РЕШЕНИЕ
№
…….2020
г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди
и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.дело № 5643 по описа
за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 26805/30.01.2019
г. постановено по гр.д. № 26782/2018 г.
по описа на СРС, 145 състав, Агенция „Пътна инфраструктура“ (Агенцията/АПИ)
е осъдена да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД сумата от 184,00 лв. представляваща
изплатено застрахователно обезщетение, на основание сключен договор за
застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“, обективиран в полица №4704170420000100/19.01.2017
г. за имуществени вреди причинени в резултат на настъпило на 05.06.2017 г. ПТП,
което е образувана щета №470417171729632 ведно със законната лихва от
30.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от дата 14.12.2017 г. по
ч.гр.д. № 84252/2017 г. по описа на СРС.
В законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от ответника Агенция "Пътна инфраструктура", областно
управление – София представлявано от инж. Г.Г.упълномощен
от председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез
процесуален представител юрк. Н., в която се твърди,
че първоинстанционното решение е неправилно и се иска
неговата отмяна. Сочи се, че не е бил издаден протокол за ПТП съгласно Закон за
движение по пътищата (ЗДвП) Излагат се съображения за недоказаност на размера
на сочената за причина за ПТП дупка на пътя. Излагат се и съображения, че
представените от ищцовото дружество частни писмени
документи нямат обвързваща съда материална доказателствена
сила, като изложените в тях обстоятелства не се потвърждавали от показанията на
разпитания свидетел. Сочи се, че липсва снимков материал, изготвен от
длъжностното лице с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № І-167
от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи
на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС. Излага се, че от
приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза
механизма на ПТП не може да бъде установен, защото заключението на същата се
основава на твърденията на водача на МПС. Аргументира се, че щетата, за която е
изплатено застрахователното обезщетение не е покрит застрахователен риск, тъй
като процесното МПС не е застраховано за допълнителен
риск - "гуми". Твърди се, че застрахователят не е извършил проверка
за установяване на обстоятелствата около възникване на застрахователното
събитие и водачът не е бил тестван за употреба на алкохол или други упойващи
вещества, както и дали не са били налице умишлени действия или друго основание
за неизплащане на застрахователно обезщетение. Моли да бъде отменено процесното решение и да бъде постановено ново, с което да
бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. При условията на евентуалност се
твърди съпричиняване. Претендира присъждане на
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“ АД чрез адв.М., с който моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Твърди се, че в разглеждания случай не е налице
нито една от хипотезите, при които застрахователят е следвало да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа се, че механизмът на
произшествието се установява по безспорен начин от събраните доказателства, а
ответникът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на възражението си
за съпричиняване. Излага, че процесното
ПТП е било покрит застрахователен риск, за което развива подробни съображения
съобразно действащите ОУ.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства
и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от районния съд. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 и чл.
45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В т. 15 от
Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС изрично е посочено, че суброгацията на застрахователя включва и възможността той
да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 – чл. 49 ЗЗД, когато
са налице основанията за това. В този смисъл е и чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ
действащ към датата на процесното ПТП.
В конкретния случай исковете са насочени срещу Агенция "Пътна
инфраструктура". Според изложеното в исковата молба реализирането на отговорността
на ответника се претендира във връзка с твърдяно противоправно
бездействие, свързано с поддържането на републикански път и отстраняване на
препятствия по него.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.01.2017 г.
между ищеца и Х.П.К.е сключен валиден договор за застраховка „Каско Стандарт”, с предмет лек автомобил „БМВ 330 Д“ със
срок на застрахователно покритие от 00:00 ч. на
19.01.2017 г. до 00.00 ч. на 19.01.2018 г. За този договор е предвидена писмена
форма за действителност, която е спазена, същият е сключен във формата на
застрахователна полица която съдържа всички необходими задължителни реквизити
по чл. 324, ал.1 от КЗ.
Установено е също така, че по време на действието на договора за
имуществено застраховане на 05.06.2017 г. е настъпило застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което на застрахованото МПС са
били нанесени имуществени вреди. В тази връзка на 06.06.2017
г. застрахованият е подал до ищеца заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение (л. 6-7 от първоинстанционното дело) и
декларация за настъпване на застрахователно събитие, придружена от декларация
на свидетел на събитието М.Ц.К., по които е била образувана преписка по щета №470417171729632. На 10.06.2017 г. е бил изготвен опис на претенция,
съгласно който щетите по автомобила са гума предна дясна HIFLAI
235/45R17 DOT0115 и джанта лята предна 17“.
На 10.06.2017 г. е изготвен
опис-заключение по претенция № 51-0420-350/17/10.06.2017г.,
в който е вписано, че е извършена подмяна на детайли предна дясна гума и предна
дясна джанта-лята на обща стойност 184,00 лв. включваща стойността на труда за
ремонта. Видно от писмо изпратено от застрахователя до Х.К.сумата от 170,41 лв.
е удържана за вноска по дължима по застраховката премия, а сумата от 13,59 лв.
е преведена по сметка на Х.К./ видно от платежно нареждане на л. 14/
На 09.10.2017 г. З. „Б.В.И.Г.“ е изпратило регресна
покана до ответника, с която го е поканило да му възстанови платената сума на
застрахователно обезщетение. Видно от приложеното на л. 15 известие за
доставяне, ответникът е получил поканата на 18.10.2017 г.
От приетото заключение на съдебно- автотехническата
експертиза (САТЕ), което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано като пълно и обективно, се установява, че съгласно материалите по делото на 05.06.2017
г. лек автомобил „БМВ 330 Д“ с рег. № М5789 ВС се е движел по път II-81 гр. Монтана-
гр. София и преди разклона за гр. Годеч, автомобилът е попаднал в дупка на
пътното платно. Щетите по лекия автомобил в резултат на процесното
ПТП са по предната дясна гума и по предната дясна джанта, като при сравнение и
анализ на описания механизъм на ПТП и видимите увреждания на автомобила, щетите
се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 05.06.2017 г.
произшествие на път II-81. Съгласно
заключението възстановяването от така описананите
щети по средни пазарни цени към момента
на ПТП възлиза на 194,29 лв. Посочено е, че по делото няма данни за физическите
характеристики на дупката, както и за скоростта на движение на лекия автомобил
при попадането в нея, поради което не може да определи безопасната скорост на
преминаването през препятствието. Сочи се, че безопасната скорост на движение,
при която водачът да има възможност да спре преди мястото на удара, чрез
аварийно задействане на спирачната уредба е 64,48 квм/ч.
По делото, като свидетели са
разпитани М.Ц.К. и Х.П.К..
От показанията на разпитания водач на автомобила Х.П.К.се установява,
че си спомня, че е участват в ПТП през юни месец по време на пътуване от
гр.Монтана към гр. София и преди разклона за с. Годеч е попаднал в дупка, при
което се е сцепила гума и джанта. Сочи, че инцидента е станал при излизане от
завой, като е нямало как да избегне дупката, поради насрещния трафик. Разказва,
че дупката е била 1 м. на 70 см. и е била много дълбока, а времето е било
мокро, като в дупката е имало вода. Разказва, че скоростта с която се е движел
е била около 40-50 км/ч, тъй като е бил на завой. Забелязал дупката на около 10
м. от нея, като дупката не е била сигнализирана. Разказва, че
местопроизшествието не е било посетено от пътна полиция. Сочи, че заявлението
за изплащане на застрахователното обезщетение налично по делото е подадено и
подписано от него.
От показанията на разпитания свидетел К.– майка на Х.К., пътувала
заедно с него в автомобила към момента на процесното
ПТП се установява попадането на автомобила „БМВ“ в дупка през юни 2017 г. Сочи,
че поради оживен насрещен трафик е нямало възможност за избягване на дупката.
Спомня си, че в дупката е имало вода, а големината на дупката е била достатъчна
за попадане на гумата в нея. Разказва, че ПТП е станало сутринта, като трафикът
е бил натоварен и автомобилите вкл. и техния са се движили бавно.
Настоящият
съдебен състав намира, че събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
свид. Х.К.и М.К.и заключението на приетата и
неоспорена автотехническата експертиза, обсъдени в
съвкупност, установяват деликта и причинната връзка с
вредите, като по делото е доказано, че уврежданията на процесния
автомобил – на предни дясна гума и дясна джанта са настъпили след разклона за
с. Годеч по пътя от гр. Монтана към гр. София, в резултат на преминаване на
автомобила през дупка на пътното платно. С оглед обясненията на вещото лице при
изслушването му в откритото съдебно заседание на 19.09.2018 г., че в случай на
дупка пълна с вода, дупката може да не бъде забелязана до момента на попадане в
нея и показанията на свидетелите, в които и двамата посочиха, че в дупката е
била пълна с вода и трафика е бил оживен, съдът намира, че за водача е било
обективно невъзможно да забележи дупката и да я избегне.
Възражението за
липса на изготвен протокол за ПТП е неоснователно. Процесното
произшествие не попада в нито една от хипотезите на чл. 125 ЗДвП, при които се
изисква службите за контрол на МВР да посетят задължително мястото. To попада в
чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд в приложимата към датата на настъпване на произшествието
редакция преди изменението с ДВ, бр. 19 от 2017 г., съгласно която не се
посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС.
Неотносимо към предмета на делото е липсата на снимков материал от
произшествието. Въззивният съд не споделя довода на въззивника, че поради липса на снимков материал, фактите по
делото са недоказани. Фактическият състав на чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е установен и доказан по делото с други
доказателства. В закона няма ограничение на доказателствените
средства, които могат да се използват за установяване на пртоивоправно
поведение, вреди и причинно-следствена връзка
По
възражението, че настъпилото застрахователно събитие не предствлява
покрит риск по сключената застраховка:
Видно от
представената по делото застрахователна полица, процесното
МПС е застраховано при условията на "Пълно Каско".
Като допълнително покритие е посочена "Помощ на пътя (асистанс)".
По делото са
представени Общите условия на застрахователя по застраховка "Булстрад Каско Стандарт". В
Глава втора "Покрити рискове и изключения" на Раздел "Каско" е предвидено, че отговорността на
застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор на
застрахования, сред които - т. 4 клауза "Пълно каско".
Като допълнителни покрития към клауза "Пълно каско"
са уредени 6.1."Помощ на пътя" (Асистанс),
7.1."Механична повреда" и 7.2."Гуми" - за застраховани МПС
без подзастраховане с общо тегло до 3, 5 тона.
Съгласно т. 8 допълнителните покрития се предоставят в изрично предвидените в
тези условия случаи при заплащане на допълнителна премия.
Видно от
уредбата на клауза "Пълно каско", по нея
застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в
клауза "Пожар, природни бедствия, ПТП и залоумишлени
действия". По силата на Общите условия "Пътно-транспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети.
Видно от
уредбата на допълнение "Гуми", т. I " O бект
на покритие" - обект на покритие са гумите на МПС, застраховано по клаузи,
сред които и "Пълно каско" без подзастраховане, описани в застрахователната
полица/спецификация. Съгласно т. IV "Покритие" - срещу допълнително
платена застрахователна премия застрахователят обезщетява застрахования за щети
по гумите на МПС, причинени от 1.1.внезапна повреда,
деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя. В
същото време, като изключение в т. VI "Изключения" т. 8 е посочена
повреда, причинена от ПТП.
Тълкувайки
систематично посочените клаузи, съдът намира, че волята на страните е била
срещу допълнително заплащане от страна на застрахования да му бъде осигурено
покритие по определени изрично посочени рискове. Спукването на гума от попадане
в дупка е сред изрично посочените рискове, които се покриват по допълнение
"Гуми". В същото време, в уредбата на клауза "Пълно каско", която е обща спрямо специалната такава относно
допълните покрития, е предвидено да се покриват щети от ПТП. За последното в
общите условия е дадена дефиниция, от която съдът намира, че не може да се
изключи попадането в дупка на пътното платно. Такова изключение не е изрично
предвидено в т. X "Общи изключения", в специалната уредба на клаузата
"Пълно каско", каквито специални изключения
са предвидени при допълнително покритите рискове, нито може да се изведе по
тълкувателен път. Ако волята на страните е била рисковете, които се обезщетяват
срещу допълнително заплащане, да не са включени в рисковете, които се
обезщетяват по клауза "Пълно каско", то
щеше да е налице изричното им изключване.
По изложените
съображения съдът намира, че волята на страните е при уговорено "Пълно каско" да се покриват и вредите от попадане в
необезопасена дупка на пътното платно, което попада в дадената дефиниция на
пътно-транспортно произшествие. От така приетото от съда следва, че
възражението на жалбоподателя, че не е налице покрит риск, е неоснователно.
С оглед
разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че
именно ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” е задължен да осъществява
дейностите по поддържането и ремонта на процесния
участък от републиканската пътна мрежа. Агенцията като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на съответните служители или лица, на които е възложено
изпълнението на законовите задължения на ответника по изграждането, ремонта и
поддържането на процесния път е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП. Следователно районният съд
правилно е приел, че ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители.
При това
положение несъмнено е, че увреденият има срещу ответника вземане по смисъла на
чл. 49 ЗЗД. С плащането на обезщетение за причинените с деликта
вреди застрахователят по силата на чл. 410, ал. 1 от КЗ е встъпил в правата на
увредения и за него е възникнало регресно право срещу
делинквента. Относно довода на въззивника
за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
автомобила, съдът счита, че за да се определи дали е налице съпричиняване
на вредоносния резултат, респ. степента на участие на водача на автомобила в
цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се
изследва механизма на настъпване на процесното ПТП.
Намаляването на обезщетението за вреди би било допустимо само при наличието на
категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, в
случай че по време на произшествието водачът на автомобила е спазил правилата
за движение по пътищата. Доказателствената тежест за
установяването на този правнорелевантен факт
принадлежи на страната, която навежда това възражение, като доказването трябва
да е пълно и главно съобразно правилата, предписани в правната норма на чл.
154, ал. 1 ГПК. В настоящия случай са недоказани твърденията на въззивника за несъобразяването на водача с пътната
обстановка. От показанията на свидетелите се установява, че автомобилът се е
движел с ниска скорост, поради натоварения насрещен трафик и местоположението
към момента на попадането в дупка, а именно на завой. При неустановяване на
тези правнорелевантни факти несъмнен начин в процеса
на доказване при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената
тежест - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът приема тези
обстоятелства за неосъществени.
Освен това
съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при деликт обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, т.е. обемът на отговорността обхваща действително причинените
вреди, а обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва
да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние.
По отношение
на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на вредите по
средната им пазарна стойност към момента на настъпването. Съгласно заключението
на изготвената САТЕ стойността на извършения ремонт по средни пазарни цени към
2017 г. е 194,29
лв, като ищецът е претендирал заплащането на сумата
от 184,00 лв., до който именно размер искът правилно е уважен от
районният съд, с оглед принципа за диспозитивното
начало в гражданския процес.
Ето защо
следва да се приеме, че ищецът има право да получи претендираната
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По изложените
съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход
на спора право на разноски за въззивното производство
има ищцовото дружество, което е представлявано от
надлежно упълномощен процесуален представител адв.М. ,
и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, чието заплащане е доказано. Доколкото
претендирания размер съответства на минимално
установения в Наредба № 1 от 2004 г. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение за защита и процесуално представителство в настоящото
производство, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. и
съгласно параграф 2а от Наредба № 1 от
2004 г. „за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение“ същият
следва да бъде присъден изцяло с вкл. ДДС.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26805/30.01.2019
г. постановено по гр.д. № 26782/2018 г.
по описа на СРС, 145 състав
ОСЪЖДА Агенция
"П. и." - гр. София, БУЛСТАТ ******, с адрес на управление: гр.
София, пл. "*****, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 360 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е
окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.