Р Е Ш Е Н И Е
986/25.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На първи
октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1315 по описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
два обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация по чл.236, ал.1,
във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.228 от ЗЗД и по чл.233, ал.1,
предл.второ от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от Д.Й.Д. с ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Р.К.срещу Г.Н.Б. с ЕГН ********** с
адрес ***. Ищецът излага, че между него
и ответника бил сключен наемен договор от 01.04.2015г. за срок от 6 месеца и
месечен наем от 150 лв., платим до 5-то число от месеца по банков път. След
изтичане на срока на договора наемателя продължил да заплаща месечния наем по
банков път и така договорът бил продължен със знанието и без противопоставянето
на наемодателя за неопределен срок. С течение на времето наемателя закъснявал с
наемните вноски, като обаче превеждал няколко наема наведнъж. Последната преведена
сума била на 23.07.2018г. в размер на 450 лв., представляваща наема за месеците
март, април и май 2018г. След тази дата и към момента нямало платен наем. Още
през 2017г. ищецът пожелал прекратяване на договора, като изпратил писмо до
наемателя, но същото се върнало като неполучено. На 16.04.2018г.
ищецът-наемодател подал жалба в полицията за съдействие за осигуряване на достъп
до собственото му жилище, като обаче получил отказ за образуване на наказателно
производство срещу наемателя. На 09.04.2019г. ищецът посетил жилището и
установил, че вратата е разбита, а голяма част от вещите изнесени. За инцидента
бил съставен протокол от полицията, като след това вече притежавал ключ и
достъп до апартамента. Липсващите вещи били маса с четири стола на стойност 210
лв. , печка „Мечта“ на стойност 320 лв., радиатори 2 бр. на стойност 370 лв.,
бойлер 80 л. на стойност 220 лв., разбита врата и ремонт на стойност 150 лв.,
като общата стойност била 1270 лв. От нея следвало да се приспадне депозит от
150 лв. или се претендира стойност от 1210 лв.
С исковата молба се иска прекратяването на договора за наем и заплащане
на дължимите наемни вноски за периода от м. юни 2018г. до месец юни 2019г. от по 150 лв. месечно или общо 1800 лв.,
дължими по Договор за наем от 01.04.2015г., сключен между страните и продължен
за неограничено време. Иска се и осъждането на ответника да заплати обезщетение
в размер на 1210 лв. за вредите, причинени по време на ползването на наетата
вещ, изразяващи се в липсата по изброените по-горе движими вещи. Претендират се
разноските в производството.
Исковата
молба, ведно с приложените към нея доказателства са връчени редовно на ответника,
който депозира в срок писмен отговор. В него не се оспорва, че между страните
бил сключен наемен договор от 01.04.2015г. при наемна вноска от 150 лв.
месечно, действал първоначално 6 месеца. Предвид заминаването на ответника в
чужбина и трайното му установяване в Англия, то той продължил да заплаща
наемната цена и след този срок, за да има къде да нощува в България, въпреки
противопоставянето на наемодателя, който искал договора да бъде прекратен.
Физически не било и възможно предаването на ключа от апартамента, тъй като
ответникът бил в чужбина. Така заплащал
обезщетение за ползване на имота до юни 2018г., когато е станало предаването на
имота и от който момент ответникът-наемодател нямал достъп до процесния апартамент,
нито разполагал с ключ за него. По отношение на вещите твърди, че към момента
на наемане на имота е нямало печка, като е имало два радиатора, които били
демонтирани, а бойлера не е работил и тогава. Масата и четирите стола също са
били в окаяно състояние. Сочи, че не е ползвал вещите, че да бъдат повредени, а
по отношение на входната врата, не знае кога и от кого е разбита. В периода, в
който се твърди, че са станали липсите имота е бил вече във владение на
наемодателя. Сочи, че е заплатил всичко дължимо на своя наемодател, като счита претенциите
за изцяло неоснователни. Моли за присъждане на разноските в производството.
В съдебно
заседание ищeца се явява
лично, заедно с адв. Р.К.от ШАК. Поддържат исковата молба, като сочат, че имота
е продължил да бъде ползван от наемателя със съгласието и без
противопоставянето от наемодателя. В писмените бележки излагат аргументите си в
защита на исковете.
В съдебно
заседание ответникът се явява лично, заедно с адв. И.Х.от ШАК, като молят
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага се фактическа
обстановка, различаваща се от изложената в исковата молба. Твърди се, че при
връщането на ключа от жилището на наемодателя през юни 2018г. всичко в жилището
било налично и претенциите към него били необясними. В писмените бележки се
излагат доводи, които не са въведени в производството до този момент, а именно,
че договорът след изтичането на шестмесечния му срок се считало за прекратен,
тъй като за продължаването му съгласно договора се изисквала писмена форма.
ШРС, след като
взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото се установи,
че между страните от 01.04.2015г. възникнали и съществували валидни наемни
правоотношения относно собствения на ищеца едностаен апартамент с №
9,
находящ се в гр.***, основани на сключения на същата дата Договор за наем,
приложен по делото. Уговорения срок бил за 6 месеца, считано от 01.04.2015г.,
като можел да бъде продължен при взаимно писмено споразумение между страните,
сключено един месец преди изтичане на срока от шест месеца. Наемната цена била
150 лв. месечно, с падеж от първо до пето число на текущия месец, заплащано по
банков път. Неразделна част от договора за наем бил изготвения между страните Приемо-предавателен
протокол, в който били изброени движимите вещи намиращи се в жилището. Видно от
приложения документ (лист 8 от делото) кухнята на имота била обзаведена със
следните вещи: кухненски шкаф, диван, 2 броя шкафове, 2 броя радиатори,
хладилник, маса, стол, а спалнята била обзаведена със легло – спалня, гардероб,
секция и маса, а в банята имало бойлер. Протокола носел подписите на страните
по сделката. В точка 5.5 от договора било вменено задължението на наемателя да
върне имота във вида, в който е приет, съобразно естественото му овехтяване. Страните
не спорят, че след изтичане на срока по договора, наемателя продължил да ползва
имота и да заплаща наема за него. Наемодателят получавал сумата по банков път,
като към 2017 г. ответникът започнал да закъснява с вноските. Затова
наемодателят изготвил на 15.03.2017г. писмо, с което уведомявал насрещната
страна, че поради неплатени текущи разходи по имота и неплащане на наемни
вноски, считал договора за наем за прекратен едностранно. Видно от
представената по делото обратна разписка, писмото не достигнало до адресата на
адреса му в с. Борци, поради отсъствието на лицето, а се върнало като неполучено.
По делото е представена разпечатка от банковата сметка на наемодателя, от която
се установява движението по нея през периода от май 2016г. – април 2019г. От разпечатката
се констатира, че наемателя не заплащал
наемните вноски за текущия месец в уговорения срок, а внасял сума
представляваща сбора от няколко просрочени наема наведнъж. Последното извършено
плащане било на 14.03.2018г., като по банков път постъпила сума в размер на 600
лв., представляваща сбора от наемите за месеците октомври, декември, януари и
февруари 2018г. Приложена е и Жалба вх. № 820/16.04.2018г. до Районна
прокуратура, в която се излага, че ищецът иска съдействие за осигуряване на
достъп до жилището, за да може да установи владение над собствения си имот,
считайки, че договорът за наем между страните е бил за шест месеца и не е
подновяван. След извършена проверка от прокурора, било изготвено Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 13.07.2018г. Представено е и доказателство – Протокол №
005507 от полицай при РУ – Шумен, относно това, че на 19.04.2019г. ищецът
посетил районното управление по повод неуредени наемни отношения.
По делото бяха събрани и гласни
доказателства, чрез разпита на свид. А.И.В.– тъст на ищеца и свид. А.А.А.–
близък на ответника.
Свид. В. казва в показанията си, че е помагал на ищеца при обзавеждането на
апартамента, като мебелировката била пренесена от гр.Варна и била опакована в
кашони. Бойлера бил монтиран през 2015г., пренесени били и дървени столове,
маса и готварска печка. Разказва, че към 2019г. при второто му посещение в
апартамента входната врата била разбита, апартамента бил в окаяно състояние, бойлера
е бил без капак с отрязани проводници, а радиаторите, масата и столовете не
били налични. При следващото му посещение апартаментът бил вече разбит, като
липсвали масата и столовете. Свид. А. разказва, че е бил на гости няколко пъти
в жилището през 2015-2016г. Терасата на апартамента, който бил на първи етаж,
не била довършена, била без парапети. Нямало топла вода, защото бойлера бил
развален. През 2017г.и 2018г. ответникът не е бил в България. През 2017г. е
имал уговорена среща с наемодателя да върне ключовете, но свидетелят не е
присъствал на нея. Съдът констатира, че между показанията на свидетелите има вътрешни
противоречия, като отдава това на обстоятелството, че и двамата имат редки
посещения в имота през отдалечени периоди от време. Съдът кредитира показанията
им, отчитайки заинтересоваността на всеки от тях от изхода на делото, предвид
отношенията им със страните.
Въз основа
на събраните по делото показания и съобразявайки становищата на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира от правна страна следното:
По отношение на основателността
на иска по чл.236,
ал.1 от ЗЗД: С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че следва
да конкретизира твърдението си дали ползването на процесното жилище под наем е
продължило с неговото съгласие или се е противопоставил на това. В първото
заседание по делото е направено изрично волеизявление, че след изтичането на
договора, същия е продължен със знанието и без противопоставянето на наемателя.
Поради това и съдът е приел, че квалификацията на претенцията на ищеца следва
да е по чл.236, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 232, ал.2 от ЗЗД.
По предявен
иск с правно основание чл.236, ал.1 от ЗЗД в тежест на наемодателя – ищец е да
установи валидно наемно правоотношение с наемодателя продължило и след срока на
наемния договор, без неговото противопоставяне. В тежест на ответника е да установи,
че е заплащал наемната цена и че е предал държането на имота, както и момента в
който това е сторено.
Безспорно е
между страните, че договорът за наем е продължил действието си и след изтичане
на неговия срок, тоест след 01.10.2015г.
и то по очевидно мълчаливо взаимно съгласие на страните. При липса на изявление
в този период за разваляне или прекратяване на договора и предвид нормата на
чл.236, ал.1 от ЗЗД следва да се приеме, че договорът е станал такъв за
неопределен срок. Доводите на ответника, че договорът е прекратен със срока на
изтичането му, тъй като продължаването му следвало да е в писмена форма, са въведени за първи път с писмените бележки
по делото и поради това, съдът не дължи произнасяне по тях. За пълнота обаче,
следва да се отбележи, че договорът за наем не е формален договор и писмената
му форма не е условие за неговата действителност. Следователно преценката на
съда за продължаване на действието му не е обвързана с изискване за спазване на
писмена форма, а неговото продължаване може да бъде установено с други
доказателствени средства, както в случая.
С писмения
отговор ответника – наемател оспорва
действието на договора за наем в процесния период, а именно месец юни
2018г. - месец юни 2019г., като в негова
тежест е било да установи прекратяването му. От
събраните по делото доказателства
не се установи в този период наемодателят да е изпращал предизвестие на наемодателя за прекратяване на договора нито писмено, нито устно. Свидетелят А.
твърди, че „….през юни или юли на 2017г. или 2018г……“ (показанията му на лист
66 от делото) е трябвало да се проведе
среща между ответника и ищеца за предаване на ключа от имота, но той лично не е
присъствал на такава среща, като не знае дали изобщо са провеждани разговори в
такава насока. В подкрепа на обстоятелството, че държането на имота от страна
на наемателя е продължило в процесния период са представените по делото жалба
до ШРП и Постановление № 820/18 от 16.07.2018г., от съдържанието на които става
ясно, че наемодателят иска съдействие за осигуряване на достъп до наетия имот.
Затова и съдът намира, че липсва успешно доказване на твърдението на наемателя,
че е предал имота на наемодателя чрез връщането на ключа от същия в период
предхождащ процесния.
Предвид, че
в исковата молба се съдържа волеизявление за прекратяване на договора, то с
получаването й договорът следва да се счита за прекратен. Видно от отрязъка на
върнатото съобщение (лист 47 от делото) ответника е получил исковата молба,
ведно с приложените към нея доказателства на 27.05.2019г. Отново за пълнота
следва да се отбележи, че по делото са налични доказателства за отправено от
наемодателя до наемателя Уведомление от 15.03.2017г., че следва да счита
договора за прекратен. От обратната разписка към документа обаче, че
установява, че това уведомяване не е стигнало до своя адресат и е върнато като
неполучено. След тази дата е продължило
плащане на наемните вноски по договора от наемателя, като плащането е приемано
от другата страна по договора. Или съдът намира, че договорът е продължил
своето действие и през процесния период, като се е трансформирал в договор за
наем за неограничено време.
Съгласно разпоредбата
на чл.232, ал.2, предл.първо от ЗЗД, наемателят е длъжен да заплаща наемната цена за
наетата от него вещ. При наличие на валидно наемно правоотношение за процесния
имот за периода 01.06.2018г. – 27.05.2019 г., наемателят дължи
заплащане на наемната цена за неговото ползване. При доказателствена тежест за
ответника, до приключване на устните състезания не бяха ангажирани доказателства,
установяващи изпълнение на задължението за плащане на наемната цена за
процесния период. Ето защо съдът приема, че ответникът се явява неизправна
страна по договора за наем и следва да бъде ангажирана неговата отговорност за
заплащане на сумата от 1800 лв., представляваща 12 наемни вноски, дължими за
процесния период от м.юни 2018г. до 27.05.2019г.
По отношение
на основателността на иска по чл.233, ал.1, предл.второ от ЗЗД: Съобразно тази
разпоредба ищецът е длъжен да докаже факта на наемната връзка, че вредите са
настъпили в този период и размера им. Ответникът следва да докаже, че вредата е причинена от
случайно събитие или като резултат от действията на трето лице, като сам той е
положил дължимата и практически възможна според обстоятелствата грижа на добър
стопанин. В случая при предаването на имота е изготвен Приемо-предавателен протокол,
удостоверяващ какви вещи е имало налични в имота при предаването му на
наемателя без да се описва състоянието им и посочва стойността им. В закона е
установена оборима презумпция, че вещта е била приета от наемателя в добро
състояние, която не е оборена, предвид липсата на възражения от
страна на наемателя при приемането на вещите относно състоянието им. Поради
това възражението на ответника, че вещите изначално са били в неизползваемо
състояние, съобразно предназначението им не се споделя от съда. При преценка на
ангажираните от страна на ищеца доказателства по отношение на този иск, съдът
намира, обаче, че не се доказа по безсъмнен начин настъпването на вредите,
както и тяхната стойност. Единственото доказателство са показанията на свид. В.,
който обаче по никакъв начин не установи на каква стойност са били вещите при
предаването им на наемателя. Следва да се отбележи, че печката „Мечта“ не
фигурира в Приемо-предавателния протокол, като броя на столовете също не може
да бъде установен от него. По делото не са представени други доказателства
установяващи по безспорен начин твърденията на ищеца за състоянието на имота. Сочи
се, че е подал сигнал в полицията и има изготвен протокол, но по делото
фигурира само протокол удостоверяващ факта на посещението му в полицията на
09.04.2019г. по повод наемни отношения, но не и факта на липсата на изброените
вещи и състоянието на имота. Не
са представени и доказателства
относно извършените разходи за
отстраняване на твърдените вреди, като
например ремонта на разбитата врата на стойност 150 лв. С оглед на горното ищцовата претенция не може да се
приеме за основателна и доказана
по размер.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода на делото ответника следва да заплати на
ищеца направените от него разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 252.36 лв., съобразно уважената част от исковете.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180.90 лв., съобразно
отхвърлената част на исковете.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Г.Н.Б. с ЕГН **********
*** да заплати на Д.Й.Д. с ЕГН **********
с адрес *** на основание чл.236, ал.1 от ГПК във връзка с чл.232, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.228 от ЗЗД сумата от 1800 лв.(хиляда и осемстотин лева),
представляваща сбора от общо дванадесет наемни вноски всяка от по 150 лв. за
периода от юни 2018г. до 27.05.2019г. по безсрочен Договор за наем от
01.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на писмения отговор на ответника - 27.06.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Й.Д. с ЕГН ********** срещу Г.Н.Б. с ЕГН ********** иск с правно основание
чл.233, ал.1, предл. второ от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1210 лв., представляваща обезщетение за вредите причинени през време
на ползване на наетия имот, находящ се в гр.***, изразяващи се в липсата на
вещи, след приспадане на депозита от 150 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на писмения отговор към исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Н.Б. с ЕГН ********** да заплати на Д.Й.Д. с ЕГН **********
сумата от 252.36 лв. (двеста петдесет и
два лева и тридесет и шест стотинки), представляваща заплатени от ищеца
съдебни разходи за държавна такса за образуване на делото и адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.Й.Д. с ЕГН ********** да заплати на Г.Н.Б. с ЕГН **********
сумата от 180.90 лв. (сто и осемдесет
лева и деветдесет стотинки), представляваща заплатени от ответника съдебни
разходи за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: