Решение по дело №1934/2021 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 735 |
| Дата: | 21 октомври 2021 г. (в сила от 6 ноември 2021 г.) |
| Съдия: | Радостина Методиева |
| Дело: | 20213110201934 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 19 май 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
М О Т И В И
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НОХД № 1934 ПО ОПИСА ЗА 2021 ГОДИНА
НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.
Във ВРС е внесен обвинителен акт № 362 по който образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия К. И. А. с оглед
извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл. 130, ал.1 и ал.2 от
НК за това, че в нощта на 26.08.2020г. срещу 27.08.2020г. в с. Венелин, обл.
Варна, чрез удари с брадва-причинил леки телесни повреди на повече от едно
лице - на АС. П. Ш. от с. Венелин, изразяваща се в порезни рани по лявата
длан, както и на четвърти и пети пръст на лявата ръка, довели до,
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, и на В. АС.
Ш. от с. Венелин, изразяваща се в линейно ожулване в лявата поясна област,
обусловила болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди.
С определение постановено в разпоредително заседание проведено на
13.09.2021год. делото е насрочено за разглеждане по реда на глава 28-ма от
НПК.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа така
повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита, че същото е доказано по
безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за
виновен и предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност
като му бъде наложено адм. наказание в размер под средния към минималния.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д.В., във фазата по съществото
пледира за налагане на минимално административно наказание като
акцентира на тежкото семейно положение на подзащитния си, доброто му
процесуално поведение както и изразеното от него съжаление.
В съдебното производство подс. А. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, а в дадената му последна дума заявява че
съжалява и повече няма да повтори извършеното.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс. К.А. живеел в с. Венелин, обл.Варна с жена си и децата им. Той
нямал постоянна работа, а доходите му били от работа на „частно". К.А.
употребявал редовно алкохол в различни количества и в резултат на това
ставал агресивен и конфликтен.
На 26.08.2020г. вечерта подс. А. се прибирал към дома си, като карал
своята каруца, теглена от кон. Приближавайки към дома си, А. викал по
1
животното. Виковете му били дочути от св. М.М., който живеел на същата
улица. Св. М. излязъл от дома си за да види какво става и видял как подс. А.
във видимо нетрезво състояние пришпорва и вика по коня си, което довело до
агресивно поведение на животното. Притеснен да не бъдат причинени
увреждания по паркирания му на улицата микробус, св. М. направил
забележка на подс.А. да внимава. Последният му отвърнал да не се
притеснява. Св. М. започнал разговор с подсъдимия, като го укорявал за това,
че постоянно пиел и вдигал шум, който му пречел. Попитал го докога ще
продължава това негово поведение. На свой ред подс. А. му отвърнал
въпросително дали М. го заплашва, на което последния отговорил
отрицателно. Подс. А. слязъл от каруцата си, взел вила и казал на св.М. да-не
го плаши с никой. Посегнал с вилата към св. М. заявявайки че ще го убие и
ще му начупи буса. Св. М. хванал вилата и казал на подсъдимия, че не иска да
се разправя с него.
Разменените между двамата реплики на висок тон били дочути от св.
Л.Ш.а - жена на св. М., която излязла на улицата, за да види какво се случва.
Видяла как съседа й – подс. К.А. посяга с вилата към мъжа й и решила да
сигнализира на органите на МВР, което и направила. След това се обадила и
на брат си – св. А.Ш..
След продължилия известно време, вербален конфликт между св. М. и
подс. К.А., последният се прибрал в дома си.
По повод подадения от св. Л.Ш.а сигнал в 04 РУ Варна на място бил
изпратен дежурен автопатрул в състав свидетелите Т.Р. и Я.Н.. Двамата
отишли в с. В. и около 23:30 часа на 26.08.2020г. били на улицата където
живеели подс. К.А. и свидетелите М.М. и Л.Ш.а. На място ги чакала св. Ш.а.
Последната обяснила на полицаите за конфликта между мъжа й и подс. А..
Разказала им и за постоянните наливания на А. и силния шум, който вдигал
във вечерните часове.
На място двамата полицейски служители - свидетелите Р. и Н.
установили още и свидетелите В.Ш.а, М.М. и С.С.. Малко след това
пристигнал с лек автомобил и св. А.Ш. със сина си В.Ш.. Св. А.Ш. спрял пред
къщата на подсъдимия, слязъл от автомобила и започнал да вика на
последния да излезе. Подс. А. излязъл от дома си носейки брадва. Той
започнал да размахва брадвата към намиращите се на улицата хора и да вика,
че ще ги убие. Св. А.Ш. вдигнал лявата си ръка, за да предпази себе си и св.
М., при което подсъдимият го ударил с брадвата по лявата ръка. Св. А.Ш.
паднал на земята. Свидетелите В.Ш. и М.М. отишли да му помогнат да се
изправи. В този момент с поредното размахване на брадвата от страна на
подс. А., той ударил в гърба св. В.Ш. и по конкретно в лявата поясна област.
Тогава полицейските служители Р. и Н. излезли от служебния си автомобил.
Свидетелят Р. хванал брадвата и я измъкнал от ръцете на К.А., а след това със
св. Н. задържали А., като му поставили белезници и го сложили на задната
седалка в служебния автомобил.
2
На 27.08.2020год. по реда на чл. 212 от НПК било образувано
досъдебно производство в хода на което подс. А. доброволно предал
брадвата. На същата бил извършен оглед, при който се установило, че тя е с
метална глава с дължина на острието 14 см. и дървена дръжка с дължина
63см.
В хода на разследването са били назначени съдебно медицински
експертизи за установяване характера на причинените телесни повреди на
А.Ш. и В.Ш.. Експертизите били изготвени от в.л. д-р Б.. От заключенията на
същите се установява, че св. А.Ш. е получил порезни рани по лявата длан,
както и на четвърти и пети пръст на лявата ръка като тези увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и са в
резултат от действието на предмет с режещ ръб. По отношение на
пострадалия В.Ш. вещото лице е заключило, че той е получил линейно
ожулване в лявата поясна област, което е обусловило болка и страдание,
както и че увреждането е в резултат на действие на предмет с режеща
повърхност.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно психиатрична експертиза на подсъдимия изготвена от в.л. психиатър
д-р Б. се установява, че подс. К.А. не страда от психично заболяване или
зависимост към алкохол и психоактивни вещества, че към момента на
извършване на деянието е бил в състояние на алкохолно опиване - лека към
средна степен, и е могъл да разбира.свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
дадените в хода на досъдебното производство показанията на свидетелите М.,
Л.Ш.а, В.Ш., С.С., Т.Р. и Я.Н., А.Ш. и В.Ш.а, както и отчасти показанията на
св. Р.И., заключения по назначени СМЕ изготвени от в.л.д-р Б., както и
заключение по СПЕ изготвено от психиатъра д-р Р.Б., протокол за
доброволно предаване на вещи от 27.08.2020год.; Медицинско удостоверение
№ 822/2020год., медицинско удостоверение № 823/2020год., справка за
съдимост, медицинска документация, както и всички останали приложени по
делото писмени доказателства и ВД приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
От събрания в хода на наказателното производство доказателствен
материал съдът не кредитира показанията на св. Р.И. давани в хода на
досъдебното производство, в частта в която заявява, че подсъдимият е ударил
само „А.“ по ръката защото той биел брат му, както и в частта, че в която
сочи, че преди това подсъдимият бил удрян включително от „А.“ с метална
бухалка и взел брадвата когато видял, че бият брат му, тъй като в тази им част
показанията й са изолирани и се опровергават показанията на всички
останали разпитани по делото свидетели в това число показанията на двамата
полицейски служители – очевидци на инцидента. От друга страна тази
свидетелка живее на семейни начала с подсъдимия и е абсолютно
3
заинтересована да дава показания в негова угода
В обясненията си давани в хода на досъдебното производство
подсъдимият сочи, че въпросната вечер А. носел метална тръба с която удрял
брат му и той (подсъдимият) отишъл да вземе брадвата за да защити себе си и
брат си. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия от досъдебното
производство в тази им част и приема същите за защитна теза, тъй като
същите макар и да кореспондират с показанията на св. Р.И. (негова жена) се
опровергават по категоричен начин от показанията на всички останали
разпитани по делото свидетели – все очевидци на случилото се, в това число
и показанията на двамата полицейски служители, които са абсолютно
незаинтересовани от изхода на делото.
Показанията на свидетелите М., Л.Ш.а, В.Ш., С.С., Т.Р. и Я.Н. съдът
кредитира изцяло тъй като същите са последователни, логични и неизменни в
хода на цялото наказателно производство. Депозирани са след
предупреждаване за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и
кореспондират изцяло със заключението на назначените 2 СМЕ, и
медицинската документация.
Съдът кредитира и показанията на св. В.Ш.а, доколкото същите
досежно основните за предмета на доказване факти са в пълен унисон с
останалите събрани по делото доказателства. Вярно е, че св. В.Ш.а сочи, че
подсъдимият първо ударил с брадвата сина й (В.Ш.), а след това мъжа и
(А.Ш.), в разрез със съобщената поредност на нанасяне на ударите от всички
останали разпитани по делото свидетели очевидци. Тази отлика обаче е
несъществена и по никакъв начин не компрометира показанията и като цяло.
Заключенията по назначените в хода на наказателното производство 2
СМЕ и 1 СПЕ съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и
безпристрастно дадени.
Като обективни и достоверни съдът кредитира и всички събрани в хода
на съдебното следствие писмени доказателства.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:
Подсъдимият К. И. А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл. 131, ал.1, т.4 и
т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК за това, че в нощта на 26.08.2020г. срещу
27.08.2020г. в с. Венелин, обл. Варна, чрез удари с брадва-причинил леки
телесни повреди на повече от едно лице - на АС. П. Ш. от с. Венелин,
изразяваща се в порезни рани по лявата длан, както и на четвърти и пети
пръст на лявата ръка, довели до, разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК, и на В. АС. Ш. от с. Венелин, изразяваща се в линейно
ожулване в лявата поясна област, обусловила болка и страдание, без
4
разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
От събраните по делото доказателства – М., Л.Ш.а, В.Ш., С.С., Т.Р. и
Я.Н., А.Ш. и В.Ш.а, както и от приложените по делото медицински
документи, заключения на приетите по делото съдебномедицински
експертизи се черпят категорични данни както по отношение на датата и
мястото на извършване на инкриминираните телесна повреди по отношение
на пострадалите А.Ш. и В.Ш., така и по отношение на механизма на
причиняването им, както и по несъмнен начин се установява и авторството на
престъплението. Характерът и видът на причинените повреди се установяват
от наличната по делото медицинска документация и изготвените по делото
СМЕ.
От обективна страна престъплението е осъществено чрез действия -
нанасяне на удари с брадва по лявата ръка на св. А.Ш. и в областта на лявата
поясна област на св. В.Ш. в причинна връзка с които действия е и настъпилия
съставомерен резултат, а именно лека телесна повреди изразяваща се в
порезна рана по лявата длан както и на четвърти и пети пръст на лявата ръка
на св. А.Ш. и лека нелесна повреда изразяваща се в линейно ожулване в
лявата поясна област на В.Ш.. Доколкото причинените на св.А.Ш.
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, то от наказателно-правна гледна точка тази телесна
повреда се квалифицира като лека по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, а
причиненото на св.В.Ш. увреждане, което е обусловило чувство на болка и
страдание - като лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК.
Квалификацията по т.4 на чл. 131, ал.1 от НК се обусловя от факта че са
били причинени телесни повреди на повече от едно лице, а именно на А.Ш. и
на В.Ш..
С действията си подсъдимият е нарушил обществения ред и
спокойствие. Действията му са били неприемливи и пресилени и са станали
достояние и на други лица. С действията си спрямо свидетелите А.Ш. и В.Ш.
подс. А. е изразил открито висока степен на неуважение както към
обществото, така и към личността на двамата пострадали, посягайки на
телесната неприкосновеност на последните, без да се съобразява с това, че
действията му се възприемат от един широк кръг от хора, и най-вече - без да
се съобразява с това, че подобна саморазправа е несъвместима с установения
в държавата правов ред.
Мотивът за нанесените телесна повреди е изцяло хулигански.
Подсъдимият е излязъл от дома с брадва и хаотично е нанасял удари с нея
спрямо други лица пред погледите на полицейски служители. С действията си
по гореописания начин подс. А. е засегнал като обект обществените
отношения, свързани със защита на здравето и неприкосновеността на
личността, демонстрирайки явно неуважение към обществото, пренебрежение
и неглижиране на установения правов ред и правилата на морала, проявил е
открито незачитане и отхвърляне на обществения порядък и е изразил
5
стремеж самоцелно да демонстрира сила и необвързаност със социалните
норми. Извършвайки описаните по-горе действия в присъствието на
множество лица в това число и полицейски служители, подсъдимият е
манифестирал личното си чувство на превъзходство над обществото,
поставяйки личната си потребност да се саморазправи с пострадалите над
всичко – над обществената потребност, над личната телесна
неприкосновеност и над закона.
От субективна страна подс. А. е действал с пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2 от НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че размахвайки брадвата и
нанасяйки удари с нея по ръката на св. А.Ш. и в областта на лявата поясна
област на св. В.Ш. може да им причини телесни увреждания, но въпреки това
пряко го е целял и искал, воден от хулигански мотив, съображения за
наличието на който бяха изложени по-горе.
С поведението си подсъдимият демонстрира намерението си именно за
грубо незачитане на установените социални ценности и ред, в частност
незачитане на правата на пострадалите, което съгласно константната съдебна
практика изпълва понятието „хулигански подбуди” и изключва според
настоящия съд възможността действията на обвиняемата да бъдат обхванати
от УБДХ както счита защитата. Разграничителните критерии между дребното
хулиганство и престъплението хулиганство (съответно такова извършено по
хулигански подбуди) се изразяват в степента на обществената опасност на
деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл. 325 от НК. Дребното
хулиганство е административно нарушение с по-ниска обществена опасност
като разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка
на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на
неговата обществена опасност. В случая цялостното поведение на
подсъдимия сочи на груба демонстрация на сила и незачитане на
установените ценности, а не за непристойна проява по смисъла на УБДХ.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подс. А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 131, ал. 1, т.4 и
т.12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, поради което го призна за виновен. Безспорно
причиненото на св. А.Ш. телесно увреждане покрива критериите за лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1, а това на св. В.Ш. на лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, но доколкото в случая е налице
квалифициращия белег на т.4 на чл. 131, ал.1 от НК – телесна повреда
нанесена на повече от едно лице и предвид на това, че се касае за едно деяние
– едно престъпление, а не за две, то по-лекият резултат се поглъща от по-
тежкия.
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия, направеното от нето самопризнание
в хода на съдебното следствие и изразеното съжаление за извършеното.
6
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът не
констатира.
При определяне наказанието на подс. А. съдът отчете степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
подсъдимия и прие, че в случая са налице предпоставките на чл.78а от НК за
освобождаване на последния от наказателна отговорност, тъй като за
извършеното от него деяние е предвидено наказание „лишаване от свобода”
до три години, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ раздел ІV
от НК, от деянието не са настъпили имуществени вреди. И като отчете
наличие само на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства,
тежкото семейно и имотно състояние на подсъдимия (безработен, с шест деца
за които се грижи), му наложи административно наказание в размер на
минималния, а именно ГЛОБА в размер на 1000лв. като прецени, че с това
наказание ще бъдат постигнати целите както на специалната, така и на
генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
Като съобрази че приложената като веществено доказателство по
делото 1 бр. брадва с желязна глава с дължина на острието 14см. и с дървена
дръжка с дължина 63см. счупена в долния си край принадлежи на подсъдимия
и е послужила за извършване на престъплението съдът постанови на
основание чл. 53, ал.1, б. "а" от НК посочената вещ да бъде отнета в полза на
държавата и унищожена след влизане в сила на решението доколкото е вещ
без всякаква пазарна стойност.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото в хода досъдебното производство, разноски в размер
на 379.68лв. за експертизи и фотоалбум като го осъди да заплати посочената
по-горе сума в полз0а на Държавата по сметка на ОД на МВР Варна.
Като съобрази, че в хода на наказателното производство на подсъдимия
е бил назначен служебен защитник в лицето на адв. Д.З.В., както и това, че
видно от постъпилото по делото решение на НБПП № ВН-2582-
14168/2021год. от 23.7.2021год. на назначения служебен защитник е било
изплатено възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл. 16, т.1 от
Наредбата за заплащане на правна помощ за осъществена защита в
досъдебната фаза на производството по д.п. № 3165/2020год. по описа на ІV
РУ ОД МВР Варна съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди
подсъдимия за заплати посочената по-горе сума в полза на НБПП.
Водим от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
8