МОТИВИ по НОХД
№ 3539/2014 г. по описа на ПРС, ХХV н.с.:
РП – П. обвинява П.Д.Т. - роден на *** ***,
български гражданин с основно образование, по негови сведения инцидентно
работещ на частни начала, неженен – живеещ на съпружески начала със
свидетелката В.С.Г. ***, осъждан, ЕГН **********
в това, че на 03.08.2013 год. в с. Ц., обл. П. е извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице навършило 14-годишна възраст – М.С.С. ЕГН ********** – на 17 години, като
е употребил за това сила и заплашване - престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в
размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим.
Подсъдимият –
лично и чрез защитника си адв.Б. моли за снизходително наказание.
ГРАЖДАНСКИЯТ
ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С. чрез адв. В.
пледира за строго наказание и пълно уважаване на гражданския иск.
Съдът, след
като се запозна с доказателствата по делото прие за установено следното:
На 02.08.2013
год. свид. М.С.С. заедно със свой приятел – свид. И.В.К., около 21.00 часа отишли в кафене „Е.” в с. Ц., обл. П.. Там
останали до около 00.30 ч. на 03.08.2013 год., когато се преместили в друго
заведение - кефе-аператив, известно като „Д.”. Седнали на една от масите и си
поръчали кафе и безалкохолно, а свид. К. си поръчал уиски. На съседната маса
стоял подс. П.Д.Т., който консумирал водка. Около 01.00 ч. на 03.08.2013 год.
свидетелите С. и К. решили да си тръгват, когато подс. Т. предложил да ги
закара. Свидетелите се съгласили, като на предна седалка до водача седнала
свид. С., а на задната седалка свид. К.. Въпреки, че пътят към домовете на
свидетелите преминавал най-напред пред дома на свид. С., подс. Т. не спрял
автомобила, за да я остави, а първо откарал до дома му свид. К.. Това
обстоятелство не притеснило към този момент свид. С., тъй като същата познавала
подсъдимия като приятел на баща й, който е гостувал в домът им. След това подсъдимият
потеглил, но се отправил не към дома на свид. С., а към селските гробища, които
били в края на селото и отдалечени от последните къщи. В този момент
свидетелката се притеснила и поискала от подсъдимия да спре колата и да слезе,
но последният спрял чак на гробищата. Същият имал за цел да извърши с
пострадалата действия, с които да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление. С тази цел подс. Т. поискал от свид. С. да „******”, визирайки
желанието си да извърши орален полов акт със свидетелката. Последната се
възпротивила, като заявила, че нищо не иска да прави, а иска да си ходи и се
разплакала. Въпреки това подсъдимият си свалил панталона и бельото и заявил на
свидетелката да започва и да не се прави на интересна, защото ще мине от
другата страна и ще я насили. Пострадалата С. се съпротивлявала, но подсъдимият
я сграбчил за главата и я натиснал към *****, като освен че употребил сила,
сломил съпротивата й, заплашвайки я с изнасилване в случай, че не осъществи
орален полов акт. Притискайки главата й и заплашвайки я, подсъдимият успял да
вкара *** в устата на пострадалата. Същата се съпротивлявала, опитала се да се
отдръпне, но не успяла, тъй като подсъдимият я държал здраво за главата. След
известно време същият еякулирал върху ръкава на суитчъра, с който свидетелката
била облечена. След това й заявил да не се оплаква на никого, запалил
автомобила и я оставил на известно разстояние от домът й. Свид. С. била
разстроена и не се прибрала веднага в дома си, а се чула по телефона със свой
познат – свид. Й.М., с който се срещнала след няколко минути и му обяснила за
случилото се.
На сутринта свид. С.С. – баща на пострадалата,
заедно със свид. П.Т. тръгнали да вършат работа, за която предварително се били
уговорили. С тях трябвало да бъде и подсъдимият, с когото имали уговорка, но
същият не дошъл, а на обажданията по телефона първоначално затварял, а
впоследствие заявил само, че няма да дойде. Докато се движели със свид. Т. към
мястото, където щели да работят, срещнали свид. В.Г., с която подсъдимия живее
и свид. С. я запитал какво става, а тя му отговорила, че ще разбере. Същият още
не бил уведомен за случилото се с дъщеря му. Около обяд свидетелката споделила
с баща си какво се е случило и той от своя страна се обадил на полицая на
селото – Т.К., след което в първия работен ден – понеделник се явили в РУП гр.
Стамболийски, където свидетелката депозирала оплакване.
С протокол за доброволно предаване от 05.08.2013 год. свид. С. предала
черен суитчър с надпис на джоба „Джъмпер” размер L от ликра с
ластици в горната част на ръкава, с бели петна по левия ръкав.
От подс. Т. били взети образци за сравнително изследване, като по делото
била извършена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства. От
заключението на същата се установило, че кръвната група по система АВ0 на
течната кръв от П.Д.Т. ЕГН **********, иззета с протокол за изземване на
сравнителен материал – обект № 2 е А/β/. По обект № 1 – черно анцугово
горнище с надпис на етикета от вътрешната част на врата „www.jimper.com” и петна със
сиво-белезникав цвят по левия ръкав се доказа наличието на човешка ****. В
човешката **** по обект № 1 се доказали разтворими агутиногени /А/ по системата
АВ0. Подсъдимият П.Д.Т. е секретор на агутиногени /А/ по системата АВ0.
Човешката **** по обект № 1 е от лице секретор на агутиногени /А/ по системата
АВ0 и може да произхожда от лицето П.Д.Т. ЕГН **********, който е секретор на
агутиногени /А/, както и от всяко друго лице секретор на агутиногени /А/.
Така описаната фактическа обстановка се доказва изцяло и категорично от
всички гласни, писмени и веществени доказателства по делото, като всички те са
еднопосочни и безпротиворечиви. Действително, преки доказателства за
извършеното престъпление се съдържат единствено в показанията на пострадалата М.С.,
но те намират подкрепа по косвен, но категоричен начин в показанията на свид. К.,
който е очевидец на част от събитията и пресъздава наученото от пострадалата, както
и в показанията на свид. М., който е срещнал С. непосредствено след
престъплението и е възприел видът й, като е чул непосредствено разказа й за
престъпните събития. За престъпния факт косвено свидетелстват В.Г. – фактическа
съпруга на подсъдимия, както и свид. С. – баща на пострадалата. Доказателство
за блудствените действия е изследваният черен суитчър, с който пострадалата е
била облечена в мига на престъплението, като по него са открити следи от семенна
течност, която може да произхожда от подсъдимия.
С оглед на така огласената доказателствена съвкупност, съдът се отнася с
пълно доверие към показанията на пострадалата, както и към самопризнанието на
подсъдимия.
Следва да се кредитира и СМЕ на веществено доказателство, като изготвена
компетентно и безпристрастно.
При така доказаните факти следва, че
от обективна и субективна страна подсъдимият П.Т. е извършил спрямо
пострадалата М.С. вмененото му престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
От обективна страна налице са съставомерните белези на сила и заплашване,
които са опосредили сексуалния контакт. Заплашването се състои в заканата за
по-тежки последици в случай на отказ от страна на С. да изпълни желанието на
дееца. Силата се състои във физическото
й принуждаване, за да се осъществи то. Наличието на принудата се извлича от
показанията на пострадалата, но за нея добре свидетелстват приятелите й К. и М.. Последният, както се каза, се е
срещнал с нея практически веднага след инцидента и е възприел разстроеното й и
неадекватно състояние. Нему тя, първа е разказала, какво е преживяла. За наличието на насилие, а оттам за
посегателство върху личността на С., косвено свидетелства фактът, че
фактическата съпруга на подсъдимия – свид. В.Г., е била притеснена след
събитията, което е било възприето от свид. С..
От субективна страна престъплението е извършено от дееца при пряк умисъл. Той
е искал да осъществи сексуален контакт с пострадалата, осъзнавал е нейната
съпротива и я е сломил преследвайки целта си, тоест – с целени и настъпили
общественоопасни последици.
За да бъде индивидуализирано по справедлив начин наказанието на подс. Т.,
съдът прецени, че отегчаващи обстоятелства за него на първо място са неговите
осъждания. За част от тях той е реабилитиран, но в случая няма пречка да бъдат
ценени като лоши характеристични данни. В тази връзка не може да бъде
пренебрегнат фактът, че първото осъждане на подсъдимия е за изнасилване.
Като отегчаващо обстоятелство, категорично следва да се приеме фактът, че
жертвата на престъплението е била непълнолетна и е дъщеря на близък приятел на
подсъдимия. Друго обстоятелство, което отегчава вината на същия е фактът, че
той е взел решение да осъществи сексуално посегателство над пострадалата в
момент, когато и двамата са се намирали в заведението, стопанисвано от
фактическата му съпруга и буквално пред очите й. Негативно влияе и хитрият
начин, по който подсъдимият си е осигурил възможност да извърши
престъплението.
Не на последно място утежняващото обстоятелство е, че подсъдимият е баща на
две дъщери, на които е дал пример за крайна неморалност. Точно по подобен начин
изглежда и въпросът с отношението му към жената, с която живее.
Единственото смекчаващо обстоятелство в конкретния случай, на което съдът е
в състояние да се натъкне, е фактът, че упражненото психическо и физическо
насилие над пострадалата в името на преследваната цел, не е така интензивно,
както в множество случаи от подобен вид.
При това положение и като прецени количественото и качественото съотношение
между посочените смекчаващи и отегчаващи вината на Т. обстоятелства съдът прие,
че справедливото наказание по отношение на него в съответствие на чл.36, ал. 1
от НК следва да бъде ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – при превес на
отегчаващите обстоятелства, но и със значителен ефект на смекчаващото.
Тъй като производството по делото протече в процедура по чл.371, т.2 от НПК, на основание чл.373, ал.2 от НПК, следва да бъде приложена формулата по
чл.58а, ал.1 от НК. Това означава, посоченото горе наказание да се редуцира с
една трета. Или – наказанието, което подсъдимият реално следва да изтърпи е
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъй като П.Т. е рецидивист, на основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, следва да изтърпи наказанието си в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип при първоначален СТРОГ режим.
Подсъдимият е бил задържан в периода
от 05.08.2013 год. до 09.08.2013 год., който период на основание чл.59, ал.1 от НК, следва да се приспадне при изпълнение на наказанието му лишаване от
свобода.
Вещественото доказателство по делото
– черен суитчър, е вещ без стойност, по отношение на която пострадалата няма
претенции, поради което следва да се унищожи след влизане на присъдата в сила.
По делото е приет за съвместно
разглеждане гражданският иск на пострадалата М.С.С. против подсъдимия П.Т. за
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на блудството, като се иска и законната лихва от
увреждането до изплащането.
Този граждански иск следва да се
уважи изцяло. Показанията на свидетеля К. и М., както и на бащата С.,
убедително свидетелстват за преживения от пострадалата стрес, който и до
момента не е отшумял. Свидетелката В.Г., разпитана в съдебно заседание за
характеристични данни по отношение на М.С., направи опит да я разобличи като
жена, предлагаща безразборно сексуални услуги. Само едни такива показания и то
от човек, пряко заинтересован да облекчи положението на подсъдимия, съвсем не
са достатъчни да се приеме за доказан твърдяния факт. От вниманието на съда не
е убегнал фактът, че пострадалата, макар и в една твърде млада възраст, се
подвизава в късните часове из селото, посещава питейни заведения и безпроблемно
поддържа телефонни контакти със свои приятели в същото това време, в което
обичайно, според традиционните представи на нашето общество, трябва да си е у
дома. Това без съмнение е отрицателен
факт, но той в никакъв случай не се отразява на негативните й преживявания във
връзка с престъплението, нито пък може да бъде отчетен, като провокация към
това деяние спрямо подсъдимия.
Според съда претендираната сума от 5000 лв. е действително равностойна на
отрицателните преживявания от страна на гражданския ищец. Ето защо подсъдимият Т.
следва да бъде осъден да я заплати на пострадалата ведно със законната лихва
върху нея, която се дължи от датата на увреждането – 03.08.2013 год. до
окончателното й изплащане.
По делото са направени разноски от
140.20 лв., които подсъдимият следва да заплати на ПРС, като по същия начин той
следва да заплати и сумата от 200 лв., представляваща държавната такса върху
уважения граждански иск.
М.С. претендира сумата от 300 лв.,
представляващи нейните разноски за адвокатско възнаграждение по делото, но
изплащане на каквото и да е адвокатско възнаграждение в случая не е доказано и
тази претенция не може да се уважи.
По горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Б.К.