№ 92
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330203846 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4651114, издаден от ОД на
МВР Пловдив, с който на А. В. Я., ЕГН ********** на основание чл. 189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 /петдест/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и допълнително
становище чрез процесуалния си представител – адв. К., моли съда да отмени
обжалвания електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен.
Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което
се излагат доводи за потвърждаване на електронния фиш. При евентуално
уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до предвидения минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4651114, издаден от ОД на МВР Пловдив
е издаден против А. В. Я., затова, че на 24.03.2021 г. в 16:21ч.
жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил "Опел Вектра" с
рег. № ** **** **. Движил се по път II-64 в посока към с. Труд. Скоростта му
на движение на км 49+800 от същия път, била 77 км/ч и това е установено с
автоматизирано техническо средство и система /АТСС/ CORDON-M-2 №
MD1196. Отчетен е толеранс от минус 3 км/ч от заснетата скорост. АТСС
било настроено на ограничение на скоростта от 60 км/ч, поради наличието на
действащ в този участък пътен знак В-26 и отчело превишение от 17 km/h. За
установеното нарушение срещу Я. бил издаден процесният ЕФ, с който за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50
лв, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното
техническо средство клип, писмо от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № В-46, протокол за използване на АТСС с рег. № 1030р-
8653/25.03.2021 г., протокол от проверка № 10С-ИСИС от 12.02.2021 г. от
БИМ, разпечатка от АИС АНД за дата на връчване на фиша, разпечатка от
база данни за собственост на МПС, снимков материал на АТСС, заповед за
утвърждаване на образец на електронен фиш, , писмо вх. №58955/12.10.2021
г. от ОПУ Пловдив към АПИ.
Установява се, че CORDON-M-2 № MD1196, е одобрено средство за
измерване и вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване. Същото е преминало последваща проверка на
12.02.2021г. със срок на валидност 12 месеца. Изготвен е протокол за
използване на АТСС, с отразени данни, касаещи конкретния случай.
Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да
бъде ангажирана отговорността на А. В. Я. в качеството му на собственик на
МПС. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са налице данни
процесното МПС да е било управлявано от друго лице, различно от неговия
собственик, но така или иначе от страна на жалбоподателя не са въведени
такива твърдения, нито пък данни да е спазил процедурата по чл. 189, ал. 5
ЗДвП – при изрично указана такава възможност в самия ел. фиш. В този
смисъл безспорно установено е, че процесният автомобил, управляван от
2
жалбоподателя А. В. Я. е бил в нарушение, като е превишил с 17 км/ч
разрешената в населено място скорост от 50 км/ч.
Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от жалбоподателя и
въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия
от него електронен фиш.
Съдът намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, че
Електронният фиш създава неяснота относно обстоятелствата около
нарушението. Мястото на извършването му е посочено ясно, както в самия
ЕФ така и в съставеният Протокол за използване на АТСС, а именно
Републикански път ІІ-64 км, 49+800 в посока с. Труд. Освен това в
приложената към ЕФ снимка са посочени и точните GPS координати на
мястото на извършване на нарушението.
Неоснователни са и възраженията за неяснота относно това с колко точно е
превишил скоростта жалбоподателят. На приложената към фиша снимка ясно
е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса. Установеното
разминаване между отразената скорост в снимковия материал и т.нар.
наказуема скорост, която именно е посочена във фиша, както и изчисленото
на тази база превишение, е съобразено с предвидените грешки при измерване
на скорост при АТСС от 3 км/ч. В тази връзка отразената в ЕФ наказуема
скорост е изчислена в полза на водача, като действително установената
скорост е намалена.
Налице са и доказателства за действието на поставен пътен знак В26 в
процесният участък, въвеждащ 60 км. /ч. ограничение на скоростта.
Последното се установява по безспорен начин от писмо на ОПУ – Пловдив и
приложен към него Констативен протокол, а също от приложения по
преписката Протокол за използване на АТСС. В тази връзка следва да се
посочи, че съдът не споделя изложените в жалбата възражения относно
неспазена процедура по поставяне на процесния знак, което следвало да
обоснове незадължителност на поставения пътен знак. Безспорен факт е, че
такъв знак е имало към датата на нарушението. Несъмнено същият е
обслужвал общественополезни цели по осигуряване на безопасността на
участниците в движението по пътищата, поради което и доколкото по делото
не са налични доказателства, че този знак е бил поставен в нарушение на
закона, наведеното в този смисъл възражение следва да се оцени като
неоснователно. По преписката не са налице доказателства, които да
3
опровергават факта на действието на пътен знак В26 към датата на
нарушението. От друга страна наличието му се установява с приложените по
преписката писмо на ОПУ – Пловдив и Протокол за използване на АТСС,
поради което водачите на МПС са били длъжни да съобразяват поведението
си с него. Ето защо съдът не възприема съображенията, изложени в жалбата,
насочени към отпадане на отговорността на жалбоподателя, поради
ненадлежно поставен пътен знак.
Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити,
като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци на
деянието: на 24.03.2021 г. в 16:21 часа, на Републикански път II 64, км.
49+800, към с. Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26
/60 км./ е било извършено нарушение за скорост с л. а. марка и модел „Опел
Вектра“ рег.№ ** **** ** установено и заснето с АТСС " CORDON-M"2
MD1196, като при разрешена скорост от 60 км/ч. е установена скорост от 77
км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или
превишение на разрешената скорост с 17 км/ч. Изрично е посочена
нарушената правна норма чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, която се явява
коректната правна квалификация. Посочени са и правните признаци на
нарушението: при разрешена извън населено място скорост 60 км/ч. е
допуснато наказуемо превишение на скоростта от 17 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложената по административната преписка фотоснимка, съдържаща и рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението. В тази връзка следва
да се посочи, че правилно е приложен и законово установения толеранс от 3
км./ч. като от измерената скорост са извадени 3 км/ч толеранс в полза на
водача. Налице е следователно пълно съответствие.
В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се
ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4
ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
Въпреки установеното, обжалваният ЕФ следва да се отмени като
незаконосъобразен по следните съображения:
В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно
4
на 50 лева, което е хипотеза по чл. 39, ал. 2 ЗАНН. При това положение,
макар и минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил налице
безспорно "маловажен случай", като по правилата на цитираните по – горе
законови разпоредби в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш /но
не електронен такъв/, а при отказ /т. е. липса на съгласие/ е следвало да се
състави АУАН, респ. издаде НП. По този начин процесният електронен фиш
е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 ЗАНН: „За случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“, като
необжалваемият минимум по ал. 2 е в размер от 10 до 50 лв. Нормата на чл.
39, ал. 4 ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и не е следвало да се издава
електронен фиш. Този извод следва недвусмислено и от нормата на чл. 85а
ЗАНН, според която „Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата". Т. е. ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно правило в
него, както е в случая. Ето защо основателно се явява наведеното от страна на
жалбоподателя възражение в тази посока.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства по чл. 63, ал.1
страните имат право на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. С оглед изхода на делото, а именно отмяната на обжалвания
електронен фиш, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
разноските на жалбоподателя за адвокатски хонорар в размер на 300 лева
/минимумът/. По делото своевременно е направена претенцията за адвокатско
възнаграждение, ангажирани са и писмени доказателства за реално платени
разходи. Предвид горното и поискания и определен минимум, предвиден в
наредбата, неоснователно се явява възраженението на въззиваемата страна за
намаляване на адвокатския хонорар.
С оглед гореизложеното Съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ електронен фиш (ЕФ) серия К № 4651114, издаден от ОД на
МВР Пловдив, с който на А. В. Я., ЕГН **********, от гр. Х., ул. "Г. С. Р." №
**, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи
Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Я., ЕГН **********, от гр. Х., ул. "Г. С. Р."
№ **, сумата в размер на 300 лева, представляващи разноските по делото.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6