Разпореждане по дело №1618/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 9301
Дата: 12 септември 2017 г.
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20163100901618
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

O П Р E Д Е Л Е Н И Е

 

№………./       .09.2017 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 12.09.2017 г., в състав:

 

СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1618 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск от "Първа инвестиционна банка" АД, гр. София срещу И.Д.И.  с правно основание чл.422 от ГПК.

Същото е приключило с постановено решение № 429/27.06.2017 г.

На 14.07.2017 г. по делото е постъпила въззивна жалба вх.№ 20645/14.07.2017 г.  от  И.Д.И.  чрез адв. Св. Н..

С разпореждане № 7485/18.07.2017 г. жалбата е оставена без движение за отстраняване на констатираните нередовности – представяне на доказателства за заплатена дължимата за производството пред АС – Варна държавна такса в размер на 3421,91 лева, в едноседмичен срок от получаване на съобщението (01.08.2017 г.).

На 10.08.2017 г. по делото е постъпила молба вх.№ 22966, подадена по пощата на 08.08.2017 г. от И.Д.И.  чрез адв. Св. Н. с искане за освобождаването на жалбоподателя от заплащане на дължимата за производството пред АС – Варна държавна такса, на основание чл. 83, ал.2 от ГПК.

С разпореждания № 3361/11.08.2017 г. и № 8941/29.08.2017 г. съдът е предприел служебно събиране на доказателства относно обстоятелства свързани с получавания от молителя доход и  притежаваното имущество.

По делото са постъпили писма от Службите по вписванията в гр. Варна и гр. Плевен, ОД на МВР Варна – с-р „Пътна полиция“, НАП и НОИ.

Молителят е на възраст 44 години, декларирал е, че е в добро здравословно състояние, неженен, не издържа непълнолетни лица. Декларирал е нетен месечен доход в размер на 420 лева.

От приложените доказателства и подадената декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК се установява, че молителят реализира доход от личен труд и притежава имуществоима общо два жилищни недвижими имотаедин в с. Доброглед – на 20 км от гр. Варна и 19/20 ид.ч. от апартамент от 60 кв.м. в гр. Варна, ул. „Д-р Иван Селимински и лек автомобил.

Съдът счита, че независимо от обстоятелството, че върху имотите са вписани ипотеки и са наложени възбрани, това не е пречка молителят да получава граждански плодове от единия тях, тъй като другият би бил достатъчен за задоволяване на жилищните му нужди.

Обстоятелството, че доходът на молителя, посочен в получената справка от НАП, е в размер около минималната работна заплата не презюмира невъзможност за реализиране на приходи от наличното имущество и невъзможност да се реализира и допълнителен трудов доход. Още повече, че за уважаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК не е достатъчно заплащането на държавна такса да затруднява молителя, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплати. Няма изискване държавната такса да може да се плати с едно трудово възнаграждение, а обстоятелството, че молителят е изтеглил значителен по размер заем, който е обезпечил с ипотеки върху притежаваните от него недвижими имоти, не следва да се взема предвид, тъй като молителят сам се е поставил в това състояние, за да получи средства за задоволяване на други свои потребности.

При положение, че молителят се намира в трудоспособна възраст, физически здрав е, не полага грижи за други лица и не издържа такива, притежава имущество, даващо възможност за реализиране на доход и работи само по едно трудово правоотношение, съдът намира, че същият не е в невъзможност да си осигури средства за заплащане на държавната такса.

Предвид изложеното, съдът намира, че молбата за освобождаване от заплащане на такса за въззивно обжалване е неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

            Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в молба вх. № 22966 10.08.2017 г. от И.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, искане за освобождаването му от заплащане на дължимата държавна такса за производството по въззивна жалба вх. 20645/14.07.2017 г. подадена чрез адв. С.Н., срещу решение № 429/27.06.2017 г. по т.д.№ 1618/2016 г. на ВОС, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите.

            След влизане в сила на определението, делото да се докладва за преценка на дължимите по него съдопроизводствените действия.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: