РЕШЕНИЕ
№ 913
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330203840 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4033161, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на С. А. Щ. е наложена глоба в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез своя защитник, в жалбата и в съдебно заседание
излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за
неговата отмяна. Претендира разноски. Сочи, че:
- не бил извършил нарушение на скоростта на процесния ден-
09.10.2020г;
- при определяне на приложимата скорост не бил отчетен
законоустановения толеранс от -3%;
-неправилно била приложена санкционната норма- чл. 182, ал.1, т.5
ЗДвП, а не чл. 182, ал.1, т.1 или 2;
-не била изследвана възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН;
-техническото средство не било вписано в регистъра на БИМ.
С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага
съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.
Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
1
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че със
съпроводителното писмо е посочено, че разписка за връчване на ЕФ не е
върната, поради което не може да бъде представена. Не е налице и справка за
намерени фишове.При преценка за срочност на жалбата:
-в тежест на административно наказващия орган е да установи при
условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия
на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване от наказания
субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба
-при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест
на жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона
преклузивен срок- 7 дневен за обжалване на НП и 14 дневен за обжалване на
ЕФ.
В конкретния случай, при липса на представени доказателства от
въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на
същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена
и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 16.09.2020 г. в 15:17 часа в
гр.Пловдив, бул.Цариградско шосе до N251, посока запад, при максимална
разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен
толеранс в полза на водача от минус 3 % , МПС с рег. ... се движело с
установена наказуема скорост 99 км/ч, тоест с наказуемо превишение от
49 км/час.
Собственик на когото е регистриран автомобилът/ползвател е С. А. Щ..
2
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ATCC ARH
CAM S1 № 11743са.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. В тази връзка, само за пълнота на изложението, следва
да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH
CAM S1. Видно от удостоверението за одобрен тип и протокола за проверка
тази камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на
номера на МПС и комуникации. От изложеното е видно, че за разлика от
техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки
фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС
процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения
относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно
съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва
на статичното изображение. На статичното изображение изрично е
отбелязано, че заснетия автомобил-нарушител е в режим отдалечаване, като
на снимката процесния автомобил е единствения отдалечаващ се и
единствения, чийто номер се разчита и напълно съответства на посоченото в
ЕФ.
-приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на
процесното МПС.
Изрично следва да се посочи, че противно на изложеното в жалбата и в
съдебно заседание, изцяло правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема
скорост е приспаднат толеранс от -3 %. В този смисъл следва да се
съобрази, че съгласно Протокол за проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019г.
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни
условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е
отбелязан като приложен в ЕФ.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
3
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 102
км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,06 км/час. След приспадане на
толеранса се получава 98, 94 км/час. При преглед на предвидените санкции в
чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата
скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта
между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е
и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията. Поради
изложеното получената скорост от 98,94 км/час следва да се закръгли до най-
близкото число, а именно 99 км/час, като именно тази скорост е посочена в
ЕФ. В този изричен смисъл са и указанията на Икономическата комисия на
ЕС, според които при измерване на скорост, резултата се закръгля до
най-близкото цяло число.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори скоростта
от 98, 94 км/час да не се закръгли към най-близкото число-99 км/час, а към
по-благоприятното за дееца-98 км/час, то отново не би се достигнало до
различни изводи, доколкото наказуемото превишение отново би било над 40
км/час и под 50 км/час, тоест приложимата санкционна норма би била отново
чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП, тоест и в този случай ЕФ ще следва да бъде
потвърден.
Така изрично Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 98 / 2019
г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, в които е посочено, че при разминавания в
приложение на законоустановения толеранс ЕФ се отменя само ако се достига
до различна санкционна норма от тези изброени в чл. 182, ал.1 ЗДвП.
ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
4
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени
на участък от пътя.
В случая видно от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип
е видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС, което
е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1, представляващо преносима система за
видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в
този смисъл в Протокол от проверка № № 57-С-ИСИС/30.09.2019г
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото писмо за Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, което обуславя извод за
неоснователност на нарочното възражение в този смисъл, отправено в
съдебно заседание;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № № 57-С-ИСИС/30.09.2019г
-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя. Изготвянето на дигитална
снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10,
5
удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на дата
16.09.2020г., на посочените в ЕФ време и място, поради което в достатъчна
степен е доказана връзката между представения снимков материал и
конкретното разполагане и използване на АТСС.
- съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика същият представлява официален свидетелстващ документ, който
удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и
спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата
законосъобразност.
Така Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от
13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата
на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за
масова информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от
01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
6
Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
1) Възражението, че жалбоподателят не бил извършил твърдяното
нарушение показва неразбиране на специфичния механизъм за
санкциониране на лицата при заснемане с АТСС и издаване на ЕФ, който се
отличава от общия ред. В чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна
отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да
понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение
на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с
АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява
действителния водач.
Така Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021
г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от
14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.
189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното
лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този
случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава
нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе
от собственика, точно какъвто е и процесния случай.
Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени
доказателства жалбоподателят да се е възползвал от правото по чл. 189, ал.5
ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.
7
Не на последно място при внимателен прочит на жалбата се установява,
че жалбоподателят всъщност отрича да е управлявал МПС на дата-
09.10.2020г., която е съвсем различна от тази, за която е издаден ЕФ-
16.09.2020г. поради което възражението се явява по-скоро голословно.
2) Изцяло неоснователно е възражението за неправилно приложение на
материалния закон. Деецът е нарушил общото ограничение на скоростта за
движение в населено място- 50км/час, а наказуемото превишение е 49 км/час.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.5 ЗДвП, като
наложената санкция кореспондира с законоустановения размер. Сочените в
жалбата правни квалификации –чл. 182, ал.1, т.1 и т.2 са изцяло неприложими
за случая, доколкото те са при наказуемо превишение, което не надхвърля 20
км/час.
3) Изцяло неоснователно е възражението за маловажност на случая.
Действително съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва
да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна
обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия
спрямо дееца.
В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
В конкретния случай не са изложени твърдения, а не са и представени
доказателства за наличие дори на едно обстоятелство, което да сочи по-ниска
степен на обществена опасност на конкретното нарушение от типичните
случаи, особено на фона на констатираното превишение от 49 км/час.
8
Поради неоснователността на всички изложени в жалбата възражения и
доколкото при извършен служебен контрол съдът не откри пороци при
издаване на ЕФ, същият като законосъобразен следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80
лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4033161, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на С. А. Щ. е наложена глоба в размер на 600
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА С. А. Щ., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9