Така възможно най-ранната дата за начало на
давността била 26.06.2025 г., но на 05.10.2025 г. кредиторът я прекъснал,
представяйки молба по реда на чл. 18 от ЗЧСИ; през месец юни 2018 г. било
образувано ново изпълнително производство с № 640 от 2018 г. на ЧСИ Р Д,
преобразувано под № 1823 от 2018 г. при ЧСИ С Я. Твърди се, че в хода на
това производство бил извършен опис на движими вещи, изпратено е запорно
съобщение, извършвани са справки, като тези действия били в състояние да
прекъснат давността, като се цитира и съдебна практика по този въпрос.
Настоява се, че за спорния в настоящото производство въпрос е без значение
дали молбите на взискателя за предприемане на определен изпълнителен
способ са дали резултат или не. Посочва, че и давност не е текла между
13.03.2020 г. и 22.05.2020 г. с оглед Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020 г.
Посочва съдебна практика, според която настъпването на перемпция е без
правно значение за давността, като след като е било отправено искане до
съдебния изпълнител за предприемане на действие, то бездействието на
последния след изтичане на давностния срок е по причина, която не зависела
от волята на кредитора, поради което давността се считала за прекъсната. С
тези аргументи се иска да бъде постановено решение, с което да бъде
отхвърлен изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан, като се
претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300
лева, както и сума в размер на 80.00 лева на основание чл. 13, т. 2 от
Наредбата за правната помощ. В условията на евентуалност отправят
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по претенцията на насрещната страна за
присъждане на разноски. Представят доказателства и отправят искане за
приобщаване към делото на изпълнителни производства под № 1586 от 2011 г.
по описа на ЧСИ Д Ц, рег. № ... към ЧСИ, район на действие ОС - С З ,
изпълнително дело № 640 от 2018 г. по описа на ЧСИ Р Д, рег. № ...., район на
действие ОС - Л и изпълнително дело № 1832 от 2018 г. по описа на ЧСИ С Я,
рег. № ...., с район на действие СГС. В хода на проведеното открито съдебно
2
заседание страните не се явяват и не се представляват.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически положения:
Не се спори между страните и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че съдия към Районен съд - Т е издал в полза на “БНП П П Ф”
ЕАД, ЕИК ... срещу А. М. А изпълнителен лист за задължения по договор за
кредит и във връзка с издадена заповед за изпълнение № 475 от 10.19.2011 г.
по ч.г.д. № 529 от 2011 г. по описа на РС - Т. На 15.05.2015 г. между
първоначалния кредитор и дружеството ответник бил сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземанията срещу длъжника Р. (л. 154 от делото).
С нарочно писмо ЧСИ Д Ц посочва на съда, че на 10.12.2023 г. е унищожила
материалите към изпълнително дело № 1586 от 2011 г., което е отбелязано от
ответника като първоначално образувано по повод издадения процесен
изпълнителен лист. От своя страна, ЧСИ Р Д с нарочно съобщение до съда от
21.07.2025 г. посочва, че по негов опис е било налице изпълнително
производство № 640 от 2018 г., образувано на 11.06.2018 г., с взискател “К И И
Бг” ЕАД и длъжник А. Р., но то било прехвърлено за продължаване на
изпълнителните действия на ЧСИ С Я (стр. 43 от приложеното изпълнително
дело), който от своя страна на 27.06.2018 г. образувал изпълнително дело №
1823 от 2018 г. С молба с вх. № .... по описа на ЧСИ Д ответникът възложил на
основание чл. 18 ЗЧСИ извършването от съдебния изпълнител на всички
необходими действия по изпълнителното производство. На 06.07.2018 г. било
предприето налагане на запори върху всички банкови сметки, депозити на А.
Р., като такъв бил наложен на 10.07.2018 г. по една банкова сметка в “И” АД. С
молба от 29.10.2019 г. взискателят поискал от съдебния изпълнител
извършване на актуална справка за разкрити банкови сметки на ищцата и
налагане на запори по отношение на тях, както и насрочване на опис на
движими вещи на длъжника, тяхната оценка и публична продан. До
извършване на изпълнителни действия по тази молба не се стигнало, но на
31.03.2021 г. взискателят отправил идентично искане до съдебния изпълнител,
който насрочил опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника за
29.06.2021 г. от 12:00ч., като такъв не бил извършен. С молба от 12.09.2022 г.
ответникът отново поискал налагане на запори на открити банкови сметки на
длъжника, както и провеждане на опис на движими вещи. На 25.09.2024 г.
съдебният изпълнител наложил запор върху трудово възнаграждение на
3
длъжника. На 18.10.2024 г. взискателят относно поискал извършване на
редица изпълнителни действия, като на 29.11.2024 г. бил наложен запор по
отношение на открита банкова сметка на длъжника в “УКБ” АД.
От правна страна съдът съобразява следното:
Спорен въпрос в настоящото производство е дали на база тези факти може да
се достигне до заключението, че процесното вземане не е принудително
събираемо поради настъпил петгодишен давностен срок, доколкото е налице
влязла в сила заповед за изпълнение - чл. 117, ал.2 от ЗЗД. Съгласно чл. 116,
буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Така съгласно ППВС № 3/1980 г. образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече, но с т.10 от ТР № 2/26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС това виждане бе изоставено, като бе разяснено, че
давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от
ЗЧСИ. Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС прие, че при наличие на образувано изпълнително
производство до 26.06.2015 г. погасителна давност за задълженията не тече,
тоест до тази дата се прилага ППВС № 3/18. 11. 1980 г.
С оглед посоченото по-горе от фактическа страна става ясно, че заповедта за
изпълнение срещу А. А и изпълнителният лист са издадени на 10.10.2011 г. и
действително по описа на ЧСИ Д Ц е било образувано изпълнително
производство с № 1586 от 2011 г., каквито са твърденията на ответника, като
самото производство не е представено по делото поради обективната
невъзможност за това (неговото унищожаване). Не е известна и датата на
образуване на изпълнителното производство, но тя положително е била след
10.10.2011 г. Липсват данни кога и на какво основание е прекратено това
изпълнително производство, не са налице доказателства и твърдения
взискателят да се е възползвал и от възможността по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, а
върху гърба на изпълнителния лист са отразени единствено плащания през
2025 г., но дори да се приеме най-рано възможният момент за това -
настъпилата двугодишна перемпция, която прекратява изпълнителното
4
производство по право, без значение дали акт на съдебния изпълнител е
постановен или не, то към 11.10.2013 г. делото би било прекратено, в който
случай и съгласно разясненията на ППВС № 3/1980 г. би започнал да тече нов
петгодишен давностен срок (чл. 117, ал. 1 ЗЗД), който би изтекъл през
октомври 2018 г. По делото обаче са налице категорични данни, че още през
месец юни 2018 г. ответникът е поискал от съдебния изпълнител налагането
на запори. Тоест - дори при този най-благоприятен за ищеца вариант, то
давността отново не би изтекла към момента на образуване на повторното
изпълнително производство. А както стана ясно по-горе, в периода 2019 г. -
2024 г. са били поискани и предприети множество изпълнителни действия,
поради което твърдяното процесуално бездействие на взискателя не е налице
и в този смисъл същият няма как да бъде санкциониран с последиците на
погасителната давност, срокът на която към момента на сезиране на съда с
настоящата искова молба не е изтекъл. Ето защо установителната претенция
подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, то разноски се следват в полза на ответника, като
съобразно извършените процесуални действия от представител на същия,
изразени в представяне на подробен отговор към исковата молба и становище
по хода на делото, без осъществено процесуално представителство, както и
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 150 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание по чл.
439, ал. 1 ГПК на А. М. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. С, ж.к. “М” 4 бл. ...., с
който е поискано да бъде установено, че не дължи в полза на ответника „К И
И БГ“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. “П В“ №
21, Бизнес сграда Л-6, ет.2, поради настъпила погасителна давност
задълженията, произтичащи от изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 529
от 2011 г. по описа на РС - Т.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК А. М. Р., ЕГН
5
********** да ЗАПЛАТИ на „К И И БГ“ ЕАД, ЕИК: ... съдебно-деловодни
разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 150 (сто и петдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6