№ 14462
гр. С., 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. К.
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110103759 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК - делбено в първа фаза по допускане на
делбата.
Ищецът В. В. Г. твърди, че с ответниците М. С. Й. и Д. А. Д. са съсобственици на основание
наследствено правоприемство на следния имот: апартамент № 6 в гр. С., ул. С. № 19, трети
/втори жилищен/ етаж, със застроена площ 41.05 кв. м., състоящ се от една стая, кухня,
баня-тоалетна и входно антре, заедно с прилежащите избено помещение с площ 21.6 куб.м.
и таванско помещение с площ 9.08 куб.м. и с 1,35% ид.части от сградата и от правото на
строеж върху имота, върху който е построена сградата, представляващ парцел I от кв.455 по
плана на гр. С., местност центъра, с площ 948 кв.м., който апартамент представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.100.182.1.6. Твърди, че имотът бил
придобит по време на брака на Й.А. и С. А., прекратен с развод на 19.10.1977 г. Със
саморъчно завещание от 9.5.2011 г. С. А. завещал своята идеална част от апартамента на
своя внук – ищецът В. Г.. След смъртта на неговата майка Й.С.Д., братята на ищеца С.К.А. и
С.К.А. му продали своите общо 2/16 ид.части от апартамента, при което към настоящия
момент съсобственици на имота са ищецът, М. Й. /дъщеря на С. и Й. А./ и Д. Д. /дъщеря на
Й.Д., която е сестра на М./. Моли да се допусне делба на имота при посочените квоти.
Ответниците М. Й. и Д. Д. са подали отговор в срок. Твърдят, че с извършеното завещание
С. А. е накърнил запазените им части от наследството му и молят за намаляване на
завещанието и възстановяване на запазените им части в размер съответно на 1/3 за М. Й. и
1/12 за Д. Д., доколкото с имота се изчерпва наследството. Молят делбата да се допусне при
посочените от тях квоти, получени след намалението.
Приети са за разглеждане по делото заявените възражение за намаляване на завещателното
разпореждане на С. А. до размера необходим за допълване на запазената част на
1
ответниците от наследството му.
В хода на делото с оглед настъпилата смърт на М. Й., на основание чл. 227 ГПК на нейно
място са конституирани наследниците й Б. А. Й., Ц. Б. Й., М. Б. Й. и А. Б. А..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на чл. 188 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Представен е по делото договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен на
8.3.1969 г. между ИК на ЛРНС и Й.Т.А. за закупуване на апартамент № 6 в гр. С., ул. С. №
19, трети етаж, със застроена площ 41.05 кв. м., заедно с прилежащите избено помещение с
площ 21.6 куб.м., таванско помещение с площ 9.08 куб.м. и с 1,35% ид.части от сградата и
от правото на строеж върху имота, върху който е построена. Имотът е придобит по време на
брака на Й.А. със С.Д.А., сключен през 1951 г. /цитирано удостоверение за граждански брак
в нот.акт № 48/6.3.2015 г./. На основание чл. 13, ал.1 от СК /от 1968 г., отменен, приложим и
за заварените бракове/, имотът е станал съпружеска имуществена общност на съпрузите.
Според съдебно удостоверение от СГС – обща архива, бракът е прекратен на 19.10.1977 г. С
това имотът е преминал в обикновена съсобственост на бившите съпрузи, от която всеки
притежавал по ½ ид.ч.
Установява се от нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 41 от
20.04.1992 г., че С.Д.А. е признат за собственик на дворно място от 500 кв.м. с построената в
него паянтова вилна страда – на площ от 16 кв.м., в село С., махала К..
От приложеното по делото удостоверение за наследници на Й.Т.А. се установява, че тя
починала на 25.3.1998 г., като оставила за наследници дъщеря М. Й. и децата на починалата
преди нея дъщеря Й.Д., които я заместват в наследяването – С.К.А., С.К.А., Д. А. Д. и В. В.
Г..
Със саморъчно завещание от 09.05.2011 г. С.Д.А. завещал на В. В. Г. собствената си идеална
част от апартамент № 6 С., ул. С. № 19, трети етаж, застроен на 41.05 кв. м., заедно с
прилежащите избено помещение, таванско помещение и идеалните части от сградата и от
правото на строеж върху имота.
Видно от удостоверение за наследници, С.Д.А. починал на 16.10.2021 г., като е наследен от
дъщеря си М. Й. и децата на починалата преди него дъщеря Й.Д. – С.К.А., С.К.А., Д. А. Д. и
В. В. Г..
С протокол от 23.11.2012 г. завещанието на С. А. е обявено в присъствието на В. Г. и Д. Д..
Видно от печата върху завещанието, то е вписано в Службата по вписванията под № 230, вх.
№ 52854/26.11.2012 г. В този смисъл е и отбелязването в нотариален акт № 48/6.3.2015 г. при
изброяване на представените за съставянето му документи.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен с нотариален акт № 48/6.3.2015
г. С. А. и С.А. продали на В. Г. притежаваните от тях 2/12 идеални части от апартамента.
Приложени са по делото покани от В. Г. до М. Й. и Д. Д. за изкупуване на притежаваните от
тях идеални части от съсобствения им апартамент. Ищецът е представил известие за
доставяне за връчване на писмо на М. Й. на 11.12.2012 г.
Според заключението на основната съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на
апартамент № 6 към 16.10.2012 г. е 128380 лв., а на дворното място с постройката – 16336
2
лв.
Според заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на
апартамента към 16.10.2012 г. е 72820 лв.
И двете заключения са обосновани и мотивирани, но съдът намира, че следва да кредитира
заключението на основната оценителна експертиза, тъй като тя е била оспорена само от
ответната страна с твърдения за занижена цена, а заключението на повторната експертиза
дава дори по-ниска цена на имота към момента на откриване на наследството.
При така събраните по делото доказателства се установява, че делбеният имот е бил
придобит от Й. и С. А.и по време на брака им, поради което е представлявал СИО,
съответно след развода им собствеността се е трансформирала в обикновена съсобственост
при дял ½ за всеки съсобственик.
След смъртта на Й.А., нейната ½ идеална част са придобили наследниците й, с дял от имота
както следва: М. Й. – ¼ ид.част, С.К.А., С.К.А., Д. А. Д. и В. В. Г. – по 1/16 ид.част.
Въз основа на договора за покупко-продажба от 2015 г., В. Г. е придобил притежаваните от
С. и С. общо 2/16 идеални части.
По делото се установи, че С. А. се е разпоредил за след смъртта си с притежаваната от него
½ ид.част от апартамента. Съгласно чл. 16, ал.2 ЗН, завещателните разпореждания, които се
отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. Доколкото
в случая е завещана част от конкретно посочен имот, завещанието е частно. Като последица
от него, притежаваната от завещателя ½ ид.част от имота следва да се придобие от ищеца.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг,
той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което
съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право
на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата
запазена част.
Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени
разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право с имуществен характер,
което възниква в момента на откриване на наследството и се упражнява чрез предявяване на
конститутивен иск или възражение по чл. 30 ЗН.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са възражения на ответниците за
възстановяване на запазената част на М. Й., съответно на майката на Д. - Й.Д., от
наследството на баща им.
Материалноправно легитимирани лица по претенцията по чл. 30, ал.1 ЗН са наследниците с
право на запазена част, като възникването на правото е предпоставено от осъществяването
на следните предпоставки: настъпила смърт, претендиращият да е наследник по закон на
починалия с право на запазена част, която е накърнена от извършено от наследодателя
безвъзмездно разпореждане.
Като деца на С. А., М. Й. и Й.Д. са наследници с право на запазена част и могат /съответно
наследниците им, тъй като правото е наследимо/ да искат онази част от имуществото на
наследодателя или нейната равностойност, която накърнява правата им.
3
Правото да се иска намаляване на завещанието и възстановяване на запазената част от
наследството се погасява с петгодишна давност, която започва да тече от момента, в който
заветникът упражни правата си по завещанието. В практиката се приема, че обявяването на
саморъчното завещание представлява действие по упражняване на правата по него, но във
всеки случай следва да се преценява и това дали наследникът, на който се противопоставя
това завещание, е могъл да узнае за него.
Съгласно разпоредбата на чл. 112, б. „и“ от ЗС, се вписват обявените завещания с предмет
недвижим имот и права върху недвижим имот. Вписването се извършва в службата по
вписванията по местонахождението на недвижимия имот - чл. 7 от Правилника за
вписванията. Така наследниците винаги могат да извършат проверка в съответната служба
по вписванията за налични саморъчни завещания и своевременно да узнаят за тях.
Предхождащите действия по обявяване на тези завещания може и да не бъдат узнати, но
вписването създава възможност за узнаване от всички наследници, на които те се
противопоставят.
Както обявяването на саморъчното завещание, така и вписването му представляват действия
по упражняване на правата по него. Когато няма данни обявяването на завещанието да е
узнато от наследниците, следва да се приеме, че давностният срок тече от по-късния момент
на вписването.
В случая обявяването на завещанието е извършено на 23.11.2012 г. в присъствието на
ответницата Д. Д.. От този момент е започнала да тече за нея давността за упражняване на
правото й по чл. 30 ЗН. Към 9.5.24 г., когато е релевирано възражението с отговора,
давността е изтекла и правото й се е погасило.
По отношение на ответницата М. Й., доколкото няма данни обявяването да е узнато от нея,
следва да се приеме, че давностният срок е започнал да тече от по-късния момент на
вписването, т.е. от 26.11.2012 г. Спрямо тази дата, упражненото едва с отговора право по чл.
30 ЗН на 9.5.2024 г. е погасено по давност.
Следователно и двете ответници нямат право да искат намаляване на завета до размера
необходим за допълване на запазените части.
Предвид гореизложените съображения, по отношение на делбения имот е възникнала
съсобственост при следните квоти: В. Г. - 11/16 ид.части /3/16 плюс 8/16/, М. Й. – 4/16
ид.части и Д. Д. – 1/16 ид.част. Идеалните части на М. Й. следва да се разделят между
наследниците й - Б. А. Й., Ц. Б. Й., М. Б. Й. и А. Б. А., всеки с дял ¼ или по 1/16 ид.част
притежава всеки от тях от имота.
При така установените квоти следва да се допусне делбата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши делба между В. В. Г., ЕГН **********, Д. А. Д., ЕГН **********,
Б. А. Й., ЕГН **********, Ц. Б. Й., ЕГН **********, М. Б. Й., ЕГН **********, и А. Б. А.,
ЕГН **********, на следния съсобствен недвижим имот: апартамент № 6 в гр. С., ул. С. №
4
19, трети /втори жилищен/ етаж, със застроена площ 41.05 кв. м., състоящ се от една стая,
кухня, баня-тоалетна и входно антре, заедно с прилежащите избено помещение с площ 21.6
куб.м. и таванско помещение с площ 9.08 куб.м. и с 1,35% ид.части от сградата и от правото
на строеж върху имота, върху който е построена сградата, представляващ парцел I от кв.455
по плана на гр. С., местност центъра, с площ 948 кв.м., който апартамент представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.100.182.1.6., при квоти: В. В. Г. - 11/16
ид.части, Д. Д. – 1/16 ид.част, Б. А. Й. - 1/16 ид.част, Ц. Б. Й. - 1/16 ид.част, М. Б. Й. - 1/16
ид.част и А. Б. А. - 1/16 ид.част.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5