Решение по дело №325/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпило в съда оспорване от В. З. Д. от [населено място] против решение № 2153-17-42 от 17.04.2025г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане [номер]-17-100/21.02.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе. С разпореждането на Д. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поискана по реда на чл.68, ал.1-3 от КСО. Причината – спрямо заявителката за отпускане на исканата пенсия не били изпълнени изискванията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, така и на чл. 68, ал. З от КСО за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж.

Според жалбоподателят и представляващия го служебно назначен по Закон за правната помощ адвокат, в депозираната жалба и становище по съществото на спора в съдебна зала, пенсионният орган, а в последствие и директорът на ТП на НОИ Русе неправилно и в нарушение на закона са приели, че не са налице основанията, разписани в КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поискана на основание чл.68 от КСО.

Служебният адвокатът-защитник на оспорващата страна счита, че решението и разпореждането са издадени в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, основания за оспорване, разписани в чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Излагат се подробни доводи в подкрепа на това становище и сочените отменителни основания.

Иска се от Административния съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано на заявителя и жалбоподател в настоящото производство отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и връщане на преписката на пенсионния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ-Русе, действащ чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ц. Р. счита жалбата за неоснователна.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните фактически и правни съображения:

Фактите по спора:

Със заявление, заведено с вх. №2113-17-2378 от 30.12.2024 г. (л.8 и сл. от адм. преписка) В. З. Д. е поискала от ТП на НОИ - Русе отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заявлението не е посочено основанието - дали по чл.68, ал.1-2 или по ал. 3 от КСО. Към заявлението приложила и съответните документи, доказващи трудовия и осигурителен стаж, който има.

От ТП на НОИ Русе била направена и таблица, съдържаща по години описа на осигурителния стаж (л.11 и сл. от адм. преписка), както и таблица за осигурителния доход на заявителката.

От тези справки и прегледа на пенсионното досие на Д. установили, че заявителката има осигурителен стаж от II категория - 06 година 06 месеца 09 дни, от III категория - 11 години 02 месеца 09 дни. По размера на този стаж от двата вида категории няма и спор между страните.

В сбора на общия осигурителен стаж от 17 години 08 месеца 18 дни влиза и времето - периодът от 24.10.1994 г. до 24.10.1997 г. - 03 год. 00 мес. 00 дни, в който Д. е била по майчинство, както и двата периода на безработица, които са в общ размер от 01г. 1м. 00 дни. Този стаж обаче и ПО, и директорът на ТП на НОИ-Русе не приема за "действителен стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

На 21.02.2025 г. било издадено разпореждане [номер]-17-100/21.02.2025 г. от ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе, с което по депозираното от В. Д. заявление бил направен отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поискана по реда на чл.68 от КСО.

Мотивите на административният орган за направения отказ с това разпореждане са свързани с анализ на документите, доказващи трудовия и осигурителен стаж на заявителя. Причината за отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО е недостигащ осигурителен стаж за право на пенсия, който към датата на заявлението за жените е следвало да бъде в размер от 36г. 06м.

По отношение приложимата в случая правна норма на чл.68, ал.3 от КСО, според която „В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж“, ПО и а след това и ръководителят на ТП на НОИ – Русе пък приемат, че Д. няма 15 години действителен осигурителен стаж, а само 13 години, 07 месеца, 18 дни.

Изводът в разпореждане [номер]-17-100/21.02.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе бил, че Д. не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО. Тя имала навършените съгласно нормата години, но нямала необходимите 15 години „действителен“ осигурителен стаж. Пенсионният орган приема, че времето в периода от 24.10.1994 г. до 24.10.1997 г. - 03 год. 00 мес. 00 дни в размер на 03г. 00м. 00д., през което Д. е била по майчинство, не следвало да бъде зачетено за действителен осигурителен стаж. За такъв не зачита и времето, през което В. Д. е била регистрирана в ДБТ като безработна – 01г., 1м. общо за двата периода.

Срещу това разпореждане, връчено й на 20.03.2025г. В. Д. подала жалба от 21.03.2025г. (л.4 от адм. преписка), в която заявила, че не е съгласна с отказа за отпускане на пенсия за ОСВ, като изложила доводи че има 15 години действителен“ осигурителен стаж и има право на пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Посочила, че периодът, когато е била по майчинство, следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж.

По жалбата на Д., на 17.04.2025г. директорът на ТП на НОИ Русе издал и процесното решение № 2153-17-42 от 17.04.2025г., потвърждаващо разпореждане [номер]-17-100/21.02.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе, като мотивите му изцяло приповтарят тези в проверявания от него акт на пенсионния орган. Горестоящият АО също приема, че времето, през което Д. е била в отпуск по майчинство и регистрирана като безработна, не отговаря на определението за "действителен стаж", дадено в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, тъй като не е действително положен.

Недоволна от така постановеното решение и от отказа за отпускане на лична пенсия за ОСВ, жалбоподателката депозира жалба до съда. Излага доводи, че според нея тя има 15 години действителен“ осигурителен стаж. Иска отмяна на актовете на ТП на НОИ – Русе.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Актовете на органите на НОИ - разпореждане [номер]-17-100/21.02.2025 г. и потвърдилото го решение № 2153-17-42 от 17.04.2025г. на директор на ТП на НОИ [населено място] са издадени от компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и съдържат правни и фактически основания.

При постановяването на решението, както и на потвърденото с него разпореждане не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Тези актове обаче са постановени в противоречие на материалния закон -КСО и подзаконовите актове по прилагане на КСО, приложимите преди КСО нормативни актове, свързани с процесния казус и в несъответствие в с целта на закона. Постановени са и в противоречие с константната съдебна практика на ВАС, VI отделение и административните съдилища.

Като такива подлежат на отмяна.

По делото, а и в административното производство няма спор относно изложените по-горе факти, досежно размера на трудовия и осигурителен стаж на [населено място], неговият вид по категории, както и че към момента на депозиране на заявлението, тя е навършила 67 години, 05 месеца, 09 дни.

Спорът е изцяло правен и е свързан с приложимото материално право и с правилното тълкуване на понятието "действителен стаж". Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО дава легално определение и дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт. Тази норма е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.

В настоящия случай един от спорните въпроси е за стажа, придобит през периода 24.10.1994 г. до 24.10.1997 г. - 03 год. 00 мес. 00 дни - зачетено майчинство, чиито размер е 03г, 00м, 00дни. На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби.

Съгласно чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., обн. Изв. бр. 5 от 17.01.1958 г., в сила до 01.01.2000 г., когато е отменен), се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.

Към това време е била в сила Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж.

Понастоящем в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Предвид посочените по-горе разпоредби, пенсионните органи е следвало да зачетат периода от 24.10.1994 г. до 24.10.1997 г. в размер на 03г. 00м. 00д., в който В. Д. е била неработеща майка, като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи на чл. 17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права. Съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.

Жените-майки, независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от особената закрила на Държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 7, пр. 2 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до [възраст] възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до [възраст] възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Следователно, и при отменената, и при действащата правна уредба законодателят изрично признава периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която съдържа дефиницията на "действителен стаж" включва в хипотезата си и периодите на майчинството. Такава е била уредбата преди 2000 г., такова е тълкуването и след 2000 г., поради което материалната предпоставка за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО – наличие и доказаност на 15 години действителен осигурителен стаж от страна заявителката – В. Д. е налице и е следвало да бъде съобразена. Като се прибавят тези три години периода на майчинството - 24.10.1994 г. до 24.10.1997 г. за действителен стаж към вече признатия такъв от ПО – 13г. 07 м. 18 дни, Д. ще има повече от 16 г. "действителен стаж" и това е предпоставка и основание да й бъде отпусната пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Върховният административен съд нееднократно се е произнасял по сходни правни казуси. В тази насока практиката на съда е трайна и непротиворечива.

В този смисъл са Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о. Р № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС; Р № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5377 от 3.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 139/2022 г., VI о., Решение № 2198 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5109/2023 г., VI о. и др.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че действително, както е посочено и в разпореждане [номер]-17-100/21.02.2025 г. на ПО, времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица, не може да се счита за действителен стаж и не попада в съдържанието на понятието "действителен стаж" съгласно § 1, т. 12 от ДР на КСО. С разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж единствено за целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 КСО, но не и с оглед изискването за "действителен стаж". По този начин периодът, в който едно лице е безработно и получава обезщетение за това, не представлява действителен стаж, макар да се зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО.

Независимо от това, длъжностните лица при ТП на НОИ-Русе неправилно са преценили другия спорен въпрос, свързан с периода на използван от лицето отпуск по майчинство, като са приели, че този период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с което направили погрешен извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години. Като се зачете периода от 24.10.1994 г. до 24.10.1997 г. в размер на 03г. 00м. 00д., в който В. Д. е била неработеща майка, за действителен осигурителен стаж, общият действителен стаж на Д. към датата на заявлението за пенсия надхвърля изискуемите 15 години и към тази дата тя има навършени 67 години 05 месеца 09 дни, следователно за нея са осъществени кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3 КСО, за да се пенсионира по този ред.

Оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което същият следва да бъде отменен съгласно чл. 172, ал. 2 от АПК. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка - да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 2153-17-42 от 17.04.2025г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане [номер]-17-100/21.02.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе и

Връща по компетентност преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.