Р Е
Ш Е Н И Е № 573
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Видин, 31.08.2020г.
Районен съд
гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на тридесет и първи юли две
хиляди и двадесета година в състав :
Председател:
Владимир Крумов
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Г. Начева и в
присъствието на прокурора .................................. след като разгледа
докладваното от съдия Крумов гр. дело № 1458 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, и чл. 92 от ЗЗД, от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против В.С.И., ЕГН **********,***.
Твърди се от
ищеца, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 3038 / 2018г. на Районен съд Видин. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поддържа се от ищеца, че страните са били в облигационни отношения породени
от Договор за мобилни услуги № ********* от
16.02.2016г., Договор за мобилни услуги № ********* от 19.02.2016г., Договор за
лизинг от 11.07.2015г., Договор за лизинг от 16.02.2016г., Договор за лизинг от
19.02.2016г, Договор за мобилни услуги № ********* от 26.04.2011г. Допълнително
споразумение № ********* по програма „Заедно“ към договор от 27.02.2013г. ,
Допълнително споразумение № ********* към договор от 25.03.2015г., Допълнително
споразумение № ********* от 11.07.2015г. Ответната страна не е изпълнила свои парични задължения, начислени в 5 броя
фактури, издадени в периода месец януари на 2017г. до месец май на 2017г.,
както следва : по фактура № ********** от 25.01.2017г. на обща стойност 134,26лева; по фактура № ********** от 25.02.2017г. на обща стойност 90,63лева; по фактура
№ ********** от 25.03.2017г. на обща
стойност 77,53лева; по фактура № **********
от 25.04.2017г. на обща стойност
15,06лева. След предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, по
вина на ответника, е издадена фактура № ********** от
25.05.2017г. която включва задължения
за плащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите в общ размер
на 309,42лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
мобилни устройства Alcatel Onetouch Pop Star Classy, Lenovo A6000 Black и Microsoft Lumia 535 Black
в общ размер на 197,20лева. Ответната страна е ползвала
предоставяните от ищеца мобилни услуги, за което са издадени описаните в обстоятелствената част на
исковата молба броя фактури. Поради неизпълнение на ответника да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги, на
основание чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг е
обявена предсрочна изискуемост на неначислените лизингови вноски. Неизпълнението
на задълженията на ответната страна е обусловило правото на ищеца да начисли неустойки
в случай на предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина
на потребителя – размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
такси от прекратяване на съответния договор до края на първоначално предвидения
срок на действието му.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 824,10лева, представляваща общ сбор на незаплатените
мобилни услуги, лизингови вноски и начислени неустойки, ведно със съответната
законна лихва. Иска разноски по заповедното производство и по настоящето
производство.
В
срока по чл. 131 от ГПК
от ответната страна не е постъпил писмен отговор. Ответната страна или нейн
представител не се е явила в откритото съдебно заседание. Не са правени
доказателствени искания.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът след като прецени събраните по делото
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна :
Страните са били в облигационни отношения породени от Договор за мобилни услуги № ********* от 16.02.2016г., Договор за мобилни услуги № ********* от 19.02.2016г., Договор за лизинг от 11.07.2015г., Договор за лизинг от 16.02.2016г., Договор за лизинг от 19.02.2016г, Договор за мобилни услуги № ********* от 26.04.2011г. Допълнително споразумение № ********* по програма „Заедно“ към договор от 27.02.2013г., Допълнително споразумение № ********* към договор от 25.03.2015г., Допълнително споразумение № ********* от 11.07.2015г., Договор за мобилни услуги от 18.02.2016г. По силата на договорите на ответната страна са й предоставяни далекосъобщителни услуги, както и мобилни устройства Alcatel Onetouch Pop Star Classy, Lenovo A6000 Black и Microsoft Lumia 535 Black на изплащане посредством месечни лизингови вноски. Ответната страна не е изпълнила задълженията си по договорите за заплащане на цената на далекосъобщителни услуги и лизингови вноски. Ищцовото дружество е прекратило едностранно договора за мобилни услуги на 25.05.2017г. Периодът на ползвани и незаплатени далекосъобщителни услуги и дължими месечни лизингови вноски е от 25.12.2016г. до 24.04.2017г. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 03.12.2018г. като е образувано гр.д. № 3038/ 2017г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 3057- РЗ от 27.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск. Ответната страна не доказа изпълнение на задълженията за заплащане на предоставените мобилни услуги и заплащане на лизингови вноски.
Останалите събрани по делото
доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което
не следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна :
Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение
е връчена на ответната страна при хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на иска за установяване на вземанията си по заповедното
производство.
Искът за установяване вземанията на ищеца за стойност
на мобилни услуги в общ размер на 211,20лева е основателен. През процесния
период ответната страна е ползвала мобилни услуги, като не е заплатила
договорената цена.
Искът за заплащане на лизингови вноски в общ размер
на 303,48лева е основателен. Ответната страна не доказа изпълнение на
задължението си за заплащане на лизингови вноски през процесния период.
Искът за установяване вземането
на ищеца за претендирани неустойки е неоснователен. Договорите са едностранно
прекратени от ищеца съгласно т. 75 от Общите условия на 25.05.2017г. Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, националните съдилища са длъжни да следят служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на
директивата са транспонирани в националното ни законодателство, като в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за
нищожността, доколкото е уредена с императивни материалноправни норми, съдът е
длъжен да следи служебно. При служебно извършената
проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключените между страните договори, съдът
констатира, че такива клаузи са налице. Неравноправни са клаузите, съдържащи се в т. 11 от индивидуалните договори от 16.02.2016г. и от 19.02.2016г., както и
в Раздел IV, т. 4 от Допълнително
споразумение № ********* от 11.07.2015г., които предвиждат, че в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е
СИМ карта по вина или инициатива на потребителя, последния дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта до края на този срок. В настоящия случай договорите между страните са предсрочно прекратени на 25.05.2017г. по инициатива на ищеца, поради незаплащане на стойност на мобилни услуги и
лизингови вноски. Съдът намира, че при това положение поради неизпълнение на парично задължение от страна на
потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено лихва за забава върху
тази главница, или пък неустойка за забава, стига последната да не е уговорена
в необосновано висок размер – арг. от чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Неравноправна се явява клаузата, която позволява на оператора сам да прекрати
договора и същевременно да претендира, под формата на неустойка, възнаграждение
за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил на абоната –
чл. 143, т. 6, пр. 2 от ЗЗП. След като ищецът е
предпочел да прекрати договорите с потребителя, вместо да запази тяхното
действие и да претендира изпълнение по тях заедно с
обезщетение или неустойка за забава, то той не разполага с възможност
едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира и изпълнение на
прекратените договори от страна
на потребителя и то за пълния срок на тяхното
действие, при това без сам да предлага изпълнение. Следователно горните клаузи в този смисъл са неравноправни на посочените по – горе основания - чл. 143, т. 6, пр. 2 и т. 5 от ЗЗП и
поради това са нищожни.
Предвид това искът за неустойки се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сумата
от 75,00лева за държавна такса, сумата от 224,83лева за възнаграждение за
адвокат съразмерно уважената част от исковете. В заповедното производство
ответната страна дължи разноски в размер на 25,00лева за държавна такса и 224,83лева
съразмерно основателността на претенциите.
Воден от горното Съдът,
Р Е Ш И :
Признава
за установено по отношение на В.С.И., ЕГН **********,***, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, има вземане спрямо В.С.И., ЕГН **********,***, за сумата от : 514,68лева - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считана от 03.12.2018г. до изплащане на вземането, която сума е
включена в Заповед № 3057-РЗ от 27.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК издадена по гр. д. № 3038 /
2018г. на Районен съд гр. Видин.
Отхвърля
предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, против В.С.И., ЕГН **********,***, иск за установяване
съществуване на вземането за сумата в общ размер на 309,42лева, представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, ведно със съответната
законна лихва, като неоснователен.
Осъжда
В.С.И., ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер на 299,83лева разноски в
настоящето производство и сумата в общ размер на 249,83лева разноски по
заповедното производство, като исканията в останалата част отхвърля като
неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок
считан от връчването му на страните.
Районен съдия :