Р
Е Ш Е Н И Е
№
89
гр.
Велико Търново, 27.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Велико Търново, осми състав,
в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана
Костова
При
секретаря П.И. разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело № 872/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 26 от Наредба
№ 7 от 14.11.1997 г. за продажба на движими вещи - частна държавна собственост.
Същото е образувано
по жалба на С.И.С. *** против Търг за продажба на движими вещи – частна
държавна собственост, обявен със Заповед № РД 10-51 от 13.03.2017 г. на Председателя
на Държавна агенция „Държавен резерв и военно временни запаси“, гр. София (ДА
„ДРВВЗ“).
По
същество жалбоподателят оспорва Решението на Тръжната комисия , назначената със
Заповед № РД 10-51 от 13.03.2017 г. на Председателя на ДА „ДРВВЗ“, гр. София, да
не бъде допуснат до участие в търга относно позиция 8, тъй като не отговаря на
условието за внасяне на депозит за участие, което решение е обективирано в
Тръжния протокол от 04.04.2017 г. Жалбоподателят намира, че атакуваното решение
е неправилно, тъй като същият е внесъл определеният с обявата депозит за
участие в размер на 10% от стойността, представил е всички изискуеми документи.
Комисията в противоречие на обявата е намерила, че жалбоподателят е следвало да
внесе по- голяма сума, тъй като не е предвидил, че следва да се внесат и 10% от
дължимия ДДС върху началната тръжна цена. На първо място счита, че обявената
тръжна цена, след като липсва уточнение, че е без ДДС в обявата, включва
последното, поради което правилно е внесъл 10% от обявената начална стойност.
На следващо място сочи, че заплащането на депозит за участие в търг не е
данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и за това в размера на
депозита не се включва ДДС, поради което приема, че внасяйки депозит в търга в
размер на 10 на сто от цената на вещта без ДДС е изпълнил условието за
допускане до участие в него. Отделно от това част от вещите представляват
стоки, за които купувачът не дължи ДДС като напр.отпадъци, доставката на които
подлежи на т. нар. „обратно начисляване на ДДС“ по смисъла на ЗДДС, поради
което ДДС се дължи не от купувача от
доставчика- ответник жалба.
В този смисъл не може
да се презюмира, че волята на комисията изначално е била да определи депозита
за участие като процент от цената на вещите с ДДС, защото за част от тях такъв
данък изобщо няма. С тези мотиви оспорва търга, като иска отмяна и на крайния
акт, с който той е приключил – а именно Заповедта за определяне на купувач на
вещите, представляваща позиция 8 (61 броя бетонни панели) и връщане на
преписката на комисията, която да проведе отново търга с негово участие. Не
претендира разноски.
Ответникът по делото
- Тръжната комисия, назначената със Заповед № РД 10-51 от 13.03.2017 г. на
Председателя на ДА „ДРВВЗ“, гр. София, оспорва жалбата като недопустима с мотива,
че жалбата против Заповед № РД 10-51 от 13.03.2017 г. на Председателя на ДА
„ДРВВЗ“, гр. София е просрочена; жалбоподателят няма правен интерес да оспорва
заповедта на директора на ТД „Държавен резерв“ за определяне на купувач на
вещта, защото не е допуснат до участие в търга и не е участвал в самото
класиране; а заповедта на определяне на началната тръжна цена, както и тръжните
протоколи, вкл. в частите, с които жалбоподателят не е допуснат до участие в
търга не представляват индивидуални административни актове, съгласно чл. 21,
ал. 5 от АПК. В тази връзка счита, че Наредба № 7/1997 г. не задължава
ответната администрация след закриване на търга да изчака изтичането на
определения 7 дневен срок в чл. 26 от Наредбата за оспорването му, тъй като чл.
23 от същата наредба изисква плащане на предложената цена от спечелилият
кандидат в 3-дневен срок от приключване на търга. В тази връзка намира, че
жалбоподателят не може да оспорва вече приключилият търг дори и само защото
процесната вещ е предадена на купувача – спечелилият търга, като с него е
сключен и договор за покупко-продажба, който договор не подлежи на съдебен
контрол.
Алтернативно излага
доводи за неоснователността на жалбата, като счита, че комисията е процедирала
по законосъобразен начин, тъй като няма спор по делото, че жалбоподателят не е
платил депозит за участие в размер на 10 % от началната тръжна цена, която
включва определената пазарна цена на вещта с ДДС. След като се касае за сделка по смисъла на чл. 6
от ЗДДС , то съгласно чл. 12 от ЗДДС същата е облагаема, поради което
жалбоподателят е следвало да внесе 10% от цената , посочена с ДДС за вещите ,
за които е участвал. След като е внесъл сумата от 232,96 лева вместо 279, 54 за
всички позиции, същият не е отговарял на условията за допускане до участие в
търг и правилно е бил отстранен от участие.
По тези мотиви иска съда да
отхвърли жалбата и да му присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В. Д., надлежно упълномощена
от всеки един от членовете на тръжната комисия, съгласно представено пълномощно
на стр. 36 от адм.д. 10 942/2017г. по описа на ВАС, без И.И., с който са прекратени служебните
правоотношения, видно от представената Заповед № ЧР 30-1-74/29.11.2017г. на
Председател на ДА“ДРВВЗ“.
Заинтересуваните
страни – останалите участници в търга за позиция № 8 - „Вип Ал 07“ ЕООД, гр.
Русе, Р.Я.Т. ***, И.С.Б. *** и „ПИБ Комерс“ ЕООД, ***, редовно призовани, не се
явяват и не вземат становище по жалбата.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
включително и тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № РД
-10-353/10.10.2016 г. председателят на ДА „ДРВВЗ“, гр. София е определил за
продажба чрез търг с явно наддаване излишни и негодни движими вещи – частна
държавна собственост, стопанисвани от ДА чрез ТД „Държавен резерв“ (ДР) – Велико
Търново, сред които и сред които и 61 броя бетонни панели с балансова стойност
3 782 лева, находящи се в СБ Ресен (л. 191 от делото). С т. 2 от Заповедта, е назначена Комисия, която
да определи началната тръжна цена на тези вещи по метод, посочен в чл. 5, ал. 2
от Наредба № 7/1997 г, издадена от
министъра на финансите, обн., ДВ,109 от 21.11.1997 г.,
В изпълнение на тази
заповед, оценителната комисия в определения й състав е съставила Протокол на
19.10.2016 г. и въз основа на който е издадена Заповед № РД
10-51/13.3.2017г. на председателя на ДА
„ДРВВЗ“, гр. София е наредено да се проведе търг с явно наддаване за определяне
на купувачи на движими вещи - частна държавна собственост, управлявана от ДА
„ДРВВЗ“ чрез Териториална дирекция „Държавен резерв“ - гр. Велико Търново,
находяща се в собствени складови бази и складове на ТД „Държавен резерв“ - гр.
Велико Търново (СБ Дебелец и Габрово, СБ Иваново, СБ Ресен и Павликени, СБ
Долно Абланово, СБ Козаревец, СБ Поликраище, СБ Образцов чифлик и
административна сграда на ТД „Държавен резерв“ - гр. Велико Търново). Вещите са
описани в Приложение № 1 в позиции от 1 до 544, като тази описана в позиция под
номер 8 е 61 броя бетонни панели, находящи се в СБ Ресен. В т. 2 от заповедта, началната тръжна цена на
всички вещи, определени за продажба чрез търг с явно наддаване е 38 750.95
лева без ДДС и 46 501.16 лева с ДДС, С т. 3 от цитираната заповед е
определен персоналния състав на комисията, която да проведе търга. В
компетентността на същата съгласно т.
5 от заповедта е да провери редовността
на подадените документи от кандидатите и да отстрани от участие, кандидат подал
нередовни документи.
Съгласно чл. 4, т. А от заповедта, за участие
в търга се внася депозит по банков път по сметка на продавача в размер на 10 % от
началната тръжна цена на вещта (позицията), за която се кандидатства. В т. 8 от
заповедта е определено задължението на Директор на ТД „Държавен резерв“ Велико
Тръново да издаде заповед за определяне на купувач и да сключи договор за
покупко-продажба с участника, определен за купувач по съответната позиция,
които са внесли предложената цена в срок, който съгласно т. 9 от
заповедта, е 3 работни дни след обявяването на спечелилия
наддаването.
За така определените
условия на търга е публикувана на сайта на ДА „ДРВВЗ“ и в централни медии
Обява, ( копия от публикациите са
приложени по делото). Същата предвижда,
че за участие в търга се заплаща депозит в размер на 10% от началната тръжна
цена на вещите по съответната обособена позиция, като съгласно Приложение 1 за
позиция № 8 61 броя бетонови панели е
посочена в колона 4 сумата от 488 лева като „Общо лева без ДДС“, а в следващата
колона сумата от 585. 60 лева, като тази колона е именувана „Общо лева с ДДС“.
Липсва информация коя от двете колони формира началната тръжна цена.
На 27.03.2017 г.
Тръжната комисия назначена от председателя на ДА „ДРВВЗ“ със Заповед № 10-51 от
13.03.2017 г. е провела заседание, за решенията от което е съставила Протокол №
1 от същата дата, съгласно който стъпката за наддаване в търга е определена на
10 % от началната тръжна цена на всяка отделна позиция (т.е. по начина и в
размера, по който е бил определен и депозита на участие), като за позиции от 1
до 524 обаче Комисията изрично вече е посочила, че върху стойността на вещта ще
се начислява ДДС съгласно чл. 5, 6 и 12 от ЗДДС, а за позиции от 525 до 544, че
ДДС няма да се дължи на основание чл. 163а от ЗДДС.
Това решение за
определяне на началната тръжна цена и нейните елементи, съответно на стъпката
за участие в търга липсват доказателства
да е било разгласено да е разгласено по
начина, по който е разгласен самият търг.
Не е спорно по
делото, че по отношение на позиция № 8 са подадени заявления за участие от пет
лица, вкл. от жалбоподателя С.И.С., и от „Вип Ал 07“ ЕООД, гр. Русе, Р.Я.Т. ***,
„ПИБ Комерс“ ЕООД, *** и И.С.Б. ***.
На проведения търг за
вещите от тази позиция на 03.04.2017 г. жалбоподателят бил отстранен от участие
с мотив, че не е внесъл нормативно установения депозит за участие, а именно 10
% от началната тръжна цена, определена като цената на вещта с ДДС. Решението в
този смисъл Тръжната комисия обективирала в Тръжен протокол от 04.04.2017 г. на
стр. 4 от същия (л. 59 от делото).
След отстраняването
на жалбоподателя от участие в търга досежно позиция № 8, комисията
констатирала, че след обявяване на началната тръжна цена е направено
предложение само от участника „Вип Ал 07“ ЕООД, гр. Русе, който е потвърдил
участието си и първоначалната цена, поради което председателят е огласил
спечелването надаването за вещите в позиция № 8 в размер на 585.60 лева с ДДС.
След приключване на
търга и на база наддавателния лист комисията обявила „Вип АЛ“ за спечелил търга
с явно наддаване на вещи за няколко позиции, сред които и № 8, за направените
ценови предложения на стойност 12 283.97 лева с ДДС (за всички вещи, за
които този кандидат е участвал в търга).
Като дата на
обявяване на протокола е посочена 06.04.2017 г., като изрично е указано, че в
7-дневен срок от датата на търга участниците могат да подават жалба по реда на
АПК за неспазване на изискванията по неговото организация и провеждане. Липсват
каквито и да е доказателства за това как е обявен тръжния протокол от
04.04.2017 г., като съответно няма доказателства и че това е станало на
посочената в него дата 06.04.2017 г.
На 05.04.2017 г.
председателят на Тръжната комисия е представил Тръжния протокол на Директора на
ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново.
На 07.04.2017 г.
жалбоподателят е поискал да му се представят копия от проведените търгове на 03
и 04 април 2017 г. Директорът на ТД обаче, е намерил за неясно това искане, въпреки
че и Наредба № 7/1997 г. сочи самия търг като обект на оспорване, като е указал
на заявителя да коригира подадената от него молба.
В отговор
жалбоподателят е заявил, че иска тръжните протоколи от проведените на 03 и 04
търгове с явно надаване за движими вещи частна държавна собственост. В отговор
на тази молба едва на 12.04.2017 г. директорът на ТД „Държавен резерв“ е изпратил
двата Тръжни протокола на лицето, което от своя страна означава, че едва на
тази дата, същите са му съобщени по надлежен ред.
Междувременно обаче,
жалбоподателят е оспорил проведения търг с жалба до съда, подадена на
10.04.2017 г., в която е посочил, че оспорва като незаконосъобразно
недопускането си до участие в търга за всички позиции, за които е
кандидатствал, вкл. и за процесната позиция № 8.
Въз основа на тази
жалба, след нейното уточняване и отстраняване на недостатъците е образувано
настоящето производство.
Независимо, че липсва
разпореждане за предварително изпълнение, и без да изчака определени в чл. 26
от Наредба 7 - дневен срок за оспорване на търга, директорът на ТД „Държавен
резерв“ – Велико Търново е издал Заповед № РД - 10 -74/05.04.2017 г. с която е
обявил търга за приключен, като в т. 2 е посочил търга за спечелен от „Вип Ал
07“ ООД в частта за позиция № 8, като още на 06.04.2017 г. ДА „ДРВВЗ“, чрез ТД
„Държавен резерв“ – Велико Търново е сключила и Договор за покупко–продажба с
„Вип Ал 07“ ЕООД. Независимо от подадената чрез същата администрация жалба от С.
до съда против търга на 10.04.2017 г. с протоколи от 9, 11 и 12 май, е предал вещите от позиция № 8 от търга на
определения за купувач.
С
разпореждане от 16.5.2017г. по адм. д. 242/2017г. на съдията – докладчик е
отделена жалбата по позиция № 8, а с
разпореждане на Председател на Административен съд Велико Търново са образувани
административни дела по всяка една от оспорваните позиции.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна гледна
точка:
Настоящото
производство е по реда на чл. 26 от Наредба
№ 7 от 14.11.1997 г. за продажба на движими вещи - частна държавна собственост
и има за предмет търга за продажба на движими вещи – частна държавна
собственост, обявен със Заповед № РД 10-51 от 13.03.2017 г. на Председателя на
ДА „ДРВВЗ“, гр. София в частта за позиция № 8, доколкото съгласно чл. 26 от
Наредба № 7 от 14.11.1997 г. за продажба на движими вещи - частна държавна
собственост, участниците могат да подадат
жалба по реда на Закон за административното производство ЗАП за неспазване на
изискванията по неговата организация и
провеждане. Очевидно е, че законодателят е крайно непрецизен първо, като сочи
за предмет на оспорване едно цяло производство, а не конкретен акт, и второ -
като определя за приложим процесуален ред за обжалване закон, който е отменен. Правилата
на формалната и юридическата логика налагат извода, че по същество предмет на
оспорване е акта, с който е засегнато правото на жалбоподателя да участва в
процесния търг, а именно одобреното решение на комисията за недопускането му да
участие, а процесуалният ред за
разглеждане на жалбата срещу решението, с което той не е допуснат до участие е
този по АПК.
При така очертания предмет на делото, с оглед поддържаното възражение от
ответника за недопустимост на жалбата се налага понастоящем да се направи
следното уточнение: Като участник в производството по провеждане на търг
жалбоподателят има правен интерес да
бъде допуснат до участие в търга и след това – да спечели същия. Жалбоподателят
като участник в търга не може да оспорва Заповедта за откриването, така и
следващите междинни актове по организацията и провеждането на търга, но същият
има правен интерес да оспорва този акт, който засяга по окончателен начин за
самия него пряко и непосредствено неговите законни интереси. Това е акта, с
който не бъде допуснат до участие, или акта, който класира друго лице на първо място, ако след
като е допуснат до участие не е обявен за спечелил търга. В случая, актът, с
който е засегнато правата на кандидата да участва в търга е решението да не
бъде допуснат до участие в явното наддаване, чрез което се осъществява търга в
тесния смисъл на думата и това решение слага край на производството за този кандидат,
което го прави окончателен отрицателен акт на овластен административен орган.
То е обективирано в Тръжния протокол от 04.04.2017 г. на Тръжната комисия,
която в изпълнение на заповедта за провеждане на търга е преценила редовността
на документите на кандидатите, намерила е тези на жалбоподателя за нередовни,
поради невнасяне на депозит за участие в размера, считан за дължим от комисията
и го е отстранила от участие.
Тъй като липсва
каквато и да е последваща санкция от страна на ръководителя на ДА „ДРВВЗ“ или
на ТД „Държавен резерв“ по отношение на допустимостта на участието на
кандидатите и конкретно по отношение на решението на тръжната комисия за
отстрани С. от участие в търга за позиция № 8, и тъй като на самата тръжна
комисия е възложена преценката за редовност на документите на кандидатите и
правомощието да отстранява от участие кандидат подал нередовни документи с т. 5
Г от заповедта от 13.03.2017 г., то
предмет на спора е законосъобразността на това решение на тръжната комисия за
предмет на спора.
Да се приеме, че
участникът в търга няма право да оспорва решенията на тръжната комисия за
отстраняването му като междинен акт или такъв на помощен орган, при липса на
последващ акт на възложилия търга за неговото отстраняване и същевременно при
невъзможността на вече отстраненият от участие кандидат да оспорва класирането,
доколкото за това липсва правен интерес,
би го лишило от всякаква правна защита, което е недопустимо.
Ето защо съдът намира
за неоснователно възражението на ответника, че жалбата е недопустима, защото той няма право да
оспорва това решение на комисията. След като жалбоподателят не може да обжалва нито решението за откриването
на търга, нито организацията му по аргумент от чл. 21, ал. 5 от АПК, както не
може да обжалва и решението, с което търга е обявен за спечелен от „ВИП Ал 07“
ООД единственият способ за защита на
неговите права, негативно засегнати чрез решението , което го е лишило от
възможността да участва в търга е именно
оспорването му по съдебен ред. Именно
това решение на тръжната комисия за недопускането му до участие, има характера
на окончателен индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол. В този смисъл е Определение № 6659 от 12.07.2004 г. на ВАС по адм. д.
№ 5697/2004 г., IV о.
Навежданите доводи от
ответника, че реалното извършеното предварително изпълнение на решението за
приключване на търга, препятства съдебния контрол е правно несериозно. След
като липсва придадено по надлежен ред предварително изпълнение на решението за
приключване на редовно подадената жалба
спира производството, тъй като и при действието на ЗАП и при АПК, именно
в това се изразява суспензивният й ефект. След като ответникът не е процедирал по този законосъобразен ред, от своето виновно
поведение не може да черпи аргументи за недопустимост на така подадената жалба.
Според твърденията на
ответника, които не се подкрепят от доказателствата по делото, Решението за
недопускане до участие в търга на жалбоподателя, обективирано в Тръжния
протокол от 04.04.2017 г. е съобщено на
всички чрез обявяване на протокола на 06.04.2017 г.. Единственото доказателство
за обявяването му е връчването му на жалбоподателя на 10.04.2017 г. След като е
така, подадената жалба на 10.04.2017 г. е депозирана в законоустановения в чл.
26 от Наредба № 7/1997 г. срок за оспорване на търга, вкл. в частта му за
недопускане до участие на кандидат, който срок за оспорване всъщност е посочен
и в самия тръжен протокол.
По изложените мотиви
съдът намира, че жалбата за допустима като подадена от лице с правен интерес -
кандидат за участие в търга, отстранен от него, против окончателен за него
индивидуален административен акт, който засяга правото му да участва в търга, в
законоустановения срок, до надлежния съд.
Разгледана по
същество жалбата е и основателна по следните съображения:
Съдът намира
оспореното решение за отстраняване на жалбоподателя за валиден административен акт, издаден от
компетентен за това орган. Съгласно чл.
4 от Наредба № 7/1997 г., търговете се организират и провеждат от комисия,
назначена със заповед на областния управител, съответно на ръководителя на
ведомството, в състав от 3 до 5 членове, включително председател. След като
това е така, то от компентността на тази комисия е и въпросът за допускането от
участие на кандидатите, особено след като в Наредбата не е предвидена
последваща или друга санкция от страна на ръководителя на ведомството, който
възлага на комисията провеждането на търга.
Съгласно чл. 21 от
Наредба № 7/1997 г. кандидатът внася депозит в размер 10 на сто от началната
тръжна цена. По същество единственият спорен въпрос по делото е този дали
жалбоподателят отговаря на условието за участие в търга да е внесъл 10 % от
началната тръжна цена за позиция № 8, както това е било определено в т. 4А от
Заповедта за отриването на търга и Обявата за него, като жалбоподателят счита,
че депозитът за участие следва да се определи като процент от стойността на
вещта без ДДС, а ответникът включва и ДДС като елемент на началната тръжна
цена. Следователно спорът се конкретизира около това коя е началната тръжна
цена за вещите - предмет на конкретния търг и трябва ли да се включи ДДС върху
стойността на вещите – предмет на търга като елемент от началната тръжна цена.
Видно е, че законът
не дефинира самата начална тръжна цена и нейните елементи. Ето защо съдът
приема, че тези въпроси са от компетентността на този, който провежда търга.
Заповедта за откриване на процесния търг обаче в т. 2 също не определя по
еднозначен начин началната тръжна цена. Т. 1 от заповедта изобщо не съдържа
думите „начална тръжна цена“, нито сочи като такава която и да е от цените,
посочени в колоните от Таблицата – Приложение № 1. Всъщност колони 5 и 6 от
Приложение № 1 към т. 1 от Заповедта са именувани „Общо лева без ДДС и Общо
лева с ДДС“, без дори да сочат, че става въпрос за цени, нито да уточняват, че
втората от цените – с ДДС следва да се счита за начална тръжна цена.
Т. 2 от Заповедта за
откриване на търга гласи: „Началната тръжна цена на всички вещи, определяне за
продажба чрез търг с явно наддаване е 38 750.95 лева без ДДС и 46 501.16 с ДДС“.
Тоест по същество
възложителят на търга не е уточнил никъде, коя от двете едновременно посочени
цени за вещите - предмет на търга, счита за начална тръжна цена – тази със или
без ДДС. Правилата на юридическата логика и целите на търговите производства
изискват предварително ясно определени условия за участие в търга, които не
подлежат на последваща промяна. След като ответната администрация не е
определила еднозначно и ясно коя от двете стойности на цените на вещите – тази
със или без ДДС, приема като начална тръжна цена ответникът е поставил
изначално участниците в неяснота или заблуждение, като не може да се изисква от
купувачите да тълкуват еднакво тази неяснота.
Нещо повече, тази
неяснота очевидно е била намерена дори от тръжната комисия, която по повод
определянето на стъпката за участие в търга се е произнесла по въпроса включва
ли се ДДС в началната тръжна цена. Както вече се каза, на 27.03.2017 г. Тръжната
комисия назначена от председателя на ДА „ДРВВЗ“ със Заповед 10-51 от 13.03.2017
г. е провела заседание, за решенията от което е съставила Протокол № 1 от
същата дата, съгласно който е взела решение стъпката за наддаване в търга да
бъде определена на 10 % от началната тръжна цена на всяка отделна позиция (т.е.
по начина и в размера, по който е бил определен и депозита на участие), като за
позиции от 1 до 524 Комисията е посочила
изрично, че върху стойността на вещта ще се начислява ДДС съгласно чл. 5, 6 и
12 от ЗДДС, а за позиции от 525 до 544, ДДС няма да се дължи на основание чл.
163а от ЗДДС.
Това по
същество изменение на заповедта за
откриване на търга не е разгласено или съобщено на кандидатите за участие в
търга. С това решение на комисията се променят изцяло условията на търга,
началната тръжна цена за всяка една от позициите, депозита и началната стъпка,
поради което същата е следвало да бъде разгласена по начина, с което е обявена
и началната заповед за откриване на производството по провеждане на търг с явно
наддаване. Началната тръжна цена,
посочена в т. 2 от заповедта за откриване на търга, се явява освен неясна,
както се посочи по- горе , така и невярна с оглед посоченото прието правило, че
за част от вещите не се дължи ДДС. Посочените въпроси са от съществено значение
за законосъобразността на проведената процедура, поради което е следвало да бъдат оповестени,
а освен това е следвало и за всяка конкретна позиция да се посочи недвусмислено първоначалната тръжна цена.
Същевременно именно това
решение на Тръжната комисия ясно демонстрира несъстоятелността на възражението
на ответника, че началната тръжна цена за всички позиции, както са определени в
Приложение № 1 към Заповедта за откриване на търга включва ДДС, доколкото е
ясно, че за част от тези позиции ДДС не е дължим от купувачите. Това уточнение
е важно обаче и за процесните вещи от позиция № 8, доколкото лишава от
основание твърдението, че посочената в колона 6 „Обща стойност с ДДС“ цена
следва да се приеме за начална тръжна цена на вещите, доколкото съдържащото се
ДДС в тази колона за част от вещите – предмет на търга не е дължимо от
купувачите. Това прави невъзможно съждението, че колона 6 – „Общо лева с ДДС“ от заповедта
за откриване на търга определя началната тръжна цена за процесния търг. Нещо
повече, това не кореспондира и със стойността на началната тръжна цена, както е
посочена в т. 2 от заповедта за откриване на търга, тъй като няма как тръжната
цена да е вярна общо за всички вещи с ДДС, след като за част от тях такава не
се дължи.
Това сочи, че
ответникът е следвало да уточни тези въпроси предварително – преди началото на
търга, като разгласи своето решение относно начина на определяне на началната
тръжна цена като стойността на вещите със или без ДДС. Това е наложително и с
оглед спазването на принципите на последователност и предвидимост, гарантирани
в чл. 13 от АПК.
Нещо повече, това е
особено наложително, доколкото ответната администрация процедира по различен
начин при определяне на началната тръжна цена за различните търгове, провеждани
от различните ТД, но при всички случаи предварително сочи дали същата включва
или не ДДС върху стойността на продаваните вещи. Така например, прегледът на
съда на Интернет страницата на ДА „ДРВВЗ“ показва, първо, че въпросът дали
началната тръжна цена включва ДДС върху стойността на продаваните вещи или не
се решава по различен начин за всеки търг в различните териториални дирекция,
но същевременно - това винаги е ясно и предварително посочено в заповедта за
откриване на конкретния търг, тъй като в Приложенията към съответната Заповед
за откриване на търга първо има колона именувана точно „Начална тръжна цена“ и
второ, е уточнено дали същата включва ДДС или не. Така например, съгласно
Заповед № РД - 10/394/03.11.2016 г. началната тръжна цена е без ДДС, но за
вещите предмет на търга, обявен със Заповед № РД – 10-138/17.05.2017 г.
началната тръжна цена включва ДДС, доколкото колона 6 е именувана „Начална
тръжна цена (единична) в лева с вкл. ДДС“ (тези заповеди са налични на сайта на
ДА, като съдът служебно е направил разпечатка то същия, която е приложена по
делото).
Това
ясно показа, че принципно началната тръжна цена не включва имплицитно ДДС върху
стойността на продаваните вещи и след като това е така, не може да се изисква
от участниците в търга да гадаят, че такава е била волята на продавача в
конкретния случай. След като в посочените междинни актове по организацията на
търга съществува неяснота, то същата следва да бъде тълкувана в полза на
жалбоподателя, т.е. че внасянето на едно от така посочените начални тъжни цени
означава изпълнение на условията на търга.
Изводът, че ДДС принципно не се включва и още
по-малко е задължителен елемент в началната тръжна цена се налага и от
тълкуването на специалния материален данъчен закон – ЗДДС, тъй като за част
от вещите същият е дължим от продавача, а за част от купувача. Самото
участие в търга не се явява доставка, такава е последващият договор за покупко-продажба, поради което се налага извода, че депозитът
не следва да включва ДДС. Участието в
търг не представлява доставка по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС и по тази причина за самото участие, ако се дължи депозит,
посочената стойност за този депозит не включва ДДС. Не е неприложима и
разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда, че когато при
договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно,
приема се, че той е включен в договорената цена, защото, както се каза, в
случая не става въпрос за доставка и нейното договаряне, тъй като самото
участие в търга (за което се дължи депозита за участие, за разлика от стъпката
за участие в наддаването) не е доставка по смисъла на ЗДДС и не подлежи на
договаряне. Ето защо съдът приема, че принципно логическото правило е, че ДДС
не участва и не се включва при определяне на началната тръжна цена (т.е.
началната тръжна цена е процент от оценката на продаваната вещ без ДДС), като
няма юридическа пречка, продавачът да направи изключение от това правило, като
изрично предвиди обратното – че депозитът ще е процент от началната тръжна цена,
определена като стойността на вещта с ДДС, но това трябва да бъде ясно,
еднозначно и предварително посочено в решението за откриване на търга.
В случая това не е
било посочено изначално, а напротив като начална тръжна цена на всички вещи е
посочена едновременно както цена с ДДС, така и без. Ето защо в този случай,
ответникът ще трябва да търпи последиците на своето некоректно поведение, което
ще рече, че след като в конкретния случай е посочил първо общата начална цена
на целия търг както с ДДС, така и без, то следва да се приеме за изпълнено
условието за внасяне на депозита за участие от 10%, от която и да е от тези
стойности.
По делото не е
спорно, че жалбоподателят е внесъл депозит за участие в размер на 10 % от
стойността на вещта на позиция № 8 без ДДС и след като това е така, същият
неоснователно отстранен от участие в търга. Ето защо е наложително да се отмени
решението в този смисъл и преписката трябва да се върне обратно на Тръжната
комисия, която да започне търга, отстранявайки това свое първо порочно
процесуално действие, а именно – да допусне до участие в търга за позиция № 8 С.С.,
след което да пристъпи към ново наддаване на тези вещи.
Тук е мястото да се
посочи, че това би изпълнило изцяло и целите, които всеки търг преследва – да
се извърши продажба на вещ по най-високата възможна цена, тъй като е видно, че
по този начин относно позиция № 8 би се провел реален търг между повече
кандидати, което би означавало, че има по-голяма вероятност да се направи
наддавателна стъпка след началната цена и по този начин търгът би приключил
различно.
Както вече се каза не
може да се приеме, че проведеното незаконно предварително изпълнение на решението за класирането изключва
изпълнението на настоящото съдебно решение. Наредба № 7/1997 г. не предвижда
никакъв последващ акт след решението на комисията по чл. 4 от същата наредба за
приключване на търга. Фактът, че ДА „ДРВВЗ“ е приела вътрешни правила, които
предвиждат издаването на заповед за обявяване на търга за приключен и обявяване
на спечелилия кандидат от ръководителя не може да измени нормативния акт от
по-висока степен, като следва да се отчита, че тези вътрешни правила са един
ведомствен служебен акт, който не обвързва съда. Същевременно, ответникът
неправилно счита, че Наредба № 7/1997 г. имплицитно придава предварително
изпълнение на решението за приключване на търга с явно наддаване. Напротив,
логиката и последователността на действията, предвидена в Наредбата налага
обратния извод. Чл. 23 от Наредба № 7/1997 г. предвижда, че при търгове от вида
на процесния - с явно наддаване, предложената цена се заплаща в срок до 3
работни дни от закриване на търга, след което с купувача се сключва писмен
договор за покупко-продажба, но за това краен срок не е посочен.
Обстоятелството, че спечелилият кандидат заплаща предложената цена в определен
срок не означава незабавно сключване на договора, тъй като наредбата изрично
сочи, че договорът се сключва след плащането на предложената цена, но няма
определен нормативно срок след това за сключване на договора. От своя страна,
плащането преди предаването на вещта е авансово и като такова е основание за
издаване на фактура от ответника, но не и за предаване на вещта, което не може
да стане изобщо преди подписване на договора. Същевременно, след като чл. 27
предвижда, че в 7-дневен срок от датата на търга участниците могат да подадат
жалба по реда на ЗАП сега АПК за
неспазване на изискванията по неговата организация и провеждане, е ясно, че
преди изтичането на този срок дори и при плащане на цената от спечелилия
кандидат не следва да се сключва договор за покупко-продажба, още по-малко да
му се предават вещите, Всякакви твърдения, че оспорвайки търга жалбоподателят
целял „преиграване“ съдът не касаят предмета на спора, доколкото целта на
оспорването не е законовоустановена, но дори да имаше твърдение за злоупотреба,
това следва да бъде доказано Тези твърдения на ответника са основани на превратно тълкуване смисъла и
целта на законовата възможност за съдебно оспорване на административни актове
от заинтересованите лица – участници в търга. Само следва да се посочи, че в
конкретния случай, доколкото става въпрос за вещи на незначителна стойност не
може да се приеме, че има такава разлика между депозита определен в размер на
10 % от стойността на вещта с ДДС и без ДДС, за да се правят изводи за
финансовото състояние на кандидата и съответно – за сериозността на неговите
намерения да участва реално в търга или не.
По изложените мотиви
съдът намира за незаконосъобразно решението на тръжната комисия да отстрани С.С.
от участие в търга с явно наддаване в частта относно позиция № 8, обявен със
Заповед № РД – 10-51/13.03.2017 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“, а и за
постановено в противоречие с целта на закона. Това налага отмяната на това
решение и връщане на преписката за повторно провеждане на търга за тази позиция
с участието на жалбоподателя при спазване на указанията в това решение по
тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на
спора, за ответника не се следват разноски, а от жалбоподателя такива не са
претендирани, поради което не му се присъждат .
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК осми състав на Административен съд Велико
Търново,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.И.С. *** Търг за продажба на движими вещи – частна държавна собственост, обявен със Заповед № РД 10-51 от 13.03.2017 г. на Председателя на ДА „ДРВВЗ“, гр. София в частта относно недопускането му до участие за позиция № 8 със законните последици от това.
ВРЪЩА преписката на Тръжната комисия за ново провеждане на търга за посочената позиция от етапа допускане на кандидатите, като по отношение на позиция № 8 бъде допуснат и кандидата С.И.С. ***, след което се пристъпи повторно към следващите етапи на производството, при спазване на указанията на съда в мотивите на това решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: