№ 159
гр. Враца, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500213 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 3908/22.05.2025 г.,
подадена от Община Вършец, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Вършец, бул. „България“ № 10, чрез пълномощника й адв. Кр.
Б., против Решение № 162 от 12.03.2025 г., постановено по гр. дело №
3859/2024г. на Районен съд-Враца, в неговата цялост, с което е признато за
незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на Д.
В. И., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, извършено със
Заповед № 1/02.01.2024 г. на кмета на Община Вършец, ЕИК: *********,
същата е възстановена, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на заеманата до
уволнението длъжност „***” при Община Вършец, осъдена е Община Вършец
да й заплати, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ,
сумата 4 773,54 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за периода от 03.01.2024 г. до 03.06.2024 г., в който е
останала без работа след уволнението, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба - 21.02.2024 г., до
окончателното й изплащане; както и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1 500,00
1
лв., представляваща направени разноски в производството по делото и е
осъдена, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Община Вършец да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Враца сумата
580,94 лв., от които 350,94 лв. - държавна такса, дължима за предявените
искове, и 230,00 лв. - възнаграждение за вещо лице.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на PC - Враца е
неправилно — като постановено при съществени процесуални нарушения,
при нарушения на материалния закон и при необоснованост. Поддържа, че
районния съд е възприел безусловно и безкритично тезата на ищцата, че
единствено от съдържанието на трудовия договор следва да се правят изводи
за временния характер на работата и срочността на договора, които изводи на
съда не са верни. В подкрепа на твърденията си за срочния характер на
трудовия договор, който ищцата е сключила с Община Вършец, посочва
практика на ВКС, включително относно тълкуване на трудовия договор при
неяснота относно характера му, относно определяемостта на срока и
възможността същият да се тълкува, относно допустимостта да се установява
с гласни доказателства срока на договора и вписването на погрешно
основание в него. Счита, че липсата на достатъчна конкретика в трудовия
договор не е основание да се приеме, че договорът не е срочен, и че срокът
може да се установява чрез контекста на фактите, при които е сключен.
Посочва, че Районен съд - Враца е отказал да обсъди който и да било от
изложените от него доводи, постановил е решението при пълното им
игнориране, а също при несъобразяване на цитираната практика на ВКС и
така е накърнил правото му на защита, с което е допуснал съществено
процесуално нарушение, което е обусловило крайните му неправилни изводи.
Счита, че с цитираната от него практика на ВКС изцяло са опровергани
твърденията на съда за съдържанието на трудовия договор като единствен
източник за преценка на срочността. Изтъква, че срочността на договора е
установена с показанията на разпитаната пред съда свидетелка Д.Г.Н., която
работи на позиция „***“ в ответната община и която установила факти, които
лично е възприела и в които е участвала. Твърди, че съдът не е съобразил
обстоятелството, че през периода, през който ищцата е работила при
ответника, никога не оспорвала временния характер на договора си, което е
показател, че е била наясно със срочността му, и е подала исковата молба с
единствен мотив, че има пропуски в съдържанието на договора. Поддържа, че
2
в нарушение на процесуалните правила районният съд е отказал да приеме
представените от него писмени доказателства - три договора по европейски
програми и анекс, които подкрепят със съдържанието си факта, че ищцата е
била назначена временно по повод и за изпълнението им, който отказ
представлява процесуално нарушение, което също е обусловило крайните
неправилни изводи на съда. Моли съда да отмени, като неправилно,
първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло исковите претенции,
както и да му присъди деловодните разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Д. В. И., ЕГН:
**********, чрез пълномощника й адв. Б. Т., е постъпил писмен отговор, с
който оспорва като неоснователна въззивната жалба и счита процесното
решение за допустимо, правилно и законосъобразно. Счита за неоснователни
доводите на жалбоподателя, че в сключения с Община Вършец трудов договор
ясно и конкретно е посочена работата, за която се сключва и моментът, в
който тази работа ще се счита за завършена, както и за неотносима към
настоящия казус посочената от жалбоподателя съдебна практика. Твърди, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че съдържанието на сключения
трудов договор не дава възможност по какъвто и да е начин да се определи
срокът на договора и работата до завършването на която е сключен същият,
поради което и прекратяването му на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ е
неприложимо и незаконосъобразно. Счита за неоснователни твърденията на
жалбоподателя, че от свидетелските показания на Д.Н. се е установило, че й е
било съобщено за каква работа и за какъв период се сключва договорът й, тъй
като същите са дадени от заинтересована страна и не са подкрепени с
останалите доказателства по делото. Поддържа, че Община Вършец не е
представила доказателства по делото, че е била назначена на работа до
изтичане на срокове по европейски проекти, че по делото не са събрани
никакви доказателства, че работата по твърдените проекти, или въобще
работата, за която уж е бил сключен договора, е приключила и с това и
трудовият договор е следвало да бъде прекратен, че никога не е виждала
договорите по тези европейски проекти и не знае за съществуването им.
Посочва, че от изслушаните свидетелски показания се потвърдило още
веднъж, че работата, която е посочена в трудовия договор, продължава и към
настоящия момент, което безспорно потвърждава, че прекратяването на
трудовия договор на основание „завършване на работата, за която е сключен“
3
е абсолютно незаконосъобразно и същият не е бил сключен до завършване на
определена работа. Изтъква, че дори да се приеме, че е имало европейски
проекти, то в самата жалба жалбоподателят сочи, че тези проекти са били с
продължителност до 31.12.2022г., а заповедта за прекратяване на трудовия
договор е от 02.01.2024г., или цяла година след като работата, за която Община
Вършец твърди, че е бил сключен трудовия договор е свършена. Счита за
неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения от PC-Враца при неприемането на несвоевременно представените
писмени доказателства, тъй като в случая важат особените искови правила на
глава двадесет и пета - Бързо производство. Моли съда да отхвърли
подадената от Община Вършец въззивна жалба, да потвърди изцяло
обжалваното решение на Районен съд - Враца, като правилно и
законосъобразно и да й присъди сторените разноски на двете инстанции.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Пред първоинстанционния съд въззиваемата е предявила обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ против
Община Вършец за признаване на уволнението й за незаконно и неговата
отмяна, за възстановяването й на предишната работа, както и за заплащане на
обезщетение да периода, в който е останала без работа.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 11.03.2021 г. между
Община Вършец, като работодател от една страна, и Д. В. И., като работник от
друга, бил сключен Трудов договор № 138/11.03.2021 г. Трудовият договор бил
сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, а именно до свършването на
определена работа, за длъжност ***. Уговореното месечно трудово
възнаграждение било в размер на 650,00 лв., което било увеличено на 750,00
лв. със сключването на Допълнително споразумение № 46 от 04.05.2022 г.
Съгласно Постановление на Министерския съвет № 497 от 29.12.2022 г. за
определяне размера на минималната работна заплата за страната, влязло в
сила от 01.01.2023 г., минималната работна заплата била увеличена в размер от
780,00 лв., като именно това било получаваното от ищцата трудово
възнаграждение, считано от 01.01.2023 г. Посочва се, че на 02.01.2024 г. със
Заповед № 1 трудовото правоотношение било прекратено едностранно от
Община Вършец на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, като в заповедта било
посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение става със
завършването на възложената работа. Заповедта за прекратяване била връчена
на работника на 02.01.2024 г. срещу подпис. Поддържа се, че прекратяването
4
на трудовото правоотношение било незаконосъобразно, тъй като сключеният
от страните Трудов договор № 138 от 11.03.2021 г. не можел да се приеме за
сключен за определен срок, тъй като в същия липсвали основни реквизити, от
които да се заключи, че е сключен за завършване на определена работа.
Излагат се съображения, че в конкретния случай договорът е сключен до
завършване на определената работа, но тази работа не е индивидуализирана
по вид и обем нито в трудовия договор, нито в длъжностната характеристика,
към която препраща. Твърди се, че в трудовия договор е посочено, че
работникът постъпва на длъжност „***“, но не е посочено ясно и конкретно
кога работата би се считала за завършена, като липсва индивидуализация на
работата, за която е сключен договорът между страните, липсва конкретизация
на вида, обема на тази работа. Поддържа се, че от това следва, че от договора е
възникнало правоотношение, което не е ограничено със срок и поради това
уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ не е приложимо към него,
като издадената заповед, с която се прекратява трудовото правоотношение на
това основание, е незаконосъобразна и уволнението следва да бъде отменено.
Навеждат се доводи, че в самата заповед за прекратяване липсва каквато и да е
конкретизация и мотиви, от които да става ясно защо работодателят смята, че
работата, за която е сключен трудовият договор, е завършена. Сочи се, че
работата, която в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се
твърди, че е завършена, към момента продължава и храна от Община Вършец
се разнася включително към настоящия момент. Твърди се, че веднага след
като ищцата е била освободена от длъжност на нейно място и на същата
позиция е назначено друго лице, което доказва, че работата, за която се
твърди, че е завършена, продължава без промяна. Поддържа се, че с оглед
незаконното прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е останала
без работа и към момента не е започнала работа на друго място, поради което
на основание чл. 225, ал. 1 КТ ответникът й дължи обезщетение в размер на
780,00 лв. за всеки месец, в който същата е останала без работа, като към
момента на депозиране на исковата молба дължимото обезщетение е в размер
на 1 262,85 лв.
Предвид гореизложеното се иска от съда уволнението на ищцата да бъде
признато за незаконно, а процесната заповед да бъде отменена, както и
ищцата да бъде възстановена на предишната си работа, на която е заемала
длъжността „***”. Претендира се заплащането на обезщетение за времето,
през което ищцата е останала без работа вследствие на уволнението, в размер
на 1 262,85 лв. за периода от 03.01.2024 г. до 20.02.2024 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
С протоколно определение от 22.01.2025 г. е допуснато на основание чл.
214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск за обезщетение, като същият се
счита предявен за сумата от 4 773,54 лв. за периода от 03.01.2024 г. до
03.06.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
5
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ищцата е
работила по няколко срочни договора, първият от които е бил сключен със
срок до приключване на договор на общината по целева програма
„Обществени трапезарии“, като последният договор с нея също бил срочен -
до завършване на четвъртия етап от финансирането за 2023 г. на
административен договор за предоставяне на финансова помощ по програма
за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 г. Посочва се, че
ищцата е била запозната с тези срокове и ги е приела, за което е сключила
съответния трудов договор. Оспорва се твърдението на ищцата, че е останала
без работа след уволнението й, както и размера на претендираното
обезщетение.
По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове.
Претендират се и разноски.
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни
доказателства и е изпълнена съдебно-трудова експертиза.
С обжалваното решение първостепенният съд е приел доводите на
ищцата за незаконност на прекратяването на трудовото й правоотношение с
ответната община, на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, респ. за основателност
на предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението и
обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването й на
заеманата до уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1
КТ за заплащане на обезщетение за периода, в който е останала без работа
след уволнението.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно
правомощията по чл. 269, изр. първо ГПК, въззивният съд намира същото за
валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба
доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички
относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и
възприета от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Въззивната
инстанция споделя изложените от районния съд мотиви, довели до извода за
незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с
ответната община и за основателност на предявените искове, и намира, че
решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
6
В отговор на наведените във въззивната жалба на ответната община
оплаквания, съдът намира за необходимо да изложи допълнително следните
фактически и правни съображения:
С оглед твърденията на ищцата в исковата молба и на ответната община
в отговора, съдът намира, че по делото няма спор, че с трудов договор №
138/11.03.2021 г., сключен между страните на осн. чл. 68, ал.1, т. 2 КТ, във вр.
с чл. 70 КТ, ищцата е назначена на длъжност „***“ при ответника за срок „до
завършване на определена работа, разнасяне на готова храна по домовете на
потребителите на Домашния социален патронаж в Община Вършец“, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер от 650,00 лв.
От приетата по делото длъжностна характеристика на ищцата се
установява, че основни нейни задължения са били: да разнася готова храна на
потребителите на Домашен социален патронаж в Община Вършец; да
поддържа необходимата хигиена и изисквания за разнос на готова храна; да
работи по предварително установен график за разнасянето на храната и др.
С допълнително споразумение № 46/04.05.2022 г. ищцата е приела да
изпълнява длъжността „***“ при ответника за срок: „до завършване на
определена работа, считано от 01.04.2022 г.“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер от 750,00 лв. и допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит - 1 %.
Със Заповед № 1/02.01.2024 г. на кмета на Община Вършец трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ поради
завършване на определената работа, считано от 03.01.2024 г. Заповедта е
връчена лично на ищцата на 02.01.2024 г.
Пред първоинстанционния съд са представени и доказателства за
оставането на ищцата без работа вследствие на уволнението – заверени копия
от страници от трудовата книжка на ищцата с № 519/18.09.2018 г., а в
проведеното открито съдебно заседание на 22.01.2025 г. първоинстанционният
съд е извършил констатация, че в оригинала на трудовата книжка на ищцата
не са вписани трудови договори след прекратяване на трудовото й
правоотношение с ответника с процесната заповед.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелката Д.Г.Н. - служител на длъжност „***“ в Община Вършец, от
разпита на която се установява, че същата познава ищцата. Свидетелката
посочва, че назначаването на Д. И. било извършено през м. март 2021 г.
Твърди, че общината работи по европейски проект „Обществена трапезария“,
който впоследствие се наричал „Топъл обяд“ и който в момента функционира.
Проектът „Обществена трапезария“ започнал на 1 януари 2021 г. и продължил
до 31.12.2022 г., като срокът на договора бил две години. Капацитетът на
хората, които се изхранвали, бил 130 човека. Тъй като бройката на хората се
покачила и разносвачите били само двама, имало нужда от трети човек,
поради което съкратили една щатна бройка „санитар“ и се разкрила една
7
щатна бройка „***“, като щатните бройки били общо три от януари 2021 г.
Тогава служителката Д. И. била назначена, с оглед на това, че през лятото
бройката на хората, ползващи услугите, се покачвала и имало нужда от „***“.
Ищцата била назначена на срочен трудов договор до завършване на
определена работа. Свидетелката твърди, че при подписване на документите
било разяснено съдържанието на трудовия договор и основанието, на което е
подписан, както и ищцата била запозната с длъжностната характеристика. На
всеки служител било обяснено, че при намаляването на числеността на
потребителите евентуално последната разкрита щатна бройка може да бъда
съкратена или да бъде трансформирана в „санитар“, „готвач“ или друго според
нуждата в сектора. Когато приключила програмата „Обществената
трапезария“, се предлагала европейската програма „Топъл обяд“, като
общината кандидатствала по нея и била одобрена. Хората, които се хранели по
програмата „Обществената трапезария“, продължили да се хранят по
програмата „Топъл обяд“. Свидетелката твърди, че трудовият договор на Д. И.
бил прекратен, защото платените потребители намалели. Сочи, че Д. И.
разбрала и приела условията, при които бил сключен трудовият договор,
които й били разяснени при самото сключване, като станало ясно, че
позицията е разкрита с оглед на това, че има нужда и тя не е постоянна. Щатът
не бил определен за постоянен. Свидетелката посочва, че в момента също се
разнася храна, като секторът функционира, но числеността на потребителите
намалява.
Районният съд е кредитирал показанията на свидетелката, като логични
и последователни; като такива ги приема и въззивния съд.
За изчисляване размера на претендираното обезщетение по чл. 225, ал.1
КТ в първоинстанционното производство е допусната съдебно - трудова
експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и съдът го е
приел за вярно, пълно и обективно дадено. Като такова го приема и настоящия
въззивен състав. От същото се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата за месец декември 2023 г. е 623,22 лв., но през този
месец ищцата е била 6 работни дни в отпуск, а през месец ноември на същата
година ищцата има начислена работна заплата за 22 работни дни и брутното й
трудово възнаграждение е 795,59 лв. Според експертизата среднодневното
брутно трудово възнаграждение на ищцата за месец декември 2023 г. е 34,62
лв., а за месец ноември 2023 г. - 36,16 лв.
С определението по чл.267, ал.1 от ГПК въззивният съд е приел като
доказателства по делото заверени копия от Договор № РД 04-210/22.12.2020 г.,
сключен между Община Вършец и ФСЗ, Договор № РД 04-88/21.12.2021 г.,
сключен между Община Вършец и ФСЗ, Анекс № 2 към договор № РД 04-
88/21.12.2021 г., Административен договор вх. № 3300-2122/19.12.2022 г.,
сключен между Община Вършец и АСП.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
8
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна е главният иск в настоящото производство, като
основателността на останалите обективно съединени с него искове е
обусловена от неговата основателност и доказаност. Установяване на
законосъобразността на уволнението предполага доказване на фактическия
състав, визиран в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Тежестта на доказване лежи върху работодателя, който трябва да докаже, че
правото на уволнение е упражнено законно.
С оглед доводите за незаконност на уволнението, изложени в исковата
молба и основанието за уволнение – чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ - завършване на
определената работа, за да е налице законосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение между страните на соченото основание,
работодателят следваше да докаже, че сключеният между страните договор е
бил срочен по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на
определената работа, както и към датата на прекратяването на договора
определената работа, за която е била назначена ищцата, трябва да е била
завършена, тоест да е настъпил срокът като бъдещо сигурно събитие.
На основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ се прекратяват срочни трудови
договори, сключени за извършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2
КТ. Реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на
трудовото правоотношение, възникнало на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и по
силата на договореността, трудовото правоотношение се прекратява, като не е
необходимо да бъде отправяно предизвестие, както и не се следва заплащане
на обезщетение. Завършването на определената работа е юридически факт от
категорията на юридическите събития. При реализирането на фактическия
състав на чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ издадената от работодателя заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 3 КТ има
единствено декларативен характер по отношение на установяването на
обстоятелството, че срокът е изтекъл.
Съгласно чл. 67, ал. 1 КТ, трудовият договор може да бъде сключен като
срочен или за неопределено време, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба,
за да се счита договора сключен за неопределено време, следва в него изрично
да не е уговорено друго. Когато договорът е срочен, срокът на действието му
трябва или да е точно определен, или да е определяем въз основа на други
елементи от съдържанието му.
Основният спорен между страните въпрос е дали така извършеното
9
прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно на посоченото
основание, респ. дали процесният трудов договор има характера на срочен
трудов договор. Спецификата на срочните трудови договори, сключени до
завършването на определена работа се изразява в това, че е необходимо тази
работа да бъде точно формулирана. За извършването или завършването на
определена работа срокът е определяем чрез времето необходимо за
довършване на уговорената работа. Още към момента на сключване на
договора трябва по недвусмислен начин в него да бъде определена работата по
обем, вид, количество, качество и икономическа цел и от тази гледна точка да
се тълкува "срока" за извършване на тази работа. Следва да бъдат описани
всички индивидуализиращи белези на работата, за която се наема работникът,
за да може у последния да бъде създадена една яснота относно това, което
трябва да върши, респ., че след завършването на точно индивидуализираната
работа трудовото му правоотношение ще бъде прекратено. Всички
характеризиращи съответната работа белези трябва да намерят своето място в
съдържанието на договора, сключен по реда на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, тоест в
договора трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението на
която той е сключен, респ. да може да се извлече от съдържанието му или да е
налице препращане към документ, където такава индивидуализация е налице.
Простото посочване на нормата на чл. 68, ал.1, т. 2 от КТ в документа за
договора е недостатъчно да го квалифицира като срочен по смисъла на този
законов текст. Ако тази работа не е надлежно индивидуализирана, нито е
определяема съобразно други елементи, които да са видни от съдържанието на
трудовия договор, то в този случай следва да се приеме, че липсва уговорка за
срок, и такъв трудов договор се явява безсрочен и може да бъде прекратен на
основанията, предвидени за безсрочните трудови правоотношения, но не и на
основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, предвидено за прекратяване на срочните
трудови договори. /така решение № 22/31.01.2012 г. по гр. д. № 450/2011 г. на
ВКС, III г. о., решение № 236/23.06.2015 г. по гр. д. № 440/2015 г., IV г. о.,
Решение № 166 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4921/2016 г., IV г. о., ГК и
др. /.
В съдържанието на процесния трудов договор № 138/11.03.2021 г. е
посочено единствено, че е сключен „за срок: до завършване на определена
работа, разнасяне на готова храна по домовете на потребителите на Домашния
социален патронаж в Община Вършец“, но не е налице конкретизация на
обема, вида, количество и качеството на работата, която ищцата следва да
извършва, от които да се определи момента, в който работата ще бъде
завършена. Съдържанието на трудовия договор не дава възможност по
какъвто и да е начин, включително и по реда на чл. 20 ЗЗД, да бъде определен
срокът му, тъй като липсват уговорки между страните относно временния
характер на възложената трудова функция, белези, индивидуализиращи ясно и
точно с каква продължителност ще е работата по разнасяне на храна, за
изпълнението на която ищцата е наета и завършването на която ще създаде
основанието по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ за прекратяване на трудовия договор. В
10
процесния трудов договор периодът на изпълнението на възложената работа
не може да се определи и според описанието на работата, тъй като
изпълняваната от ищцата работа „разнасяне на готова храна по домовете на
потребителите на Домашния социален патронаж в Община Вършец“ сама по
себе си не предполага временен характер на нейното упражняване. Същата е
дейност, която може да се извършва неопределено дълго време, при липсата
на уговорени обективни ограничители. Това води до невъзможност да се
определи кога работата по този договор ще приключи, съответно не може да
се определи срока на трудовия договор.
Без правна стойност е обстоятелството, че при сключването на трудовия
договор на ищцата е било разяснено, че същият е срочен и че позицията не е
постоянна, а е разкрита с оглед възникнала нужда, че при намаляването на
числеността на потребителите евентуално последната разкрита щатна бройка
може да бъда съкратена или да бъде трансформирана в друга според нуждата в
сектора, в каквато насока са показанията на свидетелката Д.Г.Н.. От една
страна, тези показания не внасят яснота по отношение на релевантното за
спора обстоятелство относно продължителността на работата по разнасяне на
храна, за изпълнението на която ищцата е наета и нейното завършване, нито
установяват, че ищцата е уведомена, че продължителността на трудовото й
правоотношение е обусловено от продължителността на европейски проект
„Обществена трапезария“, който впоследствие се наричал „Топъл обяд“, по
който общината работи. От друга страна, трудовият договор е формален, като
нормата на чл.62, ал.1 от КТ въвежда писмена форма за неговата
действителност, включително и за действителността на клаузата за неговото
времетраене, като част от минималното съдържание на договора (чл. 66, ал. 1,
т. 4 КТ), поради което е недопустимо устно уговаряне на времетраенето на
договора.
Не се споделят от настоящия въззивен състав и възраженията на
жалбоподателя, че срокът на трудовото правоотношение между страните е
определен от сключените от Община Вършец с Фонд „Социална закрила“
(ФСЗ) два договора за реализиране на дейности по целева програма
„Обществени трапезарии“, и с Агенция за социално подпомагане (АСП)
административен договор за реализиране на дейности по програма „Топъл
обяд“.
В тази връзка следва да се посочи, че обстоятелството, че между
работодателя и трето лице съществува определен вид договорна връзка, по
повод на която всъщност се сключва и трудовия договор с ищцата, не
освобождава работодателя от задължението му да опише в трудовия договор
вида, обема, количество на работата, както и всички други
индивидуализиращи белези. В случай, че ответната община обосновава
защитата си с оглед съществуването и прекратяването на различно
правоотношение с трето лице, то нужно е от съдържанието на трудовия
договор по недвусмислен начин да бъде препратено към съдържанието на това
друго правоотношение, от развитието на което зависи и трудовата връзка
11
между работник и работодател. Тоест, за да бъде прието, че трудовият договор
е срочен по см. на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, то в съдържанието му трябва ясно да е
посочено, че се сключва по повод изпълнението на друг договор, както и че
при прекратяването на другия договор, ще се прекрати и трудовият такъв.
Това обаче в случая не е сторено. Приетите като доказателства по делото
във въззивното производство заверени копия от Договор № РД 04-
210/22.12.2020 г., сключен между Община Вършец и ФСЗ, Договор № РД 04-
88/21.12.2021 г., сключен между Община Вършец и ФСЗ, Анекс № 2 към
договор № РД 04-88/21.12.2021 г., Административен договор вх. № 3300-
2122/19.12.2022 г., сключен между Община Вършец и АСП, не могат да
обосноват извод, че ищцата е била наета във връзка с изпълнение на тези
договори при липсата на отразяване в трудовия й договор на този факт,
обуславящ срочността му, респ. да се приеме за доказано наличието на
трудово правоотношение в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ - срочен
трудов договор за извършване на определена работа до нейното завършване.
Както бе посочено по-горе дори и от свидетелските показания не се
установи до знанието на ищцата да е сведено, че продължителността на
трудовото й правоотношение е обусловено от продължителността на тези
програми, осъществявани въз основа на договорите на общината с ФСЗ и
АСП.
Независимо от това, дори и в трудовия договор (респ. в допълнителни
споразумения към него) работодателят да бе посочил тези договори, за
изпълнението на които наема ищцата или да бе индивидуализирал по
съответния начин дейността, то от съдържанието на тези договори не може да
се установи факта, обуславящ прекратяването на трудовото правоотношение
на ищцата на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ, че към момента на уволнението й
на 02.01.2024 г. определената работа, за която е била наета по трудовото
правоотношение, е била изцяло завършена. Това е така, тъй като сроковете на
първите два договора са изтекли съответно на 31.12.2021г. (чл.2 от Договор №
РД 04-210/22.12.2020г.) и на 31.12.2022г. (чл.2 от Договор № РД 04-
88/21.12.2021г.), т.е. много преди да бъде прекратено трудовото
правоотношение на ищцата на 02.01.2024 г., което налага извода, че срока на
трудовия договор на ищцата не е бил обусловен от действието на тези два
договора. Административен договор вх. № 3300-2122/19.12.2022г. по
програма за храни и основно материално подпомагане 2021г. - 2027г., е с
период на изпълнение 33 месеца, считано от дата 01.01.2023г., т.е. до
30.09.2025г. (чл.2.5 от договора) и към датата на прекратяване на трудовия
договор на ищцата (02.01.2024г.) все още не е бил прекратен и се изпълнява от
Община Вършец, което се потвърди и от свидетелските показания на Д.Н.,
според които дори към момента на разпита й разноса на храна продължава, а
ищцата е назначена на длъжност ***.
12
Изложеното налага извода, че в процесният трудов договор № 138 от
11.03.2021г. липсва уговорка за срок по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 КТ, поради
което същият е сключен за неопределено време, породеното от него трудово
правоотношение е безсрочно, като основанието на което е прекратен договора
– чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ е неприложимо. С оглед на това следва и извода, че
така извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на
основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ е незаконно, поради което Заповед №
1/02.01.2024г. на кмета на Община Вършец за прекратяването му е
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. По тези
съображения съдът приема, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
отмяна на уволнението е основателен.
С оглед основателността на главната претенция и безсрочния характер
на трудовото правоотношение, основателен се явява и акцесорният иск по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на предишната работа и като
такъв следва да бъде уважен.
Основателен е и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225,
ал.1 КТ.
За уважаване претенцията по акцесорния иск за присъждане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, необходимо е на първо място уволнението на
работника/служителя да бъде признато за незаконно, като именно от
незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение същият да е
претърпял вреда, която подлежи на обезщетяване и която е съизмерима с
брутното му трудово възнаграждение, което работникът/служителят е
следвало да получи за времето след уволнението и през което време е останал
без работа, но не за повече от шест месеца.
Тежестта на доказване по този осъдителен иск е възложена на ищцата –
тя трябва да докаже, че след уволнението е останала без работа и не е
получавала трудово възнаграждение, причинната връзка с неправомерното
уволнение, претърпените вреди и техния размер. Ищцата по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да докаже
твърдението си, че в резултат на незаконното уволнение е претърпяла
имуществени вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в пропуск да получава
трудово възнаграждение за период от 6 месеца след прекратяване на трудовото
правоотношение като докаже факта на оставане без работа и размера на
последното получено преди незаконното уволнение трудово възнаграждение.
(ТР № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК).
С оглед извода на съда, че уволнението на ищцата, извършено с
оспорваната заповед е незаконно, е налице първата предпоставка за уважаване
на иска.
С представеното по делото копие от трудовата книжка на ищцата и
извършената от първоинстанционния съд в съдебното заседание на 22.01.2025
г. констатация от оригинала на този документ, се установи липсата на
вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на
ищцата. Следователно, доказа се по делото, че след прекратяване на трудовия
13
договор на ищцата с ответната община, същата не е работила по трудово
правоотношение при друг работодател, от което следва, че през исковия
период ищцата е понесла вреди от оставането си без работа. За тези вреди
ответникът-работодател следва да я овъзмезди с обезщетение в размер на
брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без
работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
дължимото от работодателя обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от
03.01.2024 г. до 03.06.2024 г. е в размер на 4 773,54 лв. /6 x 795,59 лв./
Следователно, тъй като всичките материални предпоставки на
претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ са налице, то
последната е основателна в пълния й предявен размер.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил предявените
искове, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
С оглед резултата от обжалването, отправеното своевременно искане и
на основание чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, на въззиваемата страна се
дължат направените в хода на въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер 1800, 00 лв., съгласно представения
договор за правна помощ и съдействие от 07.05.2025г.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК решението по исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162/12.03.2025г., постановено по гр. дело
№ 3859/2024г. на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА Община Вършец, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Вършец, бул. „България“ № 10, ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. И.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, направените разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер 1800, 00
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15